№ 65
гр. Харманли, 27.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело №
20245630101222 по описа за 2024 година
Производството е образувано по депозирана искова oт С. П. К. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Харманли, ул. ***, обл.Хасково против С. Д. Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Харманли, ул. ***, с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК
В исковата молба ищцата твърди, че на 01.11.2002г. в град Харманли
закупила от ответника С. Д. Б. недвижим имот, представляващ 700 кв.м., седма
категория, находяща се в землището на град Харманли, в местността „Зад хана“, като
продавачът се легитимирал като собственик с Решение №00617 от 19.01.2001 г. на ПК
Харманли, в което в раздел II номер 3 бил описан този имот и била договорена цената
на продажбата да бъде 200,00 /двеста/ лева, която сума ищцата изплатила напълно и в
брой на продавачката, а тя й предала владението върху имота. Всичко това било
отбелязано в съставения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот — земеделска земя, възстановена по реда на ЗСПЗЗ от 01.11.2002г., а договорът в
последствие бил и нотариално заверен с нотариална заверка на подписите с рег.
№22144/05.04.2004г. на Нотариус М. Д. рег.№463 на НК с район на действие РС
Харманли.
Ищцата посочва, че към момента на сключване на договора — 01.11.2002г.
нямало одобрен план за земеразделяне на тази местност и в решението било описано,
че имотните граници щели да се определят въз основа на влезлия в сила план на
новообразуваните имоти по чл.23 ал.9 от ППЗСПЗЗ. Кадастрална карта и кадастрални
регистри на град Харманли включително и за местността „ЗАД ХАНА“ били одобрени
със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК.
Ищцата твърди, че при опит да се снабди със скица за закупения от нея имот
установила, че за него и съседния имот бил образуван общ поземлен имот с
идентификатор 77181.12.23. Така, на практика между закупения от нея имот и
1
съседния имот възникнала съсобственост и така закупеният от нея реално обособен
имот на 01.11.2002г. станал идентичен със 700/1200 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 77181.12.23 /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно точка
дванадесет точка двадесет и три/ град Харманли общ.Харманли обл.Хасково по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-
9/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот — няма
данни, с адрес град Харманли, местност „ЗАД ХАНА“, незастроен, целият с площ от 1
200 кв.м. /хиляда и двеста квадратни метра/, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен
идентификатор: няма, с номер по предходен план: 501.3740 /петстотин и едно точка
три хиляди седемстотин и четиридесет/, при съседи: 77181.12.14, 77181.12.519,
77181.12.25, 77181.12.504.
Ищцата твърди, че от 01.11.2002г. до днес вече 24 години ползвала, свояла и
стопанисвала имота, тъй като била установила владението си на 01.11.2002г. и го
владеела и до днес, като владението й върху имота продължава и към настоящия
момент. Не била продавала процесния имот и владението се осъществявало само от
нея.
Така за ищцата се пораждал правен интерес да заведе настоящия иск, с който
да докажела правото си на собственост върху имота.
Моли съдът да постанови решение, с което признаете за установено по
отношение на ищцата, че е собственик на основание покупка и придобивна давност на
следния недвижим имот: 700/1200 идеални части от поземлен имот с идентификатор
77181.12.23 /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно точка дванадесет точка
двадесет и три/ град Харманли общ.Харманли обл.Хасково по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на
Изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот — няма данни, с адрес град
Харманли местност „ЗАД ХАНА”, незастроен, целият с площ от 1 200 кв.м. /хиляда и
двеста квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, с
номер по предходен план: 501.3740 /петстотин и едно точка три хиляди седемстотин и
четиридесет/, при съседи: 77181.12.14, 77181.12.519, 77181.12.25, 77181.12.504.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от С. Д. Б., чрез адв.Д.С. от
АК – Хасково, с който заявява, че признава напълно иска и прави пълно признание на
всички факти изложени в исковата молба и че нямала никакви претенции към имота
предмет на настоящия иск.
Ищецът прави искане съдът да се произнесе съобразно направеното
признание на иска, съдът направи следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК. За да бъде исковата претенция основателна е необходимо при
условията на пълно и главно доказване да бъда установени следните материални
предпоставки /юридически факти/: правен интерес от предявяването на
установителния иск, тоест оспорването на твърдяното право на собственост на ищеца
2
от ответника и правото на собственост върху процесния поземлен имот на твърдените
придобивни основания.
Настоящата съдебна констатира, че към датата на депозиране на исковата
молба безспорно е налице правен интерес от положителен установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК.
Съдебната практика приема, че интересът от търсената с иска защита е
процесуална предпоставка на всички искове, но изискването за интерес от
установяването като предпоставка за допустимост на установителния иск е изрично
подчертано в чл. 124, ал. 1 ГПК, защото само чрез него може да се обособят онези
гражданскоправни отношения, които се нуждаят от съдебно установяване, като
същевременно се очертаят и лицата, легитимирани да го търсят. При това този интерес
следва да бъде налице не само при предявяване на иска, но и в течение на целия исков
процес /решение № 55/10.08.2010 г. по т. д. № 464/ 2009 г. на ВКС, II-ро т. о. /.
Доктрината и съдебната практика приемат, че отказът от иска е оттегляем до
постановяването на определение за прекратяване на производството по делото, докато
законът изрично урежда неоттегляемостта на признанието на иска. Ако отказът от иска
или признанието на иска са опорочени, това е основание за прогласяване на тяхната
нищожност или унищожаването им по исков ред, като признаването на порока с влязло
в сила съдебно решение е основание за отмяна на определението за прекратяване на
производството по делото, съответно на решението по чл. 237 или 235 ГПК.
Признанието на иска е неоттегляемо и обвързва съда съгласно чл. 237 ГПК.
То не поражда действие по брачни искове (чл. 324 ГПК), искове за гражданско
състояние (чл. 334 ГПК) и искове за поставяне под запрещение (чл. 339 ГПК). При
признание на иска съдът е длъжен по искане на ищеца да постанови решение по чл.
237 ГПК. Съдът е обвързан от направеното признание на иска, но постановява
решение по чл. 235 ГПК, ако искане от ищеца не бъде отправено или съдът е длъжен
служебно да провери дали отчуждителят е собственик на имота, както и наличието на
предпоставките за прехвърляне на имота по нотариален ред (чл. 363 ГПК).
Съдебната практика макар да приема и това, че исковете за собственост да не
са сред посочените в закона изключения, при които не се постановява решение при
признание на иска - чл. 237, ал. 3 ГПК, чл. 324 ГПК, чл. 334 ГПК и чл. 339 ГПК, по
тях се постановява решение по чл. 237 ГПК, изхождайки от съображения за правна
сигурност и от предмета на делото- съдебно установяване /признаване/ на
собствеността на ищеца, когато съдът е длъжен служебно да провери дали
отчуждителят е собственик на имота, както и наличието на предпоставките за
прехвърляне на имота по нотариален ред. В този случай съдът е обвързан от
признанието на иска, но може да го уважи само доколкото отчуждителят е собственик
на имота и са налице предпоставките за прехвърляне на имота по нотариален ред. Така
в Решение № 141 от 14.07.2016г. по гр.д № 7446/2014г., Г. К., 4 Г. О. на ВКС/ е
посочено, че съдът е длъжен, в интерес на правната сигурност, служебно да провери
дали отчуждителят е собственик на имота, както и наличието на предпоставките за
прехвърляне на имота по нотариален ред. В този случай съдът е обвързан от
признанието на иска, но може да го уважи само доколкото отчуждителят е собственик
на имота и са налице предпоставките за прехвърляне на имота по нотариален ред.
В случая интерес е налице и към момента, поради което съдът би следвало да
постанови решението си въз основа на събраните доказателства и процесуално
поведение на ответницата, доколкото ищецът има интерес да се легитимира с годен
3
титул за собственост на имота. Отделен е въпросът дали ответницата е собственик на
имота към 2002 г., когато е било предадено владението на същия /начало на давностно
владение/ и може ли той да бъде придобит по давност.
Следователно съдът е обвързан от признанието на иска, но може да го уважи
само доколкото отчуждителят е собственик на имота и са налице предпоставките за
прехвърляне на имота по нотариален ред.
С Решение №00617/19.01.2001г. Поземлена комисия гр. Харманли за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими
стари реални граници в землището на град Харманли е признала правото на
собственост на наследниците на Добри Боянов Ангелов в съществуващи стари реални
граници т.3 на рози,черн. от 0.700 дка (нула дка и седемстотин кв.м), седма категория,
находящ се е землището на град Харманли в местността „Зад хана”.
На 01.11.2002г. в град Харманли ищцата е закупила от ответника С. Д. Б.
недвижим имот, представляващ 700 кв.м., седма категория, находяща се в землището
на град Харманли, в местността „Зад хана“. Продавачът се е легитимирал като
собственик с Решение №00617 от 19.01.2001 г. на ПК Харманли, като в раздел II номер
3 е описан този имот на цена 200,00 /двеста/ лева.
Не се спори между страните, че ищцата е заплатила тази сума напълно и в
брой на продавачката, а последната и е предала владението върху имота на 01.11.2002г.
За тази покупко- продажба е съставения предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот — земеделска земя, възстановена по реда на ЗСПЗЗ от 01.11.2002г.
Договорът е нотариално заверен с нотариална заверка на подписите с рег.№2144/
05.04.2004г. на Нотариус М.Д. рег.№463 на НК с район на действие PC Харманли.
От приетото, като доказателства по дело удостоверение за наследници от
изх.№706/18.09.2023г. на Община Харманли е видно, че С. Д. Б. е единствен наследник
на Д.Б.К. с ЕГН **********,починал на ****
Поради изложеното съдът намира, че след като предварителен договор е
сключен, между продавача и купувача и не е оспорен от ответника е налице
задължението съгласно чл. 235, ал.2 ГПК да основава решението си, върху приетите от
него за установени обстоятелства по делото и върху закона. В тази връзка, следва да се
посочи, че признанието на ответника следва да се ценят съгласно разпоредбата на чл.
237 ГПК, но съдът може да уважи предявеният иск само ако отчуждителят е
собственик на имота и са налице предпоставките за прехвърляне на имота по
нотариален ред.
Няма спор, че договорът, сключен между тях на 01.11.2002г., е предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен от надлежни страни ищецът и ответникът в настоящото
производство. Договорът съдържа пълно описание на недвижимия имот собственост
на С. Д. Б. по силата на Решение №00617 от 19.01.2001 г. на ПК Харманли, в което в
раздел II номер 3 , а именно: рози,черн. от 0.700 дка (нула дка и седемстотин кв.м),
седма категория, находящ се е землището на град Харманли в местността „Зад хана” и
изплатена договорена цената на продажбата 200,00 /двеста/ лева, която сума ищцата
изплатила напълно и в брой на продавачката, а тя й предала владението върху имота.
Сключването на предварителният договор за покупко – продажба на
01.11.2002г. и предаване на владението на процесният недвижим имот е на посочената
дата, от 01.11.2002г. ищцата владее процесният имот и до настоящият момент.
4
Без съмнение владението, получено въз основа на валиден и действителен
предварителен договор, е недобросъвестно владение, по смисъла на чл. 71 ЗС. Това е
така, защото макар предварителния договор да е бил сключен със собственика на
имота, той не е годно прехвърлително основание и не отговаря на изискванията на
добросъвестното владение по чл. 70, ал.ал.3 във нр. с ал.1 ЗС.
Предвид на това, позоваването от ищеца на придобивна давност е извършено
в исковата молба. Поставя се въпросът, дали ефектът на придобивната давност е
настъпил след 10-годишно непрекъснато, спокойно и несмущавано владение на
20.07.14 г. В този смисъл т. 2 и т. 3 на ТР № 4/17.12.2012 г. на т.д. № 4/12 г. ОСГК на
ВКС.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и
други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическото упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 от ЗС
регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и
добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона
период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС в хипотезата на чл. 79, ал.
1 от ЗС. Правната последица придобиване на вещното право е нормативно свързана с
тези юридически факти.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както
обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент
вещта да се държи като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в
обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи (чл.
302 от Закон за имуществата, за собствеността и сервитутите (отм.) ), а именно: да е
постоянно – фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат
случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по начин
препятстващ евентуалното владение на други лица; да е непрекъснато – в смисъл да не
е било прекъсвано за период по-дълъг от шест месеца – чл. 81 ЗС; да е несъмнено – да
няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си; да е
спокойно – такова е, когато не е установено с насилие; да е явно – владението е явно,
когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи
за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се
характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт
върху вещта (corpus possessionis) и субективен - намерението да се държи вещта като
своя (animus domini rem sibi habendi). При държането фактическата власт се упражнява
за друг държателят, който няма намерение да свои вещта.
Законодателят е установил оборима презумпция в полза на владелеца, според
която владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго –
чл. 69 ЗС. Тази презумпция има действие спрямо всички гражданскоправни субекти,
без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху една и съща вещ.
Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които
се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то
съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при
всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се размества и
страната, която я оспорва, трябва да я обори.
5
Според правната доктрина, придобивната давност е способ за придобиване
на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо
упражняване на тези права в продължение на определен период от време. Обективният
елемент на владението - упражняването на фактическа власт, съвпада с този при
държането. Субективният елемент определя упражняването за себе си на фактическа
власт върху имота като владение /чл. 69 ЗС/. Законът предполага наличието на
намерение да се свои вещта, като двата елемента обективният и субективният, трябва
да бъдат дадени едновременно във всеки един момент на периода, на който владелецът
се позовава. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин,
че към настоящия момент ищцата С. П. К., спокойно, несъмнително и непрекъснато е
владяла имота повече от 24 години. Владението и е било постоянно и не е било
прекъсвано и ищеца е стопанисвал имота. Няма данни и не се установява владението
да е било прекъснато и друг да е демонстрирал такова.
След като се установява упражняването на фактическата власт върху вещта
от ищеца и предвид липсата на осъществено от ответника обратно доказване по силата
на оборимата презумпция на чл. 69 от ЗС следва, че е налице и намерението за своене,
тоест доказано е наличието на двата елемента на владението – обективния и
субективния.
Следва да се посочи, че съгласно Кадастрална карта и кадастрални регистри
на град Харманли включително за местността „ЗАД ХАНА“ одобрен със Заповед
№РД-18-9/23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК е образуван общ поземлен
имот с идентификатор 77181.12.23, от който 700/1200 идеални части са собственост на
ищцата С. П. К..
Предвид доказаното давностно владение върху имота от страна на ищеца,
изразяващо се в продължило повече от десет години явно, непрекъснато и
необезпокоявано упражняване на фактическата власт върху тях, при това с намерение
за държане на имота като свой собствен съгласно чл. 79 от ЗС и чл. 68, ал. 1 от ЗС,
съдът следва да приеме за доказано придобиването правото на собственост върху
имотите на основание давностно владение от страна на ищеца.
При наличие на признание на иска от ответника, както и при наличие на
направено от ищеца искане съдът да се произнесе съобразно направеното признание,
като следва нормата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът по горе изложените мотиви
постанови решението си основно върху направеното признание и доказаност, че
отчуждителят е собственик на имота. Освен това съдът направи констатации и относно
липсата на пречки по чл. 237, ал. 3 от ГПК по предявения иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, а именно – признатото право не противоречи на закона и добрите
нрави и няма пречки страната да се разпорежда с него.
Ето защо, съдът достига до извода, че следва да бъде уважен предявения иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ответника по иска не е направил искане за присъждане на разноските по
делото, нито е представил доказателства за извършени разноски в
първоинстанционното производство.
Така мотивиран и на основание чл.237, ал.1 във вр. с ал. 2 от ГПК от ГПК,
съдът
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.Харманли, ул. ***, че С. П. К. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Харманли, ул. ***, обл.Хасково е собственик по давностно
владение на 700/1200 идеални части от поземлен имот с идентификатор 77181.12.23
/седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно точка дванадесет точка двадесет и
три/ град Харманли общ.Харманли обл.Хасково по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на
Изпълнителния директор на АК в местност „ЗАД ХАНА“, незастроен, целият с площ
от 1 200 кв.м. /хиляда и двеста квадратни метра/, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,
предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 501.3740 /петстотин и
едно точка три хиляди седемстотин и четиридесет/, при съседи: 77181.12.14,
77181.12.519, 77181.12.25, 77181.12.504.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Окръжен съд – Хасково.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Д. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.Харманли, ул. ***, че С. П. К. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Харманли, ул. ***, обл.Хасково е собственик по давностно
владение на 700/1200 идеални части от поземлен имот с идентификатор 77181.12.23
/седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно точка дванадесет точка двадесет и
три/ град Харманли общ.Харманли обл.Хасково по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-9/23.03.2006г. на
Изпълнителния директор на АК в местност „ЗАД ХАНА“, незастроен, целият с площ
от 1 200 кв.м. /хиляда и двеста квадратни метра/, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,
предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 501.3740 /петстотин и
едно точка три хиляди седемстотин и четиридесет/, при съседи: 77181.12.14,
77181.12.519, 77181.12.25, 77181.12.504.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7