ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 1715
гр. Пловдив, 11.07.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVI състав в
закрито заседание:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 938 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 3 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ вр. чл. 248 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ и чл. 144 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е
по молба на Н.Г.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат П.К., за допълване
на решение № 1103/14.06.2023 г. по к.н.а.х дело № 938 по описа 2023 год. на
Административен съд – Пловдив като на страната бъдат присъдени разноски в
размер на 660 лева за адвокатска защита пред въззивната инстанция.
Разпоредбата
на чл.248 ал.1 от ГПК, установява две хипотези на корекция на постановеното
вече съдебно решение. Когато съдът изобщо не се е произнесъл по искането за
присъждане на разноски, е налице възможността решението да бъде допълнено. В
случай, че съдът се е произнесъл по искането за разноски, но е постановил нещо
различно от заявеното от страната, то тогава, установената в закона възможност
е решението да бъде изменено в тази част.
Основното
производство е образувано по касационна жалба, предявена от Н.Г.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Решение № 160 от 27.01.2023 г., постановено по а.н.д № 62
по описа за 2023 година на Районен съд – Пловдив, I наказателен състав, с което
е потвърдено Наказателно постановление № 22-0432-001551/24.10.2022г., издадено
от Началник на Районно управление /РУ/ 01 при Областна дирекция на министерство
на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив.
Касационната инстанция с решение № 1103/14.06.2023 г. е отменила Решение № 160
от 27.01.2023 г., постановено по а.н.д № 62 по описа за 2023 година на Районен
съд – Пловдив, I наказателен състав и Наказателно постановление №
22-0432-001551/24.10.2022г., издадено от Началник на Районно управление 01 при
Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - Пловдив. С оглед изхода на делото по реда
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК съдът се е произнесъл по
претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски като е осъдил
ответника да му заплати 600 лева, доказани като разход за адвокатска защита
пред касационната инстанция, за които е представен списък с разноски.
При тази
фактическа и правна обстановка настоящият състав намира, че процесното искане
следва да се квалифицира като такова за изменение на решението в частта за
разноските, а не за допълването му /така Решение № 7378/13.06.2017г. по адм.
дело № 2223/2017г. на ВАС/.
Искането е
подадено в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК от страна с нужната процесуална
легитимация, поради което е ДОПУСТИМО. По същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
При
разглеждане на делото пред въззивната инстанция от страна на Н.Г.Х., чрез адв. Т. Д. и адв. П.К.
е заявено искане за присъждане на разноски в размер на 660 лева за адвокатско
възнаграждение. Претенцията не е скрепена с доказателства за извършения разход,
не е ангажиран и списък с разноски.
Пред
касационната инстанция от страна на жалбоподателя в писмени бележки, чрез адв. П.К.,
е заявена претенция за присъждане на разноски за двете инстанции. Към
претенцията не са представени доказателства за извършения разход.
На
проведеното пред касационната инстанция открито съдебно заседание от
16.05.2023г. жалбоподателят е представляван от адв. П.К., който е отправил
претенция за присъждане на съдебни разноски, за които представя списък и
договор за правна помощ и съдействие. Видно от съдържанието на договора, същият
е сключен между оспорващия и адв. Т. Д. за процесуално представителство пред
касационната инстанция срещу възнаграждение от 600 лева, платени в брой.
Представения списък с разноски по чл. 80 от ГПК е подписан от адв. Т. Д. и
съдържа „направените до момента разноски“ от жалбоподателя, които се в размер
на 600 лева за адвокатски хонорара и 10 лева за държавна такса.
По смисъла
на т. 2 от Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г., постановено
по тълкувателно дело № 6/2012г., списъкът по чл. 80 от ГПК трябва да съдържа изброяване на всички разходи, които
страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени. Този списък
следва да изчерпва разходите по водене на делото. Каза се липсата на представен
списък по чл. 80 от ГПК не е основание да се откаже допълване на решението в
частта му за разноските, но само в хипотезата, при която съдът не се е
произнесъл по искането за разноски, а в случая е налице изрично произнасяне. Съдът
е присъдил именно заявените от жалбоподателя съдебни разноски по приложения от
процесуалния му представител списък с разноски. Съдът не може да присъди сума
за разноски, която не е посочена в списъка, нито може да предполага
действителната воля на страната относно размера на претендираните разноски.
Допълването
на решението в частта за разноските като процесуален способ цели да изправи
опущения в дейността на съда, а не да преодолява пропуски на страната да
извърши своевременни процесуални действия.
След като
страната е представила списък, който не отразява всички направени от нея
разноски и неприсъждането на несвоевременно заявените разноски не се дължи на
пропуск в дейността на съда, не се налице и основания за допълване на
постановения съдебен акт в частта за разноските.
Очертаната
фактическа и правна обстановка не дава основание и за изменение на решението в
частта за разноските, тъй като в случая съдът се е съобразил напълно с изрично заявената
воля от страната в последното заседание, инкорпорирана в представения списък. Като
е присъдил заявените в списъка разноски съдът изцяло е удовлетворил
претенцията, с която е бил сезиран, поради което не е налице основание за
изменение на решението в частта за разноските (така Определение № 416 от 16.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1088/2015
г., I т. о., ТК; Определение № 13658 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. №
6755/2016 г., 5-членен с-в; Определение № 12198 от 1.10.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 4940/2019 г., VII о.; Определение № 9181 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д.
№ 1219/2020 г., V о.; Определение № 12621 от 10.12.2021 г. на ВАС по адм. д. №
8040/2021 г., IV о.).
Отделно
претенцията за присъждане на съдебни разноски за разглеждане на делото пред
въззивната инстанция не е придружен с договор за правна защита и съдействие
и/или платежни документи, от които да е видно, че възнаграждението в размер на
660 лева реално е заплатено. При съобразяване постановката на т.1 от ТР 6/2012,
по т.д. № 6 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав намира така отправената
претенция за недоказана и неоснователна, поради което е налице и самостоятелно
основание да бъде уважена.
Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.Г.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адвокат П.К., за допълване на решение № 1103/14.06.2023 г.
по к.н.а.х дело № 938 по описа 2023 год. на Административен съд – Пловдив, като
на страната бъдат присъдени разноски в размер на 660 лева за адвокатска защита
пред въззивната инстанция.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.