Решение по дело №32108/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 юли 2025 г.
Съдия: Десислава Александрова Алексиева
Дело: 20241110132108
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13196
гр. София, 06.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110132108 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от *******************, срещу М. В., в
качеството на собственик на топлоснабден имот- ******** , находящ се в
****************************************, с присъединен абонатен №
******, с която ищецът моли да бъде осъден ответникът да заплати сумата от
35,78 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 05.2020 г. до 03.2021 г., ведно със законна лихва от 04.06.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 11,08 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 14.05.2024 г. , както и
направените по делото съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. В. депозира отговор на исковата
молба, в който излага, че процесните суми са били погасени чрез заплащане,
като представя доказателство в тази връзка.
С разпореждане от 07.04.2025 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен
срок от съобщението да изрази становище по твърдението за плащане. По
делото е депозирано Становище с вх. № /17.04.2025 г. от ищеца, в което
излага, че с извършеното плащане са погасени процесните суми, както и
сторените разноски за държавна такса. Моли за присъждане юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. В съдебно заседание от 17.06.2025 г.,
ищецът поддържа становището си от 17.04.2025 г.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи по предявения иск:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия
през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно
1
право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да
бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна
енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между
тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.
Между страните не се спори, а и това се установява от съвкупната
преценка на писмените доказателства по делото/ нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № **, том I, рег. № **** от 2005 г. /, че страните
са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при общи условия за процесния топлоснабден имот, гараж № 2 в
****************************************, с абонатен № ******. Не се
спори между страните, че по силата на договора, ищецът е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че процесните
суми са заплатени от ответника в хода на процеса, включително и държавната
такса по делото.
От представени по делото три броя фискални бонове от 02.04.2025 г. за
сумата от 108,45 лева се установява, че ответникът е платил процесните
задължения, което обстоятелство не се оспорва от ищеца предвид изрична
молба от 17.04.2025 г., с която заявява, че процесните задължения са
изплатени в цялост: главница, мораторна лихва и законна лихва върху
главницата.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване
на иска, които са от значение за спорното право, следва да бъде съобразен като
такъв факт настъпилото след завеждане на делото плащане от ответника на
исковите суми, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като погасени
поради плащане в хода на процеса, осъществено след завеждане на исковата
молба в съда.
По разноските:
Предвид изхода на спора и като съобрази, че искът е отхвърлен поради
извършено от ответника плащане в хода на процеса, намира, че разноските
следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Предвид изявлението на
ищеца, че претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
съдът намира, че следва да бъде присъдено в полза на ищеца юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК за
2
исково производство.
При горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца *******************, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: *************************
осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде осъдена М. В., родена на ********** г., гражданин на
Република ********, с адрес: ********************************** да
заплати на ищеца **********************, ЕИК *********, сумата от 35,78
лв./ тридесет и пет лева и 78 стотинки/, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот - гараж № 2, находящ се
в ****************************************, с абонатен № ****** за
периода от м.05.2020 г. до м.03.2021 г., ведно със законна лихва от 04.06.2024
г. до изплащане на вземането, и сумата от 11,08 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 14.05.2024 г., поради постъпило
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА М. В., родена на ********** г., гражданин на Република
********, с адрес: ********************************** да заплати на
*******************, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
************************* сумата от 50 лева / петдесет лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца ********************, ЕИК *********.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3