№ 32988
гр. София, 06.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110133943 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от „ФЦ ООД с ЕИК: ***************, със седалище и адрес
на управление: *******************, представлявано от ДДД, срещу Е. Д. Д. с ЕГН:
**********, с адрес: ******************.
При извършена на основание чл. 129 ГПК служебна проверка на подадената искова
молба съдът констатира, че същата е нередовна, а предявеният с нея установителен иск по
реда на чл. 422 ГПК за сумата от 57,71 лева, представляваща мораторна лихва за период от
28.06.2023 г. до 19.12.2023 г., е недопустим.
За да е допустимо производството по чл. 422 ГПК, е необходимо да има пълно
съответствие между страните, основанието, размера и периода на предявените искове и
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение, доколкото в исковото
производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за които е образувано
заповедното такова и за които е издадена заповед за изпълнение.
В настоящия случай съответствие липсва по отношение на претенцията за
установяване дължимост на сумата от 57,71 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 28.06.2023 г. до 19.12.2023 г., доколкото такава липсва в поправените (с
Определение №**************** г. по ч.гр.д. №**********/2023 г.) по реда на чл. 247 ГПК
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист,
издадени по проведеното между страните частно гражданско дело № **********/2023 г. по
описа на СРС, 46 състав.
С оглед горното, исковата молба в частта относно претенцията за сумата от 57,71 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 28.06.2023 г. до 19.12.2023 г., следва да бъде
оставена без движение, а на ищеца следва да бъдат дадени указания да отстрани
констатираните нередовности, като изрично посочи дали поддържа установителен иск или
предявява осъдителна претенция за тази сума, като в последния случай следва да внесе и
дължимата държавна такса в размер на 50 лева.
Съдът констатира, че исковата молба е нередовна, но за процесуална икономия намира,
че следва да изготви проект за доклад по делото и да насрочи същото в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № ***************** г., подадена от
1
„ФЦ ООД с ЕИК: ***************, със седалище и адрес на управление:
*******************, представлявано от ДДД, срещу Е. Д. Д. с ЕГН: **********, с адрес:
******************, в частта относно претенцията за сумата от 57,71 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 28.06.2023 г. до 19.12.2023 г.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена
молба с препис за ответната страна:
- изрично да заяви дали предявява установителен или осъдителен иск за сумата от
57,71 лева, представляваща мораторна лихва за период от 28.06.2023 г. до 19.12.2023 г., като
има предвид заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист, издадени по проведеното между страните частно гражданско дело № **********/2023
г. по описа на СРС, 46 състав, като
- в първия случай: изрично да посочи интерес от предявяване на установителен иск за
дължимост на сумата в размер на 57,71 лева, представляваща мораторна лихва за период от
28.06.2023 г. до 19.12.2023 г., като вземе предвид, че същата не е предмет на издадените по
частно гражданско дело № **********/2023 г. по описа на СРС, 46 състав заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист;
- а във втория случай: да изложи обстоятелствата, на които се основава предявения
иск и да формулира надлежен петитум в тази насока, както и да внесе по следната сметка на
Софийски районен съд дължимата държавна такса по предявения осъдителен иск в размер
на 4 % от цената на иска, но не по-малко от 50 лева, както и да представи доказателства за
това по делото.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на дадените указания, в срок и в
цялост, исковата молба ще бъде върната, а делото прекратено в съответната част.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2025 г. от
13.40 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба от „ФЦ ООД с ЕИК:
***************, със седалище и адрес на управление: *******************,
представлявано от ДДД, срещу Е. Д. Д. с ЕГН: **********, с адрес: ******************, с
която по реда на чл. 422 ГПК са предявени кумулативно съединени установителни искове да
бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 462,00 лева,
представляваща главница по Запис на заповед от 24.02.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 21.12.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № **********/2023 г. по
описа на СРС, 46 състав.
Ищецът твърди, че на 24.02.2023 г., между „ФЦ ООД и ответницата бил сключен
Договор за потребителски кредит № **************, съгласно който на ответницата бил
предоставен кредит, предназначен за задоволяване на текущи потребителски нужди в размер
на 900 лева, при условия и параметри, уточнени подробно в договора и съответните
приложения към него. Ответницата се задължила да го погаси изцяло, съгласно условията,
посочени в договора, ведно с дължимите лихви, в срок от 9 месеца (съгласно чл. 8 от
договора). Кредитът бил усвоен на 24.02.2023 г. в пълен размер, чрез разписка №
************ /24.02.2023 г. за получени суми в брой. Посочва, че като обезпечение,
съгласно чл. 11.8. от договора ответницата е издала в полза на ищеца запис на заповед от
24.02.2023 г. Твърди, че на 30.06.2023 г. ответницата е извършила последно плащане на
задълженията си по процесния договор за кредит, като общият размер на погасената сума по
него била в размер на 438 лева, поради което, съгласно чл. 32.1 от същия, кредитът е станал
изцяло и предсрочно изискуем на 10.10.2019 г.
Претендират се разноски по исковото и заповедното производство.
2
Прилагат се писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК, нито извън него, от ответницата не е постъпил отговор на
исковата молба
С депозираното възражение по чл. 414 ГПК се оспорва дължимостта на сумите по
издадената заповед за изпълнение.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД и
чл.535 и сл. от ТЗ
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла на чл.
154, ал. 2 и чл. 155 ГПК
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по иска
по чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.535 и сл. от ТЗ, съобразно указанията в т. 17 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС
- В тежест на ищеца е да докаже вземането си, основано на менителничния ефект -
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение
-В тежест на ответника е докаже всички свои правоизключващи, правопогасяващи
и/или правоотлагащи възражения за дължимостта на търсената сума ако има такива.
По правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка
от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед. В тази връзка ищецът на основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД следва да
установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, породено
от договор за потребителски кредит, по който е изпълнил задълженията си (в т.ч. реалното
предоставяне на заемната сума) точно, както и наличието на възникнало в полза на ищеца
изискуемо вземане срещу ответницата за заплащане на претендираните парични суми на
соченото основание.
В тежест на ответницата е да установи настъпили правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като допустими,
необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора факти.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № **********/2023 г. по описа на СРС, 46 състав.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на
влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на
спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да
изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите
губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4