№ 41
гр. Търговище, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря Ц.А С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Търговско дело №
20223500900004 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Т.д. № 4/2022 г. по описа на ОС-Търговище е образувано по искова
молба, депозирана от „Тузлушка гора” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Антоново, ул. „Тузлушки герой” № 60,
представлявано от Д. И. Г. - синдик, чрез пълномощник адв. М. Я., АК -
В.Търново (приложено пълномощно), срещу ответниците Г. И. А., ЕГН
********** и Б. Д. Б., ЕГН **********, и двамата с посочен постоянен адрес
в гр. Омуртаг, ул. „Г.” № 61, ет. 3, ап. 6, за обявяване на осн.чл. 135 от ЗЗД
относителната недействителност спрямо „Тузлушка гора” ЕООД /Н/ ЕИК
********* на Договор за покупко-продажба на недвижим имот- апартамент в
гр. Търговище, ул. „В.Л.” 40, вх. Г, ет. 2, ап. 4, който договор е сключен между
Г. И. А., в качеството на продавач и Б. Д. Б., в качеството на купувач,
обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №
85/15.04.2021 г., том 1, рег. № 1267, дело № 69 от 2021 г. на нотариус С. И.а,
pег. № 735 на НК, с район на действие PC – Търговище
Ищецът твърди в исковата си молба, че е кредитор на първия ответник, с
вземане, за което е издадена по реда на чл. 417 ГПК заповед за незабавно
1
изпълнение № 612/08.12.2020 г. по ч.гр.д. № 361/2020 г. на РС-Омуртаг, въз
основа на която е издаден изпълнителен лист за сумата 115 855,81 лв., от
които главница в размер на 91 463,57 лв. по Акт за начет № 11¬04-25 от
05.12.2018 г. на АДФИ ведно с 6 250,51 лв. - лихва от 04.04.2018 г. до
05.12.2018 г., 18 141,73 лв. - лихва от 06.12.2018 г. до 18.11.2020 г. и законната
лихва върху главницата от 19.11.2020 г. до изплащането на вземането. След
получаване на призовката за доброволно изпълнение (ПДИ) по образуваното
пред ЧСИ А.З. изпълнително дело № 20217690400329 срещу длъжника Г. И.
А., ЕГН **********, получена от него лично на 26.03.2021 г., последният на
15.04.2021 г. продал на доведения си син Б. Д. Б., ЕГН ********** (втори
ответник, син на съпругата на първия ответник), собствения си недвижим
имот, находящ се в гр.Търговище, ул. „В.Л.” № 40, вх. Г, ет. 2, ап. 4 -
апартамент и избено помещение, подробно описани, с нотариален акт №
85/15.04.2021 г., том 1, рег. № 1267, д. № 69/2021 г. на нотариус С. И.а, рег. №
735 на НК, с район на действие PC - Търговище. Ищецът твърди, че с този
разпоредителен акт длъжникът намалява имуществото си, служещо като общо
обезпечение на вземанията на кредитора, съгласно чл. 133 от ЗЗД, обуславящо
правния интерес от предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД. Позовава се на
презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, както и на обстоятелството, че към
нотариалния акт не са представени платежни документи, установяващи
заплащането на договорената цена от страна на купувача, а само устно е
декларирано получаването на цената по сделката. Счита, че изводът, че
длъжникът е имал за цел да се разпореди с имуществото си във вреда на
кредитора, както и за знанието у приобретателя за увреждащия характер на
сделката се подкрепя и от факта, че на 31.03.2021 г. /петнайсет дни по-рано от
настоящата сделка/ с нот.акт за дарение 159/31.03.2021 г., том 1, рег. № 1791,
д. 103/2021 г. на нотариус рег. № 611 на НК, с район на действие PC -
В.Търново, първият ответник и съпругата му Е.Й.Х.- А.а са се разпоредили с
друг техен недвижим имот, находящ се в гр.Велико Търново, ул. „Народни
будители”, № 22, отново в полза на Б. Д. Б. - втория ответник по делото, син на
дарителката, купувач и по настоящата сделка.
В срока по чл. 367 ГПК е постъпил писмен отговор ответника Г. А., със
становище за допустимост, но неоснователност на иска, с възражение, че не
отговаря на истината твърдяното в ИМ, че вторият ответник му е доведен син
и че живеят в едно домакинство. Признавайки, че е син на съпругата му,
2
възразява, че Б. Б. не е бил част от неговото семейство и от неговото
домакинство. Възразява срещу качеството кредитор на ищеца, с доводи, че в
образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 361/2020 г. на РС-Омуртаг,
в предвидения законов срок е депозирал възражение, но ищецът не се е
възползвал от правото си да предяви иск, поради което няма качеството
кредитор; както и че към момента на атакуваната продажба, процесният имот
не е бил утежнен с вещно правни тежести, за да знае, че уврежда някого; от
продажбата на имота е получил цената, като плащането е извършено по
банков път и тази парична равностойност служела като обезпечение на
задълженията му.
В срока по чл. 367 ГПК е постъпил отговор и от ответника Б. Б., който
също счита иска за неоснователен, с възражения, че не е „доведен син“ на
първия ответник, тъй като макар да е син на съпругата му, от много години
живее и работи в гр. В.Търново, „където е центърът на жизнените му
интереси“; не поддържа връзка с А., контактите им се изчерпват с
поздравления за лични или национални празници; не му е известно А. да има
съдебни дела, да е осъждан да заплаща парични суми или че дължи такива
суми; тъй като имал спестени лични средства, ги вложил в покупката на
процесния апартамент в гр. Търговище, където имал приятели, заплащайки по
банков път уговорената цена. Възразява, че ищецът не е представил
доказателства да е предявил иск, предвид производството по чл. 417 ГПК;
оспорва „да знае за увреждащата сделка“.
С допълнителна искова молба ищецът заявява становище за
неоснователност на възраженията на ответниците във връзка с понятието
„доведен син“, по възражението на втория ответник за незнание за
увреждащия характер на сделката - се позовава на факта на извършените за
кратък период от време 2 сделки (продажбата и дарението), което предполага
близки родствени отношения с траен характер; позовава се както на драстично
по-ниска цена от нормалните пазарни цени на атакуваната продажба, така и на
факта, че приблизително една и съща сума, в рамките на един ден (15.04.21 г.)
нееднократно е внасяна и теглена от банковите сметки, с цел доказване на
плащането и обуславящо извод, че плащането е фиктивно или се касае за т.нар.
„превъртане на суми“ в разговорен смисъл, както и извод за симулативност на
сделката за продажба - и двете отчуждителни сделки имали характера на
дарение по отношение на втория ответник. Ищецът оспорва като
3
неоснователни възраженията на ответниците относно съществуването на
цитираното в ИМ вземане и качеството му на кредитор, с доводи, че с оглед
характера на заповедното производство, качеството му на кредитор спрямо
първия ответник възниква на основание влезлия в сила Акт за начет и
последващите действия на длъжника по отчуждаване на недвижимите имоти
са действия, увреждащи кредитора по смисъла на чл. 135 ЗЗД. Възразява
срещу довода на първия ответник за обезпечаване на вземането с получената
продажбена цена, тъй като видно от представените извлечения от банкови
сметки, сумите по плащанията не са налични.
В срока по чл. 373 ГПК е получен писмен отговор само от първия
ответник, който поддържа изцяло всички възражения в първоначалния
отговор. По повод изложеното в допълнителната искова молба, възразява
срещу твърдението на ищеца за драстично по-ниска цена в сравнение с
пазарната; сочи, че в съдебната практика няма термин „превъртане на суми“,
счита за неотносим към спора довода на ищеца, че получените от продажбата
суми са изтеглени от банковата сметка, тъй като „към момента по влоговете
има отрицателна лихва, контролирана и определяна от БНБ“; предвид факта,
че до момента на подаване на допълнителния отговор не е получил искова
молба с оглед направеното от него възражение в заповедното производство
(очевидно има предвид ИМ за предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване на
оспореното вземане), поддържа становището си, че няма задължение към
ищеца.
Вторият ответник не е подал отговор на ДИМ.
Фактите по делото са следните :
В полза на ищеца „Тузлушка гора“ ЕООД /н/, по реда на чл. 417 от ГПК е
издадена заповед за незабавно изпълнение от 08.12.2020 година за сумите 115
855,81 лв., от които главница в размер на 91 463,57 лв. по Акт за начет № 11-
04-25 от 05.12.2018 г. на АДФИ ведно с 6 250,51 лв. - лихва от 04.04.2018 г. до
05.12.2018 г., 18 141,73 лв. - лихва от 06.12.2018 г. до 18.11.2020 г. и законната
лихва върху главницата от 19.11.2020 г. до изплащането на вземането. Въз
основа на издадения изпълнителен лист по заповедта е образувано пред ЧСИ
А.З. изпълнително дело № 20217690400329 срещу длъжника Г. И. А., като
поканата за доброволно изпълнение му е връчена на лично на 26.03.2021 г. На
15.04.2021 година Г. А. продава на Б. Д. Б. (втори ответник, син на съпругата
4
на първия ответник), собствения си недвижим имот, находящ се в
гр.Търговище, ул. „В.Л.” № 40, вх. Г, ет. 2, ап. 4 - апартамент и избено
помещение, с нотариален акт № 85/15.04.2021 г., том 1, рег. № 1267, д. №
69/2021 г. на нотариус С. И.а, рег. № 735 на НК, с район на действие PC –
Търговище. Няколко дни преди тази продажба, на 31.03.2021 година Г. А.,
заедно със съпругата си Е.Й.Х.- А.а са дарили друг техен недвижим имот,
находящ се в гр.Велико Търново, ул. „Народни будители”, № 22, отново в
полза на Б. Д. Б., като дарението е обективирано в нотариален акт за дарение
159/31.03.2021 г., том 1, рег. № 1791, д. 103/2021 г. на нотариус рег. № 611 на
НК, с район на действие PC - В.Търново.
По възражение в заповедното производство от страна на длъжника по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение- Г. А., е предявен
иск по чл. 422 ГПК за установяване на оспореното вземане. По образуваното
гр.д. № 141/22 по описа на Районен съд – Омуртаг, с влязло в сила решение №
73 от 19.07.2023 година е признато за установено, че вземането по издадената
в полза на „Тузлушка гора“ ЕООД /н/, заповед за изпълнение на парично
задълоение № 612/08.12.2020 г. по ч.гр.д. № 361/2020 г. на РС-Омуртаг, за
сумите 115 855,81 лв., от които главница в размер на 91 463,57 лв. по Акт за
начет № 11-04-25 от 05.12.2018 г. на АДФИ ведно с 6 250,51 лв. - лихва от
04.04.2018 г. до 05.12.2018 г., 18 141,73 лв. - лихва от 06.12.2018 г. до
18.11.2020 г. и законната лихва върху главницата от 19.11.2020 г. до
изплащането на вземането, не съществува.
По делото е приложено и влязло в сила съдебно решение № 80 от
03.04.2024 година, постановено по гр.д. № 270/23 по описа на РС – Омуртаг, с
което е признато, че „Тузлушка гора“ ЕООД /н/, има вземане от Г. А. за сумата
от 96 403.34 лв., дължима по акт за начет № 11.04-26 от 05.12.2018 година, въз
основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение № 191 от 29.12.2022 година по ч.гр.д. № 362/22 по описа на РС –
Омуртаг.
С оглед установените по делото факти, от правна страна, съдът прие
следното:
С отменителният иск по чл. 135 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът и третото лице, с което той е договарял, са знаели за
5
увреждането при извършването на възмездна сделка. Елементите на
фактическия състав за успешното упражняване на правото по чл. 135, ал. 1
ЗЗД са следните- ищецът да е кредитор на длъжника, длъжникът да е
извършил конкретно, увреждащо кредитора действие и знание за
увреждането, освен в случаите на разпореждане в полза на съпруг, възходящ,
брат или сестра на длъжника.
Основният спор по делото е дали ищецът има качеството на кредитор по
отношение от първия ответник Г. А.. Възражението от негова страна е, че
ищецът не притежава такова качество, тъй като с влязло в сила съдебно
решение е установено, че вземането по акта за начет, на който ищеца се
позовава, не съществува. В тази връзка съдът приема следното: кредитор е
лицето, което поначало има вземане, без то да е установено с влязло в сила
съдебно решение. За уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД не е необходимо
вземането на кредитора да е изискуемо и установено по размер при
извършване на действията, с които е увреден. Качеството кредитор следва не
от изпълнителния лист, а от облигационното отношение, което го свързва с
длъжника. Необходимо по делото да бъде установено наличие на действително
вземане в полза на ищеца, което не е прекратено или погасено по давност и е
възникнало преди сключване на сделката, чието обявяване за недействителна
се претендира. В посочения смисъл е Решение № 131 от 16.06. 2014 г.,
постановено по гр. д. № 4996/2013 година, на трето г.о. на ВКС. Това се
извлича и от мотивите към ТР № 2/2017 от 09.07.2019, постановено по т.д. №
2 по описа за 2017 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии
на ВКС. Застъпеното в мотивите на цитираното решение становище е в
насока, че за успешното провеждане на иска по чл. 135 ЗЗД не е необходимо
вземането на кредитора да е установено с влязло в сила решение, а е
предпоставено от наличие на действително такова. Това вземане може да не е
изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде
установено с влязло в сила решение.
Предпоставка за уважаването на иска по чл. 135 от ЗЗД е вземане,
възникнало преди извършване на действията, с които е увреден. От събраните
по делото доказателства се установява по безспорен начин обстоятелството, че
ищецът има качеството кредитор на ответника Г. А. във връзка със съставения
на същия акт за начет от № 11-04-26 от 05.12.2018 година. В същото време
вземането е и установено, предвид факта, че е депозирано възражение от
6
страна на длъжника по него и е било предмет на производството по гр.д.№
270/23 по описа на Районен съд – Омуртаг. Сам длъжникът в съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител признава, че между страните
има и други дела във връзка със техни облигационни отношения, по които
последния е длъжник. С оглед изложеното следва извода, че единият елемент
от фактическия състав на иска по чл. 135 от ЗЗД е налице, а именно качеството
кредитор на ищеца.
За уважаването на иска следва да са налице и другите два елемента от
състава- извършено правно действие от длъжника, с което уврежда кредитора,
както и субективния елемент - знание на длъжника, че с това действие се
уврежда интересите на кредитора. Извършеното от длъжника А. в полза на
ответника Б. Б. на 15.04.2021 година със негов недвижим имот е именно
действия, с което се уврежда кредитора, доколкото съгласно чл. 133 от ЗЗД,
цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговия
кредитор. Прехвърлянето на имота е извършено след възникване на
задълженията към кредитора и е възмездно. Длъжникът е знаел за
съществуването на задължението си към кредитора, но е извършил
процесното разпореждане, с което е намалил имуществото си, което съгласно
постоянната практика на ВКС е достатъчно за обосноваване на извод за
увреждането на кредитора. Съгласно тази практика винаги отчуждаването на
длъжниково имущество води до обективно намаляване възможностите на
кредитора да се удовлетвори, независимо от това дали кредиторът е наложил
обезпечителни мерки върху разпореденото имущество или върху друго такова,
осъществената сделка с длъжниковото имущество е увреждаща, поради това,
че за удовлетворяване на дълга служи цялото длъжниково имущество и
длъжника не разполага с правна възможност да посочва, от коя движимост
или недвижимост следва да се удовлетвори кредитора. В този смисъл са
решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/14 г. на ВКС, IV г. о., Решение
№ 224 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2310/2014 г., III г. о., ГК Решение №
50 от 12.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 731/2016 г., I т. о., ТК, Решение № 93 от
28.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 638/2016 г., II т. о., ТК. Длъжникът винаги знае
за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване
на кредиторовото вземане, което в случая е налице.
Възражението, че длъжникът разполага със средствата, получени от
продажбата, не е основание да се приеме, че не е налице увреждане.
7
Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника – същият не
плаща свой дълг, да му се предостави възможност за избор срещу кое от
притежаваните имущества да се насочи принудително изпълнение. Обявената
относителна недействителност възстановява в отношенията между кредитора
и длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на възникване
на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е
притежавано от длъжника и по правилото на чл.133 ЗЗД е служело за общо
удовлетворение на кредитора. В тази насока е Решение № 149 от 12.11.2013 г.,
по т.д.№ 422/12 г., на I ТО на ВКС.
Извършеното прехвърляне на имот от ответника Г. А., обуславя
наличието и на втората предпоставка от фактическия състав на отменителния
иск, а именно извършване на сделка от страна на длъжника, която уврежда
кредитора. Следва да се посочи, че не е нужно ищецът да доказва самото
увреждане. Това е обективен факт, който произтича от естество на сделката-
винаги, когато длъжникът накърнява имущественото си състояние, това
уврежда кредитора, тъй като затруднява удовлетворяването му. Налице е
причинна връзка между сделката и увреждането. Разпоредбата на чл.135, ал.2
от ЗЗД създава оборима презумпция, че знанието се предполага, ако третото
лице е съпруг, низходящ възходящ, брат или сестра на длъжника. В
конкретния случай, лицето с което длъжникът е договарял не е от кръга на
посочените. Въпреки това, съдът приема за доказано, че лицето, в чиято полза
е отчужден имота- втория ответник е знаел, че с прехвърлянето се увреждат
кредитори на прехвърлителя. Съдът счита, че доказателствата, макар и
косвени установяват това знание. Пълното доказване на релевантните за спора
факти, може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени
доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват
обстоятелствата, отнасящи се към основния факт, а косвените доказателства
установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите,
служат за установяване на основния факт. Съдебната практика, която се
споделя и от настоящия състав, част от която са и решение № 61 от 01.03. 2016
г., постановено по гр. дело № 4578/2015 на IV г.о. на ВКС, решение № 226 по
гр.д. № 921/2010 г. по описа на ІV г.о., ВКС, е в посока, че правно релевантен
факт може да бъде приет за доказан и единствено въз основа на косвени
доказателства събрани по делото. Г. А. и майката на ответника Б. Б. са съпрузи
от 2009 година, когато последният е бил дете. Тримата са адресно
8
регистрирани на един и същи постоянен адрес, от което следва, че до
определен момент са живеели заедно като семейство. Няма никакви
доказателства, които да сочат, че отношенията в семейството са лоши, в
частност отношенията между двамата ответници. Тъй като в такъв случай, А.
и съпругата му не биха извършили дарствен акт в полза на Б.. Фактът, че това
дарение е извършено петнадесет дни преди процесната сделка, също сочи, че
Б. е знаел за делата на А. и задълженията, които той има, а единствената цел,
да се извърши процесната продажба е именно да се укрие имуществото на
длъжника.
Въз основа на горното и с оглед доказателствата по делото, съдът
намира, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен. Договорът
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 85/15.04.2021 г., том 1,
рег. № 1267, д. № 69/2021 г. на нотариус С. И.а, рег. № 735 на НК, с район на
действие PC – Търговище, следва да бъде обявен за недействителен, тъй като
по този начин ответниците са увредили интересите на ищеца-кредитор.
Ищецът претендира да му бъдат заплатени, направените в
производството разноски. Следва да му бъдат реално сторените по делото
разноски, за които са приложени доказателства, а именно деловодни разноски
за издаване на съдебни удостоверения, в размер на 15 лв.
Държавната такса по предявеният иск не е внесена от ищеца поради
разпоредбата на чл. 620, ал. 5 от ГПК. При този изход на спора, тя следва да
бъде възложена на ответниците. Поради което, последните следва да бъдат
осъдени да заплатят по сметка на ОС – Търговище, държавна такса, в размер
на 307.39 лв.
Въз основа на горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „Тузлушка гора”
ЕООД /н/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Антоново,
ул. „Тузлушки герой” № 60, представлявано от Д. И. Г. - синдик, чрез
пълномощник адв. М. Я., АК - В.Търново договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен с нотариален акт № 85/15.04.2021 г., том 1, рег. №
9
1267, д. № 69/2021 г. на нотариус С. И.а, рег. № 735 на НК, с район на
действие PC – Търговище, по силата на който Г. И. А., ЕГН **********
постоянен адрес в гр. Омуртаг, ул. „Г.”, № 61, ет. 3, ап. 6, действащ чрез
пълномощника си адв. Ц. И. АК – Търговище, съдебен адрес гр. Търговище,
ул. „Преслав“, № 2, ет.1, офис 101, продава на Б. Д. Б., ЕГН **********
С постоянен адрес гр. Омуртаг, ул. „Г.“, № 61, ет. 3, ап. 6 следния свой
недвижим имот: Самостоятелен обект с идентификатор 73626.506.224.2.10 в
гр. Търговище, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Търговище с адрес на имота гр. Търговище, ул.„В.Л.” - 40, вх. Г, ет. 2, ап. 4,
находящ се на етаж 2 в сграда с идентификатор 73626.506.224.2 с
предназначение жилищна многофамилна сграда, разположена в ПИ с
идентификатор 73626.506.224 с предназначение, жилище, апартамент с площ
67,45 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор, антре и две
тераси, при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж
73626.506.224.2.9, под обекта: 73626.506.224.2.3 и 73626.506.224.2.6, над
обекта 73626.506.224.2.14, заедно с избено помещение № 4 с площ от 4,87
кв.м, при граници: от север - изба ап. 13, от юг - тревна площ, от изток -
коридор, от запад - кооперативен пазар, ведно с 2,945 % ид. части от общите
части на сградата и правото на строеж, на основание чл. 135 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. И. А., ЕГН ********** и Б. Д. Б., ЕГН ********** да
заплатят на „Тузлушка гора” ЕООД /н/, ЕИК *********, направените по
делото разноски в размер на 15 лв.
ОСЪЖДА Г. И. А., ЕГН ********** и Б. Д. Б., ЕГН ********** да
заплатят по сметка на Окръжен съд – Търговище, държавна такса по
предявения иск, в размер на 307.39 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
10