№ 20696
гр. София, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110108325 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против А. А. Т..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 95, находящ се в гр. ......... Твърди,
че за процесния имот се дължат:
сумата 658, 20 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. - м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 108, 89 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. –
19.01.2024 г.;
сумата 27, 84 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 6, 60 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2021 г. –
19.01.2024 г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника А. А. Т..
1
В първото по делото открито съдебно заседание оспорва в имота да се
потребява топлинна енергия. Твърди, че са извършвани плащания.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че ответникът има качеството клиент на
топлинна енергия за исковия период.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ...... от 10.06.2001 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Техем
Сървисис“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този
протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си
са удостоверили горното решение.
Представен е договор № 660/11.09.2001 г., сключен между ЕС като
възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за извършване на
услугата дялово разпределение, с който страните са договорили абонаментна
цена за отчитане на показанията на индикаторите за разпределение на
топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода,
поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални
сметки.
Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД –
възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
По делото са представени 2 бр. индивидуални справки за отопление и
топла вода, съставени от фирмата за дялово разпределение, за отоплителните
периоди м.05.2020 г. – м.04.2021 г. и м.05.2021 г. – м.04.2022 г. за аб. № .......
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в
2
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За
исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Техем Сървисис“
ЕООД. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към
процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия
период е начислена топлинна енергия за отопление на имота въз основа на
отчетите на 3 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО. Начислена е и
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и топлинна
енергия за БГВ въз основа на отчет на 1 бр. водомер, отчитан в края на
отоплителния сезон
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през
исковия период м.05.2020 г. – м.04.2022 г.възлиза на сумата 1 412, 86 лв.,
представляваща разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума
от 1 804, 15 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер
на 391, 29 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени
просрочени суми и лихви по тях.
Констатира се също, че дяловото разпределение за исковия период
м.05.2021 г. – м.04.2022 г., извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД, е на
стойност 27, 84 лв.
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че
има плащане на сума в размер на 754, 65 лв., посочено в общата фактура от
31.07.2021 г. за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г., с което е намален размерът
на задължението за периода. Според заключението на ССЕ дължимата цена на
дяловото разпределение възлиза на сумата 27, 84 лв.
От страна на ответника са представени 3 бр. разписки от EasyPay от
17.09.2024 г., с които са погА.и задължения по изрично посочени с номера
фактури за периода м.05.2022 г. – м.08.2024 г., който е извън исковия период
м.05.2020 г. – м.04.2022 г., с оглед на което същите не са относими към
предмета на спора.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
3
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая не е спорно между страните, че за исковия период ответникът
има качеството клиент на топлина енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество през исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
4
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
извършено от „Техем Сървисис“ ЕООД. Третото лице-помагач е
осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за
исковия период, което се потвърждава от заключението на СТЕ.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която
е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно
дължимата стойност на потребената топлинна енергия през процесния период,
в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
От заключението на вещото лице се установява, че стойността на
доставената топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата 1 412,
86 лв., представляваща разлика между фактурираната по прогнозни стойности
сума от 1 804, 15 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в
размер на 391, 29 лв. Установява се от заключението на СТЕ, че стойността на
топлинната енергия е начислена въз основа на отчетите на 3 бр. отоплителни
тела с монтирано ИРРО, топлинната енергия за НГВ - въз основа на отчет на
1 бр. водомер, отчитан в края на отоплителния сезон, с оглед на което
неоснователни се явяват доводите на ответника, че в имота не е потребявана
топлинна енергия за периода.
Констатирано е от заключението на ССЕ плащане по общата фактура за
2021 г. в размер на 754, 65 лв., след съобразяване на което се налага извод за
непогА. остатък в размер на сумата 658, 21 лв. С оглед изложеното и при
спазване принципа на диспозитивното начало искът за сумата 658, 20 лв. се
явява изцяло основателен.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
5
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане за мораторна лихва върху
стойността на доставената топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. –
19.01.2024 г. в размер на сумата 108, 89 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за
дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от КЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба
на топлинна енергия между страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила
на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
6
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия. Установи се от
заключението на СТЕ и ангажираните писмени доказателства, че дяловото
разпределение за исковия период е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за
периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г. възлиза на сумата 27, 84 лв., определен при
съобразяване заключението на СТЕ и ССЕ по делото.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 748, 78 лв. разноски и юрисконсултско
възнаграждение по делото, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът има право на разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете, но доколкото не претендира такива, нито ангажира доказателства за
извършването им, разноски не следва да му се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. А. Т., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 658, 20 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 95, находящ се в гр. ........, за
периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 14.02.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата 108, 89 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. –
19.01.2024 г.;
сумата 27, 84 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 14.02.2024 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 6, 60 лв., представляваща мораторна лихва
върху цената на дяловото разпределение за периода 16.07.2021 г. – 19.01.2024
г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. А. Т., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
7
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ла.1, вр., ал.8 ГПК, сумата
748, 78 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8