Определение по дело №902/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1190
Дата: 20 юни 2018 г.
Съдия: Пламена Костадинова Върбанова
Дело: 20182100500902
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№І-1190               20.06.201818 г.       гр.Бургас

 

 Бургаският окръжен съд , гражданско отделение, на   двадесети юни през  две хиляди и осемнадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

 

                                   Председател:Мариана Карастанчева                                                                        

                                                                                Членове:1.Таня Русева-Маркова

                                                               2.Пламена Върбанова

 

Секретар: ________________

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от   съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 902   по описа за 2018 година на Окръжен съд  Бургас и за да се произнесе,  взе предвид следното:

             Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод  въззивна жалба от  „САН МАРКО“ ООД със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,ул.“Дебелт“№6 ЕИК: ********* ,жалбата предявена чрез адвокат Г.Г., против Решение № 512/26.03.2018г., постановено по гр.д.№ 4288/2017г. по описа на РС-Бургас.

              Със същото решение въззивникът/ответник пред РС-Бургас/ е осъден да заплати на ищеца  сумата от 10 000 евро,представляваща част от договорена неустойка за неизпълнение, чийто пълен размер е 30 000 лева, дължима съгласно т.8 от сключен на 24.03.2014г. предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство, както и в частта, с която  дружеството е осъдено да заплати на основание чл.59,ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 8208,43 лева обезщетение за ползване без основание за периода от 01.01.2015г. до 19.06.2017г. на собствения й имот, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 20.06.2017г. до окончателното й изплащане.

            Твърди се , че в обжалваните части решението на БРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с материалния закон.На първо място се твърди, че неправилно районният съд приел, че поради бездействието на „Сан Марко“ ООД ищцата М. била принудена да развали договора по реда на чл.87,ал.1 ЗЗД след даден разумен срок. Сочи, че до имота нямало изградена  и въведена в експлоатация битова улична канализация  и неоснователно БРС приел, че това обстоятелство  не представлява извинителна причина за неизпълнението на договора.Не можело да се вмени в задължение на изпълнителя да изгради  със собствени сили и средства битова улична канализация и след това да урежда  облигационните си отношения с ***-Несебър.На следващо място се сочи, че в договорът липсвали съществените елементи на договор за проектиране на сградата, не били посочени взаимните права и задължения, както и краен срок за сключване на окончателен договор, тъй като неговото изпълнение зависело и от трета страна-Община-Несебър, още повече, че проектирането и строителството на сградата можело да започне едва след изграждане на такава канализация, която представлявала част от техническата инфраструктура, собственост на Община-Несебър.Сочи се, че до имота нямало изградена улична канализация за отвеждане на битови води, като се излагат правни съображения и доводи за стопанисването, поддържането и експлоатацията на  канализационните мрежи в урбанизираните територии; излагат се факти и обстоятелства, установени по делото в резултат на съдебно-техническата експертиза, извършена по делото и писмо на ВиК-Бургас.Въззивникът намира за несъстоятелни изводи на районния съд- че следвало сам да проектира и изгради уличната канализация  и да уреди облигационните си отношения с общината след това, като излага подробни съображения и доводи за това; твърди, че развалянето на договора е станало не по вина на „Сан Марко“ ООД,  а на основание чл.81 ЗЗД.Изложени са доводи и съображения и за непълнота на договора, като изтъква, че с оглед обективните обстоятелства по случая и неизградената канализационна мрежа   едномесечния срок, определен на осн. чл. 69,ал.2 ЗЗД,бил недостатъчен.Изтъкнати са съображения и за необоснованост и неправилност на решението в частта по иска с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД , като се сочат неустановяване на фактите, покриващи състава на чл.59,ал.1 ЗЗД.Моли отмяна на първоинстационното решение изцяло и отхвърляне на предявените искове; моли за присъждане на разноските по делото.Заявени са и доказателствени искания , за които твърди, че своевременно били заявени пред БРС , но били оставени без уважение без мотиви за това. Представено е Решение на МРРБ, за което не е предявено доказателствено искане.

                         Постъпил е писмен отговор по жалбата от Т.М.,предявен чрез адвокат В.В., който сочи, че възражение за невъвеждане в експлоатация на битова улична канализация не било въведено пред РС-Бургас  и по тази причина било преклудирано; изтъкнати са съображения и доводи относно съществени уговорки в предварителния договор от 24.03.2014г.,сключен между страните.На второ място се твърди, че от заключението на вещото лице се установило възможност за  присъединяване на поземления имот към канализационната мрежа на к.к.“Слънчев бряг“ , но след получаване на виза за проектиране и изготвяне на проект, което било задължение на „Сан Марко“ ООД.В писмения отговор са изложени правни съображения и доводи   за необходимостта ответното дружество да прояви грижата на добър  търговец и да уведоми насрещната страна по договора за пречките, които среща при изпълнението му; изложени са съображения и за довода за недостатъчен срок , заявен от въззивника в жалбата му, като твърди, че срокът обективно бил повече от сочения от въззивното дружество един месец.Намира,че не са налице основанията по чл.266,ал.3 ГПК за уважаване доказателственото искане на въззивника. Моли потвърждаване  на обжалваното въззивно решение.

                Съдът намира за основателно доказателственото искане на въззивника предвид наличие на предпоставките за това по чл.266,ал.3 ГПК, което налага уважаването му.

                 При извършване на служебна проверка относно администриране на   въззивната жалба настоящият съд констатира, че  същата е предявена от процесуално-легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законовоустановения срок с платена държавна такса , с оглед на което  въззивната жалба  следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

                    Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И :

 

                  ВНАСЯ   за разглеждане в открито съдебно заседание, което насрочва  на 11.07.2018г. от 10.30 часа производството по в.гр.д.№ 902/2018г. по описа на  БОС, за което да се уведомят страните с изпращане на препис от настоящето определение.

                  ДОПУСКА  издаването на съдебно удостоверение, възоснова на което въззивното дружество да се снабди  с ***-Несебър за установяване на обстоятелствата, посочени във въззивната му жалба, за което в 1-седмичен срок от съобщението въззивникът да представи вносна бележка с платена по сметка на БОС д.т. от 5 лева за съдебно удостоверение.

                   Определението не подлежи на обжалване.

                     

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                      

 

                                                                           Членове:1/

 

 

                                                                                            2/