Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 09.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично заседание
на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при участието
секретаря Теодора Вутева разгледа докладваното от младши съдия Цончев въззивно гражданско дело № 232 по описа на
съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, депозирана от А.В.А., чрез процесуален представител – адв.
Е.М., против Решение № 188/19.12.2018 г., постановено по гр.д. № 1124/2018 г.
по описа на РС – Ихтиман, I-во
състав. Актът се обжалва в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплаща
на малолетната Рая Александрова Александрова, чрез нейната
майка и законен представител Д.Р.В., ежемесечна издържа в размер на 250 лв.,
считано от 03.10.2018 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска
до окончателното изплащане на сумата. Отправено е искане за неговата отмяна,
като искът бъде уважен за размера от 200 лв. и отхвърлен до пълния предявен
размер. Аргументите са, че от доказателствата по делото е установено, че
жалбоподателят няма възможност да заплаща издръжка в по-висок размер.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна.
В
открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят не се явява
и не се представлява.
Въззиваемата
страна се представлява от процесуалния си представител адв. Г..
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В случая
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.
Съдът
намира, че фактическата обстановка по спора е коректно установена и
изчерпателно описана в обстоятелствената част на обжалвания съдебен акт.
Спорният
въпрос по делото е за размера на издръжката, определен по иска с правна
квалификация чл. 143, ал. 2 от СК.
Правилата
за определяне на размера на издръжка от родители на ненавършили пълнолетие деца
са установени в чл. 142-143 СК.
Като
основен критерий за справедливото количествено измерение на задължението за
издръжка следва да се съобрази разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съгласно
която минималният размер на издръжката, дължима на ненавършили пълнолетие деца,
е ¼ от минималната работна заплата. С Постановление № 320 от 20 декември
2018 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната,
влязло в сила преди приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, размерът
на минималната работна заплата за страната е определен на 560 лв., считано от
01.01.2019 г. Съответно, минималният размер на месечната издръжка е 140 лв. и
не може да бъде определен под тази граница.
От
друга страна, конкретният размер на издръжката във всеки отделен случай следва
да се определя с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, т.е. не само въз
основа на нуждите на лицето, което има право на издръжка, но и съобразно
възможностите на лицето, което я дължи. Това означава, че следва да се търси
разумния и обективно възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат
характерните за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства.
Насоки
за преценка са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г.
При
прилагането им към настоящия казус по отношение на нуждите на правоимащото лице, съдът намира, че районният съд правилно
е определил нуждите от издръжка на ищцата Рая Александрова Александрова.
Детето Рая е в трети клас. Това е възраст, в която потребностите нарастват.
Увеличават се разходите за образование, извънкласни дейности, спорт, култура и различни
технически устройства. За това свидетелства обстоятелството, че Рая Александрова
посещава уроци по английски език. От социалния доклад и разпитите на нейните
баба и дядо по майчина линия се установява, че във връзка с транспортиране на
детето до училище ежедневно се генерират разходи. Следва да бъде отчетен и
нарастващият общ годишен разход на домакинствата (видно от годишните данни на
НСИ (http://www.nsi.bg/bg/content/годишни-данни).
Същевременно няма данни за изключителни нужди на детето, влошено здравословно
състояние, специални потребности или посещение на занятия, които предполагат
постоянни плащания. От изложеното може да се направи извод, че Рая Александрова
се нуждае от месечна издръжка в размер на 300 лв. Доколкото е отглеждана и
живее със своята майка Д.Р.В. и нейните родители, тримата поемат основната част
от грижите за възпитанието ѝ, голяма част от битовите и непредвидените
разходи и майката е получила средно месечно трудово възнаграждение в периода
месец ноември 2017 г.- месец август 2018 г. 186.46 лв., то жалбоподателят
следва да заплаща по-голям размер от необходимата за детето месечна издръжката.
При
преценка на възможностите на въззивника, където е и
основният спор по делото, следва да бъдат съобразени разясненията, дадени с т.
5 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г., според които възможността на задълженото лице
да предоставя издръжка се определя от неговите доходи, имущество и
квалификация. В конкретния случай от представения заверен превод на трудов
договор се установява, че от 01.06.2018 г. въззивникът
е започнал работа като строител в гр. Кайхуде,
Германия, при получавано почасово възнаграждение от 12 евро. Нетният му доход
за периода от месец септември 2017 г. до месец септември 2018 г. възлиза на
5070,53 евро., т.е. средно по 422.54 евро месечно. А.А.
и жената, с която живее на семейни начала, заплащат месечен наем във Федерална
република Германия в размер на 622.05 евро, което се установява от приложения
договор. От приложеното удостоверение за раждане се установява, че на
08.12.2018 г. е родено общото им Христина Николаева Хинова дете – Никол
Александрова Александрова. Раждането на детето Никол
безспорно е факт, който трябва да бъде съобразен в посока отежняване
на и без това влошеното финансово състояние на въззивника,
тъй като той дължи плащане на издръжка и за него. При това положение жалбата
следва да бъде приета за основателна. При съпоставка на нуждите на детето Рая
Александрова и реалните възможности на задълженото лице се установява, че за въззивника, предвид баланса между приходи и разходи, е
обективно невъзможно да заплаща издръжка в размер на 250 лв. с оглед доходи,
които реализира и задължението за заплащане на издръжка на второ дете. Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на
районния съд, решението следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е
осъден да заплаща месечна издръжка на ищеца за разликата над 200 лева до 250
лева, като вместо него съдът следва да постанови друго, с което да отхвърли
иска в тази част.
Предвид
изхода на делото първоинстанционното решение следва
да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати държавна
такса в първоинстанционното производство за разликата
от 288 лв. до 360 лв.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сторените от жалбоподателя във въззивното
производство разноски в размер на 183.90 лв. (180 лв. държавна такса и 3.90 лв.
такса за извършване на превод) следва да бъдат възложени в тежест на Рая
Александрова Александрова чрез нейната майка и
законен представител Д.Р.В.. Липсват доказателства жалбоподателят да е сторил
разноски в първоинстанционното производство, поради
което в останалата част обжалвания акт следва да бъде потвърден.
Така
мотивиран на основание чл. 272 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 188/19.12.2018 г., постановено по гр.д.
№ 1124/2018 г. по описа на РС – Ихтиман, I-ви
състав, с което А.В.А., ЕГН **********, е осъден да заплаща на малолетната си
дъщеря Рая Александрова Александрова ЕГН ***********,
чрез нейната майка и законен представител Д.Р.В., ЕГН **********, месечна издръжка считано от
03.10.2018 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане на сумата в ЧАСТТА
за разликата над 200 лв. до
пълния присъден размер от 250 лв., както и в частта, с която е осъден да
заплати държавна такса в полза на РС – Ихтиман за разликата над 288 лв. до пълния присъден размер
от 360 лв. като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Рая Александрова Александрова
ЕГН ***********, чрез нейната майка и законен представител Д.Р.В., ЕГН **********
срещу А.В.А., ЕГН ********** за заплащане на месечна издръжка считано от
03.10.2018 г., за разликата над 200 лв.
до пълния присъден размер от 250 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 188/19.02.2018 г., постановено по
гр. д. № 1124/2018 г. по описа на РС – Ихтиман, I състав, в останалата част.
ОСЪЖДА
Рая Александрова Александрова, ЕГН ********** чрез нейната майка
и законен представител Д.Р.В., ЕГН ********** да заплати на А.В.А., ЕГН **********
сумата от 183.90 лв., представляваща сторените него разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.