Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 18.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети май през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Любомир
Игнатов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 2480 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 14.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 72888/ 2016 г. на Софийски
районен съд, ГО, 38 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК********/
срещу Н.Т.Н. /ЕГН **********/ установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че Н.Т.Н. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 629.61 лв.- стойност на
доставена в имот в гр. София, ул. “********, вх.А, магазин № 8, през периода
м.02.2014 г.- м.04.2015 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от
18.01.2016 г. до изплащането й, сумата 61.76 лева- лихва за забава за периода
от 30.03.2014 г. до 06.01.2016 г., и сумата 325 лева- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД- ***
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на
горепосочените суми- главница и лихви за забава, с присъждане на разноски за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна Н.Т.Н. /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявени са установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде
потвърдено, макар и не по изложените от първо-инстанционния съд съображения.
Ищецът
основава претенциите си към ответника Н.Н. на твърдението, че е собственик на
процесния имот, представляващ търговски обект: МАГАЗИН № 8, находящ се на
партера в сградата на ул.„******** в гр. София, в който доставял топлинна
енергия за стопански нужди през периода м.02.2014 г.- м.04.2015 г. Не се твърди
наличието на договорно правоотношение между ищеца- топлопреносно предприятие и
ответника- физическо лице като собственик на процесния имот, а се цели
ангажиране на извъндоговорната отговорност по чл.59, ал.1 ЗЗД на последния, при
твърдения, че се е обогатил за сметка обедняването на ищеца.
Основателността
на предявения от „Т.С." ЕАД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.59,
ал.1 ЗЗД следователно е предпоставена от установяване настъпилото за ответника
обогатяване за сметка обедняването на ищеца, каквито елементи от приложимия фактически
състав не са доказани по делото. Предвид направените от страните по делото
насрещни твърдения, в доказателствената тежест на ищеца е установяване
ползването на процесния имот от ответника, потребяването на топлинна енергия за
стопански нужди в него, нейните количество и стойност, както и изпадане на
последния в забава при плащане на процесните главнични задължения. Тъй като
дължимото в процеса пълно главно доказване на обосноваващите спорното
материално право /права/ факти и обстоятелства не е проведено от ищеца по
делото, при прилагане на неблагоприятните последици от непроведеното доказване
в негова вреда исковете му като неоснователни и недоказани следва да бъдат
отхвърлени.
В случая по твърдение на ищеца ответникът си е спестил разходи за
доставената и ползвана от него в процесния търговски обект- магазин, топлинна
енергия за стопански нужди. Въз основа на представените по делото писмени доказателства
се установява единствено, че през процесния период ответникът Н.Н. действително
е бил собственик на процесния магазин № 8 /търговски обект/ на партера в
сградата на ул.“******** в гр. София, придобил го по силата на сключен с Нотариален
акт № 94/ 2.10.2008 г. договор за дарение на недвижим имот, като впоследствие
продал същия на трето лице с Нотариален акт № 140/ 16.07.2015 г.
С оглед направените от ответника в своевременно подадения писмен
отговор на исковата молба по чл.131 ГПК възражения срещу основателността на
исковете спорни по делото са обстоятелството, че през исковия период процесният
имот- магазин е бил топлофициран, че е бил ползван от ответника и че в него е
осъществена от ищеца доставка на топлинна енергия за небитови нужди. Според
твърденията на ответника, които са твърдения за отрицателни факти,
неопровергани от ищеца с допустими по ГПК доказателствени средства, през
исковия период в процесния магазин № 8, който имал отделен външен вход /при
съседи:
Л.2 на
Реш. по гр.д.№ 2480/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
улица, магазин № 7, гараж № 5,
гараж № 4 и двор/, не е имало монтирани отоплителни тела, същият не бил ползван
нито от ответника- негов собственик, нито от наемател, а бил „необитаем“, като
за него нямало и сключен между страните писмен договор за доставка на топлинна
енергия.
Относно нито един от тези спорни по делото факти и обстоятелства
не е осъществено доказване от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест
за установяване на обосноваващите спорното материално право факти и
обстоятелства. Освен приложеното от него към исковата молба електронно извлечение
за дължими суми по фактури- частен документ, съдържащ изгодни за издателя си
факти, и като такъв- непротивопоставим на ответника, други доказателства за
топлофицирането на имота и за доставката на топлинна енергия в него по делото
не са представени. Само въз основа на факта, че ответникът Н. е бил притежател
на недвижим имот, представляващ магазин, не може да бъде обоснован извод, че същият
е бил ползван за задоволяване на стопански /небитови/ нужди. Спестяването на
разходи, които обогатилият се би следвало да понесе, води до обогатяване в
случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание
чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да
съществуват изгледи за тяхното връщане /Решение № 587/ 01.11.2010
г. по гр.д.№ 941/ 2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено
по реда на чл.290 ГПК/. В този смисъл само в случай, че е доказано фактическото
ползване на имота- търговски обект, който е бил топлофициран и в него е
доставяна топлинна енергия от ищеца, могат да бъдат обосновани изводи за
настъпило за последния обедняване за сметка обогатяването на ответника.
Такава фактическа и правна обстановка в случая не се установява,
което обосновава извод за неоснователност на главния иск по чл.422 ГПК вр.
чл.59 ЗЗД, както и на акцесорния иск по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД.
При тези съображения решението на районния съд, което е правилно
като краен резултат, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора съобразно чл.273 вр.
чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемия Н. сумата 300 лв.-
разноски за въззивното производство /за платено адв. възнаграждение/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
14.01.2020 г., постановено по гр. дело № 72888/ 2016 г. на Софийски районен
съд, ГО, 38 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК********/
да заплати на Н.Т.Н. /ЕГН **********/
сумата 300 лв. /триста лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.