№ 121
гр. С.З., 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20215501001329 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. Д. КЮЧ. против решение №
260509/02.06.2021г., постановено по гр.д. № 4583/2020г. по описа на Районен
съд – гр. С.З., с което е осъден ЗД „Б.И." АД гр. С., да заплати на Р. Д. КЮЧ.
от гр.С.З., сумата 12000 лева, представляваща обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с
чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане при
пътнотранспортно произшествие на 24.09.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 08.01.2020 г. до окончателното им изплащане, като е
отхвърлени предявения от Р. Д. КЮЧ. от гр.С.З., против ЗД „Б.И." АД гр.С.,
иск за обезщетение по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане при пътнотранспортно
произшествие на 24.09.2019г. в останалата част до претендирания размер
20000 лева, като част от цялата дължима сума в размер на 50000 лева, като
неоснователен и са присъдени разноските по делото. Във въззивната жалба
въззивника излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на
постановеното решение. Развити са съображения във връзка с направените
оплаквания. Направено е искане да се отмени частично решението на РС и да
1
се постанови друго, с което да се уважи предявения от Р. Д. КЮЧ. иск за
заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от
01.10.2019г., евентуално от 18.12.2019г. до окончателното изплащане.
Претендира се адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с
който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото пред двете
инстанции.
Въззивният съд след като обсъди установените по делото обстоятелства,
намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1
КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД..
По делото е представена разписка от ищцата с която е уведомила
застрахователя за настъпилото ПТП с дата 18.12.2019 г..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
В конкретния случай въззивника обжалва постановеното от
пръвоинстанционния съд решение в частта, относно началният момент на
претендираната законна лихва за забава, считано от 08.01.2020 г. – датата на
отказ за изплащане на обезщетение. В останалата част решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
За да постанови този резултат СтРС в мотивите си е приел, че съгласно
чл.409 КЗ застрахователят изпада в забава след изтичане на срока по чл.405
КЗ, която разпоредба препраща към чл.108 КЗ. Срокът е тримесечен и тече от
заявлението по чл.380 КЗ. Представен е изричен отказ на застрахователя да
заплати на ищцата застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
08.01.2020 г., поради което следва да се приеме, че ответникът е в забава от
2
този момент. Следователно законната лихва върху дължимото обезщетение
следва да бъде присъдена от 08.01.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
В конкретния случай е заявена претенция за закона лихва, считано от
01.10.2019 г., евентуално от датата на уведомяването на застрахователя
18.12.2019 г..
Съгласно КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за
периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице.
При това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на
увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви
претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в
срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то
може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В
конкретния на 18.12.2019 г., ищцата е отправила застрахователна претенция
до ответника, поради което при липса на други данни следва да бъде прието,
че именно това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за
претенцията на ищеца и от тази дата за него настъпва задължението да
заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на
това лихва за забава върху присъденото обезщетение се дължи от 18.12.2019
г. до датата на окончателното плащане.
Предвид горното съдът намира, че въззивната жалба е основателна и
следва да бъде уважена. Решението на СтРС в частта с което е присъдена
закона лихва от 08.01.2020 г. следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което началната дата за законна лихва да бъде
определена на 18.12.2019 г..
По разноските: Пред настоящата инстанция от въззивника е представен
списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в който се претендира адв.
възнаграждение по чл. 38 от ЗА, с начислен ДДС. Тъй като в конкретния
случай решението е обжалвано частта, относно началният момент на
претендираната законна лихва за забава, съдът намира, че следва да бъде
присъден минималния размер на адвокатското възнаграждение по
3
приложимата разпоредба на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 360 лв. с
ДДС.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260509/02.06.2021г., постановено по гр.д. №
4583/2020г. по описа на Районен съд – гр. С.З.., в частта, с която законната
лихва върху сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение
по чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди от
непозволено от увреждане при ПТП на 24.09.2019 г. е присъдена от
08.01.2020 г., а не от датата 18.12.2019 г., вместо което постановява:
ОПРЕДЕЛЯ за начален момент, от който ЗД „Б.И.“ АД гр. С., ***, ЕИК
***, дължи законна лихва върху присъденото в полза на Р. Д. КЮЧ. ЕГН
**********, от гр. С.З., ***, чрез адвокат П. К., обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 12 000 лева, датата 18.12.2019 г..
ОСЪЖДА, ЗД „Б.И.“ АД гр. С., ***, ЕИК ***, представлявано от С.П.
и К.К., от АК-С.З. да заплати на адвокат П. К. - САК, сумата от 360 лв. с ДДС,
представляваща адв. възнаграждение по чл. 38 от ЗА, с начислен ДДС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4