№ 114
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т
в присъствието на прокурора В. Цв. К.
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
****363010**** по описа за **** година
Предявен е иск с правно основание по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Производството по делото е образувано по искова молба от Н. Б. Р. с ЕГН **********
с адрес с. Х, обл. Р, ул.“*****“ № 12 и настоящ адрес гр.Ш, ул.“*********“ № 3, вх.1, ет.1,
ап.3, чрез адв. В П от ШАК със съдебен адрес гр.Ш, ул.“*********“ № 17, офис 2 срещу
***********.
Ищецът твърди, че срещу него било повдигнато обвинение по обвинителен акт по
досъдебно производство № ************г. по описа на РУ МВР И за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК за това, че на **/**/****г. в с. Х, управлявал МПС – л.а. „******“ с рег.
№ Р **** АР с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.39 промила,
установено по надлежния ред, а именно със съдебномедицинска експертиза от **/**/****г.
Било образувано НОХД № **/****г. по описа на Районен съд – И, по което били направени
искания на защитата да бъде прекратено наказателното производство на основание чл.24,
ал.1 от НК, подкрепени със съдебна практика. Производството продължило и приключило с
постановяване на присъда, с която ищецът бил признат за виновен и осъден на 1 година
„Лишаване от свобода“ изтърпяването на което било отложено за срок от три години, както
и наложена „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
г. и 3 м. Присъдата била обжалвана от ищеца и потвърдена от съдебен състав по ВНОХД №
***/****г. на Окръжен съд – Р с Решение № ***/**/**/****г.
След постановяване на окончателния съдебен акт, ищецът инициирал производство
по възобновяване на наказателното производство, като с Решение № **/**/**/****г. по НДВ
1
№ **/****г. на Апелативен съд – В било възобновено производството по делото и отменено
решението на ОС-Р и присъдата по НОХД № **/****г. на Районен съд – И и същият бил
признат за невиновен и оправдан за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и му
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
Съдебния процес продължил 1 година и четири месеца, като през този период ищецът
имал качеството обвиняем и подсъдим, както и бил осъден на две инстанции. Това
рефлектирало върху живота му, като същият се депресирал и спрял да общува с приятели и
познати, които гледали на него като на престъпник. Още повече, че същият се ползвал с
добро име в региона, като уважаван земеделски производител отглеждайки над 300 овце и
кози. Ищецът навежда твърдение и за влошени отношения с прокурор в РП – Р, които
според него били причина и за така развилите се събития.
Основна последица от наложените наказания, било отнемането на правото му да
притежава ловно оръжие и да посещава ловните излети. Това му нанесло негативни
последици, тъй като и другарите му от дружинката се отдръпнали от него. След
оправдаването му през м.юли ****г. отново придобил разрешително за оръжие, но времето
през което не ходил на лов му се отразило изключително тежко, тъй като било единственото
му развлечение.
Душевните терзания, болката от преживяното и негативните чувства, които изпитвал
продължавали да го преследва ежедневно.
В заключение се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва за забава, считано от **/**.****г., както и сума в размер на 3200 лв.,
представляваща имуществени вреди за заплатени адвокатски хонорари за три съдебни
инстанции в резултат на отменена присъда. Претендира се и адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 от ЗА, както и сторените по делото разноски.
Препис от исковата молба, ведно с доказателствата към нея били изпратени на
насрещната страна, като в постъпилия отговор се сочи, че искът е допустим, като се оспорва
претенцията за неимуществените вреди. Излага се, че наказателното производство срещу Р.
се развило в кратък срок, без да е налагана мярка за неотклонение, като липсват
доказателства за отнемане на ловното оръжие и разрешително. Така също информацията за
обвинението и наложеното наказание е разпространявана публично, поради което не почива
на логика твърдението, че приятелите му го избягвали за това. Присъдата срещу Р. била
отменена само 5 месеца след постановяване й, което обосновавало нисък интензитет на
негативните преживявания от Р.. Така също видно от справката му за съдимост същият бил с
лоши характеристични данни, а другото обстоятелство характеризиращо личността на
ищеца било наличието на нарушения по ЗДвП. Извършеното от него деяние, макар и
покриващо признаците на административно нарушение показвало съпричастността му към
образуваното срещу него наказателно производство. Липсвало и доказателства за
твърдяните от него негативни преживявания. Ответникът счита, че размерът на дължимото
обезщетение следвало да е съразмерно на конкретните обстоятелства. В заключение се моли
2
за отхвърляне на претенцията за неимуществени вреди или в условията на евентуалност да
бъде определено обезщетение в по-нисък размер.
В съдебно заседание ищецът се явява лично, заедно с адв. Пенчев от ШАК, като се
поддържа исковата молба и в хода на съдебните прения се излагат доводи за
основателността на предявените искове.
Представителят на прокуратурата счита молбата за допустима, но частично
неоснователна. Оспорва се размера на неимуществените вреди, като се счита, че същият се
претендира в завишен размер, тъй като не са доказани изложените в молбата твърдения.
Съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства следната фактическа
обстановка, а именно:
Ищецът бил привлечен като обвиняем за деяние по чл.343б, ал.1 от НК за това, че на
**/**/****г. в с. Х, обл. Р в близост до частен дом, управлявал МПС „******“ с рег. № Р 11
22 АР с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.39 на хиляда,
установено по надлежния ред със съдебномедицинска експертиза по писмени данни.
Ищецът бил задържан за срок от 24 часа, въз основа на Заповед от **/**/****г. на
полицейски орган.
Видно от приложеното НОХД № **/****г. по описа на Районен съд – И, с влязла на
**/**/****г. в сила Присъда № **/**/**/****г., потвърдена с Решение № *** от **/**/****г.
постановено по ВНОХД № ***/****г. по описа на Окръжен съд-Р, ищецът бил признат за
виновен в престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и му било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 (една) година, като изпълнението на наказанието било отложено за
срок от три години и глоба в размер на 200 лв. Ищецът бил лишен от право да управлява
МПС за срок от една година и три месеца.
С Писмо Вх.№ *********г. от **/**.****г. на Районна прокуратура - И бил уведомен
съда, че наложеното на ищеца наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ в размер
на 1 година и три месеца било изтърпяно на **/**.****г.
Делото било възобновено по извънредния способ по производство по чл.424, ал.1 от
НПК по искане на осъденото лице и с Решение № 59 от **/**.****г. по Наказателно дело за
възобновяване № **/****г. по описа на Апелативен съд – В, Н. Б Р. бил признат за невинен
за това, че на **/**/****г. е управлявал л.а.“******“ с рег. № Р 11 22 АР с концентрация на
алкохол в кръвта 1.39 на хиляда, установено по надлежния ред със СМЕ и оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл.343б, ал.1 от НК. С Решението му била наложено
административно наказание на основание чл.174, ал.1, т.3 от ЗДвП „Глоба“ в размер на 1000
лв., както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Решението било
окончателно.
По делото са представени доказателства за членството на ищеца в ловно сдружение
„*********“, а именно Членска карта № В ***** (лист 8 от делото), в която е отразен
заплатен членски внос и за процесната ****г. Представен е и Билет за лов № ***** със
заверка и за ****г. Ищецът притежавал и Разрешение № ********** за съхранение, носене и
3
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях валидно до **/**/****г.
От справка на КОС – И от **/**/****г. се установява, че на **/**/****г. в ЕАР-Кос
постъпило Уведомление от Н. Б Р., за това, че същият продава законно притежаваното
оръжие „Полуавтомат МР 153 кал. № **********“ на лицето Ш М Ш. Поради това на
основание чл.213, ал.1 от ЗОБВВПИ, прекратяването на дейността на лицето била
основание за прекратяване на разрешението за носене, съхранение и употреба на
огнестрелно оръжие. Към справката е приложено е Уведомлението на Р. от **/**/****г.
По делото е приложен и Договор за правна защита и съдействие от **/**/****г.,
сключен между ищеца и адв. В П от ШАК за договорено възнаграждение от 1000 лв., за
защита по НОХД № **/****г. на РС-И, като 500 лв. били платени в брой при сключване на
договора, а остатъкът от 500 лв. бил заплатен на **/**/****г. Представени са и Договор за
правна защита и съдействие от **/**.****г. за защитата по ВНОХД № ***/****г. за
осъществено представителство от адв. Пенчев, като била внесена сума от 1000 лв. и Договор
от **/**.****г. за процесуално представителство на адв. Пенчев по делото за възобновяване
на наказателното производство при договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение от 1200 лв.
От прокуратурата се представя Справка за съдимост на лицето от **/******г., в която
е отразено осъждане по НОХД № **/****г. на РС-И с наказание „Пробация“ за престъпление
по чл.339, ал.1 ат НК, изтърпяно на **/**/****г. и Р. бил реабилитиран на основание чл.86,
ал.1,т.2 от НК на **/**/****г. Представя се и Справка за нарушител на лицето, от която се
установява, че в периода ****г. – ****г. има издадени три Наказателни постановления и три
фиша.
За изясняване на фактическата обстановка по делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свид. Н Р А – сестра на съпругата на ищеца и свид. С Р Р – негова съпруга.
В показанията си същите свидетелстват за промяна в поведението на ищеца. Същият станал
мълчалив и затворен, не се шегувал и не разговарял както преди със близките и приятелите
си. Поради това, че не можел да упражнява хобито което обичал, а именно да ловува, същият
не можел да се разтоварва психически от тежката работа, която имал на земеделски
производител. Много от неговите приятели от ловната дружинка започнали да странят от
него, защото отдавали проблемите му с правосъдието основно на конфликт между него и
друг член на дружинката, който бил прокурор и който се заканил, че ще направи така да му
отнемат оръжието, както и станало. След като бил оправдан си купил нова пушка и излизал
на лов, като към момента бил доволен, но притеснението, че можело да му се случи още
нещо оставало. Съдът кредитира показанията на свидетелите, отчитайки, че същите
произтичат от близки на ищеца, с изключение в частта им досежно въздействието оказано от
прокурор при протичане на разследването, доколкото са основание на предположения. В
останалата част обстоятелства за които свидетелстват, а именно промяната в личността и
поведението на ищеца, както и отношението му с останалите членове на семейството му и
неговия приятелски кръг, предполагат, да бъдат възприети именно от членове на неговото
семейство. В този смисъл, съдът отчита, че показанията за безпротиворечиви и вътрешно
4
логични, поради което следва да се обсъждат в съвкупност с останалите доказателства по
делото.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички приложени по
делото писмени доказателства, както и събраните в хода на производството гласни такива.
По основателността на иска за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3, предл.първо от
ЗОДОВ: Съгласно константната съдебна практика на Върховния съд и на Върховния
Касационен съд, понятието "справедливост", по смисъла на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен
случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Такива правно релевантни обстоятелства при
исковете по чл.2, ал.1, т.3, предл.първо от ЗОДОВ са: тежестта на повдигнатото обвинение,
дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост;
дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден;
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или
надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение,
другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и
по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното
му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и
изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук
и пр. В този смисъл са Решение № 57 от 09.02.2016г. на ВКС по гр.д. № 4641/2015г., IV г.о.,
Решение № 232 от 25.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 1381/2010г., III г.о., Решение №
709/15.11.2010 г. на ВКС по гр. дело № 178/2010 г. на ІІІ г.о. и др.
В конкретния случай страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че срещу ищецът било повдигнато обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1
от НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от една до три години и
глоба от 200 лв. до 1000 лв. С Присъда № **/**/**/****г. по НОХД № **/****г. на РС-И,
потвърдена с Решение № *** от **/**/****г. постановено по ВНОХД № ***/****г. ищецът
Н. Б. Р. бил признат за виновен и осъден за извършеното престъпление с налагане на
наказания в размер на 1 година „Лишаване от свобода“, изтърпяването на което било
отложено за срок от 3 години, както и глоба в размер на 200 лв., като бил лишен и от право
да управлява МПС за срок от 1г. и 3 м. Наказателното производство било възобновено и
осъденото лице признато за невиновно и оправдано по повдигнатото му обвинение по
чл.343б, ал.1 от НК с Решение № 59 от **/**.****г. по наказателно дело за възобновяване №
**/****г. на Апелативен съд - В, като му били наложени административни наказания на
основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.
В хода на наказателното производство ищецът е търпял ограничения - било
ограничено правото му на свобода и същият е задържан за срок от 24 часа. Релевантно
обстоятелство е и това, че наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
г. и 3 месеца наложено на Р. е приведено в изпълнение на **/**/****г. и е изтърпяно на
5
**/**.****г., а с решението на Апелативен съд – В му е наложено административно
наказание 12 месеца „Лишаване от право да управлява МПС“, т.е. ищецът е бил лишен от
възможността да управлява МПС в продължение на три месеца над наложеното му
наказание по ЗДвП, с което е понесъл последици от осъждането си, без да е налице законно
основание за това.
По отношение на въздействието на наказателното производство върху лицето:
Социалния кръг, в който се е движил 48 годишния Р. (навършени към момента на
осъждането му) е формиран основно от неговото семейство, близки и приятели от селото,
както и членове на ловното сдружение, където членува. Същият работел като земеделски
производител, отглеждайки животни в с. Х, за които се грижил лично. Съдът намира, за
установено по делото, че воденото наказателно производство е оказало негативно
въздействие върху личния живот и психиката на Р. и логично е довело до безпокойство и
стрес, още повече че е установена и настъпила промяна в отношението към него на част от
неговите познати и членове от ловната му дружинка. В тази връзка са кредитирани
показанията на свидетелите, членове на неговото семейство, като очевидци, възприели най-
добре и пълно промяната в поведението му. В съдебната практика се приема, че е нормално
по време на наказателното производство лицето срещу когото са били насочени действия по
разследването, да изпитва негативни изживявания, изразили се в душевно страдание,
неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания, поради което доказването на
този вид неимуществени вреди не се подчинява на общите правила за доказване. Установи
се също, че в резултат на повдигнатото незаконно обвинение Р. се разпоредил с ловното си
оръжие, като разрешителното му за употреба и носене на ловното му оръжие е прекратено
на основание чл.213, ал.1 от ЗОДОВ. Така в резултат на незаконното му обвинение същият е
търпял негативни преживявания, тъй като за период повече от година, същият не е могъл да
ходи на лов, където разтоварвал, които следва да се съобразяват от съда.
Съдът отчита значението на онези също обективно проявени и установени по делото
обстоятелства, които предполагат по - нисък размер на дължимото се на ищеца обезщетение
от претендираното от него, а именно: Повдигнатото обвинение за престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК срещу ищеца не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и така наложените му
наказания са в минималните размери предвидени в чл.343б, ал.1 от НК. Същевременно
наказателното производство се е развило за период от една година и четири месеца в
досъдебната и съдебните си фази (включително и възобновяването на производството),
който период съдът намира за разумен и непродължителен. Правото на свободно
предвижване и упражняване на други права на Р. не са били ограничавани с налагането на
мярка за неотклонение спрямо него. Липсват данни за публично оповестяване на
престъплението от органите на разследването чрез публикация в печата или социалните
мрежи, с което информацията да е станала достояние на широк кръг от хора. Не се установи
по какъв начин неговите близки и познати са били запознати с воденото срещу него
производство – дали лично от него самият или от членове на семейството му, или от трети
лица.
6
От друга страна съдът следва да съобрази обстоятелството, че макар и
несъставомерни за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, осъществените от ищеца
действия покриват състава на административно нарушение по ЗДвП, за което на същият са
наложени административни наказания при установената концентрация на алкохол в кръвта е
1,2 на хиляда, което е в най-високата допустима граница по ЗДвП. Предвид на това
изтърпяните от него морални страдания са в резултат не само на протеклото наказателно
производство, то и на допуснатото от него административно нарушение. Деянието е и
морално укоримо, доколкото обществото е станало нетърпимо към подобен род прояви.
Същевременно в голямата си част установените вреди на ищеца са обичайните, които
неосъжданият човек търпи от незаконно обвинение, като няма данни за нанесени от
обвинението трайни увреждания на психическото му здраве или обичайния му ритъм на
работа и живот. Не се установи наличие на „специфични“ вреди, като например: болестно
увреждане на здравето, нетипични смущения в личната сфера на осъдения (например разрив
в семейните отношения) или загуба на поминък и невъзможност да изпълнява обичайните
си работни задължения, както и причинна връзка между тези специфични вреди и
непозволеното увреждане. Дори в показанията си свид. Риза казва: „…След като мина
делото във В купи (Р.) нова пушка. Радостен беше. Върна си и другата пушка. Излиза на лов
и определено е доволен….“.
Твърденията, че отдръпването на членове от ловната дружинка, както и че проверката
по ЗДвП (и в последствие развилото се наказателно производство приключило с осъждане) е
предизвикана от друг член на ловната дружинка, работещ като прокурор и с неизвестна
самоличност по делото не се доказаха по делото. Показанията на свидетелите са въз основа
на разказаното им от ищеца и се основават на предположения, поради което и довода остава
недоказан. От друга страна изложените обстоятелства са ирелевантни за настоящото
производство, което се развива по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ се
определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. Поради
това и съдът съобразявайки изложеното, както и чл.52 от ЗЗД и чл.4 от ЗОДОВ намира, че
дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на
3000 лв., ведно със законната лихва от **/**.****г. (посочена като дата в исковата молба) до
окончателното изплащане на сумата, като в останала му част до пълния предявен размер от
10 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По основателността на иска за имуществени вреди: В НПК не е уредена
отговорността за разноски, представляващи адвокатско възнаграждение от лицето, признато
за невиновно. В случая отговорността е гражданска и се урежда от правилата за
отговорността от неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму. Тези разноски
се претендират като имуществена вреда в производството за обезщетение на вреди от
незаконосъобразно осъждане по чл.2 от ЗОДОВ. Изразходваните средства за адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, приключила с оправдаването на лицето, са
имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като
7
то има право на адвокатска защита във всеки един стадий на това производство.
Процесуалното представителство от адв. В П от ШАК в полза на ищеца е било осъществено
в наказателното производство по НОХД № **/****г. на Районен съд – И, по ВНОХД №
***/****г. на Окръжен съд – Р, както и НДВ№ **/****г. на Апелативен съд – В, а
заплатените разноски за адвокатски хонорар са доказани от представените по делото
доказателства, а именно Договори за правна защита и съдействие от **/**/****г.,
**/**.****г. и **/**.****г., съвпадащи с датите на осъщественото процесуално
представителство по всяко от делата, както и приложена разписка за заплатените суми в
брой, неоспорени от ответната страна. Поради това разходите за заплатени адвокатски
възнаграждения в общ размер на 3 200 лв. следва да бъдат присъдени и предявения иск
следва да се уважи в цялост.
По разноските в настоящото производство: Разноските в производството следва да се
разпределят на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ. Ответникът следва да заплати на ищеца
внесената по делото държавна такса в размер на 10 лв.. Предвид изхода на делото, съгласно
чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи дължимото от ответника възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца, който го е защитавал безплатно в хипотезата на чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА в настоящото производство. Предвид липсата на фактическа и правна
сложност на производството, провеждането на две съдебни заседания, обема на
извършената от адвоката работа намира, че по искът за имуществени вреди следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 620 лв., а по искът за неимуществени вреди
възнаграждение в размер на 390 лв., съобразно уважената част на иска.
Предвид, че ответникът не е защитаван от адвокат или юрисконсулт, то ищецът не му
дължи възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на иска.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ************************************ с адрес гр.С, бул.“В“ № 2 да
заплати на Н. Б. Р. с ЕГН ********** с адрес с. Х, обл. Р, ул.“*****“ № 12, чрез адв. В П от
ШАК със съдебен адрес гр.Ш, ул.“*********“ № 17, офис 2 на основание чл.2, ал.1 т.3,
предл.първо от ЗОДОВ сумата от 3000 лв. (три хиляди лева), представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно наказателно
преследване, приключило с осъждане на лицето с влязла на **/**/****г. в законна сила
Присъда № **/**/**/****г по НОХД № **/****г. по описа на РС – И, потвърдена с Решение
№ *** от **/**/****г. постановено по ВНОХД № ***/****г. по описа на ОС-Р, като
наказателното производство било възобновено и осъденото лице оправдано в извършване на
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК с Решение № 59 от **/**.****г. по НДВ № **/****г. на
АС-В, ведно със законната лихва, считано от **/**.****г. до окончателното изплащане на
сумата.
8
ОСЪЖДА ************************************ с адрес гр.С, бул.“В“ № 2 да
заплати на Н. Б. Р. с ЕГН ********** сума в общ размер на 3200 лв. (три хиляди и двеста
лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатени адвокатски
възнаграждения за процесуално представителство по НОХД № **/****г. по описа на РС – И,
по ВНОХД № ***/****г. по описа на ОС-Р и по НДВ № **/****г. на АС-В, в резултат на
повдигнато и поддържано наказателно производство, по което осъденото лице било
признато за невиновно и оправдано.
ОСЪЖДА ************************************ да заплати на Н. Б. Р. с ЕГН
********** сторените по делото разноски в размер на 10 лв. (десет лева), представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА ************************************ да заплати на адвокат В В П с
ЕГН ********** с адрес на кантората гр.Ш, ул.“*********“ № 17, ет.1, офис 3, на основание
чл.38, ал.1 от ЗА разноски за адвокатско възнаграждение определено от съда, съразмерно с
уважените искове в размер на общо 940 лв. (деветстотин и четиридесет лева).
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
9