ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 560
гр. Варна, 05.08.2019 година
Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ
състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА
НЕДЕВА
Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. ч. т. д.
№ 437/2019 година по описа на Апелативен съд – гр.
Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от
ГПК.
Образувано e по частна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД против протоколно определение от 20.05.2019 г.,
постановено по т. д. № 1898/2018 г., по описа на Варненския окръжен съд, с
което е спряно производството по делото до разрешаване на спора по адм. д. № 4432/2019
г. по описа на Административен съд – София град, с влязъл в сила съдебен акт, на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навежда
аргументи, че липсват аргументи за преюдициалността на административното
производство по обжалване на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР. Спирането
на настоящото производство намира за недопустимо предвид законоустановената
предварителна изпълняемост на акта по чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. Позовавайки се на ТР
№ 2 от 19.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГТК сочи, че в
компетентността на съда е да възстанови нарушените права в случаите когато
отмяната на индивидуалния административен акт е настъпила след приложението на
същия. Излага доводи, че на основание чл. 235 от ГПК Решение № СП-5 от 28.03.2019
г. на КЕВР следва да бъде съобразено доколкото същото е породило действие преди
приключване на устните заседания по делото. На следващо място, инвокира
аргументи, че Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР няма самостоятелно
значение, а изходът от обжалване на отделни негови разрешения няма значение за
правилното решаване на спора. Твърди, че отмяната на същото решение няма
конститутивно действие. Моли за отмяна на преграждащото определение. Претендира
заплащането на разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на „УП
България 8“ ЕООД чрез процесуален представител, в който се излагат доводи за
правилността на определението. Посочва, че обжалваният съдебен акт е мотивиран
и е налице преюдициалност между производствата. Позовавайки се на ТР № 7 от
04.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 7/2017 г., ОСГТК сочи, че отмяната на
индивидуален административен акт има ретроактивното действие. Счита за
неотносими към спора наведените възражения от частния жалбоподател за
предварителната изпълняемост на административния акт. За неотносимо към спора
намира и ТР № 2 от 19.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2/2014 г., ОСГТК, доколкото
същото касае подзаконови нормативни актове. Инвокира подробни доводи, че
обжалваните точки от Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР имат преюдициално значение
за спора, доколкото чрез тях се определя цената за изкупуване на произведената
електрическа енергия. Моли за потвърждаване на определението.
Частната жалба е подадена от надлежна
страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по искова молба
от „УП България 8“ ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, с която са предявени
кумулативно обективно съединени искове за осъждане
на последния да заплати сумата от 115 652.71 лева, представляваща
доставена, незаплатена електрическа енергия за м. ноември 2015 г., на основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и сумата от 33 287.23 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 29.01.2016 г. до датата на
предявяване на иска, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от
67 753.08 лева, представляваща доставена, незаплатена електрическа енергия
за м. декември 2015 г., на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и
сумата от 19 576.09 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 29.01.2016 г. до датата на предявяване на иска, на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем енергиен
източник – ВяЕЦ, която се изкупува от „Енерго-Про Продажби“ АД по силата на Договор
за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник № 97 от 26.08.2009 г..
Между страните е спорна дължимостта на цената, по която следва да бъдат
заплатени количествата електрическа енергия, произведена през месец ноември и
месец декември 2015 г., предвид отказа на ответното дружество да преференциална
цена по т. 8 от Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР за цялото количество
електрическа енергия, произведена през м. ноември и м. декември 2015 г., вместо
заплатената цена за излишък на балансиращия пазар за количествата над нетното
специфично производство, установено от Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР.
С протоколно определение от 20.05.2019 г., постановено по т. д. № 1898/2018 г.,
Варненският окръжен съд е спрял производството по делото до разрешаване на
спора по адм. д. № 4432/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с
влязъл в сила съдебен акт, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
След отмяната на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, с ново Решение № СП-5 от 28.3.2019 г. на
КЕВР е определено повторно нетното специфично производство на електрическа енергия. Последното представлява
индивидуален административен акт и се ползва с предварителна изпълняемост
съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. Предварителната
изпълняемост означава, че същият административен акт се прилага, независимо от
предприетото обжалване, като евентуалното увреждане на правата на адресатите е
съобразено чрез предвиждане на възстановителни компенсаторни мерки в чл. 301 от АПК. От друга страна, предварителната изпълняемост означава още, че когато
административният акт има преюдициално значение за съда в гражданското
производство, съдът е длъжен да зачете законово предвидената му предварителна
приложимост в отношенията между страните.
В съдебната практика на касационната
инстанция се приема, че обжалването на административния акт е ирелевантно за
междувременно регулираните с акта субективни права, поради което не
представлява предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК /така Определение № 442 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. №
1386/2015 г. на ВКС, Определение № 498 от 29.09.2015 г. на ВКС по ч. т. д. №
2034/2015 г. на ВКС, Определение № 514 от 01.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. №
2701/2015 г. на ВКС/.
Предвид горното, административният спор, по
който е образувано адм. дело № 4432/2019 г. по описа на Административен съд – София
град няма преюдициално значение по повод на исковата претенция, по която е
образувано т. д. № 1898/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд.
С оглед гореизложеното, обжалваното
определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 20.05.2019 г. на
Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 1898/2018 г..
ВРЪЩА делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.