РЕШЕНИЕ
№ 378
гр. Благоевград, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20211210101736 по
описа за 2021 година
Производството по настоящото гр.д.№1736/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по искова молба на „Мпредставлявано от Р, против „“ ЕООД, ЕИК гр.Б
представлявано от Олег Димитров, с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл.372 във вр. с чл.367 и сл. от ТЗ във
вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с Конвенция за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR) и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответното дружество да
заплати в полза на ищеца следните суми:
-Остатък от дължимо превозно възнаграждение по договор за межуднароден превоз на
товари в размер 374.40 лв. по издадена фактура №**********/30.03.2021г.
-Лихва за забава върху остатъка от главницата от падежа на фактурата – 10.04.2021г. до
датата на подаване на исковата молба - 05.07.2021г. - 9.05 лв.
-Лихва за забава върху главницата по фактура №**********/19.04.2021г. на стойност
4928.69 лв., за периода от 09.05.2021г. до датата на погасяване на главницата – 07.07.2021г. –
82.15 лв.
-Лихвите за забава върху главницата по фактура №**********/05.05.2021г. на стойност
4928.69 лв., за периода от 20.05.2021г. до датата на погасяване на главницата 25.06.2021г. –
50.66 лв.
-599.30 лв. - разноски по обезпечителното производство, представляващи ДТ към ВТРС -
41.30 лв., такси на ЧСИ по обезпечително производство — 108 лв., адвокатско
възнаграждение 450 лв., ведно с лихвите за забава от момента на депозиране на молбата до
окончателното им изплащане.
Претендират се и разноските в настоящото производство.
В исковата молба ищецът твърди, че между „Ме възникнало рамково търговско
правоотношение по договор за международен превоз на товари, по силата на което „Ко,
посредничи между различни товародатели и „М по договори за извършване на
международен превоз на стоки на територията на ЕС, конкретизирани в съответните заявки,
получавани по имейл. Посочва се, че в тях се вписвали данни за превозните средства,
товарен и разтоварен адрес, размер на превозното навло и други условия. Платец на навлото
е бил „Ккато заплащането следвало да се извърши в срок до 10 дни от получаване на
фактура, екземпляри от товарителницата и други придружаващи превоза документи.
Поддържа се, че по заявка на „К от 24.03.2021г. е осъществен международен превоз от „М
на товари от товарен адрес в България до разтоварен адрес в Германия. Транспортът бил
извършен качествено, навременно и при спазване на всички законови изисквания и
1
договорки между страните. Стоките са натоварени на 26.03.2021г. от товародателите и са
получени от товарополучателя на 29.03.2021г. Издадена е фактура № на стойност 4811.34
лв., която сума е следвало да бъде заплатена до 10.04.2021г. Същата била платена частично
на 22.04.2021г. Не са постъпвали претенции към превозвача за некачествен или
ненавременен превоз. ПретендирА.та лихва върху остатъка от неплатената главница —
374.40 лв. за периода от падежа на фактурата — 10.04.2021г. към момента на подаване на
исковата молба е 9.05 лв.
На следващо място, по заявка на „Комвес“ ЕООД от 14.04.2021г. е бил осъществен
международен превоз на товари от товарен адрес в Белгия до разтоварен адрес в България.
Транспортът е бил извършен качествено, навременно и при спазване на всички законови
изисквания и договорки между страните. Издадена е фактура №**********/19.04.2021г. на
стойност 4928.69 лв., която сума е следвало да бъде заплатена до 30.04.2020г. С преводно
нареждание от 07.07.2021г. дължимата сума по фактурата е погасена, след като на ответната
стрА. е наложен запор на банкови сметки по допуснато от ВТРС обезпечение на бъдещ иск.
ПретендирА.та лихва върху главницата за периода от 09.05.2021г. до момента на плащането
– 07.07.2021г. се равнява на 82.15 лв.
Посочва се, че по заявка на „К от 28.04.2021г. е осъществен международен превоз на
товари от „Ко от товарен адрес в Белгия до разтоварен адрес в България. Твърди се, че
транспортът е бил извършен качествено, навременно и при спазване на всички законови
изисквания и договорки между страните. Издадена била фактура №**********/05.05.2021г.
на стойност 4928.69 лв., която сума е следвало да бъде заплатена до 15.05.2020г. С преводно
нареждане от 25.06.2021г. дължимата сума по фактурата е погасена, след като на ответната
стрА. е наложен запор на банкови сметки по допуснато от ВТРС обезпечение на бъдещ иск.
ПретендирА.та лихва върху неплатената главница за периода от 20.05.2021г. до датата на
издължаване – 25.06.2021г. е 50.66 лв.
Посочва, че всички документите са изпращани своевременно с препоръчани писма до
получателя.
Сочи се, че искът е обезпечен със запор на банковите сметки на длъжника, с Определение
от 18.06.2021г. по ч.гр.д.№1808/2021г. на ВТРС, като запорите са изпълнени в обезпечително
дело №234/2021г. на Ч
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество „К е подало писмен отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди, че на 26.03.2021г. във влекача на ищеца са били натоварени 19 тона палети, а не
договорените между страните 22 тона, което е стА.ло по вина на ищеца. Поради това и
ответникът е заплатил по-малка цена поради неточно изпълнение от стрА. на ищеца. Сочи
се, че вредите от неточното изпълнение възлизали на сумата от 374.40 лв., за които
ответникът е издал Фактура №**********/28.04.2021г. на посочената стойност, с основание
- неустойка за извършен превоз, която фактура била приета от ищеца, и която сума
ответникът удържал от размера на възнаграждението по договора за превоз.
Оспорва се дължимостта на разноските в обезпечителното производство с оглед
извършеното от ответника плащане по време на производството. В условията на
евентуалност, ответникът е направил възражение за прихващане по реда на чл.103 от ЗЗД
между сумата в размер на 599.30 лв., претендирани във връзка с образуваното
обезпечително производство и сумата в размер на 374.40 лв., представляваща неустойка за
неточна престация, дължима от ищеца на ответника.
Ответното дружество моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът „М се представлява от адв.М. Т, която поддържа исковете и
моли за уважаването им.
В съдебно заседание ответникът „К се представлява от адв.Д. С., която оспорва
предявените искове като неоснователни.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази приложимия закон, съдът намира следното от фактическа и
правна стрА.:
Предявените искове са с правно основание правно основание чл.372 във вр. с чл.367 и сл.
от ТЗ във връзка с чл.288 от ТЗ във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл.86 от ЗЗД.
2
Ищецът следва да докаже по реда на пълното и главно доказване наличието на
облигационна връзка с ответника по сключени с последния договори за международен
превоз на стоки, за които са издадени процесните фактури, ищецът следва да докаже
изпълнение на задълженията му на превозвач по договора - осъществен превоз/транспорт на
вещите предмет на договора по посочената дестинация, предаването на товара на
местоназначението, както и да докаже вземането си по основание и размер. По иска за
мораторна лихва ищецът следва да установи падежа на задължението, периода на забавата и
размера на претенцията.
По отношение на Фактура №**********/30.03.2021г.:
По делото е представена Фактура №**********/30.03.2021г., издадена от „М, с получател
„К за извършена транспортна услуга по заявка Гс кола на стойност 4 811.34 лв. с ДДС
/данъчна основа – 4 009.45 лв. и ДДС - 801.89 лв./. С платежно нареждане от 22.04.2021г.
получателят „Комвес“ ЕООД е платил в полза на „Мсумата от 4 436.94 лв., с основание за
плащане „Фактура №**********/30.03.2021г.“, като в преводното нареждане като
допълнително основание е отбелязано „минус две палета“.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
горепосочената фактура е включена в дневника за продажби на ищеца „М в месеца на
издаването й /към момента на реализиция на услугите, независимо от момента на
плащането/ и по нея е начислен в приход в републиканския бюджет дължимия ДДС с пълен
размер. По фактурата в счетоводството на ищеца е осчетоводено плащане по фактурата в
размер на 4 436.94 лв., а остатъкът за плащане е 374.40 лв., който остатък е наличен по
дебитна сметка 411 Клиенти, партида „Комвес“ ЕООД.
В счетоводството на ответника „К процесната Фактура №**********/30.03.2021г. също е
осчетоводена съгласно изискванията на Закона за счетоводството, като записването е с
Дебитна сметка 6021 Разходи за транспорт. Същата е включена в отчета за приходите и
разходите за месец април 2021г. Осчетоводеното задължение към „М е в размер на 4 811.34
лв. – колкото е фактурирА.та стойност на извършената доставка с ДДС. Фактурата е
включена в дневника за покупки на ответника „Комвес“ ЕООД и по същата е ползван
данъчен кредит в пълен размер на начисленото ДДС от 801.89 лв. По фактурата в
счетоводството на ответника е осчетоводено плащане по фактурата в размер на 4 436.94 лв.,
а остатъкът за плащане е 374.40 лв., който остатък е налично салдо по кредитна сметка 401
Доставчици, партида „М – частично задължение по Фактура №**********/30.03.2021г.
Ответната стрА. не оспорва, че ищецът е извършил транспортната услуга, за която е
издадена горепосочената фактура. Прави възражение за неточно изпълнение от стрА. на
ищеца, което е основанието да не бъде платена пълната цена на услугата, като твърди, че
във влекача по вина на ищеца са били натоварени 19 тона палети, а не договорените между
страните 22 тона.
От показанията на св.В. С. и св.Г. А. се установява, че във връзка с конкретния превоз от
Германия до България от ответната стрА. не са постъпвали рекламации за некачествен и
ненавременен превоз. Ответната стрА. не ангажира доказателства, с които да докаже
възражението си за неточно изпълнение на превозната услуга. От друга стрА., фактурата е
осчетоводена в счетоводството на ответното дружество като задължение към ищеца в
размер на 4 811.34 лв. – колкото е фактурирА.та стойност на извършената доставка с ДДС,
като по същата е ползван данъчен кредит в пълния размер на начисленото ДДС от 801.89
лв., вкл. и към настоящия момент неплатеният остатък по фактурата от 374.40 лв. фигурира
в счетоводните записвания на ответника като задължение към ищеца.
Според установената съдебна практика на ВКС първичните счетоводни документи и
вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност
и съобразно другите доказателства по делото. Фактът на отразяването на фактурата в
счетоводството на ответника, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено
признание на задължението за плащане на получените стоки и доказва неговото
съществуване в пълния му размер, съобразявайки и липсата на други доказателства, които да
установяват неточно изпълнение на задължението.
В този смисъл неоснователна се явява претенцията на ответника за сумата от 374.40 лв. –
неустойка за вреди неточно изпълнение на транспортната услуга от ищеца, предявена чрез
възражение за прихващане. Ответната стрА. не доказа основанието и размера на вземането
3
си – не се недоказа неточно изпълнение; не се доказа вследствие на същото ответникът да е
претърпял вреди в претендирания размер. Установи се, че за така претендирА.та сума от
ответника е издадена Фактура №**********/28.04.2021г. на посочената стойност от 374.40
лв., с основание – „неустойка за извършен превоз Германия-България, липсващи два
палета“. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че тази фактура не е осчетоводена и не е включена в дневника за покупки на
ищеца „М, т.е. същият не е признал това задължение към ответника. Нещо повече, в
счетоводството на самия ответник – издател на фактурата „Ке налице нередовност на
счетоводните записвания по отношение на тази фактура. Вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза е дало заключение, че посочените стойности във Фактура
№**********/28.04.2021г. – данъчна основа – 299.52 лв., ДДС – 74.88 лв. и фактурирА.
стойност – 374.40 лв., са неверни. Експертът е посочил, че ако крайната фактурна сума е в
размер на 374.40 лв., то данъчната основа следва да е 312 лв., а начисленият ДДС – в размер
на 62.40 лв.; а ако данъчната основа е в размер на 299.52 лв., то начисленият ДДС следва да е
в размер на 59.90 лв., а фактурирА.та стойност – в размер на 359.42 лв. В счетоводството на
ответника „К фактурата е осчетоводена и е включена в дневника за продажби за данъчен
период 04.2021г. – по кредит сметка 703 Приходи от продажби на услуги – 312 лв., Кредитна
сметка 4532 ДДС по продажбите – 62.40 лв. Видно от счетоводните стойности, същите не
съвпадат с посочените такива по фактурата.
Предвид изложеното, съдът приема за основателен и недоказан предявения от ищеца „Ма
срещу ответника „К осъдителен иск за сумата от 374.40 лв., представляваща неплатен
остатък от дължимо превозно възнаграждение по договор за межуднароден превоз на товари
по издадена фактура №**********/30.03.2021г. Слева да се присъди и лихва за забава върху
сумата от падежа на фактурата – 10.04.2021г. до датата на подаване на исковата молба -
05.07.2021г., изчислена от вещото лице на сумата от 9.05 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По отношение на Фактура №**********/19.04.2021г. и Фактура
№**********/05.05.2021г.:
По делото са представени следните фактури: Фактура №**********/19.04.2021г.,
издадена от „М, с получател „К, за извършена транспортна услуга по заявка Б с кола , на
стойност 4 928.69 лв. с ДДС /данъчна основа – 4 207.24 лв. и ДДС – 821.45 лв./; както и
Фактура №**********/05.05.2021г., издадена от „М, с получател „Комвес“ ЕООД, за
извършена транспортна услуга по заявка Бс кола на стойност 4 928.69 лв. с ДДС /данъчна
основа – 4 107.24 лв. и ДДС – 821.45 лв./. С платежно нареждане от 25.06.2021г. получателят
„К е платил в полза на „Мсумата от 4 928.69 лв., с основание за плащане „Фактура
№**********/05.05.2021г.“, като плащането е извършено след налагане на обезпечителните
мерки. След образуване на настоящото дело, с платено нареждане от 07.07.2021г.
получателят „К е платил в полза на „М сумата от 4 928.69 лв., с основание за плащане
„Фактура №**********/19.04.2021г.“
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
горепосочените фактури са включени в дневника за продажби на ищеца „М в месеца на
издаването им и по тях е начислен в приход в републиканския бюджет дължимия ДДС с
пълен размер. По двете фактури в счетоводството на ищеца е осчетоводено плащане – по
Фактура №**********/19.04.2021г. – плащане на 07.07.2021г. в размер на 4 928.69 лв., и по
Фактура №**********/05.05.2021г. – плащане на 25.06.2021г. в размер на 4 928.69 лв.
В счетоводството на ответника „К процесните две фактури - Фактура
№**********/19.04.2021г. и Фактура №**********/05.05.2021г., също са осчетоводени
съгласно изискванията на Закона за счетоводството, като записването е с Дебитна сметка
6021 Разходи за транспорт. Същите са включени в отчета за приходите и разходите
съответно за месец април и месец май 2021г. Осчетоводеното задължение към „Ме в размер
равен на фактурирА.та стойност на извършената доставка с ДДС. Фактурите са включени в
дневника за покупки на ответника „К по тях е ползван данъчен кредит в пълен размер на
начисленото ДДС. По фактурите в счетоводството на ответника е осчетоводено плащане по
Фактура №**********/19.04.2021г. – плащане на 07.07.2021г. в размер на 4 928.69 лв., и по
Фактура №**********/05.05.2021г. – плащане на 25.06.2021г. в размер на 4 928.69 лв.
Фактът на отразяването на фактурите в счетоводството на ответника, включването им в
дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях съгласно
4
ЗДДС, както и плащането им в пълен размер, представлява недвусмислено признание на
задължението за плащане на получените услуги и доказва неговото съществуване в пълния
му размер. Ето защо, при доказано основание за плащане и забава в изпълнение на
задължението, ответникът дължи лихва за забава върху главницата по Фактура
№**********/19.04.2021г. за периода от 09.05.2021г. до датата на погасяване на главницата –
07.07.2021г. – в размер на 82.15 лв., изчислена от вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, както и лихва за забава върху главницата по Фактура №**********/05.05.2021г.
за периода от 20.05.2021г. до датата на погасяване на главницата 25.06.2021г. – в размер на
50.66 лв., изчислена от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ищецът има право на сторените разноски в производството,
които по списък се претендират както следва: държавна такса – 101.90 лв.; експертиза –
203.37 лв.; адвокатско възнаграждение – 650 лв.
Следва да се присъдят и сторените разноски в обезпечителното производство /т.5 от ТР
6/2012г./ - 41.30 лв. държавна такса; 108 лв. такса за ЧСИ; не са представени доказателства за
платени 450 лв. за адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К, гр.Б, представлявано от О, да заплати на „М представлявано от Р, на
основание чл.372 във вр. с чл.367 и сл. от ТЗ във връзка с чл.288 от ТЗ във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с К за договора за международен автомобилен превоз на стоки
/CMR/ и чл.86 от ЗЗД, следните суми:
-сумата от 374.40 лв. /триста седемдесет и четири лева и четиридесет стотинки/ -
остатък от дължимо превозно възнаграждение по договор за межуднароден превоз на
товари по издадена фактура №**********/30.03.2021г.; - сумата от 9.05 лв. /девет лева и пет
стотинки/ - лихва за забава върху остатъка от главницата от 374.40 лв., за периода от
падежа на фактурата – 10.04.2021г. до датата на подаване на исковата молба - 05.07.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2021г. до
окончателното погасяване;
- сумата от 82.15 лв. /осемдесет и два лева и петнадесет стотинки/ - лихва за забава
върху главницата по Фактура №**********/19.04.2021г. на стойност 4928.69 лв., начислена
за периода от 09.05.2021г. до датата на погасяване на главницата – 07.07.2021г.;
-сумата от 50.66 лв. /петдесет лева и шестдесет и шест стотинки/ - лихва за забава върху
главницата по Фактура №**********/05.05.2021г. на стойност 4928.69 лв., начислена за
периода от 20.05.2021г. до датата на погасяване на главницата - 25.06.2021г.
ОСЪЖДА „К, представлявано от О, да заплати на „М гр.В, представлявано от Р, сумата
от 955.27 лв. /деветстотин петдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки/ за разноски в
исковото производство и сумата от 149.30 лв. /сто четиридесет и девет лева и тридесет
стотинки/ за разноски в обезпечителното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5