№ 1393
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000501427 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2596 от 27.04.2020 год., постановено по гр.д.№ 7462/2018 год. по описа на
СГС, ГО, 13 състав, Г. Д. Х. е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД, на основание
чл.430 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата от 30 139.23 евро, представляваща неиздължена
главница по договор за кредит на покупка и ремонт на недвижим имот № HL13961 от
02.10.2006 г., ведно със законна лихва върху главницата от 05.06.2018 год. до окончателното
й изплащане; сумата от 1 185.24 евро, представляваща неиздължени възнаградителни лихви;
сумата от 909.06 евро, представляваща неиздължени мораторни лихви; сумата от 105.86
евро, представляваща неиздължени такси по договора; сумата от 26.60 евро, представляваща
неизплатени имуществени застраховки и сумата от 330,80 лева, представляваща незаплатени
нотариални такси и разноски по делото в размер на 5 770 лева, като искът е отхвърлен по
отношение на останалите двама ответници Л. Ц. Х. и Е. Г. М..
Решението се обжалва от ищеца „Юробанк България“ АД в отхвърлителната част, като се
излагат доводи за неправилност. Твърди, че съдът не му е указал с доклада за кои твърдения
не се сочат доказателства, поради което не е представил извадка от длъжниците по
договорите , които са били предмет на цесия и това е дало основание искът против
съдлъжника Л.Х. да бъде отхвърлен. Моли за отмяната му в обжалваната част и претендира
разноски.
Решението е обжалвано и ответника Г. Д. Х. в осъдителната част с доводи за неправилност,
1
тъй като съдът не е взел предвид представените по делото доказателства и въз основа на
това е формирал погрешен извод за дължимост. Оспорва изводите на съда досежно
предсрочната изискуемост на кредита, както и самите суми. Поддържа, че не са взети
впредвид извършени плащания през 2017 год. за което има представени документи, както и
оспорва обстоятелството, че „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е прехвърлило валидно
вземането си срещу него на ищцовото дружество, за което даже не бил уведомен. Моли
решението да бъде отменено, като исковата претенция срещу него да бъде отхвърлена.
Претендират се разноските по делото.
Въззиваемите депозират отговори с които оспорват доводите по насрещните жалби.
Жалбите са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни в производството и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо. Съдът правилно с изготвения
доклад по делото е разпределил доказателствената тежест между страните, като срещу
изготвения доклад не са направени възражения. Изложеното мотивира съда да приеме липса
на процесуални нарушения, водещи до порочност. Преценявайки основателността на
жалбите съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:
Пред първоинстанционният съд e предявен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.430 от ТЗ, като ищецът „Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Българска
пощенска банка“ АД/ претендира заплащане при условията на солидарност от страна на
ответниците Г. Д. Х., Л. Ц. Х. и Е. Г. М. на парични суми дължими в следствие настъпила
предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит на покупка и ремонт на
недвижим имот с № HL13961 от 02.10.2006 г. и последвали анекси и допълнителни
споразумения към него на следните суми: 30 139.23 евро, представляваща неиздължена
главница по договора за кредит, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане; сумата от 1 185.24 евро,
представляваща неиздължени възнаградителни лихви; сумата от 909.06 евро,
представляваща неиздължени мораторни лихви; сумата от 105.86 евро, представляваща
неиздължени такси по договора; сумата от 26.60 евро, представляваща неизплатени
имуществени застраховки и сумата от 330.80 лева, представляваща незаплатени нотариални
такси. Твърди се, че ответниците са били надлежно уведомени за предсрочната изискуемост
на кредита, която е настъпила поради това, че е налице непогасяване на 8 последователни
вноски, а съгласно чл.18,ал.1 от договора непогасяването дори на една вноска дава правото
на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем в целия му размер.
Ответниците Г. Д. Х., Л. Ц. Х. и Е. Г. М. оспорват изцяло предявените искове, като твърдят,
че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, а отделно от това и размерът на
дълга. Молят за отхвърляне на исковете.
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на
2
подробен анализ на приетите доказателства, като по нея не се и спори между страните.
Видно е от събраните доказателства, че на 02.10.2006 г. между „Юробанк България“ АД, в
качеството на кредитор и Г. Д. Х. и Л. Ц. Х., като кредитополучатели е сключен договор
кредит за покупка и ремонт на недвижим имот HL 13961, по силата на който на длъжниците
е предоставен кредит в размер на 30 422,00 евро, усвоен на 06.10.2006 г. с краен срок за
изплащане 2026 год. съгласно погасителен план.
На 06.12.2007 год. вземането на банката по договора към първите двама ответници е
цедирано на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, като на 25.01.2013 год. „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД е цедирало обратно на „Юробанк България“ АД тези вземания, но с
представени доказателства за това само спрямо първия ответник Г. Д. Х. /№ 623/ от
приложението към втората цесия със списък на длъжниците. Ответниците Г. Д. Х. и Л. Ц. Х.
са уведомени за цесиите на 19.11.2016 год., а Е.М. е уведомена на 17.12.2016 год., като
уведомлението е и за двете прехвърляния на вземането едновременно и писмата са
подписани адв. Златанов, като пълномощник и на двете дружества по цесионните договори.
Установява се от представения договор за встъпване в дълг, сключен на 09.07.2010 г., че
Е.М. е встъпила в дълга на Г.Х. и Л.Х. с кредитор „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД по
посочения договор за кредит като солидарен длъжник на основание чл.101 ЗЗД. Между
същите страни са подписани още няколко допълнителни споразумение по договора за
кредит за предоговаряне на условията за изплащане на дълга,размера на лихвите и
въвеждането на допълнителни такси при забава на плащанията, като изрично е посочено,че
тези споразумения не представляват новация на стария дълг.
От представените по делото три нотариални покани се установява,че Банката е обявила
кредита за предсрочно и изцяло изискуем и е поканила ответниците да платят дълга си.
Ответниците са получили поканите съответно на 17.10.2017 год. за първите двама и на
30.11.2017 год. за последния такъв при условията на чл.47,ал.5 ГПК.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение съдът кредитира като обективно дадено и неоспорено от страните се установява,
че след последното плащане по кредита извършено на 15.12.2017 год. задълженията по
договора са в общ размер на 32 365.99 евро, както следва: главница 30 139.23 евро, 1 185.24
евро договорна лихва, лихва за просрочена главница 909.06 евро, такси 105.86 евро, сума за
имуществени застраховка 26.60 евро и неизплатено задължение от 330.80 лева за
нотариални такси.
Сключения договор за кредит и следващите го анекси в които участват ответниците, са
подписани от посочените в тях лица, поради което и при липсата на доказателства
установяващи направеното оспорване на авторството следва да се приеме, че изявленията са
направени именно от тези лица. Те обективират съгласието им да се обвържат с договора
при условията, при които е сключен, заедно с последващите изменения -
кредитополучателите да върнат предоставения кредит, а лицето встъпило в дълг да отговаря
солидарно за възникналите задължения.
3
Неоснователни са възраженията за липса на предпоставките за настъпване на предсрочна
изискуемост. Това е така, тъй като от събраните доказателства се установи, че от 15.12.2017
год. са преустановени всякакви плащания по кредита, а съгласно чл.18, ал.1 от договора
непогасяването дори на една вноска дава правото на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем в целия му размер. В настоящия случай непогасените вноски са били 8
на брой. При наличието на тази хипотеза кредитора, посредством три нотариални покани е
обявил кредита за предсрочно и изцяло изискуем и е поканила ответниците да платят дълга
си. Ответниците са получили поканите съответно на 17.10.2017 год. за първите двама и на
30.11.2017 год. за последния такъв при условията на чл.47,ал.5 ГПК.
Относно действието на двете цесии с които е прехвърлен дълга съдът приема следното:
Посредством първата цесия от 06.12.2013 год. „Юробанк България“ АД“ е прехвърлил на
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД изцяло вземането си от Г.Х. и Л.Х., произтичащо от
договора за кредит за покупка на недвижим имот HL 13961 от 02.10.2006 г. Договора за
цесия поражда действие за сключилите го страни от датата на подписването му, но за
длъжниците следва да породи действие от датата на уведомяването им, което е сторено на
19.11.2016 год. Въпреки това липсата на уведомление преди тази дата не прави цесията
недействителна, нито пък е освободила длъжниците от задължението да платят на новия
кредитор, още повече, че с него имат подписани множество допълнителни споразумения
именно във връзка с погасяването на дълга, а също и извършени погасителни плащания.
По отношение на втората цесия от 25.01.2013 год. съдът приема, че по делото не се
ангажираха доказателства, въпреки указаната доказателствена тежест с доклада от които да е
видно, че цесионерът е придобил вземането на цедента „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД
спрямо ответниците Л. Ц. Х. и Е. Г. М.. Поради това и настоящата инстанция приема, че
ищеца не е кредитор на сочените лица и искът спрямо тях е неоснователен.
По отношение на длъжника Г. Д. Х. исковата претенция е основателна, а размерът е
установен от приетото пред първоинстанционният съд заключение на счетоводната
експертиза, което е възприето и от ответника, като не е оспорено.
Поради съвпадение на изводите на настоящия въззивен състав с тези на
първоинстанционният съд решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред въззивния съд страните не си дължат разноски, поради което
такива не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2596 от 27.04.2020 год., постановено по гр.д.№ 7462/2018
год. по описа на СГС, ГО, 13 състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5