МОТИВИ към ПРИСЪДА № 54
от 18.06.2019г. по НОХД № 518/2019г. по описа
на КРС
Повдигнато е обвинение срещу С.Д.Т. *** за това,
че: 1.На
09.02.2015г. в гр.Пловдив, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудила у Н.К.А. *** залуждение, като създала у нея
неверни представи, че сина й е собственик на недвижимо имущество-хотели в
Република Гърция, и собственик на акредитив и че срещу сумата от 2 000 лева ще
бъде освободен акредитива, и с това й причинила имотна вреда в размер на 2 000 лева - престъпление по чл.209,
ал.1 от НК; 2.В периода
от 19.12.2014г. до 09.04.2015г. в гр.Кърджали, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила
и поддържала у Н.К.А. *** залуждение, като създала у нея неверни представи, че
сина й е собственик на недвижимо имущество-хотели в Република Гърция, и
собственик на акредитив и че срещу сумата от 2 200 лева ще бъде освободен
акредитива, и с това й причинила имотна вреда в размер на 2 200 лева - престъпление по чл.209, ал.1
вр. чл.26, ал.1 от НК; 3.В периода от 11.09.2016г. до
12.09.2016г. в гр.Кърджали, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила
и поддържала у Н.К.А. *** залуждение, като създала у нея неверни представи, че
с предаване на сума от 2 000 лева, акредитива собственост на Д.Д.Т. ще бъде
освободен, и с това й причинила имотна вреда в размер на 500 лева - престъпление по чл.209, ал.1
от НК.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимата признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимата и намира същото за безспорно
установено от събраните по делото доказателства. Предлага при индивидуализацията
на наказанието да бъдат взети предвид липсата на предходни осъждания и добрите
характеристични данни на Т., както и направените в съдебно заседание признания.
Затова прокурорът моли на подсъдимата да бъде наложено наказание при условията
на чл.55 от НК, както следва: за престъплението по пункт първи - „лишаване от
свобода“ за срок от 10 месеца с отлагане за изпитателен срок от 3 години; за
престъплението по пункт втори - „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца с
отлагане за изпитателен срок от 3 години; за престъплението по пункт трети - „лишаване
от свобода“ за срок от 10 месеца с отлагане за изпитателен срок от 3 години. На
основание чл.23 от НК следвало на подсъдимата да се определи едно общо
наказание, а именно най-тежкото от трите, чието изпълнение да се отложи за срок
от 3 години.
Подсъдимата в съдебно заседание се признава
за виновна по повдигнатото обвинение. Твърди, че извършила всичко, за да
помогне на сина си, а за себе си не била взела нито стотинка.
Защитникът на подсъдимата не оспорва изложената
в обивинителния акт фактическа обстановка. Моли при определяне на наказанието спрямо
подсъдимата, съдът да вземе предвид 73-годишната й възраст, добрите
характеристични данни, липсата на криминални прояви и нейното чисто съдебно
минало. Твърди, че Т. търсила парите от пострадалата не за себе си, а за сина
си, на когото безрезервно вярвала през цялото време. Настоява за по-лека
присъда, която да бъде отложена при условията на чл.66, ал.1 от НК.
Съдът като взе предвид всички доказателства
събрани по делото, отчитайки и разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата С.Д.Т. е родена на ***г***, с
българско гражданство, омъжена, с полувисше образование, пенсионер, неосъждана,
с ЕГН **********. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.
Подсъдимата С.Т. и св.Н.К.А.
/Д./ се познавали от 25 години, тъй като и двете работели в „Дом майка и дете“
гр.Кърджали. Покрай подсъдимата, св.Н.А. се запознала и със сина й - св.Д.Д.Т..
По различни поводи и в различно време С.Т. вземала различни суми пари от св.А.,
като й обяснявала, че сина й Д. Т. е собственик на недвижимо имущество - хотели
в Република Гърция и собственик на акредитив, че срещу определена сума ще бъде
освободен акредитива.
На 19.12.2014г.
подсъдимата се свързала по телефона със св.Н.А.,***, като й казала, че спешно й
трябва сумата от 1 200 лева, за да се освободи акредитива на св.Д.Д.Т., тъй
като имал проблеми. Парите били необходими много спешно, тъй като ако не бъдат
заплатени щяло да има глоба, а сина й бил собственик и на хотели в Република
Гърция. Пострадалата А. обяснила на подсъдимата, че нямала пари в себе си, но
имала познат св.С. З. С., който работел в „Изи“ кредит, офис-Кърджали и можело
да изтегли от там. Същият ден - 19.12.2014г., С.Т. и св.Н.А. посетили офиса на
„Изи“ кредит в гр.Кърджали, където по това време се намирал св.С. С.. Св.А. го извикала
и му казала, че спешно й била необходима сумата от 1 200 лева. В плик св.С.
предал лични пари - 1 200 лева, на А.. Последната от своя страна преброила
сумата и вследствие на създадените у нея неверни представи, че сина на подсъдимата
е собственик на хотели в Република Гърция и че срещу определена сума щял да
бъде освободен акредитива му, я предала на подсъдимата. Малко по-късно С.Т. и
св.Н.А. напуснали офиса на „Изи“ кредит-Кърджали. През следващите дни св.С. С.
се срещнал с пострадалата А., при което й споделил, че подсъдимата била
нелоялен клиент на „Изи“ кредит и сумата от 1 200 лева нямло да й бъде върната.
Св.А. обяснила на св.С., че сина на подсъдимата - Д. Т., бил собственик на
акредитив, имал недвижимо имущество в Република Гърция, и парите щели да бъдат
за освобождаване на акредитива, а след това цялата сума щяла да бъде върната. Впоследствие
пострадалата върнала 1 200 лева на св.С. с лични средства.
На 07.01.2015г. подсъдимата
С.Т. отново се свързала със св.Н. А.,
като и двете се намирали в гр.Кърджали. Подсъдимата обяснила, че спешно се
нуждаела от 500 лева, които били необходими, за да се освободи акредитива на
св.Д. Т.. Освен това, започнала да убеждава пострадалата, че всичко било точно,
сина й бил собственик на недвижими имоти - хотели в Република Гърция, всичко си
записвала в тетрадка, че всичките пари, които вземала от нея щели да й бъдат
върнати до стотинка. Вследствие на създадените неверни представи у св.Н.А.,
същата се съгласила да даде сумата от 500 лева на подсъдимата Т.. Св.А.
останала с убеждението, че действително сумата от 500 лева трябвала за
заплащане на такси и освобождаване на акредитива на св.Д. Т., както и че сумата
ще й бъде върната. Тъй като нямала пари в себе си, тя решила да изтегли кредит
от 500 лева от „Изи“ кредит-клон Кърджали, където работел нейния познат св.С. С..
Малко по-късно подсъдимата и св.Н.А. посетили офис „Изи“ кредит в гр Кърджали,
където се намирал св.С.. Там пред него С.Т. отново започнала да обяснява на св.А.,
че сумата била необходима за заплащана на такса и освобождаване на акредитива
на св.Д. Т.. Освен това, подсъдимата отново обещала, че до един месец след
заплащане на таксата, акредитива щял да бъде освободен и парите щели да й бъдат
върнати. След като изтеглила кредита в размер на 500 лева, пред св.С. С. пострадалата
предала сумата на С.Т. и двете си тръгнали. През следващите дни св.С. срещнал
св.А. и я попитал поради какви причини постоянно давала средства на подсъдимата,
тъй като такъв акредитив не съществувал и не трябвало да дава повече пари. Св.Н.А.
пак му казала, че такъв акредитив съществувал, сумата щяла да бъде
възстановена, познавала подсъдимата от много години и нямало да я излъже, и
поради тези причини и предала 500 лева. Тя била убедена, че заплащайки тази
сума щял да се освободи акредитива на св.Д. Т..
На 09.04.2015г. С.Т.
отново потърсила св.Н.А., като и двете се намирали в гр.Кърджали. Подсъдимата пак
започнала да убеждава свидетелката, че спешно й била необходима сумата от 500
лева за освобождаване на акредитива на св.Д. Т.. Обяснила, че трябвало да й
помогне, че всички взети суми щели да й бъдат върнати, както и че св.Д. Т. бил
собственик на недвижими имоти - хотели в Република Гърция, както и собственик
на акредитив. Т. увещавала св.А., че това били последните такси, които следвало
да се заплатят, за да се освободи акредитива. Поради тази причина и вследствие
на създадените у нея неверни представи, че ще помогне за освобождаване на
акредитива, св.А. се съгласила отново да изтегли кредит в размер на 500 лева от
„Изи“ кредит в гр.Кърджали, където работел нейния познат С. С.. Малко по-късно подсъдимата
и св.Н.А. посетили офис „Изи“ кредит в гр.Кърджали, където се намирал св.С.. Пред
него подсъдимата Т. отново обяснила, че щели да се доплащат такси, тъй като
парите не достигали за отваряне на акредитива. След като изтеглила кредита в
размер на 500 лева, пред св.С. С. пострадалата предала сумата на С.Т. и двете
си тръгнали. През следващите дни св.С. отново срещнал св.А., при което я
попитал защо продължавала да дава пари на подсъдимата Т., тъй като такъв
акредитив не съществувал и не трябвало да й дава повече парични средства. Св.Н.А.
обяснила на св.С., че такъв акредитив съществувал, че с парите от 500 лева щял
да бъде освободен акредитива, сумата щяла да бъде възстановена, познавала подсъдимата
С.Т. от много години и нямало да я излъже.
На 09.02.2015г. в
гр.Кърджали С.Т. отново се свързала по телефона със св.Н.А., като й казала, че
за да освободят акредитива имала нужда от 2 000 лева. Убеждавала пострадалата,
че даването на сумата щяло да бъде за последно. Тъй като св.А. се надявала подсъдимата
да й върне цялата сума, която й била дала до момента и за да помогне за
освобождаване на акредитива се съгласила да и даде исканите 2 000 лева. Св.А.
нямала нужната сума и по този повод по телефона позвънила на дъщеря си св.М. Р.
от гр.Пловдив. Последната попитала пострадалата за какво й била необходима
сумата от 2 000 лева. Тя отговорила, че щяла да ги даде на подсъдимата,
тъй като имала нужда от пари и по-точно, за да се освободи банковия акредитив
на Д. Т.. Св.Р. казала на майка си Н.А. да не се занимава повече с тези хора,
тъй като били лъжци и мошеници. Тъй като пострадалата настоявала, св.М. Р. се
съгласила да й даде сумата от 2 000 лева. Тогава от личната си сметка в
Банка ДСК св.Р. изтеглила 2 000 лева и ги дала на съпруга си св.И.Р.,
който от своя страна щял да ги предаде на Н.А.. Последната се обадила на св.Р.
и му казала, че същия ден щяла да пристигне с автомобил в гр.Пловдив. На
09.02.2015г., около 19.30 часа, св.Д. Т. заедно с подсъдимата С.Т. и св.Н.А. се
придвижили до гр.Пловдив. Пострадалата позвънила по телефона на св.И.Р. и му
обяснила, че се намирала с автомобил пред блока им в гр.Пловдив. Св.Р. слязъл
пред блока и предал сумата от 2 000 лева на св.Н.А., която му заявила, че
всичко било наред. Забелязал, че в колата били и подсъдимата С.Т. и св.Д. Т.. Убедена,
че помага за освобождаване на акредитив и че св.Т. е собственик на такъв, св.Агелова
предала 2 000 лева на подсъдимата. Тогава св.И.Р. не попитал пострадалата за
какво й била необходима сумата. Впоследствие от съпругата си св.М. Р. разбрал,
че парите трябвали на С.Т. за освобождаване и отключване на акредитиви. По-късно
подсъдимата и св.А. *** и се разделили.
На 11.09.2016г., през деня,
С.Т. отново потърсила св.Н.А. по телефона, като си уговорили среща пред
Църквата в гр.Кърджали. Там подсъдимата обяснила на пострадалата, че вдовицата
на г-н Александров й дала 35 000 лева, като били необходими само още 2 000
лева и акредитива собственост на св.Д. Т. щял да се отвори. Първоначално св.Н.А.
не искала да даде сумата, но подсъдимата Т. започнала да я убеждава, че след
като й даде парите, още на следващия ден акредитива щял да бъде освободен и
щяла да й даде 15 000 лева. Посочила, че по този начин щяла да върне сумата от
2 000 лева на дъщеря си М. Р.. Уверявала св.А. да се съгласи, казала й „Хайде
бе, съгласи се бе жена, това е за последно“. След дълго убеждаване и вследствие
на създадените у нея неверни представи, че ще се освободи акредитива, св.Н.А.
се съгласила да предаде сумата от 1 000 лева на подсъдимата С.Т.. Уговорили се
на следващия ден около 15.00 часа да се видят пред СИБанк в гр.Кърджали. Междувременно
св.Н.А. сигнализирала в ОД на МВР-Кърджали за измамливите действия на подсъдимата
и Д. Т.. На 12.09.2016г. св.Д. Т. се свързал по телефона със св.Н.А.. Първоначално
тя не могла да го познае, като запитала „Мимо“ ти ли си. Св.Т. заявил, че бил
той и запитал св.Н.А. дали тяхната работа щяла да стане, на което получил
утвърдителен отговор. Същият ден, около 15.00 часа, св.Н.А. *** сумата от 500
лева и излязла пред входа на банката. По това време там се намирала подсъдимата,
която й заявила, че много бързала. Св.А. предала сумата от 500 лева на Т. и й
казала да изчака малко, за да отиде в банката и да изтегли от сметката си още
500 лева. Подсъдимата обяснила на пострадалата, че бързала и трябвало да изпрати
парите спешно на св.Д. Т. за освобождаване на акредитива, тъй като заминал за
гр.Хасково. След това се отправила в неизвестна посока. След като изтеглила
сумата от 500 лева, св.А. излязла пред банката, като там се намирал съпруга на подсъдимата
- св.Д. Т.. Пострадалата го попитала къде е С.Т.. Той заявил, че подсъдимата била
отишла до Общината да изпрати парите спешно на Д. Т.. Св.А. предала сумата от
500 лева на св.Д. Т., след което си тръгнала. По-късно същият ден С.Т. била
задържана от служители на ОД на МВР-Кърджали.
На 12.09.2016г. бил
извършен обиск на подсъдимата С.Д.Т.. При това процесуално-следствено действие
в страничен джоб на чантата й били открити и иззети 10 броя банкноти с номинал
от 50 лева - обект № 1. В същия джоб на чантата били открити и иззети 5 бр. хартиени
бележки със записани телефонни номера - обект № 2; 1 бр. мобилен телефон „Нокия“
с IMEI***, облепен със самозалеплащо се фолио и батерия, както и СИМ карта на
мобилен оператор Виваком с № 89359032200006774667 - обект № 3.
С протокол за доброволно
предаване св.Н.А. предала на разследващия орган 1 бр. справка обяснения за предадени
суми.
С протокол за доброволно
предаване от 12.09.2016г., св.Д.Д.Т. предал на разследващия 1 бр. мобилен
телефон „Нокия“, син на цвят, модел 6100 с батерия и IMEI ***, 1 бр. мобилен
апарат „Нокия“, модел 6030, червен на цвят, със синя лайсна с батерия и IMEI ***,
1 бр. мобилен апарат марка „Нокия“, модел 5530, черен на цвят с IMEI ***, 1 бр.
мобилен апарат Apple Iphone 4, черен на цвят, с поставен силиконов протектор и
IMEI ***, 1 бр. мобилен апарат Самсунг с липсващ заден капак, черен на цвят с
IMEI 355051047796168, 1 бр. мобилен апарат Самсунг, черен на цвят, с напукан
дисплей, с батерия и IMEI ***, 1 бр. мобилен апарат LG, черен на цвят с
батерия, модел 3920, с IMEI *** и 2 бр. СИМ карти.
С протокол за доброволно
предаване от 12.09.2016г., св.Д. Т. Т. предал на служител в ОД на МВР-Кърджали
10 бр. банкноти с номинал от 50 лева.
Така възприетата фактическа обстановка се установява
от анализа на показанията на свидетелите Н.А., Д. Т., Д. Т., С. С., М. Р. и И.Р., разпитани на досъдебното производство; Заключение № 3/2017г. по извършената на досъдебното производство психиатрично-психологична експертиза; Протокол № 215/26.10.2016г. за извършена техническа експертиза; Протокол за обиск и изземване от 12.09.2016г., ведно
с фотоалбум; Протокол за обиск на лице от 12.09.2016г.; Протокол за оглед на
веществени доказателства от 13.10.2016г., ведно с фотоалбум; Протокол за оглед
на веществени доказателства от 31.10.2016г., ведно с фотоалбум; Извлечения от
банкови сметки; Протокол за доброволно предаване от 12.09.2016г.-2 бр.; Протокол
за доброволно предаване от 20.07.2017г.; Заповед за задържане на лице; ВДС по
ЗСРС; Характеристична справка на
подсъдимата; Справка за съдимост на подсъдимата; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на подсъдимата, както и другите писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимата в съдебно заседание, одобрено от съда
по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.
При така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
На подсъдимата С.Т. е повдигнато обвинение за
престъпления измама по чл.209, ал.1 от НК. Непосредствен обект
на престъплението са обществените отношения, свързани с нормалното упражняване
на правото на собственост. Специфичното за измамата е, че засяга правото на
разпореждане с имущество въз основа на съзнателно взето решение. Субект
може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние има две
форми - възбуждане или поддържане на заблуждение у
измаменото лице. Възбуждането в заблуждение е въздействие върху съзнанието на
измамения, което формира у него неправилни представи за определени факти
от действителността, които могат да се отнасят до всички обстоятелства,
свързани с основанието или условията, при което се осъществява имущественото
разпореждане. При поддържането на заблуждение деецът проявява активност с цел
утвърждаване на една невярна представа и има определен принос за заблуждението.
Престъплението е резултатно, увреждащо такова, а
резултатът му е налице с причиняването на имотна вреда на измамения или на
другиго. Следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между
настъпването на имотната вреда и извършения акт на фактическо или юридическо
разпореждане от страна на лицето, върху което е било оказано въздействие от
дееца. Характерно за измамата от субективна страна е наличието на пряк умисъл и
користна цел у дееца - да набави за себе си или за другиго имотна облага.
Съдът прие, че по делото се
съдържат достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован
извод, че подсъдимата С.Д.Т. е
осъществила състав на престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, като в
периода от 19.12.2014г. до 12.09.2016г. в гр.Кърджали и гр.Пловдив, при
условията на продължавано престъпление, извършила следното: В периода от
19.12.2014г. до 09.04.2015г. в гр.Кърджали, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудила и поддържала у Н.К.А. *** залуждение, като
създала у нея неверни представи, че сина й е собственик на недвижимо
имущество-хотели в Република Гърция, и собственик на акредитив и че срещу
сумата от 2 200 лева ще бъде освободен акредитива, и с това й причинила имотна
вреда в размер на 2 200 лева; На 09.02.2015г. в гр.Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила у Н.К.А. *** залуждение,
като създала у нея неверни представи, че сина й е собственик на недвижимо
имущество-хотели в Република Гърция, и собственик на акредитив и че срещу сумата
от 2 000 лева ще бъде освободен акредитива, и с това й причинила имотна вреда в
размер на 2 000
лева; В периода от 11.09.2016г. до 12.09.2016г. в гр.Кърджали, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала у Н.К.А.
*** залуждение, като създала у нея неверни представи, че с предаване на сума от
2 000 лева, акредитива собственост на Д.Д.Т. ще бъде освободен, и с това й
причинила имотна вреда в размер на 500 лева. Установи се, че при всяко от процесните деяния подсъдимата е
създавала неверни представи у пострадалата, при това по сходен начин -
заблуждавала я, че сина й Д. Т. е
собственик на недвижимо имущество-хотели в Република Гърция, и собственик на
акредитив и че срещу определена сума ще бъде освободен акредитива. С.Т. е и поддържала така формираното
заблуждение у св.Н.А., като всеки път я уверявала, че след освобождаване на
акредитива парите ще й бъдат върнати. Подсъдимата в действителност нямала никакво намерение да възстанови парите на пострадалата,
а напротив от самото начало е действала с измамлива цел, водена от стремежа да
се облагодетелства неправомерно. В резултат на
поведението на Т. пострадалата се разпоредила с процесните парични суми, а с това
имотната вреда за нея е настъпила и престъплението измама е довършено. Налице е и причинна връзка между
извършеното деяние и престъпния резултат. Именно заради измамливото поведение
на подсъдимата, св.Н.А. е предприела имуществено разпореждане, като й предали
горепосочените суми.
От субективна страна престъплението
е извършено от С.Т. при условията на пряк умисъл - тя е съзнавала
неговата обществена опасност и е искала настъпването на общественоопасните
последици. Доказа се и специалната користна цел на престъплението измама,
обективираната в извършеното от дееца, насочено към облагодетелстване, чрез
получаване на чуждо имущество без правно основание и причиняване на имотна
вреда на пострадалата. Подсъдимата е действала с ясното съзнание, че в резултат
на нейното деяние, за пострадалата ще настъпи имотна вреда.
Гореописаните деяния, осъществени от
подсъдимата през периода от 19.12.2014г. до 12.09.2016г.
представляват продължавана престъпна дейност по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Налице
са предпоставките деянията да бъдат обединени и приети като едно продължавано
престъпление, тъй като са извършени при сходна фактическа обстановка, през
непродължителни периоди от време, при еднородност на вината и всяко следващо се
явява в обективно и субективно отношение продължение на предхождащото го. В
общата част на НК не е дадено определение на понятието „непродължителни периоди
от време“. Този обективен признак е свързан
с останалите обективни и субективни признаци на продължаваното престъпление. Константна е съдебната практика,
че преценката на въпроса дали периодите от време са продължителни или
непродължителни следва да се прави конкретно за отделните случаи
във връзка с особеностите на извършените деяния, възможностите за
осъществяването им и причинените вредни последици, тъй като в някои
случаи може един интервал от време да се окаже продължителен, а в други -
непродължителен. Същественото е продължителността
на периодите да не нарушава единството между отделните деяния, да не разкъсва
обективната и субективна връзка между тях. Безспорно е в случая, че всички тези
предпоставки са изпълнени и спрямо проявите на подсъдимата следва да се приложи
чл.26, ал.1 от НК, тъй като е налице обективна и
субективна еднородност на цялостната престъпна дейност и нейн общ престъпен
резултат. По изложените съображения съдът призна С.Т. за виновна в извършване на едно
продължавано престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, а не възприе дадената в
обвинителния акт правна квалификация като три отделни престъпления измама по
чл.209, ал.1 от НК.
При определяне на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимата С.Т.
за извършеното престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, съдът се
ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази
предвиденото от закона наказание за престъплението, както и императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът
определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Освен посочените
разпоредби, настоящата инстанция отчете
степента на обществена опасност на деянието - завишена, с оглед начина
на извършването му; подбудите за извършване на деянието - стремежа за облагодетелстване по неправомерен
начин; степента на обществена опасност на дееца - ниска, предвид липсата на
предходни осъждания; смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото съдебно
минало на подсъдимата, положителните характеристични данни и преклонната й
възраст; отегчаващо отговорността обстоятелство - дългият инкриминиран период
на осъществяване на деянията и проявената престъпна упоритост. Тъй като подсъдимата
се съгласи съдебното производство да бъде проведено по реда на съкратеното съдебно
следствие, направеното от нея самопризнание не може да се отчита като
смекчаващо вината обстоятелство /в този смисъл е ТР №1/06.04.2009г. по
т.д.№1/2008г., ВКС, ОСНК/, доколкото не е част от цялостното й процесуално
поведение, а е факт едва на съдебното заседание по делото. В случая съдът прие,
че наказанието следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, тъй
като не са налице нито многобройни, нито изключителни по характер смекчаващи
вината обстоятелства, които да мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. Затова и с оглед обуславящите отговорността обстоятелства, на подсъдимата бе
определено наказание под средния размер, а именно 24 месеца „лишаване от
свобода”. След редукцията от 1/3, съдът наложи на дееца наказание от 16 месеца „лишаване
от свобода”. Налице са
формалните изисквания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, С.Т. не е осъждана, а срока на
наложеното й наказание „лишаване от свобода” е под три години. Същевременно съдът
счете, че за постигане целите на наказанието и по-специално за поправянето на
подсъдимата, не е наложително тя да изтърпи реално наложеното наказание и да
бъде изолирана от обществото. Поради това изпълнението на наказанието „лишаване
от свобода” бе отложено с изпитателен срок от 3 години. Така определеното по вид и размер наказание
се явява справедливо и достатъчно да окаже необходимото поправително и
превъзпитателно въздействие върху личността на дееца, както и ще въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.
Съдът постанови
след влизане на присъдата в сила
веществените доказателства: общо 20 броя банкноти с номинал от по 50 лева, да се върнат на пострадалата
Н.К.А. ***.
Постановено бе след влизане на присъдата в
сила веществените доказателства:
5 бр. хартиени бележки със записани телефонни номера; мобилен апарат
марка „Нокиа“, черен на цвят, с един брой батерия, с изписан модел „113“, с
IMEI ***, със СИМ карта с надпис „Виваком“ с №
89359/03220/00067/74667, да се върнат на С.Д.Т. ***.
Съдът постанови също след влизане на
присъдата в сила веществените доказателства: мобилен
апарат марка „Нокиа“, син на цвят, бял корпус и сив капак, с един брой батерия,
с изписан модел
„6100“, с IMEI 350991/20/199507/9; мобилен апарат
марка „Нокиа“, черен на цвят, със сива лайсна, с един брой батерия, с
изписан модел „6030“,
с IMEI 358378/00/999555/4, със сим карта с надпис „Виваком“ с
MSI № 89359/03220/00067/58421; мобилен апарат марка
„Нокиа“, черен на цвят, с един брой батерия, с изписан модел „5530“, IMEI 354200/03/534868/7, без СИМ карта; мобилен апарат марка „Apple Iphone 4“, черен на цвят, с IMEI
изписан на
слота за СИМ карта № *** и сериен номер DX3JM103DTC1,
без поставена
СИМ карта, с поставен силиконов протектор; мобилен апарат марка „Samsung“, с липсващ заден капак,
черен на цвят, модел „GT - S5230“, с IMEI 355051/04/779616/8, без СИМ карта, с един брой батерия
за апарата, с розов силиконов протектор; мобилен апарат марка „Samsung“, черен на цвят с напукан дисплей, на места с липсващи парчета от
дисплея, с батерия, с изписан модел „GT - S5360“, с IMEI 353609/05/269912/2, без СИМ карта,
като в слота за микро СД карта се наблюдава микро СД карта с номер 0616R 52653N, с черен силиконов калъф; мобилен апарат марка „LG“, черен на цвят, с батерия, с изписан модел „Р 920“, IMEI 357116-04-272141-8, без СИМ карта; СИМ карта с надпис „Мтел“, червена на
цвят от едната страна, на гърба на картата с изписан MSI № 8935901187022815256; СИМ карта с надпис „VIVAСОМ“,
бяла на цвят от едната страна, на гърба на картата с изписан MSI № 89359032200036287920, да се върнат на Д.Д.Т. от гр.Кърджали.
Настоящата инстанция постанови след влизане
на присъдата в сила вещественото доказателство дигитален диск, тип ДВД,
предоставен от СИБАНК, съдържащ видеофайлове, да остане към делото.
На следващо място съдът постанови след
влизане на присъдата в сила веществените доказателства: образци от обтривки от лява и дясна
ръка, опаковани в полиетиленов плик, да бъдат унищожени като вещи без стойност.
С оглед изхода на делото - осъдителна
присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимата да заплати сумата
от 537.84 лв., представляваща
направени на досъдебното производство разноски, по сметка на ОД МВР-Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: