№ 228
гр. Айтос, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20252110100353 по описа за 2025 година
Предявен е главен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.22 вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и насрещен
иск по чл. 79, ал. 1 вр. чл.240 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по ИМ на Д. И. С., ЕГН ********** против „ВИВА
КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********. Твърди, че нa 15.04.2024 г. между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит, по силата на който заемодателят предоставил на заемателя сумата от 2200
лв., при следните условия: фиксиран лихвен процент - 40.32%; ГПР - 50.02%; срок на погасяване –
60 седмици. Сочи, че съгласно чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от договора на заемателя е начислена
допълнителна такса в размер на 1320,90 лв. за услуга по експресно разглеждане на документи за
одобрение на паричен заем, разсрочена на равни части и дължима заедно с погасителните вноски за
главница и лихва. Заявява, че съгласно чл. 5, ал. 1 от договора ищцата следвало в срок до три дни
от усвояване на сумата по договора да предостави едно от следните обезпечения по заема: 1/
поръчител - физическо лице, което да отговаря на точно определени условия; 2/ банкова гаранция,
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по
договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Сочи, че според чл. 5, ал. 2 от
договора в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
заемополучателят ще дължи на кредитора неустойка в размер 880,50 лв., разсрочена на равни части
и дължима заедно с погасителните вноски. Твърди, че въпросните такси и неустойки са включени в
погасителния план към договора за заем и разпределени на равни вноски, добавени към дължимата
главница и лихва по договора за кредит, като след добавянето на таксата за експресно разглеждане
на документи и неустойката за непредоставяне на обезпечение действителната цена на отпуснатия
заем е почти три пъти по-голяма от отпуснатата. Счита, че таксата за експресно разглеждане на
документи е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и същата на осн. чл. 21 от ЗПК е нищожна. Твърди,
че с тази такса е заобиколен чл. 19, ал. 4 ЗПК, правещо нищожна клаузата на осн. чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Намира, че чрез посочената клауза е налице скрито оскъпяване на кредита и се постигало
неоснователното обогатяване на кредитора, поради което съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК е нищожна.
1
Счита, че посочената сума представлявала прекомерно висока печалба на кредитора и се явява
неравноправна по см. на чл. 143, ал. 1ЗЗП. Счита, че и клаузата, уреждаща начисляването на
неустойка при непредоставяне на обезпечение след сключването на договора, е нищожна, като с
нея се заобикалял чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че с клаузата се заобикаля и чл. 33, ал. 1 ЗПК,
намирайки, че същата представлява неравноправна клауза по см. на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Счита, че
процесният договор е недействителен, т.к. в него не бил посочен действителният ГПР, излагайки
пространни доводи за това. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че процесният договор е недействителен. Претендира разноски.
В срока за ОИМ от ответника е постъпил такъв, с който иска се оспорва като недопустим,
евентуално неоснователен, разивайки подробни съображения в тази връзка. Посочва, че ищцата не
е била поставена в положение на по-слаба страна от гледна точка на степента й на информираност
и на възможностите, които са и били предоставени да преговаря. Оспорва доводът, че процесният
договор противоречал на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и че бил недействителен, както и доводите за
нищожност на процесните неустойка и такса. Моли иска да бъде отхвърлен, претендирайки
разноски.
С насрещна ИМ се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на "Вива Кредит"АД
незаплатените суми по процесния договор в размер на 1098,52 лв., претендирайки сумата от
664,13лв – главница по договора, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска
до окончателното плащане, обявявайки на осн.чл. 9 ал. 3 от процесния договор вземането по
договора за предсрочно изискуемо. Претендира разноски.
С постъпилия отговор на НИМ искът се оспорва като неоснователен, т.к. сумата се
претендирала по недействителен договор, т.е. на договорно основание. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства съдът намира следното от фактическа и правна
страна: Между страните е сключен Договор за паричен заем Standard 14 plus на 15.04.2024 г., по
силата на който ответникът предоставил на ищеца заемна сума в размер на 2200 лв., която
последният следвало да му върне на месечни вноски, при фиксиран ГЛП от 40,32%, при ГПР от
50,02%. Спорната клауза на чл. 1, ал. 3 от договора предвижда, че за извършената от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1320,90 лв.
Съгласно чл. 1, ал. 4 страните са уговорили таксата да се заплати разсрочено от заемателя, като се
раздели на равни части и се включи в размер на всяка от погасителните вноски. Уговорката на чл.
5, ал. 1 предвижда, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора
да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а
именно: 1. Поръчител - физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от
работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните
изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има
минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в
размер на 1000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен
регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“;
да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството си на заемател; или 2. Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа на плащане по договора. В
чл. 5, ал. 2 от договора страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за
2
предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 880,50 лв.,
платима на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е
в размер на 165,87 лв., а общото задължение по договора става в размер на 4976,10 лв.
В постоянната съдебна практика на СЕС задължението на националния съд да провери
служебно дали са нарушени някои разпоредби на правото на Съюза относно защитата на
потребителите, се определя като необходима мярка за постигане на желаното равнище на защита на
потребителите в съответните директиви (вж. в този смисъл Решение от 21.11.2002 г. по дело С-
743/00, т. 33; Решение от 04.10.2007 г. по дело С-429/05, т. 63). Този подход се основава на идеята,
че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика с оглед както
на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност, поради което
съществува реален риск, особено поради незнание, потребителят да не се позове на правната норма,
предназначена да го защити. Ето защо задължението на националните съдилища да проверяват
служебно дали са нарушени разпоредби относно защитата на потребителите съществува с цел да се
компенсира неравнопоставеността между потребителя и продавача или доставчика чрез действия,
които не са свързани със страните по договора. Съгласно трайната практика на СЕС посочването на
ГПР в договора за кредит има съществено значение за потребителя, за да му даде възможност за
информиран избор на кредитен продукт. Ето защо, в актуалната съдебна практика - Решение от
21.03.2024 г. по дело C-714/22, СЕС постановява, че националният съд може служебно да прилага
национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР
предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски.
Не е спорно, а и се установява по делото, че между страните е сключен договор за
потребителски паричен заем, по който ищецът има качеството на потребител по см. на § 13, т. 13 от
ДР на ЗЗП, респ. сключеният договор има потребителски характер. Сключеният договор съобразно
чл. 9, ал. 1 ЗПК, представляващ договор за потребителски кредит, по силата на който заемодателят
е предоставил на потребителя кредит под формата на заем за разсрочено погасяване на
задължението, като в случая приложение намират правилата на ЗПК. Съгласно чл. 10 ЗПК този вид
договор се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Според чл. 11 ЗПК
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа изчерпателно изброени клаузи, сред които
са: т. 10 – ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР. В случая наред с уговорената главница и лихва, дължимите суми за неустойка
и такса се включват в общия размер на месечното задължение по договора.
По делото не се установява посочените клаузи от договора за потребителски кредит да са
индивидуално уговорени. Процесните клаузи на чл. 1, ал. 3 и на чл. 5, ал. 2 са нищожни на осн. чл.
146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП поради това, че са неравноправни и не са индивидуално
уговорени. Подобни уговорки са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитодателя и потребителя. От съдържанието на договора не става ясно в какво се изразява
услугата по експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем, за чието
предоставяне е уговорена такса в горепосочения размер, а това противоречи на императивната
разпоредба на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
3
потребителски кредит. Размерът на уговорената такса за експресно разглеждане, съизмерим със
стойността на предоставения кредит, сочи и за нееквивалетност на престациите, представляваща
противоречие с добрите нрави. Отделно от горното, по аргумент на противното от §1, т. 1 от ДР на
ЗПК с оглед подчертания в чл. 1, ал. 2 от процесния договор доброволен характер на услугата по
експресно разглеждане на кредитоискането, възнаграждението за нея по договора не би следвало
да се обхваща от оскъпяването, визирано от §1, т. 1 от ДР на ЗПК, но съгласно чл. 2, ал. 1, т. 7 от
договора участва в общата дължима сума в отклонение от §1, т. 2 от ДР на ЗПК. Следователно така
дадената формулировка съдържанието на договора не удовлетворява изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК при объркваща потребителя диспропорционалност между двата показателя по чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК.
За пълнота следва да се посочи, че клаузата на чл. 5, ал. 2 задължава потребителя при
неизпълнение на неговите алтернативни задължения за осигуряване на обезпечение да заплати
необосновано висока неустойка по см. на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Като икономически по-силна
страна в правоотношението, кредиторът, който по занятие извършва дейност по кредитиране,
разполага с редица правомощия за събиране на информация за финансовото състояние на
длъжника и възможностите му за бъдещо изпълнение (арг. от чл.16 ЗПК), като след анализ на
данните има възможност да прецени дали да сключи договора, или да откаже предоставянето на
кредита (чл.18 ЗПК). В случая осигуряването на обезпечения не е предварително условие за
предоставяне на заетата сума, т.е. кредиторът изначално е преценил длъжника като
платежоспособен му е предоставил кредита. Поставяйки изискване за последващо осигуряване на
обезпечения, без дори да е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя, кредиторът
неоправдано и без основание прехвърля риска от лошата си преценка в тежест на длъжника, като
го натоварва с неприсъщо за договора за кредит задължение. С оглед действията, които
кредитополучателят следва да извърши и сроковете за това, договорната клауза е предвидена по
начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни и единствената й цел е да се създаде
предпоставка за начисляване на неустойката. Дори само поради тези особености на естеството на
задължението, което обезпечава, неустойката накърнява добрите нрави, което я прави нищожна на
осн. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД (така т.3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС). При анализа на клаузата за неустойка, съдът намира, че по начина на уговарянето й, тя
излиза извън присъщите на този договорен ангажимент функции – да обезпечава, обезщетява и
санкционира в случай на неизпълнение, което е още едно основание за нейната нищожност поради
противоречие с добрите нрави. Включена по този начин, като падежно вземане, заедно с месечните
погасителни вноски, претендираната сума по правната си същност не съставлява неустойка, а
добавък към възнаградителната лихва и на практика съставлява част от печалбата на заемодателя,
което е единствената цел на начисляването й.
В обобщение следва да се посочи, че уговорените две суми, съответно от 1320,90
лв. - такса за експресно разглеждане на документи и 880,50 лв. - неустойка, представляват
задължения , уговорени в противоречие с принципа на добрите нрави и справедливостта. Спрямо
стойността на договора за кредит, същите са прекомерни и са в по-голям размер на отпуснатия
кредит. Представляват дължими суми, уговорени в противоречие с разпоредбите на чл. 10а ЗПК,
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, заобикалящи чл. 19, ал. 4 ЗПК / в този см. Р. № 944 от 11.11.2024 г. по в. гр. д. №
1394/2024 г., Р. № 708 от 06.09.2025 г. по в. гр. д. № 1165/2024 г., двете на на ОС Бургас/, обуславящо
като последица приложение на чл. 22 ЗПК, респ. процесният договор следва да се прогласи за
недействителен.
4
По насрещния иск: Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производство по предявен иск
по чл. 79 ЗЗД, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение
на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за
потребителски кредит и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя
за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно
основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за
потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това
би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК/ в т.см. Р. № 50174 от 26.10.2022 г.
по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г.о., Р. № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I
т. о. и Р. № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о./. В случая Д.С. е
заплатила по процесния договор сумата от общо 1535,87 лв. /1101,48лв. –главница и 434,39лв.-
лихва/, което се установява от заключението по ССчЕ, поради което от дължимата по договора
главница в размер на 2200 лв. /представляваща чистата стойност на кредита/, следва да се
приспадне заплатената от нея сума в общ размер на 1535,87 лв. Така разликата от 664,13 лв. се
явява сумата, до която следва да бъде уважен предявения от "Вива кредит" АД насрещен иск, като
на дружеството се присъди и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
насрещната исковата молба до окончателното плащане.
Мотивиран от изложеното съдът,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Д. И. С., ЕГН **********, против „ВИВА
КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, че сключеният между страните Договор за паричен заем Standard
14 plus №6029130/15.04.2024 г. е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА Д. И. С., ЕГН **********, да заплати на „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********,
сумата от 664,13 лв. - представляваща непогасената част от главницата по Договор за паричен заем
Standard 14 plus №6029130/15.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на насрещната исковата молба до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5