РЕШЕНИЕ
№ 16097
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110125174 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Профи Кредит
България” ЕООД, гр. София срещу В. П. Г., след развило се производство по ч. гр.
дело № 421/2023 г. по описа на СРС.
Предявени са за разглеждане искове, както следва: 1/ установителен иск с
правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1
ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 1691,04 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № 30042635575/19.02.2020 г., ведно със законна лихва за период
от 25.11.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ установителен иск с правно основание
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за
сумата от 562,26 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за период
от 20.08.2021 г. до 20.08.2022 г.; 3/ установителен иск с правно основание по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с 86 ЗЗД за сумата от 106,42 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 20.08.2022 г. до 24.11.2022 г.; 4/ установителен иск с правно основание по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с 86 ЗЗД за сумата от 442,02 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 21.03.2020 г. до 20.08.2022 г.; 5/ осъдителен иск с правно основание
по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 421,32
лева, представляваща възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга
„Фаст“ и 6/ осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ
вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 1359,07 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“.
Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД, гр. София e подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу В. П. Г., като за част
от заявените суми е издадена заповед за изпълнение, а за друга част съдът е отхвърлил
искането. Срещу длъжника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 12.01.2023 г. за сумите, както следва: 1691,04 лева (хиляда шестстотин деветдесет и
1
един лева и 04 стотинки), представляваща главница по договор за потребителски
кредит № 30042635575/19.02.2020 г., ведно със законна лихва за период от 25.11.2022
г. до изплащане на вземането, 106,42 лева (сто и шест лева и 42 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 20.08.2022 г. до 24.11.2022 г., 442,02
лева (четиристотин четиридесет и два лева и 02 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 21.03.2020 г. до 20.08.2022 г., 562,26 лева (петстотин шестдесет и
два лева и 26 стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за
период от 20.08.2021 г. до 20.08.2022 г., както и разноски пропорционално на
уважената част от заявлението, а именно: държавна такса в размер на 56,03 лева
(петдесет и шест лева и 03 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на
30,57 лева (тридесет лева и 57 стотинки).
Същевременно с разпореждане от 12.01.2023 г. съдът е отхвърлил заявлението
на заявителя за част от заявените суми, а именно за: 421,32 лева - неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ и сумата от 1359,07 лева –
неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“, дължими по
договор за потребителски кредит № 30042635575, сключен на 19.02.2020 г. между
„Профи Кредит България” ЕООД и В. П. Г..
Срещу дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение длъжникът
е възразил. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове
за сумите по издадената заповед за изпълнение, така също и осъдителни искове за
сумите, за които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение на парично
задължение.
Ищецът твърди, че на 19.02.2020 г. между ищеца, като кредитор, и В. П. Г., като
кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 30042635575. Сочи
се, че сумата, предоставена по договора за кредит, е в размер на 3000 лв., като общото
задължение по договора, заедно с уговорените лихви и възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги, възлизало на сумата от 8019,99 лв. Ищецът твърди, че
изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 20.02.2020 г. превело по
банковата сметка на ответника сумата от 3000,00 лв. Длъжникът поел задължение да
погасява предоставения заем на равни месечни вноски съгласно погасителен план,
който бил неразделна част от договора. Били уговорени 24 погасителни вноски в
размер на 334,17 лв. всяка от тях, с падежна дата – всяко 20-о число на месеца.
Длъжникът четирикратно депозирал заявления за промяна на погасителния план, като
размерът на някои от вноските бил намален. Общият брой на погасителните вноски се
увеличил на 30. Между страните било уговорено заплащането и на договорно
възнаграждение от страна на ответницата, което било предварително определено в
погасителния план и било предвидено да се заплаща заедно с погасителните вноски.
Твърди размерът на неизплатеното договорното възнаграждение за периода от падежа
на първата неизплатена вноска на 20.08.2021 г. до датата на изтичане на погасителния
план на 20.08.2022 г. да е в размер на 562,26 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 15 от
приложимите Общи условия, ответникът избрала да закупи допълнителни услуги
„Фаст“ за сумата от 900 лева и „Флекси“ за сумата от 2700 лева. Сочи, че всяко от
услугите предоставяла различни възможности на кредитополучателя. Ответникът не
изпълнил задължението си да погаси сумите, предмет на предявените осъдителни
искове за допълнителни услуги. Твърди се, че ответникът погасил общо 14 пълни
погасителни вноски и една частична, като крайният срок за погасяване на кредита
изтекъл на 20.08.2022 г. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба
ответникът е погасил сума в общ размер от 4344,80 лева, от които суми по кредита
3986,30 лв., а с горницата били погасени лихви за забава и такси за извънсъдебно
събиране на вземането. Сочи, че общият размер на непогасения дълг възлиза на сумата
от 4582,13 лева, за която предявяван установителни и осъдителни искове съгласно
2
направената по-горе разбивка. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли съдът да уважи предявените установителни искове и съединените с
тях осъдителни искове за посочените суми. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва изцяло предявените искове.
Прави възражение за недействителност на процесния договор за кредит. Сочи, че в
противоречие на ЗПК липсват уговорени условия в договора по прилагането на
годишния лихвен процент, като не е посочена дължимата възнаградителна лихва и
съотнешението й с главницата по кредита. Излага освен това, че въпреки че е посочен
размера на ГПР, в договора липсват уточнение какви конкретно разходи включва той.
Отделно сочи, че уговорените възнаграждения за допълнителни услуги в размер на
2305,08 лева са част от дейността по управление на кредита, поради което следва да са
част от ГПР, с което се надхвърлял законоустановения размер на ГПР, предвиден в чл.
19, ал. 4 ЗПК, с което се заобикаля посочената норма и се нарушават добрите нрави.
Излага съображения, че в случая е налице недействителност на договора в неговата
цялост. Поради недействителността на договора счита, че следва да се приеме, че
между страните не е уговорено заплащането на възнаградителна лихва. Отделно
оспорва и уговореното между страните предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
за който следва да се заплати цена от 3600 лева. Счита, че е налице забрана за събиране
на такъв тип такси и комисионни с оглед разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, че
уговорената цена за тях е прекомерно висока по размер, както и че противоречи на
добрите нрави. Ето защо моли съда да вземе предвид направеното възражение за
недействителност на процесния договор за кредит и да приеме, че ответникът дължи
единствено чистата стойност на кредита съобразно правилото на чл. 23 ЗПК. Счита, че
следва да се съобрази представената от ответника справка за заплатени суми в размер
на 4344,80 лева и да се приеме, че чистата стойност на кредита в размер на 3000 лева е
погасена. В случай че съдът не достигне до извод за недействителност на процесния
договор в неговата цялост, а единствено по отношение на уговорения пакет за
допълнителни услуги, прави възражение за прихващане със заплатената сума от
1819,61 лева по пакета от допълнителни услуги. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 03.07.2023 г.,
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 28.09.2023 г. без
възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
са отделени фактите: че между тях е възникнало валидно облигационни отношения по
процесния договор и анекси; че ищецът е предоставил на ответника уговорената
главница; че към датата на подаване на исковата молба от ответника е постъпила обща
сума във връзка с погасяване на кредита в размер на 4344,80 лева, от която сума
ищецът е отнесъл за погасяване на суми по кредита сумата от 3986,30 лв., а с
горницата били погасени лихви за забава и такси за извънсъдебно събиране на
вземането; че отнесената от ищеца като погасена част от закупен допълнителен пакет
от услуги е в размер на 1819,61 лева.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Отделените като безспорни между страните факти се установяват и от събраните
по делото доказателства. От приетото по делото искане за отпускане на потребителски
кредит от 19.02.2020 г., отправено от ответника до ищеца, се установява, че на
19.02.2020 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и В. Г. е сключен Договор за
потребителски кредит Стандарт № По силата на сключения договор В. Г., като
кредитополучател, е получил от „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитодател,
3
потребителски кредит в размер на 3000 лева. Кредитополучателят се задължила да
върне паричната сума на равни месечни вноски от по 184,17 лева за период от 24
месеца. В договора е уговорен годишен процент на разходите 48,83%, годишен лихвен
процент 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11% и общо задължение по кредита 4419,99
лева. От потребителя е закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ на стойност 900
лева и пакет от допълнителни услуги „Флекси“ на стойност от 2700 лева, които се
заплащат разсрочено – сумата от по 150 лева на месец. Общото задължение по кредита
и пакетите от допълнителни услуги възлиза на сумата от 8019,99 лева, а общият размер
на месечната погасителна вноска – 334,17 лева.
В договора за кредит е отбелязано /б. Б от раздел „Декларации“/, че е подписан
при Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при
подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема,
няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. Отбелязано е /б. А от раздел
„Декларации“/, че клиентът декларира, че са му предоставени: безвъзмездно на
хартиен носител и на български език, в ясна и разбираема форма, информация под
формата на Стандартен европейски формуляр; разяснения по договора с оглед
преценка от клиента, доколко предлаганият кредит съответства на възможностите и
финансовото му състояние, разяснения на преддоговорната информация, основните
характеристики на предлаганите продукти, в т. ч. последиците в случай на просрочени
плащания, разяснения на пакета от допълнителни услуги и т. н. Декларирано е от
кредитополучателя /б. Г/, че е уведомен, че изборът и закупуването на допълнителни
услуги не е условие за сключване на договора. Ответникът е декларирал, че при
подписване на договора е получил екземпляр от договора, ОУ, погасителен план и
споразумение.
Съгласно приложения към договора погасителния план, падежът на последна
погасителна вноска е на 20.02.2022 г. Между страните са сключени четири
допълнителни анекса към договора, като с първите три се отлага заплащането на
вноска № 5, 6, 8, а с последния от тях се намалява размера на месечната вноска № 11,
12 и 13 на сумата от 85,17 лева. Към всеки анекс е приложен изготвен нов погасителен
план. Съгласно последния погасителен план, последната вноска за погасяване на
задълженията е с падеж 20.08.2022 г., като се налага извод, че изискуемостта за целия
кредит е настъпила преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Представени са Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към
договори за потребителски кредит, подписани на всяка страница от кредитора и
ответника. Приет по делото е и Стандартен европейски формуляр, подписан от
ответницата.
По делото е представено и извлечение от сметката на ищеца, видно от което
кредиторът е превел заемната сума от 3000 лева по банкова сметка на
кредитополучателя. Номерът на банковата сметка е посочен от ответника в договора за
кредит и същият съвпада с номера от паричния превод.
Прието по делото е и извлечение по сметка към процесния договор за
потребителски кредит, от което се установява, че при ищцовото дружество са отчетени
погасявания по кредита за главница, лихви и пакети от допълнителни услуги.
Други доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По осъдителните искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а,
предл. 2 ЗПК за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги:
4
Договорът за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит
съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, същите
следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
В процесното правоотношение, между страните е постигнато споразумение и за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги – „Фаст“ на стойност 900,00 лева и
„Флекси“ на стойност 2700,00 лева. Ищецът претендира част от тези суми – 421,32 лева
- неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ и сумата от
1359,07 лева – неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“.
Видно от представеното и прието по делото извлечение от сметката на кредитора /л.
29/ остатъкът от сумите до пълните им размери /сумата от 1819,61 лева/ е осчетоводен
от ищеца като погасен чрез плащане, което обстоятелство е отделено и като безспорно
между страните.
Условията и предпоставките за ползване на допълнителните услуги са
регламентирани в чл. 15 от Общите условия. Съгласно чл. 15, т. 1 от ОУ, услугата
„Фаст“ представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит, а съгласно чл. 15.2 от ОУ, услугата „Флекси“ представлява
право на кредитополучателя да променя погасителния план, но при изпълнение на
специфични изисквания, посочени в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 от ОУ.
Настоящият съдебен състав намира, че постигнатото споразумение относно
предоставяне на пакет от допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ противоречи на
добрите нрави и клаузите от договора в тази му част са нищожни на основание чл. 21,
ал. 1 ЗПК. Описаните елементи от пакета допълнителни услуги са договорени
единствено като възможност за предоставяне, но не и като задължение на кредитора.
Принципите на справедливост и добросъвестност изискват потребителят да заплаща
възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетичното и
евентуално предоставяне на такава. Освен това е налице нееквивалентност между
престациите – срещу високия размер на възнаграждението, надхвърлящ размера на
главницата по договора /главницата е 3000 лева, а възнаграждението за пакета от
допълнителните услуги – в размер на 3600 лева/, кредитополучателят не получава
никакво конкретно благо, преимущество или услуга. Тези услуги освен това дори не са
регламентирани в договора и общите условия, като само последните съдържат
бланкетни и неясни описания на двете услуги.
Така предвидените такси противоречат на нормативното изискване на чл. 19, ал.
4 ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Видно от
данните по договора, ГПР е уговорен на 48,83 %, без да са включени допълнителните
две възнаграждения. Сборът от двете възнаграждения е в размер на 3600 лева, като
след прибавянето им към уговорения ГПР от 48,83 %, се налага извод, че общият
размер на ГПР надхвърля неколкократно императивно предвидения максимален
размер съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното съдът намира, че същите са
нищожни, като противоречащи на закона, като същевременно противоречат и на
добрите нрави, доколкото срещу уговорените възнаграждения кредитополучателят не
получава никакво конкретно благо. Потребителят следва да заплати възнаграждения с
неясна насрещна престация, клаузите са предварително уговорени и няма
доказателства потребителят да е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе
върху тяхното съдържание; не е ясно и какъв е начинът за определяне на размера им. С
така уговорените допълнителни суми се постига увеличение на възнаграждението на
кредитора за предоставения заем, като с тях се цели заобикаляне на императивните
5
изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Разпоредбите на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. По своята същност това са действия,
целящи осигуряване на изпълнението, вкл. и по принудителен път, на задълженията на
потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да
улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора
да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на
такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита,
обаче е изрично забранено с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, което
обосновава неравноправността на услугата „Фаст“, предполагаща заплащането на
възнаграждение във връзка с усвояването на кредита.
Услугата „Флекси“ от своя страна не гарантира каквото и да е право на
кредитополучателя, което да може да бъде упражнено, без да е обусловено от
насрещната воля на кредитора. По естеството си тя не представлява гарантирано право
на кредитополучателя, а единствено при наличието на множество допълнителни
условия и предпоставки, пред него може да се разкрие възможност евентуално да
ползва някаква несъществена преференция, която освен това зависи от одобрението на
кредитора. Това обуславя неравноправността и на тази уговорена в договора услуга.
Съобразно чл. 10а, ал. 1 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В случая уговореното между страните не съответства на
посочените законови разпоредби, тъй като, както бе посочено по – горе, услугите, за
които се събират такси и/или комисионни, не са ясно и точно определени. Напротив,
двете допълнителни услуги представляват средство за съществено увеличаване на
цената на кредита, като по същество предлагането им като предимство от доставчика
води до икономически резултат, идентичен със значително оскъпяване на кредита,
необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита
съгласно изискванията на чл. 19 и чл. 10а ЗПК. Цената и съдържанието на пакета,
уговорени в договора за потребителски кредит и ОУ, представляват клаузи, имащи за
цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК. Клаузите от договора, касаещи
уговорените допълнителни услуги, са нищожни по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК като
заобикалящи изискванията на императивна нормативна уредба, гарантираща
специфична потребителска защита при кредитиране.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Съдът достигна до извод за нищожност на
посочените клаузи, поради което исковете за присъждане на непогасени задължения по
тях следва да се отхвърлят като неоснователни.
По установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86
ЗЗД:
Предявени са искове за признаване за установено, че ответникът дължи сумите
от: 1691,04 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № .,
ведно със законна лихва за период от 25.11.2022 г. до изплащане на вземането; 562,26
лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 20.08.2021 г.
до 20.08.2022 г.; 106,42 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
20.08.2022 г. до 24.11.2022 г. и 442,02 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 21.03.2020 г. до 20.08.2022 г.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
6
последици, a именно: че между „Профи Кредит България“ ЕООД и ответницата е
възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за потребителски
кредит, по силата на което за кредитополучателя е възникнало задължение за връщане
на заетата сума и за заплащане договорно възнаграждение в посочените размери, както
и момента, от който главният дълг е станал изискуем.
Въз основа на изложените от заявителя фактически обстоятелства и
ангажираните доказателства съдът прие, че уговореното възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ представлява разход по договора за кредит,
който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите
като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2
ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която
„Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по
кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В
настоящия случай сумата по договор за потребителски паричен кредит е в размер на
3000 лева, а само възнаграждението за допълнителните услуги /в размер на 3600 лева/,
представлява 120 % от сумата по заема, без да се включват останалите суми,
формиращи ГПР. Видно от приетия по делото договор за кредит, останалите суми,
формиращи ГПР са в размер на 48,83 %. Ето защо може да се направи законосъобразен
извод, че действителният размер на ГПР е 168,83 %, което надхвърля допустимите от
закона 50 %. Така уговорените възнаграждения имат значението на „скрита
възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и
която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от
своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение
(арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане. Поради
изложеното съдът намира, че разходите за възнаграждение за допълнителни услуги по
процесния договор за потребителски кредит, отговарят на поставените от ЗПК
изисквания, за да се включат в общия разход по кредита (в този смисъл са напр.
Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616
от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от
21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
Макар формално договорът за потребителски кредит да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по
кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите
от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
7
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22
ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит
на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11
от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г.
по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д. №
7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.).
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
Поради изложеното се налага извод, че ответникът дължи само главницата по
договора за кредит, която е в размер на 3000 лева.
Видно от представеното от кредитора извлечение по сметка към процесния
договор, към 10.05.2023 г. е отчетено погасяване по кредита в размер на 4344,80 лева,
от която сума ищецът е отнесъл за погасяване на суми по кредита сумата от 3986,30
лв., а с горницата били погасени лихви за забава и такси за извънсъдебно събиране на
вземането. Отчетената от ищеца като погасена част от закупен допълнителен пакет от
услуги е в размер на 1819,61 лева. Тези факти са отделени като безспорни между
страните.
Съгласно чл. 19, ал. 6 ЗПК, при плащания по договори, съдържащи клаузи,
които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се
удържат при последващи плащания по кредита. От разясненията, дадени в т. 47 от
Решение от 30.06.2022 г. по дело C‑170/21 на Съда на ЕС се налага извод, че що се
отнася до принципа на равностойност, то е обърнато внимание, че съгласно
действащото национално законодателство, посочено в преюдициалното запитване, а
именно член 19, ал. 6 ЗПК предвижда служебно прихващане в случаите, когато дадена
клауза е нищожна по силата на член 19, ал. 5 ЗПК, що се отнася до плащанията,
извършени по силата на клауза, надвишаваща определения в член 19, ал. 4 ЗПК праг на
годишния процент на разходите по кредита. По арг. от разясненията, дадени и по
поставения четвърти въпрос в Определение от 17.01.2023 г. по дело C‑379/21 на Съда
на ЕС, се налага извод, че когато от материалите по делото може да се направи извод
наличието на плащания, извършени по силата на неравноправна клауза, както и какъв е
техният размер, съдът може служебно да извърши прихващане между тези плащания и
остатъка от дължимо вземане, дължимо по договора за кредит. Извършените в
настоящия случай плащания на възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“, за
които съдът достигна до извод, че са неравноправни клаузи в договора, е в размер на
1819,61 лева, видно от извлечението за извършени плащания по договора, представено
от кредитора. Така заплатената сума напълно покрива претендираната от ответника
като непогасен размер на главница сума от 1691,04 лева. Нещо повече, поради
неравноправния характер на клаузите за допълнителни услуги, кредиторът не е
следвало да осчетоводява плащанията като погасяване на същите. По този начин от
потребителя е събрана сума, надхърляща общо дължимата по договора за кредит.
Останалите претендирани от ищеца суми, представляващи договорна лихва и лихва за
забава, са недължими по арг. от чл. 23 ЗПК поради недействителност на договора за
потребителски кредит.
Поради изложеното предявените установителни искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
8
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
възникват за ответника.
Ответната страна представя списък за сторени в производството разноски по чл.
80 ГПК, в който е посочено адвокатско възнаграждение за процесуалния представител
по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. с включен ДДС. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие, в който е уговорено предоставяне на безплатна защита на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно съдебната практика на ВКС (Определение
№ 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2611/2021 г., IV г. о.; Определение № 141 от
15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1005/2020 г., II т.о.) за присъждане на адвокатско
възнаграждение е необходимо да бъде представен договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено, че адвокатът представлява страната на някое от
основанията по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., без да е необходимо да се доказват предпоставките
за оказване на безплатна адвокатска помощ. От представеното удостоверение, издадено
от НАП, се установява, че адвокат М. В. М. е с активна регистрация по ДДС, поради
което върху присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се
начисли и ДДС. Съгласно Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
2982/2019 г., II т. о., ТК, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу
определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът,
върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. В конкретния случай сборът от
цената на исковете срещу ответника възлиза на сумата от 4582,13 лева, поради което
минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС, е в размер на 758,21 лева. Дължимото
възнаграждение с включен ДДС е в размер на 909,85 лева.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Ответникът претендира присъждане на адв.
възнаграждение в полза на процесуалния му представител по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. Възражение по чл. 414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно
производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на
кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи
възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника
от задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му
в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма
основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. За подаването на
възражение по чл. 414 ГПК и за защитата срещу иска по чл. 422 ГПК
възнагражденията обективно биха могли да бъдат поискани за възмездяване само в
производството по чл. 422 ГПК. Освобождавайки длъжника от задължение за
мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на възражението, тъй
като то е само формална предпоставка, но без самостоятелни правни последици,
поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя
материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно
липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното
право /в този смисъл: Определение № 45/23.01.2019 г., постановено по т.д. № 3074/201
г. по описа на ВКС, І ТО; Решение № 4808/14.09.2023 г. по в. гр. дело № 5920/2022 г.
по описа на СГС и др./. Ето защо, следва да се приеме, че в полза на длъжника, на
неговия процесуален представител в производството по чл. 410 ГПК и чл. 417 ГПК не
се дължат отделно разноски за подаденото възражение по чл. 414 ГПК.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********
срещу В. П. Г., ЕГН ********** искове: 1/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за установяване дължимостта на сумата от
1691,04 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
30042635575/19.02.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 12.01.2023 г. по ч. гр. дело № г. по описа на СРС; 2/ по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за установяване
дължимостта на сумата от 562,26 лева, представляваща неплатено договорно
възнаграждение за период от 20.08.2021 г. до 20.08.2022 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 12.01.2023 г. по ч. гр. дело №
421/2023 г. по описа на СРС; 3/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с 86 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумата от 106,42 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
20.08.2022 г. до 24.11.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 12.01.2023 г. по ч. гр. дело № 421/2023 г. по описа на СРС; 4/ по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 442,02 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 21.03.2020 г. до 20.08.2022 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 12.01.2023 г. по ч. гр.
дело № 421/2023 г. по описа на СРС; 5/ по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл.
10а, предл. 2 ЗПК за осъждането на ответника да заплати сумата от 421,32 лева,
представляваща възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“
по договор за потребителски кредит № 30042635575/19.02.2020 г. и 6/ по чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за осъждането на ответника да заплати
сумата от 1359,07 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“ по договор за потребителски кредит №
30042635575/19.02.2020 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. М. В. М., с адрес на упражняване
на дейността: гр. ап. Б сумата от 909,85 лева – адвокатско възнаграждение с включен
ДДС за осъществявана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ответника по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10