Решение по дело №738/2014 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 май 2015 г. (в сила от 8 ноември 2021 г.)
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20141730100738
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

N

гр.Радомир, 07.05.2015 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Радомирският районен съд- гражданска колегия, V състав, в публичното заседание на 7 април две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                               Районен съдия: А. И.

 

при секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело N 738 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искът е с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.

 

По изложените в исковата молба от ищцата М.Х.К., ЕГН **********,***, представлявана от авд.С. Х. от САК, ЕГН **********,***, партер, както и мл. адв. Г. К., ЕГН **********, и доразвити в съдебно заседание от нейния процесуален представител- авд.С.Х. от САК, е предявен иск против ответниците И.С. С., ЕГН **********,***, , Г.И.Й., ЕГН **********,***,  Н.С.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, 13, Д.Я.С., ЕГН **********,***,  и Н.Я.И., ЕГН **********,***, с който моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че имот № . по КВС на землището на с.Д., общ.З., с площ от 1,522 дка, девета категория, в местност „П.“ /а по документ на ответниците в м.“Ивановото“/, при граници: имот № .- нива на наследници на Ц. Й. и И. И., имот № .- нива по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № .- нива на Х. Й.И. и имот № .- нива на Христо Й.И., е бил собственост на наследодателя на ищцата- Х. М. Х., починал на 13.04.2001 г. в гр.С., към момента на образуване на ТКЗС в с.Д., в годините около 1958 г. 

На ответниците е връчен препис от исковата молба с доказателствата, като същите са подали писмен отговор в установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който са изразили становище, че искът е недопустим, неоснователен и необоснован. В съдебно заседание процесуалният представител на ответницата Н.И.- адв.И. В., от АК- П., е изразил становище, че искът е недопустим, предвид обстоятелството, че не са посочени граници /съседи/ на имота към момента на образуване на ТКЗС. По същество е изразил становище, че искът е неоснователен и недоказан.  

 

Радомирският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено следното:

По допустимостта на иска. За да е допустим иск по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ е достатъчно да е признато правото на възстановяване на спорния имот  или да е вече възстановена собствеността върху него поне на една от страните.Недопустим е иск по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ, ако има  влязъл в сила отказ за възстановяване право на собственост в реални или нови  граници с план за земеразделяне, тъй като чак тогава липсва правния интерес от спор за същите имоти. В настоящия казус е признато, както правото на собственост върху процесния имот на ищцовата страна,  така и правото на собственост на ответниците върху същия в съществуващи /възстановими/ реални граници. Съдът приема искът за допустим и с оглед обстоятелството, че в петитума на исковата молба са посочени граници /съседи/ на имота и в този смисъл, както е уточнил и в протоколното си определение от 07.04.2015 г., възражението на ответната страна се явява неоснователно. Това е така, тъй като единствено в правото на ищеца е да формулира искането си, а въпрос по същество е доказването на правото на собственост върху конкретен имот към един минал момент, индивидуализиран по местонахождение, площ и граници.   

Ищцата се легитимира като единствен наследник на Х. М.Х., б.ж. на гр.С.- неин баща, с удостоверение за наследници № ./07.08.2014 г., на община С., Район „С.“. Ищцата твърди, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят й е притежавал имоти в землището на с.Д., между които и имот в местността „П.“, с площ от 1.300 декара, като всички имоти са били включени в ТКЗС. Имотите са заявени за възстановяване  по реда на ЗСПЗЗ по преписка № ./30.09.1991 г. на Поземлена комисия- гр.З.. Към заявлението е приложено удостоверение на ТКЗС, гр.З., от което е видно, че Нива с площ от 1.300 декара в местността „П.“ фигурира на името на наследодателя на Х. М. Х.. Ищцата се позовава на решение на Поземлена комисия- З. №./12.02.2001 г., с което е възстановено правото на собственост на Х. М. Х. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти, находящи се в землището на с.Д., като под № 2 фигурира Нива от 1.300 декара, в местността „П.“. В решението не са посочени граници на имота., което наложило идентифициране на имота и бил съставен протокол за идентифициране на поземлен имот от поддържаща фирма ЕТ “К.- Я. Т.“ за два имота, единият от които е процесният имот. Протоколът бил подписан от представител на изпълнителя, от пълномощник на ищцата и от съседите, една от които е И.С.- една от ответниците по делото. Видно от изготвената докладна записка от 18.06.2014 г. на фирмата- изпълнител, било установено, че, след съвместяването на заснетия нов имот с Картата на землището, било установено, че имотът попада в ССРГ .- насл. на Ц. Й. *** ССРГ .- земи по чл.19 ЗСПЗЗ- нива. Площта е съответно: 1.300 декара- по решение на ПК- З. и 0.992 декара- от заснемане. Не са установени съседите на имота.

С решение № 0./15.03.2001 г. Поземлена комисия- Земен е възстановила по реда на ЗСПЗЗ правото на собственост на наследниците на Ц. Й. и И. И. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти, находящи се в с.Д., като под № 12 фигурира Овощна градина от 1.522 декара, десета категория, местност „И.“, представляваща имот № . по картата на землището, при граници /съседи/: имот № .- нива на наследници на Ц. Й. и И. И., имот № .- нива по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № .- нива на Х. Й.И. и имот № .- нива на Христо Й.И..

Предмет на доказване от страна на ищцата в настоящия процес е правото на собственост на наследодателя й върху спорния имот към датата на образуване на ТКЗС, като в този смисъл същата следва да установи неговата площ, местонахождение и граници. Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства. Видно от текста, същият не изброява изчерпателно писмените доказателства. Както бе отбелязано по- горе, по делото е приложено удостоверение от ТКЗС- З.., от 27.09.1991  г., от което е видно, че Нива с площ от 1.300 декара в местността „П.“ фигурира на името на наследодателя на ищцата- Х.М. Х..

По делото е извършен оглед на място, като са разпитани свидетели, посочени от ищцовата страна. Свидетелят С. К. К., който е на 79 години и е първи братовчед на ицщата. Твърди, че познава имота от както се помни. Същият живее в с.Д., общ.З. и е идвал на мястото с неговата майка на гости при роднините В.. Твърди, че имотът е на Х. Х.. Бил му е даден за лично ползване. Свидетелят е показал на място границите на имота, но не може да кажи кои са съседите.

Свидетелката Р.В. Н. също твърди, че знае нивата и намиращия се в нея бунар от дете. Според нея бунарът се казва „М.”. Касае се за местността.”М.” или „Площта”и тази нива и бунара е на Х.Х.. Свидетелката не може да назове съседите на имота..

По делото е допусната и приета съдебно- техническа експертиза, като вещото лице Р.Г. е дало отговор на поставените въпроси след направения оглед на място и направената справка по предоставените по делото документи и тези на общинска служба „З.“ гр.З. и община З., касаещи процесния имот. Вещото лице е изготвило към заключението комбинирана скица в мащаб М 1:500, извадка от КВС на землището на с.Д. и от геодезическо заснемане по показанията на свидетелите и страните. Всички те, с леки разминавания /на скицата, приложена към заключението, са отразени с различни цветове показанията на всеки един от свидетелите и страните/ са показали бившия имот на Х. М. Х.. Безспорни, според вещото лице, са границите, посочени от северозапад- ясно изразен голям слог и от югозапад- следи от паянтова ограда, запазена в цялост. По югоизточната граница на имота, посочена от свидетелите К. и Н., има слабо изразен слог. По югоизточната граница, посочена от ответниците, има едноредно засадени стари плодни дръвчета. В имота има кладенец с лека ограда около него, също отразен на скицата. В частта, в която попада имота са описани различни наименования на местностите за възстановените имоти- имот. е възстановен в местността „И.“, имот .- в местността „П. п.“, имот .- в местността „С.“, имот .- в местността „Р.“, имот .- в местността „П.“, имот .- в местността „У.д.“. В КВС няма очертани граници за местности „П.“, и „И.“. В югозападната посока, според експерта, има възстановени имоти в местността „П.“, и това са имоти № № ., ., . и др. Експертът не може а даде отговор на въпросите свързани с това кое е наименованието на местността, в която се намира процесният имот към момента на образуване на ТКЗС и към настоящия момент, както и идентични ли са тези две наименования или не, тъй като липсва стар кадастрален план и записвания към него.

Анализирайки събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав достига до извода, че искът се явява изцяло неоснователен и недоказан. Ищцата не е доказала при условията на главно доказване, че процесният имот е бил собственост на нейния наследодател-  Х. М. Х.в. Същият не е идентифициран по местност, площ и граници, така, както е посочен в исковата молба, поради което искът следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата Н.Я. Илиева направените разноски по делото, които възлизат на 400 лв.- за изплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложеното, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И : 

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска на ищцата М.Х.К., ЕГН **********,***, представлявана от авд.С. Х. от САК, ЕГН **********,***, партер, както и мл. адв. Г. К., ЕГН **********, против ответниците И.С. С., ЕГН **********,***, 2, Г.И.Й., ЕГН **********,***, 13, Н.С.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, ., Д.Я.С., ЕГН **********,***, . и Н.Я.И., ЕГН **********,***, с който моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че имот № . по КВС на землището на с.Д.общ.З., с площ от 1,522 дка, девета категория, в местност „П.“ /а по документ на ответниците в м.“И.“/, при граници: имот № .- нива на наследници на Ц. Й. и И. И., имот №.- нива по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № .- нива на Х. Й.И. и имот № .- нива на Х. Й.И., е бил собственост на наследодателя на ищцата- Х. М. Х., починал на 13.04.2001 г. в гр.С., към момента на образуване на ТКЗС в с.Д., в годините около 1958 г. 

ОСЪЖДА М.Х.К., ЕГН **********,***, представлявана от авд.С. Х. от САК, ЕГН **********,***, партер, както и мл. адв. Г. К., ЕГН **********, да заплати на Н.Я.И., ЕГН **********,***, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/- направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в четиринадесетдневен  срок от съобщаването му на страните.

                                                        

                                                             

                                                 

                             Районен съдия:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

/В.К/