Р Е Ш Е Н И Е
N
гр.Радомир,
07.05.2015 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд- гражданска колегия, V състав, в публичното заседание на 7
април две хиляди и петнадесета година в състав:
Районен съдия: А.
И.
при
секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело N 738 по
описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно основание
чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
По изложените в исковата молба от ищцата
М.Х.К., ЕГН **********,***, представлявана от авд.С. Х. от САК, ЕГН **********,***,
партер, както и мл. адв. Г. К., ЕГН **********, и доразвити в съдебно заседание
от нейния процесуален представител- авд.С.Х. от САК, е предявен иск против ответниците
И.С. С., ЕГН **********,***, , Г.И.Й., ЕГН **********,***, Н.С.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес:***,
13, Д.Я.С., ЕГН **********,***, и Н.Я.И.,
ЕГН **********,***, с който моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, че имот № . по КВС на землището на с.Д.,
общ.З., с площ от 1,522 дка, девета категория, в местност „П.“ /а по документ
на ответниците в м.“Ивановото“/, при граници: имот № .- нива на наследници на Ц.
Й. и И. И., имот № .- нива по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № .- нива на Х. Й.И. и имот № .-
нива на Христо Й.И., е бил собственост на наследодателя на ищцата- Х. М. Х.,
починал на 13.04.2001 г. в гр.С., към момента на образуване на ТКЗС в с.Д., в
годините около 1958 г.
На ответниците
е връчен препис от исковата молба с доказателствата, като същите са подали
писмен отговор в установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който са
изразили становище, че искът е недопустим, неоснователен и необоснован. В
съдебно заседание процесуалният представител на ответницата Н.И.- адв.И. В., от
АК- П., е изразил становище, че искът е недопустим, предвид обстоятелството, че
не са посочени граници /съседи/ на имота към момента на образуване на ТКЗС. По
същество е изразил становище, че искът е неоснователен и недоказан.
Радомирският
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено следното:
По допустимостта на иска. За да е допустим иск
по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ е достатъчно да е признато правото на възстановяване на
спорния имот или да е
вече възстановена собствеността върху него поне на една от страните.Недопустим е иск по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ, ако
има влязъл в сила отказ за
възстановяване право на собственост в реални или нови граници с план за земеразделяне, тъй като чак
тогава липсва правния интерес от спор за същите имоти. В настоящия казус
е признато, както правото на собственост върху процесния имот на ищцовата страна,
така и правото на собственост на
ответниците върху същия в съществуващи /възстановими/ реални граници. Съдът
приема искът за допустим и с оглед обстоятелството, че в петитума на исковата
молба са посочени граници /съседи/ на имота и в този смисъл, както е уточнил и
в протоколното си определение от 07.04.2015 г., възражението на ответната
страна се явява неоснователно. Това е така, тъй като единствено в правото на ищеца
е да формулира искането си, а въпрос по същество е доказването на правото на
собственост върху конкретен имот към един минал момент, индивидуализиран по
местонахождение, площ и граници.
Ищцата се легитимира като единствен наследник на Х. М.Х., б.ж. на гр.С.-
неин баща, с удостоверение за наследници № ./07.08.2014 г., на община С., Район
„С.“. Ищцата твърди, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят й е
притежавал имоти в землището на с.Д., между които и имот в местността „П.“, с
площ от 1.300 декара, като всички имоти са били включени в ТКЗС. Имотите са
заявени за възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ по преписка № ./30.09.1991 г. на Поземлена комисия- гр.З.. Към
заявлението е приложено удостоверение на ТКЗС, гр.З., от което е видно, че Нива
с площ от 1.300 декара в местността „П.“ фигурира на името на наследодателя на Х.
М. Х.. Ищцата се позовава на решение на Поземлена комисия- З. №./12.02.2001 г.,
с което е възстановено правото на собственост на Х. М. Х. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на имоти, находящи се в землището на с.Д.,
като под № 2 фигурира Нива от 1.300 декара, в местността „П.“. В решението не
са посочени граници на имота., което наложило идентифициране на имота и бил
съставен протокол за идентифициране на поземлен имот от поддържаща фирма ЕТ “К.-
Я. Т.“ за два имота, единият от които е процесният имот. Протоколът бил
подписан от представител на изпълнителя, от пълномощник на ищцата и от
съседите, една от които е И.С.- една от ответниците по делото. Видно от
изготвената докладна записка от 18.06.2014 г. на фирмата- изпълнител, било
установено, че, след съвместяването на заснетия нов имот с Картата на
землището, било установено, че имотът попада в ССРГ .- насл. на Ц. Й. *** ССРГ .-
земи по чл.19 ЗСПЗЗ- нива. Площта е съответно: 1.300 декара- по решение на ПК-
З. и 0.992 декара- от заснемане. Не са установени съседите на имота.
С решение № 0./15.03.2001 г. Поземлена комисия- Земен е възстановила по реда
на ЗСПЗЗ правото на собственост на наследниците на Ц. Й. и И. И. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на имоти, находящи се в с.Д., като под № 12
фигурира Овощна градина от 1.522 декара, десета категория, местност „И.“,
представляваща имот № . по картата на землището, при граници /съседи/: имот № .- нива на наследници
на Ц. Й. и И. И.,
имот № .- нива по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № .- нива на Х. Й.И.
и имот № .- нива на Христо Й.И..
Предмет на доказване от страна на ищцата в настоящия процес е правото на
собственост на наследодателя й върху спорния имот към датата на образуване на
ТКЗС, като в този смисъл същата следва да установи неговата площ,
местонахождение и граници. Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ правото на собственост се доказва с нотариални актове,
делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства,
емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско
стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за
оземляване, в това число и по Закона за
трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други
писмени доказателства. Видно от текста, същият не изброява изчерпателно писмените
доказателства. Както бе отбелязано по- горе, по делото е приложено удостоверение
от ТКЗС- З.., от 27.09.1991 г., от което е видно, че Нива с площ от 1.300 декара в
местността „П.“ фигурира на името на наследодателя на ищцата- Х.М. Х..
По делото е извършен оглед на място, като са разпитани свидетели,
посочени от ищцовата страна. Свидетелят С. К. К., който е на 79 години и е първи
братовчед на ицщата. Твърди, че познава имота от както се помни. Същият живее в
с.Д., общ.З. и е идвал на мястото с неговата майка на гости при роднините В.. Твърди,
че имотът е на Х. Х.. Бил му е даден за лично ползване. Свидетелят е показал на
място границите на имота, но не може да кажи кои са съседите.
Свидетелката Р.В. Н. също твърди, че знае нивата и намиращия се в нея бунар от дете. Според
нея бунарът се казва „М.”. Касае се за местността.”М.” или „Площта”и тази нива
и бунара е на Х.Х.. Свидетелката не може да назове съседите на имота..
По делото е допусната и приета съдебно- техническа експертиза, като
вещото лице Р.Г. е дало отговор на поставените въпроси след направения оглед на
място и направената справка по предоставените по делото документи и тези на
общинска служба „З.“ гр.З. и община З., касаещи процесния имот. Вещото лице е
изготвило към заключението комбинирана скица в мащаб М 1:500, извадка от КВС на
землището на с.Д. и от геодезическо заснемане по показанията на свидетелите и
страните. Всички те, с леки разминавания /на скицата, приложена към
заключението, са отразени с различни цветове показанията на всеки един от
свидетелите и страните/ са показали бившия имот на Х. М. Х.. Безспорни, според
вещото лице, са границите, посочени от северозапад- ясно изразен голям слог и
от югозапад- следи от паянтова ограда, запазена в цялост. По югоизточната
граница на имота, посочена от свидетелите К. и Н., има слабо изразен слог. По
югоизточната граница, посочена от ответниците, има едноредно засадени стари
плодни дръвчета. В имота има кладенец с лека ограда около него, също отразен на
скицата. В частта, в която попада имота са описани различни наименования на
местностите за възстановените имоти- имот. е възстановен в местността „И.“,
имот .- в местността „П. п.“, имот .- в местността „С.“, имот .- в местността
„Р.“, имот .- в местността „П.“, имот .- в местността „У.д.“. В КВС няма
очертани граници за местности „П.“, и „И.“. В югозападната посока, според
експерта, има възстановени имоти в местността „П.“, и това са имоти № № ., ., .
и др. Експертът не може а даде отговор на въпросите свързани с това кое е
наименованието на местността, в която се намира процесният имот към момента на
образуване на ТКЗС и към настоящия момент, както и идентични ли са тези две
наименования или не, тъй като липсва стар кадастрален план и записвания към
него.
Анализирайки събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав
достига до извода, че искът се явява изцяло неоснователен и недоказан. Ищцата
не е доказала при условията на главно доказване, че процесният имот е бил
собственост на нейния наследодател- Х. М.
Х.в. Същият не е идентифициран по местност, площ и граници, така, както е
посочен в исковата молба, поради което искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва
да бъде осъдена да заплати на ответницата Н.Я. Илиева направените разноски по
делото, които възлизат на 400 лв.- за изплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на ищцата М.Х.К., ЕГН **********,***, представлявана от авд.С. Х. от САК, ЕГН **********,***,
партер, както и мл. адв. Г. К., ЕГН **********, против ответниците И.С. С., ЕГН
**********,***, 2, Г.И.Й., ЕГН **********,***, 13, Н.С.Й., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***, ., Д.Я.С., ЕГН **********,***, . и Н.Я.И., ЕГН **********,***,
с който моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че имот № . по КВС на землището на с.Д.общ.З., с площ
от 1,522 дка, девета категория, в местност „П.“ /а по документ на ответниците в
м.“И.“/, при граници: имот № .- нива на наследници на Ц. Й. и И. И., имот №.-
нива по чл.19 ЗСПЗЗ, имот № .- нива на Х. Й.И. и имот № .- нива на Х. Й.И., е
бил собственост на наследодателя на ищцата- Х. М. Х., починал на 13.04.2001 г.
в гр.С., към момента на образуване на ТКЗС в с.Д., в годините около 1958
г.
ОСЪЖДА М.Х.К., ЕГН **********,***, представлявана от авд.С. Х. от САК, ЕГН **********,***,
партер, както и мл. адв. Г. К., ЕГН **********, да заплати на Н.Я.И., ЕГН **********,***, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/- направени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Пернишки окръжен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/