Решение по дело №99/2010 на Районен съд - Брезник

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 37

 

гр. Брезник, 15.07.2010 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на 13.07.2010 г., IІ състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Кристиан Петров

 

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 99 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба на В.Б.Г., чрез адв. Д. Х., с искане да се приложат по отношение на съпруга й Н.А.Г. предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН мерки за преустановяване на "домашно насилие", упражнено върху нея. Като форма на "домашно насилие" по чл. 2 от закона се сочи осъществено на 14.06.2010 г. от ответника акт на физическо насилие – удари и ритници в областта на лицето, тялото и крайниците, в присъствието на техните деца, което я накарало да напусне семейството и работата си в гр. ***** и да се премести при родителите си в гр******. С молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН за извършеното насилие.

Ответникът оспорва твърденията, изложени в молбата и твърди, че не е упражнявал физическо насилие по отношения на съпругата си.

Брезнишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

Молбата е подадена в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН едномесечен срок от акта на домашно насилие, от легитимирано лице по смисъла на чл. 3 ЗЗДН, поради което е процесуално допустима.

От фактическа страна се установява:

От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено от община ******, се установява, че В.Б.Г. и Н.А.Г. са сключили граждански брак на 27.05.1995 г. Безспорен факт е, че от брака си имат две деца като семейството живее в жилище, находящо се в гр. ******.

Тезата на молителката се подкрепя от показанията на свидетелите С. Б.Б. – сестра на ищцата, и Й. В. Б. – майка на ищцата. Заявяват, че на 14.06.2010 г. ответникът се обадил по телефона и ги информирал, че пребил и остригал В.Г.. След това на св. Й. Б. се обадила и В., която говорела провлечено и бавно и я помолила да дойде да я прибере от гр. Л*****, тъй като била пребита и остригана от съпруга си. Свидетелите С. Б.Б. и Й. В. Б. и съпругът на последната, пристигнали в гр. **** около 20.30-21.00 часа. При пристигането им на улицата имало няколко жени и деца, както и полицай, които при идването им се разотишли. Свидетелите заявяват, че В.Г. имала видими следи от насилие - лицето й било подуто и в синини, по врата имала синини и драскотини, косата и била остригана късо. Съпругът й Н. ги посрещнал на вратата и заявил, че той й е причинил нараняванията и съжалява за това. След като се прибрали в гр. ***** забелязали, че В. имала синини и по ръцете и краката. След инцидента на 14.06.2010 г. В. споделила, че изпитва страх да живее със съпруга си и затова напуснала семейното жилище в гр. ***** и работата си и се преместила в гр. *****. От разказа на свидетелите С. Б.Б. и Й. В. Б. се установява, че няколко дни преди инцидента на 14.06.2010 г. Н.Г. е осъществил и друг акт на физическо насилие спрямо съпругата си – нанесъл й побой, за което ги информирал отново по телефона.

На тези доказателства не противостоят показанията на свидетелите Т. П. Ц., Ц. Н. Г. и В. К. К., които заявяват, че знаят за скандал на 14.06.2010 г. между В.Г., нейния съпруг и трето лице – М. “*****”, с когото според свидетелите В. имала близки интимни отношения, но не са присъствали или чули за упражнено от Н.Г. спрямо съпругата си физическо насилие, нито В. де е имала видими наранявания на въпросната дата.

След преценка на достоверността на така изложените доказателства, съдът възприема показанията на свидетелите С. Б.Б. и Й. В. Б., подкрепящи тезата на молителката, тъй като не са в противоречие с показанията на свидетелите Т. П. Ц., Ц. Н. Г. и В. К. К., а напротив – дават достоверна информация относно важни за крайния извод на съда факти от процесния период за това дали на 14.06.2010 г. е осъществено физическо насилие от Г. спрямо съпругата му. Свидетелите С. Б.Б. и Й. В. Б. пресъздават непосредствените си възприятия от процесния период, като в показанията им не се констатират вътрешни противоречия относно фактите от предмета на доказване, които преценени с оглед нормата на чл. 172 ГПК не разкриват заинтересуваност и липса на обективност, независимо от обстоятелството, че са близки роднини на ищцата. Действително св. С. Б.Б. и св. Й. В. Б. не са били преки очевидци на побоя, нанесен от ответника на съпругата му, но независимо от това показанията им се основават на непосредствени разговори с ответника, в които той директно заявил, че физически е насилил ищцата. Към изложеното следва да се прибави и това, че свидетелите Т. П. Ц., Ц. Н. Г. и В. К. К. не са имали възможност за продължително и непосредствено възприятие на отношенията между съпрузите, тъй като изнесените от тях данни се основават единствено на впечатленията им за поведението на ищцата в обществото, пречупени през субективната им преценка за морал, както и от инцидентните и краткотрайните им срещи със семейството като съседи, но липсват конкретни задълбочени впечатления за отношенията между съпрузите и по-специално за инцидента на 14.06.2010 г., което създава убеждение за недостатъчна информативност на показанията им относно изключително съществени факти от предмета на доказване по делото, а именно – на 14.06.2010 г. имало ли е упражнено физическо насилие от страна на Н.Г. спрямо В.Г..

Имайки предвид изложеното, след преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че показанията на Т. П. Ц., Ц. Н. Г. и В. К. К. потвърждават твърдението на молителката за възникнал скандал между съпрузите на 14.06.2010 г. и не опровергават показанията на свидетелите С. Б.Б. и Й. В. Б. за осъществено домашно насилие от страна на ответника Г. спрямо съпругата му В.Г. през процесния период.

От приетите като доказателства по делото медицинско свидетелство № 125/15.06.2010 г., издадено от д-р В. В. и съдебномедицинско удостоверение с изх. № 275/16.06.2010 г. на МБАЛ „Р. Ангелова” АД-Перник се установява, че на посочените дати В.Г. е била на преглед при споменатия доктор и в посочената болница. При прегледите е установено остригване на косата, кръвонасядания в лява и дясна тилна област, като и по лявата ушна мида. Кръвонасядания по шията вдясно. Лек оток и кръвонасядане в основата на носа и по клепачите на двете очи. Кръвонасядане по горната устна на устата вдясно и по полулигавицата на долната устна на устата. Кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната и долната устна на устата. Кръвонасядане по дясно рамо, ляво рамо, по задната повърхност на шията, по лява и дясна плешка, по двата лакътя, по лява поясна област, по гръдния кош вляво и по лява подбедрица. В свидетелството се констатира, че описаните увреждания са получени по механизма на действие на твърди тъпи предмети и е възможно да са получени по начин и време, както е съобщено от прегледаната.

Въз основа на така установените факти, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Подадената молба е с правното основание чл. 7, ал. 1, вр. чл. 8, т. 1  ЗЗДН. Предмет на доказване от молителката в настоящото производство са твърдяните в молбата обстоятелства относно извършен акт на домашно насилие от страна на ответника на 14.06.2010 г.

От обсъдените свидетелски показания и писмени доказателства, а и с оглед на изричната доказателствена сила на представената пред съда декларация по чл. 9 ЗЗДН, във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, категорично се установява, че на посочената от молителката дата - 14.06.2010 г. ответникът е извършил спрямо нея физическо насилие, изразяващо се във физическо посегателство върху здравето й – удари и ритници в областта на лицето, тялото и крайниците, завършило с остригването на косата й. Ето защо и изложената по-горе фактическа обстановка, обосновава извода за наличието на материалноправните предпоставки по чл. 2 ЗЗДН, предвид установения факт на физическо насилие, извършено от ответника на 14.06.2010 г. спрямо съпругата му, поради което съдът намира молбата на ищцата за основателна.

При определяне вида на наложителната в случая мярка за защита сред предвидените от чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът взема предвид, че след акта на домашно насилие ищцата е напуснала семейното жилище в гр. ************* и тъй като мерките целят да предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие, в случая най-наложителна се оказва регламентираната в чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН - забрана за ответника да приближава пострадалата, жилището й в гр. *************, както местоработата и местата за социални контакти и отдих на ищцата, което ще препятства прекия контакт между страните и в този смисъл ще осуети възможността за физически посегателства от страна на ответника. При определяне на срока, за който да бъде наложена мярката за защита, съдът изхожда от характера и броя на телесните увреждания, както и жестокостта, с които е осъществено физическото насилие над молителката от страна на ответника, при което намира, че следва да бъде определен срок от десет месеца, считано от датата на издаване на заповедта. С оглед това, че следва да се ограничи възможността ответникът да продължи евентуално насилието над съпругата си, то наложително е спрямо него да бъде взета мярката по т. 1 от чл. 5 ЗЗДН - задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие. При отчитане на същите обстоятелства на ответника следва да бъде наложена и глоба в размер на 500 лева, съгл. чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.

На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва да бъде издадена заповед за защита.

На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. чл. 3 от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 40 лева по сметка на Бр.РС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК същият дължи на ищцата разноски по делото в размер на 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното, Брезнишкият районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ЗАДЪЛЖАВА Н.А.Г. с ЕГН: ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу В.Б.Г. с ЕГН: ********** ***.

ЗАБРАНЯВА на Н.А.Г. с ЕГН: ********** ***, да приближава В.Б.Г. с ЕГН: **********, както и жилището й, находящо се в гр***********, местоработата и местата за социални контакти и отдих на В.Б.Г. ЗА СРОК ОТ ДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 15.07.2010 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на В.Б.Г. срещу Н.А.Г., съдържаща предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.

ОСЪЖДА Н.А.Г. с ЕГН: ********** *** да заплати глоба в размер на 500 лева в полза на държавата.

ОСЪЖДА Н.А.Г. с ЕГН: ********** *** да заплати на В.Б.Г. с ЕГН: ********** *** сумата в размер на 200 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА  Н.А.Г. с ЕГН: ********** ***, да заплати по сметка на Бр.РС държавна такса в размер на 40 лева.

Препис от решението и заповедта да се връчат на страните и полицейските управления по настоящия адрес на страните.

РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА подлежат на НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, като решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжния съд в 7-дневен срок от връчването.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: