Р Е Ш Е Н И Е
№ 37
гр. Брезник, 15.07.2010 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на 13.07.2010 г., IІ състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Кристиан
Петров
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 99 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба на В.Б.Г., чрез адв. Д. Х., с
искане да се приложат по отношение на съпруга й Н.А.Г. предвидените в чл. 5,
ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН мерки за преустановяване на "домашно
насилие", упражнено върху нея. Като форма на "домашно насилие"
по чл. 2 от закона се сочи осъществено на 14.06.2010 г. от ответника акт на
физическо насилие – удари и ритници в областта на лицето, тялото и крайниците,
в присъствието на техните деца, което я накарало да напусне семейството и
работата си в гр. ***** и да се премести при родителите си в гр******. С
молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН за извършеното насилие.
Ответникът оспорва твърденията, изложени в
молбата и твърди, че не е упражнявал физическо насилие по отношения на
съпругата си.
Брезнишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Молбата е подадена
в предвидения
в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН едномесечен срок от акта на домашно насилие, от легитимирано лице по смисъла на чл.
3 ЗЗДН, поради което е процесуално
допустима.
От
фактическа страна се установява:
От представеното по делото
удостоверение за сключен граждански брак, издадено от община ******, се
установява, че В.Б.Г. и Н.А.Г. са сключили граждански брак на 27.05.1995 г. Безспорен
факт е, че от брака си имат две деца като семейството живее в жилище, находящо
се в гр. ******.
Тезата на молителката се
подкрепя от показанията на свидетелите С. Б.Б. – сестра на ищцата, и Й. В. Б. –
майка на ищцата. Заявяват, че на 14.06.2010 г. ответникът се обадил по телефона
и ги информирал, че пребил и остригал В.Г.. След това на св. Й. Б. се обадила и
В., която говорела провлечено и бавно и я помолила да дойде да я прибере от гр.
Л*****, тъй като била пребита и остригана от съпруга си. Свидетелите С. Б.Б. и
Й. В. Б. и съпругът на последната, пристигнали в гр. **** около 20.30-21.00
часа. При пристигането им на улицата имало няколко жени и деца, както и полицай,
които при идването им се разотишли. Свидетелите заявяват, че В.Г. имала видими
следи от насилие - лицето й било подуто и в синини, по врата имала синини и
драскотини, косата и била остригана късо. Съпругът й Н. ги посрещнал на вратата
и заявил, че той й е причинил нараняванията и съжалява за това. След като се
прибрали в гр. ***** забелязали, че В. имала синини и по ръцете и краката. След
инцидента на 14.06.2010 г. В. споделила, че изпитва страх да живее със съпруга
си и затова напуснала семейното жилище в гр. ***** и работата си и се
преместила в гр. *****. От разказа на свидетелите
С. Б.Б. и Й. В. Б. се установява, че няколко дни преди инцидента на 14.06.2010 г. Н.Г. е осъществил и друг акт на
физическо насилие спрямо съпругата си – нанесъл й побой, за което ги информирал
отново по телефона.
На тези доказателства не
противостоят показанията на свидетелите Т. П. Ц., Ц. Н. Г. и В. К. К., които
заявяват, че знаят за скандал на 14.06.2010 г. между В.Г., нейния съпруг и
трето лице – М. “*****”, с когото според свидетелите В. имала близки интимни отношения,
но не са присъствали или чули за упражнено от Н.Г. спрямо съпругата си физическо
насилие, нито В. де е имала видими наранявания на въпросната дата.
След преценка на
достоверността на така изложените доказателства, съдът възприема показанията на
свидетелите С. Б.Б. и Й. В. Б.,
подкрепящи тезата на молителката, тъй като не са в противоречие с показанията
на свидетелите Т. П. Ц., Ц. Н. Г. и В. К. К., а напротив – дават достоверна
информация относно важни за крайния извод на съда факти от процесния период за
това дали на 14.06.2010 г. е осъществено физическо насилие от Г. спрямо
съпругата му. Свидетелите С. Б.Б. и Й. В. Б. пресъздават непосредствените си
възприятия от процесния период, като в показанията им не се констатират
вътрешни противоречия относно фактите от предмета на доказване, които преценени
с оглед нормата на чл. 172 ГПК не разкриват заинтересуваност и липса на
обективност, независимо от обстоятелството, че са близки роднини на ищцата. Действително
св. С. Б.Б. и св. Й. В. Б. не са били преки очевидци на побоя, нанесен от
ответника на съпругата му, но независимо от това показанията им се основават на
непосредствени разговори с ответника, в които той директно заявил, че физически
е насилил ищцата. Към изложеното следва да се прибави и това, че свидетелите Т.
П. Ц., Ц. Н. Г. и В. К. К. не са имали възможност за продължително и
непосредствено възприятие на отношенията между съпрузите, тъй като изнесените
от тях данни се основават единствено на впечатленията им за поведението на
ищцата в обществото, пречупени през субективната им преценка за морал, както и
от инцидентните и краткотрайните им срещи със семейството като съседи, но
липсват конкретни задълбочени впечатления за отношенията между съпрузите и
по-специално за инцидента на 14.06.2010 г., което създава убеждение за
недостатъчна информативност на показанията им относно изключително съществени
факти от предмета на доказване по делото, а именно – на 14.06.2010 г. имало ли
е упражнено физическо насилие от страна на Н.Г. спрямо В.Г..
Имайки предвид изложеното,
след преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема,
че показанията на Т. П. Ц., Ц. Н. Г. и В. К. К. потвърждават твърдението на
молителката за възникнал скандал между съпрузите на 14.06.2010 г. и не опровергават
показанията на свидетелите С. Б.Б. и Й. В. Б. за осъществено домашно насилие от
страна на ответника Г. спрямо съпругата му В.Г. през процесния период.
От приетите като
доказателства по делото медицинско свидетелство № 125/15.06.2010 г.,
издадено от д-р В. В. и съдебномедицинско удостоверение с изх. № 275/16.06.2010
г. на МБАЛ „Р. Ангелова” АД-Перник се установява, че на посочените дати В.Г. е била
на преглед при споменатия доктор и в посочената болница. При прегледите е
установено остригване на косата, кръвонасядания в лява и дясна тилна област,
като и по лявата ушна мида. Кръвонасядания по шията вдясно. Лек оток и
кръвонасядане в основата на носа и по клепачите на двете очи. Кръвонасядане по
горната устна на устата вдясно и по полулигавицата на долната устна на устата.
Кръвонасядане по лигавичната повърхност на горната и долната устна на устата.
Кръвонасядане по дясно рамо, ляво рамо, по задната повърхност на шията, по лява
и дясна плешка, по двата лакътя, по лява поясна област, по гръдния кош вляво и
по лява подбедрица. В свидетелството се констатира, че описаните увреждания са
получени по механизма на действие на твърди тъпи предмети и е възможно да са
получени по начин и време, както е съобщено от прегледаната.
Въз основа на така установените
факти, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:
Подадената молба е с правното
основание чл. 7, ал. 1, вр. чл. 8, т. 1 ЗЗДН. Предмет на доказване от молителката в
настоящото производство са твърдяните в молбата обстоятелства относно извършен
акт на домашно насилие от страна на ответника на 14.06.2010 г.
От
обсъдените свидетелски
показания и писмени доказателства,
а и с оглед на
изричната доказателствена сила на представената пред съда декларация по чл. 9 ЗЗДН, във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, категорично
се установява, че
на посочената от молителката дата - 14.06.2010 г. ответникът е извършил спрямо нея
физическо насилие, изразяващо се във физическо посегателство
върху здравето й – удари и ритници в областта на лицето, тялото и крайниците,
завършило с остригването на косата й. Ето защо и изложената
по-горе фактическа обстановка, обосновава извода за наличието на материалноправните
предпоставки по чл. 2 ЗЗДН, предвид установения факт на физическо насилие,
извършено от ответника на 14.06.2010
г. спрямо съпругата му,
поради което съдът намира молбата на ищцата за основателна.
При определяне
вида на наложителната в случая мярка за защита сред предвидените от чл. 5, ал.
1 ЗЗДН, съдът взема предвид, че след акта на домашно насилие ищцата е напуснала
семейното жилище в гр. ************* и тъй като мерките целят да предотвратят
бъдещи прояви на домашно насилие, в случая най-наложителна се оказва
регламентираната в чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН - забрана за ответника да приближава
пострадалата, жилището й в гр. *************, както местоработата и местата за
социални контакти и отдих на ищцата, което ще препятства прекия контакт между
страните и в този смисъл ще осуети възможността за физически посегателства от
страна на ответника. При определяне на срока, за който да бъде наложена мярката
за защита, съдът изхожда от характера и броя на телесните увреждания, както и жестокостта,
с които е осъществено физическото насилие над молителката от страна на
ответника, при което намира, че следва да бъде определен срок от десет месеца,
считано от датата на издаване на заповедта. С оглед това, че следва да се
ограничи възможността ответникът да продължи евентуално насилието над съпругата
си, то наложително е спрямо него да бъде взета мярката по т. 1 от чл. 5 ЗЗДН -
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие. При
отчитане на същите обстоятелства на ответника следва да бъде наложена и глоба в
размер на 500 лева, съгл. чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед
уважаване на молбата, следва да бъде издадена заповед за защита.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. чл. 3
от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 40 лева по сметка на Бр.РС. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК същият дължи на ищцата разноски по делото в размер на 200
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното,
Брезнишкият районен съд
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА Н.А.Г. с ЕГН: ********** *** да се въздържа от
извършване на домашно насилие срещу В.Б.Г. с ЕГН: ********** ***.
ЗАБРАНЯВА на Н.А.Г. с ЕГН: **********
***, да приближава В.Б.Г. с ЕГН: **********, както и жилището й, находящо се в
гр***********, местоработата и местата за социални контакти и отдих на В.Б.Г. ЗА
СРОК ОТ ДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 15.07.2010 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА
в полза на В.Б.Г. срещу Н.А.Г., съдържаща предупреждението за последиците от
неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н.А.Г. с ЕГН: ********** ***
да заплати глоба в размер на 500
лева в полза на държавата.
ОСЪЖДА Н.А.Г. с ЕГН: ********** ***
да заплати на В.Б.Г. с ЕГН: ********** *** сумата в размер на 200 лв. - разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.А.Г. с ЕГН: ********** ***, да заплати по
сметка на Бр.РС държавна такса в размер на 40 лева.
Препис от решението и заповедта да се връчат
на страните и полицейските управления по настоящия
адрес на страните.
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА подлежат на НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, като решението подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в 7-дневен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: