№ 523
гр. Б., 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120201991 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба от „БГ Ф. **" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: *****************, представлявано от управителя Д.П.Д., чрез адв.В. С. от САК
срещу Наказателно постановление № 819499-F793777/24.03.2025 г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности“-Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за
нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл.118,ал.4 ЗДДС и на основание
чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.1 на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 6200
лева.
Със жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради процесуална и
материалноправна незаконосъобразност. В пределите на приведената защитна аргументация се
отстоява фактическа версия в насока,че дружеството по време на фестивала и към момента на
проверката не е стопанисвало твърдяния обект 17 Балканска скара намиращ се в гр. Б., М.Г. по
време на провеждан фестивал „Spice Music Festival“, а дружеството единствено е страна по Договор
за участие в събития № 48 от 30.06.2024 г. с „Ф.К.“ ЕООД
Твърди се, че дружеството жалбоподател не е приемало плащания от свое име,като процесното
плащане с ПОС терминал е постъпило по Разчетна банкова сметка собственост на „Обединена
българска банка" АД - партньор на събитието. Поддържа се,че последващо разпореждане и
трансфериране с постъпилите по разчетната сметка разплащания се извършва от „Ф.К." ЕООД,
който се разплаща с търговците, участващи в събитието, в т.ч. жалбоподателят „БГ Ф. **" ЕООД .
Посочва като самостоятелно основание, опорочаващо административно-наказателното
производство съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя при неналичие на предпоставките на
чл.40,ал.2 ЗАНН и в евентуалност изразява искане за преквалифициране на деянието по чл.28
ЗАНН.
В открито съдебно заседание „БГ Ф. **" ЕООД, се представлява от преупълномощената адв.М.Г.,
която поддържа жалбата и моли за отмяна на оспореното НП. Представя в срок и допълнителни
писмени бележки, в които доразвива доводите в жалбата.
За административнонаказващия орган се явява гл. юрисконсулт К., която счита, че издаденото НП
е правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка на л.18- НП е връчено на упълномощено от
1
жалбоподателя лице на 21.05.2025г., а жалбата е депозирана по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН на
02.06.2025 г.).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след индивидуална и комплексна
оценка на събраните доказателствени източници и като съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Срещу „БГ Ф. **" ЕООД е съставен АУАН от 15.10.2024 г. за това,че в стопанисван от него
търговски обект -Обект 17 „Балканска скара", находящ се в гр. Б., паркинг „М.Г.", при проверка на
03.08.2024 г., в 21.10 ч., се установило,че дружеството в качеството си на задължено лице по
чл.3,ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ извършва търговска дейност в обекта ,без да е
монтирано, въведено в експлоатация и използвано, регистрирано в НАП фискално устройство от
датата на започване на дейността в обекта -02.08.2024 г. / /дейността на фестивала „Spice music
festival" от 02.08. до 03.08.2024 г. в гр.Б./
Преди легитимация на органа по приходите е извършена контролна покупка на 2 бр.наденица,2 бр.
безалкохолни напитки на обща стойност 30 лв., заплатени с дебитна карта чрез ПОС терминално
устройство от актосъставителя Г. Н.. За покупката не бил издаден фискален касов бон или бележка
от кочан с ръчни касови бележки, при приемане на плащането от лицето М.У.У. в качеството му на
продавач-консултант в проверявания обект.Според възприетите констатации за извършената
продажба не била издадена ФКБ, т.к. в работещия обект липсвало регистрирано и въведено в
експлоатация фискално устройство, а продажбата се потвърждава от издадената разписка от ПОС
терминално устройство №014575/03.08.2024 г.
Според изводите на актосъставителя при проверка в информационните масиви на НАП се
установява,че „БГ Ф. **“ ЕООД няма регистрирано ФУ за проверявания обект, като дружеството
има 6 бр. ФУ на територията на гр.В. без стационарен обект.
Според актосъставителя датата и мястото на нарушението са 03.08.2024 г. и в гр.Б., паркинг „М.Г.“,
констатирано при проверка, документирана с ПИП №0188918/03.08.2024 г.
Посочено е,че извършеното нарушение в закономерна връзка е довело до неотразяване на
приходи.
АУАН поради неявяване на законен или упълномощен представител на дружеството е съставен в
хипотезата на чл.40,ал.2 ЗАНН.
Посочените фактически данни според приходна администрация съставляват вид противонормена
дейност,субсумираща се под материалноправната квалификация на нарушението на чл.7 ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.
АУАН № F793777/15.10.2024 г. бил връчен на законния представител на дружеството жалбоподател
на 25.11.2024 г., който го подписал и получил препис от него.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано писмено възражение,в което се поддържа
релевираната и със жалбата защитна теза за несъставомерност на вмененото на „БГ Ф. **“ ЕООД
нарушение, т.к. индивидуализираният в АУАН търговски обект не се стопанисва от дружеството
жалбоподател, а дружеството и не извършва дейност от свое име и за своя сметка, нито приема
плащания от свое име. Посочва се, че въззивната страна има качеството на участник във
фестивално събитие по силата на сключен Договор за участие в събития № 48 от 30.06.2024 г., във
вр. с което ще получи обща сума по банкова сметка, отразено в издадена данъчна фактура.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление,в което били
изложени по идентичен начин възприетите фактически положения относно авторството, вида,
обективните характеристики и съставомерността на нарушението, като правната квалификация на
нарушението била прецизирана по чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл.118,ал.4
ЗДДС и на жалбоподателя била наложена „Имуществена санкция” в размер на 6200 лева на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.1.
В приобщения към административно-наказателната преписка Протокол за
извършена проверка сер. AA No 188918/03.08.2024 г. са обективирани сходни констатации,а
именно,че при проверката на Обект 17 „Балканска скара", находящ се в гр. Б., паркинг
2
„М.Г.", същият е разположен върху площ 40 кв.м. , разполага със шатра и три чадъра и
работи за периода от 02.08.24 г. до 03.08.24 г., като не разполага с фискално устройство, а
плащанията се приемат с банкови и кредитни карти чрез две ПОС терминални устройства в
обекта. Описано е и,че при извършена контролна покупка е издадена само разписка от ПОС
терминално устройство, не и ФКБ.
В стадия на съдебното следствие съдът приобщи изпратена до „БГ Ф. **“ ЕООД
покана за съставяне и връчване на АУАН за нарушение по чл.7 ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ вр. чл.118,ал.4 ЗДДС; Справка за актуално състояние на всички
действащи трудови договори с работодателя „БГ Ф. **“ ЕООД, видно от която дружеството
е с персонал от 10 наети лица. Съобразно справката М.У.У. е в трудови правоотношения с
дружеството, считано от 18.04.2024 г., а Е.В.Д. е в трудови правоотношения с „БГ Ф. **“
ЕООД от 13.04.2023 г.
Видно от Справка за лицата, работещи по трудови/граждански правоотношения в
обект „Вкусове от Балканите“, обект 17, стопанисван от „БГ Ф. **“ ЕООД в обекта по
трудов договор с „БГ Ф. **“ ЕООД на дата 03.08.24 г. са полагали труд М.У.У., В. Д.Г.,
П.Ц.Ц. и Н.Р.Д. на 4 часов работен ден, при изпълнявана от всеки от тях длъжност –
„продавач консултант“.
Съдът е изискал посочените в ПИП №0188918/03.08.2024 г., представени от
дружеството жалбоподател –договор за наем на търговски обект и писмени обяснения на
управителя на „БГ Ф. **“ ЕООД относно начина и реда на използваните ПОС терминални
устройства,като с писмо вх. №27735/24.06.2025 г. е представен Договор за участие в събитие
№48/30.06.2024 г. между участника „БГ Ф. **“ ЕООД и „Ф.К.“ ЕООД. Съгласно Раздел 8
Продажба на стоки и услуги, Плащания от посетители – чл.8. 1 Участникът ще
предлага посочените стоки и услуги от името и за сметка на организатора. Съгласно чл.8.4.1
Участникът продава на организатора поисканата от посетителя стока и/или услуга,а
организаторът /действайки чрез участника/ продава на посетителя същата стока или услуга –
чл.8.4.2. Съгласно чл.8.5 плащането на всички стоки и услуги, продавани от участника,се
извършва чрез различни начини –предплатени клиентски карти и POS
терминали,предоставени за нуждите на събитието.
Съгласно Раздел 11 Комисионни, такси, плащания, в чл.11.3 Организаторът изплаща
на Участника оборота от сключените по време на събитието сделки по чл.8.4.1 на база на
издадена фактура на стойност оборота с вкл.20 % ДДС,а съгласно чл.11.1.1 участникът
дължи на организатора комисиона, представляваща процент от реализирания от участника
оборот по време на събитието.
Изложените фактически изводи намират своята несъмнена доказатлствена опора и
легитимна установеност от индивидуалния и съвкупен преглед на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, които оформят непротиворечиво логическо единство и
пресъздават непрекъсваема верига от факти, представляваща надеждна доказателствена
основа.
3
От правна страна:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт на формално основание. Обжалваното наказателно
постановление и АУАН са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34,ал.1 и ал.3
ЗАНН. Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ384/27.02.2024 г. –т.1.3 и т.2.1. Актосъставителят Г. С. Н. в НАП при ЦУ е
съставил АУАН, в качеството на орган по приходите, на основание чл. 193, ал. 2 от ЗДДС,
вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закон за НАП и приложената по делото оправомощителна заповед
Заповед № ЗЦУ384/27.02.2024 г. / в т.см. и Решение № 652 от 25.02.2025 г. на АдмС -
Велико Търново по к. а. н. д. № 964/2024 г./
В АУАН и НП е спазен задължителният стандарт за минимално описание
фактическите елементи, естество и обективни характеристики на нарушението, при
запазено хармонично единство между фактически и юридически параметри, с което са
изпълнени критериите за процесуална законосъобразност, пълнота и информативност–чл.42,
ал.1 и чл.57,ал.1 ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП. Като оцени конкретната
специфика на нарушението по чл.7,ал.1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл.118,ал.4
ЗДДС, съдът намира, че е постигната точна и достъпна фактическа детайлизация на
нарушението, като е пояснено,че дружеството не е изпълнило задължението си от датата на
започване на търговската дейност на обекта- 02.08.24 г. да монтира, въведе в експлоатация и
използва ФУ, регистрирано в компетентната ТД на НАП, което е обусловило неизпълнение на
задължението да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон), с което деяние е
нарушило чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Действително в АУАН е възприета правна квалификация на нарушението – чл. 7, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Разпоредбата на чл.53,ал.2 ЗАНН предвижда, че наказателно
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. Ето защо в рамките на правомощията си по чл.53,ал.2 ЗАНН наказващият орган е
прецизирал правната квалификация на нарушението - чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Чрез коригиране на установеното
несъответствие в съдържанието на АУАН, административнонаказващият орган е изпълнил
задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, съгласно която правна норма, преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства. /в
този смисъл по аналогичен въпрос виж практиката на касационната инстанция в Решение №
1166 от 17.09.2020 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1447/2020 г.; Решение № 524 от
10.04.2020 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 297/2020 г./ Така в условия на напълно идентична
процесуална хипотеза в Решение № 1848 от 7.11.2014 г. на АдмС - Б. по к. н. а. х. д. №
4
1199/2014 г.
Неоснователно е и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение
при съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, в нарушение с разпоредбата на чл. 40,
ал. 2 ЗАНН, която изрично урежда хипотезите,свързващи се с неизвинително бездействие
на жалбоподателя или с обективна невъзможност същият да бъде намерен. В случая, видно
от Протокол за извършена проверка AA No 188918/03.08.2024 г. на основание чл.13,ал.1 и
чл.37,ал.3 ДОПК е дадено указание, управител/представляващ жалбоподателя да се яви в ТД
на НАП Б. за представяне на документи и съставяне и връчване на АУАН. Отделно от това, в
хода на съдебното следствие бе представена и покана изх. №ЗХК-5337/09.08.24 г.за явяване
на представител на жалбоподателя за съставяне и връчване на АУАН за нарушение на чл. 7,
ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Съдебната практика е изяснила,че несъобразяването с предпоставките на чл.40,ал.2
ЗАНН самостоятелно не е процесуално нарушение от категорията на съществените. И това
е така, т.к. липсва ограничаване на процесуални права на нарушителя, свързани с връчване
на АУАН на 25.11.2024 г. на управителя, т.е. съхранено е в пълнота осведомяването на
дружеството за започналото срещу него административно-наказателно производство.С
връчване на АУАН нарушителят е бил наясно за характера, естеството и вида на вмененото
му нарушение , и не е бил лишен от възможността за отбелязване на възражения, както при
самото връчване на АУАН, така и от възможността да представи допълнителни писмени
възражения в срока по чл.44,ал.1 ЗАНН, от която възможност жалбоподателят се е
възползвал – л.22-л.25. В този смисъл е и устойчивата и неизменчива практика на
касационната инстанция, чийто съображения настоящия състав споделя, в Решение № 1168
от 17.09.2020 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1478/2020 г. : „Исторически, смисълът на
присъствието на адресата на АУАН при съставянето му е с оглед защита правата и
интересите на физическите лица в хипотези на неграмотност, недъгавост и др., когато с
думи и жестове същите непосредствено пред актосъставителя могат да направят гласни
или жестомимични възражения, които той е длъжен да отрази. Тази форма на
процесуална защита обаче е ирелевантна касателно грамотните физически лица, които
могат да се възползват от разпоредбата на чл. 44 ЗАНН, /…/..“ Изцяло в този смисъл виж
и процесуално-правното разрешение в Решение № 1363 от 20.10.2020 г. на АдмС - Б. по к.
а. н. д. № 1590/2020 г.
По приложимия материален закон:
Съдът намира за безспорно доказан правният извод за реализиран състав на
нарушение чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС,изразяващо се в упражняване на търговска дейност в стационарен търговски обект без
монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство, в резултат на
което за извършена продажба на стока при контролна покупка не е издадена касова бележка.
В случая предметът на доказване се концентрира около съвкупността от
обстоятелства и факти, чието установяване е предпоставка за правилното решаване на
5
делото,а конкретизацията му е двустранна- от една страна на базата на материално-правната
норма, по която е субсумирано нарушението,а от друга с оглед конкретиката на фактите по
случая и тяхното правно значение.
Въз основа на разпоредбата на чл. 118 ал. 4 от ЗДДС министърът на финансите е
издал Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18) – арг. от пар. 11 от ПЗР към
Наредбата.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. предвижда задължение за лицата
по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от
датата на започване на дейността на обекта.
По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.. всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез
пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ,
съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
Легално дефиниране е получило понятието търговски обект в разпоредбата на § 1, т. 41 от ПЗР на
ЗДДС. Според същата норма "Търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение
(например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се
извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да
служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от
притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е
производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
В случая от доказателствата по делото – АУАН, Протокол за извършена проверка и показанията на
актосъставителя се установява,че обект 17 „Балканска скара“, находящ се в гр.Б., паркинг „М.Г.“
представлява павилион, около 40 кв.м., в който се продават хранителни изделия и безалкохолни
напитки, т.е. изпълнени са легално дефинираните признаци на понятието търговски обект по см. на
разпоредбата на § 1, т. 41 от ПЗР на ЗДДС.
В настоящият случай от доказателствата по делото се констатира, че именно „БГ Фест22“ ЕООД е
стопанисвало проверявания обект. Този факт се установява от обстойните, правдиви и логически
завършени показания на актосъставителя Г. Н., който съобщи пред съда,че в обекта при проверката
са присъствали четирима наети по трудови правоотношения с „БГ Фест22“ЕООД служители, а
също и съпругата на управителя Е.Д.-също в трудовоправна връзка с „БГ Ф. **“ ЕООД. Това се
установява и от попълнената Справка за лицата, работещи по трудови/граждански
правоотношения в обекта с „БГ Ф. **“ ЕООД на дата 03.08.24 г. , които са декларирали
правоотношения с дружеството с положени подписи в справката и посочените техни длъжности –
„продавач –консултант“ с работно време -4 часов работен ден.
В практиката на касационната инстанция Решение № 2091 от 13.03.2024 г. на АдмС - Б. по к. а. н.
д. № 214/2024 г. е изяснен обхватът на нормативното задължение, а именно за наличие на касов
апарат във всеки отделен търговски обект, относим единствено към същия, което е въздигнато
в закона с цел охрана на фискалната политика и механизмите за данъчна отчетност, сегмент от
който са задължението за вярно и точно отразяване на продажбите в търговските обекти.
Изпълнимостта на това задължение в случая не е постигната, независимо от фактическите
констатации в АУАН,според които дружеството разполага с регистрирани на територията на гр.В.
6 нестационарни фискални устройства. Актосъставителят разясни,че търговският обект „Балканска
скара“ в гр.Б. не е разполагал с монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство,а
възможните начини за плащане при продажба на стоки били единствено с ПОС терминал или с
предварително заредена фестивална карта,което се доказва и от липсата на издаден фискален бон
6
за извършената контролна покупка при проверката.
В т.см. е и Решение № 5894 по к.а.н.д. №856/2025г. на АдмС-Б., в което по напълно идентичен от
фактическа страна казус и за същото нарушение чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, за което е санкциониран друг участник във фестивалния
комплекс, е прието: „Твърдяната от касатора съвместна дейност между „Д.“ ЕООД и „Г.Т.“
ЕООД, съгласно договор за съвместна дейност, не се доказват, тъй като такъв договор не е
представен /…/ От друга страна, даже и да се приеме, че такъв договор действително е
съществувал, наличието му не освобождава касатора от задължението за наличие на
регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство в обекта, предмет
на проверката, доколкото е установено, че дружеството е извършвало търговска дейност
чрез този проверяван обект. Възприемане на тази теза на касатора би означавало с договор
между частноправни субекти да бъде игнорирано действието на закон, което е правен абсурд.“
В случая частноправните клаузи в Договора за участие в събития, регламентиращи, че
организаторът „Ф.К.“ЕООД ще изплати след събитието на участника – „БГ Фест22“ЕООД оборота
от сключените по време на събитието сделки на база на издадена фактура на стойност оборота с
вкл.20 % ДДС, не съставлява валидно аргументативно средство за заобикаляне на закона в чл. 7, ал.
1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. Посочената разпоредба е от императивен порядък и не допуска
отклонения от задължението за лицата по чл. 3 да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. С разпоредбата
на чл.3,ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.е предвидено изрично,че не се допуска извършване на
продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите,
посочени в тази наредба. /хипотезите на чл.3, ал.1а – чл.3,ал.12 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.,
фиксиращи специфични по предмет и вид доставки на стоки/услуги, чието регистриране се
осъществява с изградени съоражения /респ. специално регламентиран правен режим за
регистриране и отчитане на доставките./
Референцията към постигнато договорно регулиране между частноправни субекти , дерогиращо
изискването на чл. 7, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., е лишена от съпътстващо логическо
аргументиране в контекста на конкретно приложимо изключение от правилото на чл.7,ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. Тази теза е и напълно лишена от доказателствена корелация с някоя от
хипотезите на чл.29,ал.1,т.1 или т.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. при извършване дейност като
комисионер от чуждо име и за чужда сметка,които на свой ред са стриктно обвързани с
регистриране на продажбите чрез ФУ на доверител или чрез регистриране като продажби в отделен
департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на доверителя. Разпоредбите
на чл.29,ал.1,т.1 или т.2 Наредба №Н-18/13.12.2006 г. са и напълно неотносими , т.к. видно от
отделните договорни клаузи участникът в събитието „БГ Ф. **“ ЕООД самостоятелно изгражда
своя търговски обект в отредената му площ,сам осигурява оборудване, инвентар и храните и
напитките,които ще продава, и за които след приспадане на дължимата комисиона в полза на
организатора на фестивала, получава реализирания за своя сметка оборот.
Сами по себе си неподкрепените с доказателства декларативни доводи, рефериращи към чл.11.3 от
Договора, съгласно който организаторът изплаща на „БГ Фест22“ ЕООД оборота по сключените
сделки на база издадена фактура на стойност оборота с вкл.20% ДДС, не разкрива базиса на
претендираното изключващо отговорността по чл.185,ал.2 изр.1 ЗДДС основание, предвид което и
съдът оценява предназначението на тези доводи да подпомогнат единствено ресурсно обема на
въззивната жалба.
Изцяло в т.см. е и възприетото в Решение № 5894 по к.а.н.д. №856/2025г. на АдмС-Б.:
„Касаторът заявява, че при отчитането на продажбите е била използвана разчетна
банкова сметка, осигуряваща „прозрачност и контрол“ и по този начин интересите на
фиска не са били засегнати. Това твърдение, неподкрепено с надлежни доказателства, не
изключва административнонаказателната отговорност на дружеството за конкретно
установеното нарушение.“ И това е така, т.к. установеното действие на два равноценни
фактора в тяхното негативно съчетание, а именно отсъствие на монтирано, въведено в
експлоатация, регистрирано в НАП фискално устройство в търговския обект и извършване
на продажби в този обект винаги води до блокиране контролните механизми за
проследяване на оборотите от реализираните продажби, съответно води до неотчитане на
приходите от тези продажби, намаляване на данъчната основа и съставомерно избягване на
7
данъчно облагане,с което се осъществява съставът на чл.185,ал.2, изр.1 ЗДДС.
Ирелевантни са постигнатите договорености на „БГ Ф. **“ ЕООД с организатора на фестивала, т.к.
в търговския обект „Балканска скара“ към 03.08.24 г. са извършвани продажби, без използване на
фискално устройство за регистрирането и отчитането им съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 г.,,което закономерно предпоставя неотразяване на приходи,а в проекция засяга и
други правоотношения. Например, не може да бъде спазено изискването на чл. 25, ал. 1, т. 1 от
същата Наредба за издаване на касовия бон непосредствено при извършване на съответното
плащане.
От наличните по делото писмени доказателства – АУАН и протокол за извършена проверка от
03.08.2024 г., се установява, че има извършена контролна покупка, но за нея няма издаден фискален
бон поради липсата на монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство в обекта, нито
пък е издадена касова бележка от кочан от лицето, приело плащането.
В случая дружеството-жалбоподател е санкционирано не за неиздаване на документ по чл. 118, ал.
1 от ЗДДС, а за това, че извършва търговска дейност в обект, в който няма монтирано, въведено в
експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство,от което като последица се обуславя и
липсата на регистрирана и отчетена търговска продажба чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство.
Съгласно чл.6,ал.1 ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на
собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на
разпореждане със стоката като собственик.
При продажба /доставка на хранителни стоки и напитка/ от приходния орган при контролната
покупка е заплатена цена от 30, 00 лв. с дебитна карта чрез ПОС терминално устройство.
В случая реализиран е предвиденият в чл. 6, ал. 1 ЗДДС факт, а именно, прехвърляне
правото на собственост върху стоката,срещу заплащане на цена, което прави сделката
възмездна и съотносима към предмета на независимата икономическа дейност на
дружеството като лице по чл.3,ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.
Според въведения в жалбата коректив на изключващи отговорността фактори, в случая не се
оспорва факта, че продажбата на стоки не е регистрирана чрез ФУ. Макар и да не е спорно,
съгласно констатациите в АУАН,че дружеството жалбоподател разполага с 6 бр. регистрирани и
въведени в експлоатация ФУ без стационарен обект, то не доказва самостоятелно и отделно за
конкретния търговски обект към датата на проверката 03.08.2024 г. да е било регистрирано и
въведено в експлоатация, съответно използвано фискално устройство.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима
икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Дружеството жалбоподател
„БГ Ф. **“ ЕООД в конкретната хипотеза е притежавало качеството на данъчно задължено лице.
Осъществената доставка –търговска продажба на стоки попада сред лимитативно изброените
хипотези на дефиницията за независима икономическа дейност - /вж. чл. 3, ал. 2 от ЗДДС/. В
случая понятието за доставка на стока по чл.6,ал.1 ЗДДС има обективен характер и се прилага
независимо от целите и резултатите от съответните сделки. Както вече бе обсъдено, правно –
ирелевантни са облигационните отношения на „БГ Ф. **“ ЕООД с трети лица търговци от
фестивалното събитие, в т.ч. начина на разпределяне на печалбата съгласно вътрешната
организация на търговските отношения между съконтрагентите. Правноирелевантен е изобщо и
въпросът,дали „БГ Ф. **“ЕООД при въпросната контролна покупка е реализирало печалба, т.к.
дори и при отсъстваща такава, не се изключва възмездния характер на предоставената стока и
получаването на доход от нея. Поради това настоящата инстанция намира за несъмнен извода на
наказващия орган,според който „БГ Ф. **“ ЕООД е осъществило продажба на стоки в търговски
обект по смисъла на т. 41 от § 1 от ДР на ЗДДС. /виж и Решение № 3820 от 10.12.2024 г. на АдмС -
Велико Търново по к. а. н. д. № 753/2024 г.
Доколкото несъмнено е установено, че „БГ Ф. **“ЕООД има качеството на лице по чл. 3, ал. 1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, то е задължено да монтира, въведе в експлоатация и
използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на конкретния
обект- Обект 17 „Балканска скара", находящ се в гр. Б., паркинг „М.Г.". Това задължение, въведено
чрез чл. 7, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ в случая не е изпълнено.
Фактът на нарушението се установява от АУАН, последователните, и вътрешнологически
8
показания на актосъставителя в съдебно заседание, изготвения на място при проверката протокол
03.08.2024 г. Следва да се отбележи,че както във възражението по чл.44,ал.1 ЗАНН, така и във
въззивната жалба представляващият на БГ Ф. **“ЕООД не оспорва естеството на осъществяваната
във временно разположения обект търговска дейност. Оценката на преките доказателства, които са
в обем и със съдържание, изграждащи последователна верига от факти, съчетана с липса на
ангажирани доказателства от страна на търговеца за обратното, води до извод за безспорна
доказаност на нарушението, като възраженията на въззивника за облигационни отношения с трети
лица не изместват резонността на правния извод за осъществен от „БГ Ф. **“ЕООД състав на
чл.7,ал.1 Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл.118,ал.4 ЗДДС.
Следва да се има предвид,че степента на конкретност, до която следва да се достигне при
установяването на всеки елемент от фактическия състав на нарушението, зависи от значението,
което детайлизацията има за правилното решаване на делото.
В случая немотивираната в жалбата защитна теза /че констатираната при проверката дейност не е
търговска на „БГ Ф. **“ЕООД, а на организатор на фестивално събитие/ не съответства на
интерпретираната до момента фактология, извеждаща се по еднопосочен начин от приложените по
преписката и събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.Но следва
да се отбележи още,че една фактическа хипотеза,за да провокира необходимост от изследването й,
същата, освен че трябва да се съотнася с рамките на административно-наказателното обвинение,
тя трябва да притежава и поне минимум качествена адекватност,съдържаща конкретен рационален
потенциал,а не абстрактен такъв, на правоизключващо аргументативно средство, от каквато
предложената от защитата възможност е напълно лишена.
В правилото на чл. 7, ал. 1, от Наредба Н-18/13.12.2006 г. като конститутивни признаци на
задължението за монтиране, въвеждане в експлоатация и използване регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД: 1. субективният - лицата по чл. 3, и 2.темпоралния момент, считано от датата на
започване на дейността на обекта. На тази сравнително-нормативна плоскост жалбоподателят
следва да установи изключващите административно-наказателната си отговорност основания,а
именно,че в стопанисвания от „БГ Ф. **“ЕООД търговския обект към 03.08.24г. е функционирало и
използвано монтирано и въведено в експлоатация ФУ при приемане на плащания чрез ПОС
терминално устройство.
Съществуването на евентуални в настоящия случай договорни отношения не игнорира
задължението на дружеството по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС за регистриране и отчитане на
извършените доставки, чрез издаване на касова бележка от фискално устройство. Това е
задължение, както на регистрираните, така и на нерегистрираните по ЗДДС лица. В този смисъл за
наказаното лице е било задължително спазването на изискването на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г.,в който контекст бездействието му от обективна страна е съставомерна дейност.
Наказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 185, ал. 2 изр. 1 ЗДДС в актуалната й
редакция (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.), която предвижда, че извън случаите
по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци,
в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв.. С изр. 2 на чл. 185, ал.2 ЗДДС е пояснено,че когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
Освен че размерът на приложимата имуществена санкция следва да се съобрази с определените от
закона рамки – от 6 000 лв. до 20 000 лв. за юридическите лица, е необходимо наказващият орган да
изложи собствена оценъчна аргументация, отразяваща пътя на формираното убеждение относимо
към факторите на чл. 27 от ЗАНН, - тежестта на нарушението, другите смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Тежестта на самото инкриминирано
деяние не е качествено обмислена в аспекта на нейното проявление чрез излагане на конкретни
съдържателни мотиви относими към казуса. На преценката относно обективната стойност на
нарушението,с което реално се засягат механизмите за отчетност на доходи от независима
икономическа дейност, злепоставя се фискалната политика и законосъобразното формиране на
приходната част на държавния бюджет, не може да бъде придавана свръхзначимост. Необходима и
задължителна част от комплекса обстоятелства с определящо значение при диференциране на
административно-наказателната отговорност е,че към датата на деянието по отношение на
санкционираното лице липсват данни за осъществени други административни нарушения в т.ч. по
ЗДДС. Очевидно е при това положение, че извършеното има инцидентен характер и не дава
9
основания да се приеме, че дружеството-жалбоподател има изграден модел на търговската си
дейност, основан на извършване на нарушения на ЗДДС и конкретно на чл. 7, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. ,включително чрез системност и утвърдени антисоциални прийоми за
реализиране на доходи от облагаема дейност при нерегистриране и неотчитане на доставки на
стоки чрез издаване на касова бележка от фискално устройство. Съдът, отчитайки липсата на
отегчаващи обстоятелства, намира, че наказанието "имуществена санкция" следва да се редуцира
до законовия минимум от 6000 лева, което би било ориентирано с по-висока степен на ефективност
към постижимостта на поправителната и предупредителна цел на чл.12 ЗАНН –да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
В случая наред с типичните за категорията нарушения по чл. 7, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. вр. чл.118,ал.4 ЗДДС съдът не констатира наличие на изключителни
обстоятелства от категорията на тези по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата
на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН. Поведението на дружеството жалбоподател
разкрива една многоаспектна обществена опасност, като изпълнението на деянието е
продължавало за известен период /независимо от специалния кратковременен прагматичен
интерес от функциониране на търговския обект,обвързан с фестивална дейност/. Тежестта на
нарушението и неговата правна укоримост е относително висока и реализирането на
обществената опасност се свежда не само в осъществяване на нормативно възведените от
законодателя признаци на това нарушение, а и в неотчитането на реално осъществяваната
независима икономическа дейност на субекта, обуславящо неотразяване на приходи, което
засяга нормалното и законосъобразно функциониране на данъчната система, злепоставя
стабилността и сигурността на държавния бюджет и публичните отношения в сферата на
фискалната политика. Тази опасност е законодателно отчетена с предвидените за
въпросното нарушение високи наказания в санкционната част на съответната специална
разпоредба на чл.185,ал.2,изр.1 ЗДДС. А от друга страна обектът в тесен смисъл се свързва
със създаване на обективни пречки и декомпенсация в контролната дейност на приходна
администрация чрез липсата на точно,адекватно и коректно отчитане и проследяване на
паричните потоци от продажби на стоки,като елемент от дължимата организационна
отчетност и механизми за превенция на злоупотребата с данъчни права и задължения
Предвид изложеното, наказателното постановление следва да бъде изменено в
частта относно наложената санкция,чрез нейното редуциране до законоустановения
минимум,а в останалата му част като правилно и законосъобразно – да се потвърди.
Предвид направеното искане от процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на
разноски, съдът с оглед изхода на делото, съобрази разпоредбата на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, според която възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и
правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в
размер на 80 лв., които следва да бъдат платени по сметка на НАП, гр.София.
Така мотивиран, настоящият състав на БРС
РЕШИ:
10
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 819499-F793777/24.03.2025 г., издадено от Началник на
отдел „Оперативни дейности“-Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“,В
ЧАСТТА му, с която за нарушение на чл.7,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, вр.чл.118,ал.4
ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС изр.1 на „БГ Ф. **" ЕООД, ЕИК ********* е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 6200 лева,
като ОПРЕДЕЛЯ размер на административното наказание „ имуществена санкция“ в размер на
6000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 819499-F793777/24.03.2025 г., издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“-Б., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ОСТАНАЛАТА му ЧАСТ.
ОСЪЖДА „БГ Ф. **" ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Национална агенция за приходите-
София сумата от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
11