РЕШЕНИЕ
№ 574
гр. Силистра, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20213420100095 по описа за 2021 година
Ищецът П. Н. СТ. с ЕГН **********, с. А., обл. С., ул. „С. Л.’" № ,
чрез адв. Т.К. Г., моли съда да осъди ответника, да му заплати сумата от 5
500.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психически
болки и страдания от причинените му множество телесни увреждания в
резултат на ПТП, настъпило на 13.09.2020г., причинено от П. Н. И. с ЕГН
**********, като Водач на МПС - лек автомобил марка марка „Опел” модел
„Сигниум” с Д.К. № СС 2274 АТ, застрахован за периода 22. 08. 2020 г. -
21.08.2021 г. по риска “Гражданска отговорност” в ЗАД “ОЗК Застраховане“
АД.
Претендира законната лихва, считано от датата на отговора по
заявената щета - 29. 12. 2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Моли да му се присъдят и направените по делото разноски.
Твърди, че в следствие на ПТП- то е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, като е заявил претенцията се
спрямо застрахователя, но същият е отказал да му заплати обезщетение.
Предвид отказа да бъде определено обезщетение, ищецът предявява правата
си по съдебен ред, като счита, че дължимото му обезщетение следва да бъде
определено общо в размер на 5 500.00 лева.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
1
„ОЗК . З.” АД с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С., ул. С. С № ,
ет. , представляван от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., чрез
юрисконсулт В.М., е подал писмен отговор, с който оспорва предявените
искове, по следните съображения: оспорва механизма на настъпване на ПТП-
то; твърди наличие на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия,
който не е използвал защитно облекло; оспорва исковете по размер; оспорва
наличието на причинно - следствена връзка между ПТП - то и настъпилите
вреди, вида на травмите, претърпените болки и тяхната продължителност;
оспорва началният момент, от който следва да се начисляват лихви за забава,
като счита за правилен момента на предявяване на исковата молба.
Предвид това, моли да се отхвърлят като недоказани и неоснователни
исковете, както и акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава.
Претендира, направените по делото разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и становищата на страните, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.432,ал.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ и чл.86 от ЗЗД /Закона за задълженията и договорите/.
Между страните не е спорно, че на 13.09.2020г. в с. А. на улица С., при
управление на лек автомобил марка „Опел” модел „Сигниум” с Д.К. № СС
2274 АТ, П. Н. И. е причинила ПТП, като е имала валидно сключена
застраховка “Гражданска отговорност” с ответното застрахователно
дружество. Макар и самата полица да не е представена като доказателство по
делото, наличието на валидно правоотношение по застрахователното
правоотношение не се оспорва от ответника и се установява от представените
доказателства за осъществена кореспонденция между ищеца и ответника по
повод заведената щета № 0411-200-0005-2020.
Видно от представените по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 342р-13069 / 14. 09. 2020г., АУАН № 279891 / 13. 09.
2020 г., както и НП № 20-1099-001563 / 29. 09. 2020 г., безспорно се
установява, че П. Н. И. виновно е причинила щетите, като управлявайки
МПС, при наличие на пътен знак „Б2“, при извършване на маневра – завиване
наляво в посока гр. Р, не пропуска движещият се по път с предимство
мотопед, като го удря, с което реализира ПТП. За тези си действия водачът
следва да носи отговорност поради факта, че не е съобразил поведението си с
пътните знаци и маркировката, с което виновно е нарушил чл. 6, ал. 1от
ЗДвП, вследствие на което е причинил неимуществени вреди на ищците по
делото.
Макар и да не е налице акт по смисъла на чл. 413, ал. 3 от НПК, в
случая са изяснени фактите относно виновното извършването на деянието от
страна на дееца, както и че същото е наказумо от закона. С оглед на
изложеното съдът приема, че деликтната отговорност на извършителя П. Н.
И. по отношение на увреденото лице – ищецът в производството е безспорно
2
доказана. След като извършителят е застрахован при ответника, то
елементите на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ са налице, поради
което следва да бъде ангажирана функционалната отговорност на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК З.” АД гр. С.,
като застраховател. Във връзка с гореизложеното следва да се има предвид и
обстоятелството, че механизмът на ПТП – то е изяснен безспорно от
полицейските органи, като се е установило, че водачът П. Н. И. не е
съобразил поведението си с пътните знаци и маркировката и не е пропуснала
движещият се по път с предимство мотопед, управляван от ищеца.
Установени са по безспорен начин и причинените на ищеца телесни
увреждания и техния характер. Не съществуват никакви индиции, че
пострадалият е допринесъл с поведението си за причиняване на вредите – в
тази връзка не са ангажирани никакви доказателства от страна на ищеца,
въпреки дадените му указания в тази насока и поставените въпроси към
експертизата, която обаче счита, че в случая, дори и да е носил предпазно
облекло, ищецът не би получил по – леки наранявания. Ето защо съдът счита,
че възраженията на ответника за съпричиняване от страна на ищеца на
вредоносния резултат са неоснователни.
На следващо място е необходимо да се коментира претенцията за
заплащане на претърпените от ищеца неимуществени вреди: Видно от
приложените съдебномедицинско освидетелстване № 2971 / 17. 09. 2020 г.,
фиш и допълнителен лист за преглед в „Спешно отделение“ на МБАЛ – С.,
амбулаторен лист № 003690 / 14. 09- 2020 г. и болнични листове №
Е20200736291 / 14. 09. 2020 г., № Е202020736296 / 27. 09. 2020 г. и №
Е20201547073 / 05.10. 2020 г., както и от заключението на експертизата са
обстоятелствата, че на ищеца са причинени леки телесни повреди – контузия
на дясната гръдна половина с умерено изразен двигателен дефицит поради
болка, охлузвания на лявата предмишница, охлузване на дясно коляно
охлузване над ляв вътрешен глезен, обуславящи временно разстройство на
здравето не опасно за живота, като около двадесет дни след ПТП-то е
следвало болките да отшумят.
От разпита на свидетелката А. става ясно, че ищецът е бил в тежко
състояние веднага след инцидента, като е изпитвал силни болки, причинявани
дори само при дишане, като се е налагало тя да обработва и раните му. Освен
това, поради болките в гръдния кош е гърба, ищецът е бил в невъзможност да
върши някои елементарни ежедневни дейности, свързани с храненето и
хигиената си, което наложило свидетелката да го посещава всяка вечер и да
го обгрижва, което му носело допълнителен дискомфорт. Според показанията
й, в продължение на няколко дни ищецът бил объркан и уплашен от
инцидента.
При съобразяване с всичко изложено относно претърпените от ищеца
болки и страдания в резултат на причинените травми от произшествието,
продължителността на оздравителния процес, изживените неудобства,
свързани с невъзможността да задоволява сам ежедневните си потребности и
3
негативните психически преживявания, свързани с преживения стрес и
продължаващите болки и затруднения в движенията, съдът счита, че
ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, поради което уважава исковата
претенция в този размер и я отхвърля в останалата й част като неоснователна
и недоказана.
Върху размера на иска следва да се присъди и законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, то
застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите – чл. 429, ал. 1 от
КЗ. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
законната лихва върху обезщетенията следва да бъде начислена от датата на
увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователното обезщетение
– в този смисъл Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г.,
II т. о., ТК., но тъй като е претендирана от по – късен момент, съдът я уважава
от датата на отговора по заявената щета - 29. 12. 2020 г.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца
направените от него разноски по производството в размер на 440.00 лв. -
адвокатски хонорар за исковото производство, определен по реда на чл. 38,
ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА. Цитираната разпоредба установява
правото на процесуалния представител на страната, получила безплатна
правна помощ да получи адвокатско възнаграждение, при това в размер, не по
– нисък от определения в Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ, като по
силата на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за
МРАВ съдът определя възнаграждението на процесуалния представител в
размер на 440.00 лева, при това върху уважената част на исковата претенция.
С оглед изхода на делото, ответникът на основание чл. 78, ал. 6 във вр.
с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да заплати по сметка на СРС дължимата
държавна такса, възлизаща на 120.00 лева и 200.00 лева за назначената от
съда експертиза.
Водим от гореизложеното, СРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК З.” АД с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С., ул. С. С. № ,
ет. , представляван от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., да заплати на
П. Н. С. с ЕГН **********, с. А., обл. С., ул. „С. Л.’" № , сумата от 3 000.00 /
три хиляди / лева - представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психически
болки и страдания от причинените му множество телесни увреждания в
4
резултат на ПТП, настъпило на 13.09.2020г., причинено от П. Н. И. с ЕГН
**********, като Водач на МПС - лек автомобил марка марка „Опел” модел
„Сигниум” с Д.К. № СС 2274 АТ, застрахован за периода 22. 08. 2020 г. -
21.08.2021 г. по риска “Гражданска отговорност” в ЗАД “ОЗК З.“ АД гр. С.,
заедно със законната лихва от 29. 12. 2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за в останалата му част до пълния
размер от 5 500.00 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК З.” АД с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С., ул. С. С. № ,
ет. , представляван от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д. , да заплати на
адвокат Т.К. Г. – АК - С , сумата от 440.00 / четиристотин и четиридесет /
лева, представляваща определено от съда възнаграждение за предоставена в
полза на ищеца П. Н. С. с ЕГН ********** безплатна адвокатска помощ по
исковото производство по гр. дело № 95 / 2021 г. по описа на СРС, на осн. чл.
38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК З.” АД с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С., ул. С.С. № ,
ет. , представляван от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д. , да заплати по
сметка на СРС сумата от 320.00 / триста и двадесет / лева – държавна такса
и разноски по производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5