Решение по дело №1069/2019 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 декември 2024 г.
Съдия: Пенка Борисова Йорданова
Дело: 20194150101069
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

  260001

 

гр.С.,  23.12.2024год.

 

 

                        С.ският районен съд в публично заседание на 21.**.2024 г. в състав:

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря Адриана А., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1069, по описа на съда за 2019 година,  за да се произнесе, взема предвид:

 

                       Искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и  чл. 30 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД.

 

     Ищецът П.Г.М. чрез настойника Н.П.М. твърди, че на 06.07.2017 г. с Констативен нотариален акт № ***/2017 на нотариус A.ответницата М.Г.М. - Г. била призната за собственик по давностно владение на недвижими имоти:  НИВА от 10 дка в местността ***в землището на с. A., общ. С., представляваща имот № ***, НИВА от 5 дка в местността ***в същото землище, представляваща имот № ***и НИВА от 7,200 дка в местността ***в същото землище, представляваща имот № ***, подробно описани в исковата молба. Сочи, че с влязло в сила Решение № ***от 08.09.1997 г. на Общинска служба по З. гр. С. правото на собственост върху процесните ниви било възстановено на Н.М, която била негова майка и майка на ответницата по делото. Н.М починала на 07.03.2004 г. и оставила за наследници него и ответницата М.Г.М. - Г., които наследили равни идеални части от процесните имоти. Позовава се на съдебна практика, според която когато е налице съсобствен имот, който се ползва само от единия съсобственик, същият се явява владелец на собствената си идеална част от имота и държател на идеална част на другите съсобственици. Счита, че придобиването по давност на целия имот можело да стане, ако се установи по категоричен начин, че свои и останалите части за себе си и това негово намерение е противопоставяне на другите наследници, като се твърди, че такова намерение на ответната страна да свои имотите не било манифестирано или противопоставяно, поради което ответницата била владяла единствено своята ½ идеална част от имотите, а за останалите ½ идеална част е упражнявала фактическа власт като държател. Сочи, че на 24.08.2009 г. нотариус Стоянова с район на действие Софийски районен съд съставила пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което ответницата е упълномощила Й.Б. да сключи с ППОК ***– A.“ договор за аренда и/или наем, както и за производствени услуги на собствените и земеделски земи в землището на село A.. Заявява, че той  не бил получавал доходи от сключените договори за аренда или наем от тези недвижими имоти, поради което претендира, че ответницата му дължи заплащане на обезщетение в размер на 1/2 от полученото от тези договори. Моли съда да постави решение, с което да бъде прието за установено, че той е собственик на 1/2 ид. ч. от посочения по-горе имот, на основание наследяване по закон на наследодателя Н.М, след което да бъде отменен Нотариален акт по обстоятелствена проверка  № ***/2017 г. на нотариус А.. Моли ответницата М. – Г. да бъде осъдена да му заплати ½ от полученото от всички договори за наем или аренда  за имотите за времето, през което е получавала рентата/наемната цена, ведно със законната лихва от момента на получаването на наемната/арендна цена до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.  С допълнителна молба посочва  цена на иска по чл. 124 от ГПК, а по отношение на претенцията по чл. 30 от ЗС  посочва, че цената на същата е в размер на 1221,00 лева за периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2019 г., съответно за периода за стопанските 2017/2018 г. и 2018/2019 г., като претендира и законна лихва върху главницата в размер на 155,00 лева за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2019 г. . С допълнителна молба от **.03.2022 г. прави нови уточнения в исковата претенция по чл. 30 от ЗС, като претендира периодът да е за 5 години назад от завеждане на исковата молба, а именно за периода от 01.12.20** г. до 01.12.2019 г. в размер на 100,00 лева годишно или общо за 500,00 лева, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане.

В хода на производството, ищецът П.Г.М. е починал и с Определение от **г. по делото, същият е заличен като ищец по делото и е конституиран като ищец по делото Н.П.М.-наследник на П.Г.М., която поддържа исковите претенции.  В хода на устните състезания не взема становище. С писмена молба взема становище  да бъдат уважени предявените искове, като се присъдят направените по делото разноски. В писмена защита по делото, представена в указания срок, излага подробни съображения за основателността на исковете, като на първо място поддържа, че ответницата  не е владяла частта на ищцата, като своя собствена. Навежда, че в пълномощното, с което ответницата през 2009 г. е упълномощила лицето Й.Б. да договори по свое усмотрение договори за наем/аренда за процесните имотите, които притежавала ищцата по силата на документ нот. акт. №**, т.8д.**2, който номер се разминавал с номера на единствения съставен констативен нотариален акт за тези имоти, поради което лицето Й.Б. не могла да извърши определените с пълномощните действия. Заявява, че тъй като към момента на придобиването от ответницата на процесните ниви по давностно владение, същата е била в брак с П.Г., считано от 1991г., то последният черпел права от издадения в полза на първата ответница констативен нотариален акт. Оспорва да са изпълнени предпоставките на чл. 69 от ЗС, за да е придобила по давностно владение процесните ниви ответницата.Позовава се, че от разпитаните по делото свидетели, разпитани и в нотариалното производство, не се устанонявявало, че ответницата е владяла по някакъв начин имотите, още по-малко да е манифестирала намерението да ги свои, както по отношение на ищцата, така и по отношение на наследодателя й.  Поддържа иск по чл. 30 ЗС, като претендира обезщетение за 5 назад от датата на завеждане на иска- 02.12.2009г., т.е., от 01.12.20**г., както и иска по чл. 86 от ЗЗД за лихва.

 

Ответникът  М.М.- Г.  в срока по чл.131 ал.1 от ГПК,  депозира писмен отговор, чрез назначения по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК особен представител адв. Б.М. от ВТАК, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че правото на собственост върху процесните недвижими имоти е придобила по давностно владение, за което бил издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот. Твърди, че е владяла целите процесни имоти, като оспорва твърдението, че не е манифестирала или противопоставила намерение си да свои целите недвижими имоти. Излага, че е декларирала и е демонстрирала пред всички, включително и пред ищеца и близките му това намерение. Оспорва иска за заплащане на половината от получената арендна или наемна цена, като недопустими и евентуално неоснователни, а и в допълнително становище след уточняване на исковата молба по отношение на предявените осъдителни искове, прави възражение за погасяване по давност, след уточняване на периода, за който се претендира исковата претенция по чл. 30 от ЗС. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В хода на устните състезания поддържа отговора на исковата молба и направените допълнения в хода на производството. Представя писмена защита по делото, в която излага съображения за неоснователност на иска с правна квалификация  чл. 124, ал.1 от ГПК, тъй като безспорно било доказано по делото, че ответника М. М.–Г. е придобила правото на собственост върху процесните недвижими имоти по давностно владение, за което бил издаден нот.акт. № ***, том III, рег. № **, дело №**от 2017г. на Нотариус И.А.. Било доказано от събраните по делото доказателства, че ответницата е владяла целите процесни имоти /а не само своите идеални части, чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение повече от десет години, като ги била своила само и единствено за себе си, след смъртта на майка си. Видно било от нотариалната преписка, приложена по делото, че само ответницата през последните десет години е сключвала договори за наем по отношение на процесните имоти. Същото се доказвало и с пълномощното , с което била упълномощила Й.Б. да сключва договори за наем/аренда за нейните имоти, като не била посочила в него идеални части, а използвала израза „собствените ми земеделски земи, находящи се в землището на с. A.“. Навежда, че от доказателствата по делото се установявало по безспорен и несъмнен начин, че условията на фактически състав на чл. 79 от ЗС, а именно, да е изтекъл предвидения в закона десет годишен период на владение, което не само следва да е непрекъснато, но и явно, необезпокоявано и несмущавано от когото и да е било, били изпълнени от нейна страна по отношение на имотите. По втория предявен иск по реда на чл. 30 от ЗС, счита, че от събраните в хода на делото доказателства, не било установено да е получавала наемни/арендни плащания за процесните имоти въпреки сключваните от нея в годините договори, нито пък техния размер. Заявява, че дори и да е получавала такива, тя била единствен собственик на процесните имоти и не дължала никому нищо по този повод. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.    

По процесуално искане от страна на ищеца за конституиране на втори ответник по делото, с определение на съда 21.10.2022г., е конституиран като ответник по делото П.К.Г. ***, наред с ответника М.М.Г..

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК,  ответникът П.К.Г. депозира писмен отговор, чрез назначения по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК особен представител адв. Й.И. от ВТАК, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че по делото безспорно било доказано, че ответницата М.М. – Г. се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка след разпита на свидетели от нотариус и установяване, че в нейния патримониум е възникнало право на собственост върху процесните земи. Счита, че нотариалния акт, като официален документ притежава материална доказателствена сила и като такъв следва да бъде зачетен от всички органи, институции, физически и юридически лица. Оспорва да е собственик на процесните имоти и да ги е отдавал под наем. Счита, че от доказателствата по делото се установило единствено, че ответницата била призната за собственик на недвижимите имоти, като не било доказано  към момента на изготвяне на нотариалния акт, двамата ответници да са били в брак, както и не бил установен режима на имуществените отношения между съпрузите. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена защита по делото излага съображения за неоснователността на исковете. Заявява, че ищецът в хода на производството не провел успешно опровергаване на обстоятелствата, довели до издаване на процесния констативен нотариален акт за собственост. Счита за доказано, че ответницата М.М. – Г. е ползвала и владяла процесните имоти в период от 10 години, противопоставяйки се на П.М., като е отдавала за обработка земите. По отношение на иска по чл. 30 от ЗС счита, че по делото не се събрали доказателства относно плащането на наем или аренда за процесните земеделски земи. По делото бил представен договор за наем от 06.07.2017г., от който било видно отдаване на земеделски земи за ползване срещу уговорен годишен наем. Нямало доказателства същият да е получен от някой от ответниците, поради което счита искът за неоснователен и недоказан.      

 

                 Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

                  От приложеното по делото заверено копие на Решение № ***за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за замеразделяне в землището на с. A. от **. Общинска служба по З. гр. С. се установява, че на Н.А.Ме възстановено правото на собственост върху следните недвижими имоти:

        -НИВА от 10,000 дка (десет декара), трета категория, местност **, имот № *** по плана за земеразделяне, находища се в землището на село A., С.ска община, при граници (съседи): № **- нива на В.И.И, № **нива на И.СИ., №**нива на А.П.М, №**нива на М.Д.Си др., №**полски път на Община С., и 

          -НИВА от 5,000 дка (пет декара), от които 4,203 дка трета категория, 0,7979 дка десета категория, трета категория, местност **, имот № ***по плана за земеразделяне, находища се в землището на село A., С.ска община, при граници (съседи): № **- ливада на М.Д.Си др., №**напоител, канал на **, №**ливада на В.И.И, №**полски път на Община С., и

            -НИВА от 7,200 дка (седем дка и десет кв.м.), четвърта категория, местност **, имот № *** по плана за земеразделяне, находища се в землището на село A., С.ска община, при граници (съседи): № **- нива на Т.С.Т, № **нива на И.СИ.,*** нива на М.Д.С, № **1002 нива на М.Д.Си др., № 000424 полски път на Община С..

                      Видно от представеното удостоверение за наследници, изх. №УН № **/26.01.2006г. на Столична община Н.А.Ме починала на 07.03.2004, разведена и оставила за свои наследници син – П.Г.М. и дъщеря М.Г.М. – Г.- ищци  по настоящото производство, като след смъртта на ищеца П.Г.М. на  21.02.2023г. е конституирана дъщеря му Н.П.М..

                        Установи се от  приложения нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том III, рег. № **, дело № **/2017 г. на Нотариус И.A.– Нотариус в района на РС – С., на 06.07.2017г. ответницата М.Г.М. – Г. е призната за собственик по давностно владение по отношение на следните недвижите имоти: нива от 10,000 дка, находяща се в землището на с. A., общ. С., ЕКАТТЕ **в местност **, имот № *** по картата на възстановена собственост на същото землище; нива от 5,000 дка,  от които 4,203 дка трета категория, 0,797 дка десета категория, находяща се в землището на с. A., общ. С., ЕКАТТЕ **в местност **, имот № ***по картата на възстановена собственост на същото землище;  нива от 7,200 дка, находяща се в землището на с. A., общ. С., ЕКАТТЕ **в  местност **, имот № *** по картата на възстановена собственост на същото землище.

                     Видно от изисканото по реда на чл. 192 от ГПК и приложено копие на нотариално дело №**/2017г. по описа на нотариус И.A.№ **в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС- С., по молба-декларация на ответницата М.М. – Г. било образувано нотариално дело №**/2017г. по описа на нотариус И.А.. На база проведената обстоятелствена проверка бил съставен констативен нотариален акт за собственост върху процесните недвижими имоти. Видно от копието на констативен нотариален акт при неговото съставяне на КНА нотариусът е вписал, че на основание Постановлението от 06.07.2017г., издадено по обстоятелствена проверка извършена по нотариално дело № **/ 2017г. и съгласно разпоредбите на чл. 587, ал. 2 ГПК ответницата М.М. - Г. е призната за собственик по давностно владение на процесните недвижими имоти. При съставяне на акта нотариус И.A.е описала представените документи, а от протокол от 06.07.2017г. / л.167 -ти от делото и част от нотариалното дело / се констатира, че са записани изявленията на разпитаните свидетели Р.Л.И., Ц.В.Д., Илия И.С.. Сред представените по нотариалното дело документи е и нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по Закона за собствеността и ползуването на земеелски земи №**, том III, дело №****/1998г. на Нотариус И.А., видно от който наследодталката на страните по делото Н.А.Ме призната за собственик на процесните недвижими имоти на основане влязло в сила решение на поземлена комисия в гр. С., № ***от 08.09.1997г. по чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 27 от ППЗСПЗЗ.

Изискано от нотариус С.Спо реда на чл. 192 от ГПК е било и пълномощно, с нотариална заверка на подписа от  24.08.2009г., с което ответницата е упълномощила трето лице – Й.И.Б. за сключване на договори за наем/аренда за процесните имоти. В отговор е представено Нотариално удостоверение за извършено нотариално производство, с изх.№ **/2022г. от Нотариус С.Спри СРС, вписана под №**в регистъра на Нотариалната камара, с което потвърждава, че след справка в нотариалната кантора е удостоверен подписа на лицето М.М. – Г., върху документ – пълномощно с рег.№ 20 **от 24.08.2009г. , по силата на което ответницата е упълномощила Й.И.Б. да сключва от нейно име договори за аренда и/или наем с процесните земи. Направено е уточнение от страна нотариуса, че пълномощното – на хартиен носител или неговото сканирано електронно изображение не се намират на разположение в нотариалната кантора, тъй като законодателството не е придвиждало пазене на негово копие.

 Съгласно копие на нотариално заверено пълномощно от 24.08.2009г. , ответницата е упълномощила Й.И.Б. да сключва от нейно име договори за аренда и/или наем с процесните земи в землището на с. A., за срок от 5 години, като подписва и анекси за продължаване на срока на договора за пет години. Вписано е изрично в пълномощното,  че М. М.– Г. е собственик на същите по силата на нот. акт № **, том III, дело № ****/2018г.

Съгласно удостоверение за данъчна оценка № **/24.04.2019г. на Местни данъци и такси при Община С., данъчната оценка на нива с идентификатор ***.57.16 местност ** с площ 9999,00 кв.м. е **75,90 лева, на нива с идентификатор ***.**.3 местност ** с площ 72201,00 кв.м. е 743,10 лева, а на ливада с идентификатор **местност ** с площ  5001,00 кв.м. е 392,10 лева.

Актуалното местоположение на тези недвижими имоти се установи от приложените скици № 15-328666, №15-328667 и № 15-328663, трите издадени от 12.04.2019г. от СГКК В.Търново, като същите представляват :

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **, адрес на поземления имот: с.A., местност „**“, площ: 9999 кв.м, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 3 (трета), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, при описани съседи;  ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **, адрес на поземления имот: с.A., местност „**“, площ: 5001 кв.м, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Ливада, категория на земята при неполивни условия: 3 (трета), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: **, при описани съседи и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.**1.3 , адрес на поземления имот: с.A., местност „**“, площ: 7201 кв.м, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 4 (четвърта), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, при посочени съседи.

Приложено е по делото Удостоверение за семейно положение,  съпруг и деца, изх.№ **/**.10.2022г. на Столична община,  видно от което ответницата е омъжена, бракът с П. К.Г. е сключен с акт за брак № ***/09.05.1991г. на Район Студентски.

Установява се от удостоверение за наследници изх. №265 от 19.02.2024г. на Столична община, че  ищецът П.Г.М., починал на 21.02.2023г. е оставил за наследник Н.П.М. – дъщеря, която е с определение на съда от 0**г. е конституирана като ищец по делото. 

Според писмо на ОС „З.“ – С. от 10.07.2024г.,  е отговорено на ищцата Н.М., че в регистрите на ОСЗ С. има регистриран, вписан в СВ гр. С. договор за наем за пет стопански години от 01.10.2017г. до 30.09.2022г. за ПИ с №**, №*** и №**, находящи се в землището на с. A., общ. С., копие от който прилагат и същия е представен по делото. Уточнява се още с писмото, че при проверка, се установило грешка при попълване на договора в частта № на имот *** и №**, като видно от договора там са вписани с номера № ** и №**.

Видно от изисканото по реда на чл. 192 от ГПК и приложено копие на договор за наем на земеделска земя, вписан в СВ – С., сключен между М.Г.М. – Г. и П. „Е.А.“, от 06.07.2017г. същият е сключен за срок от пет стопански години, за процесните имоти, като е коригиран сгрешения номер на ПИ.

                        Разпитани по делото бяха свидетелите Й.И.Б., Р.Л.И., Ц.В.Д. и И.И.С..

                        Свид. Й.Б. – в съдебно заседание, проведено на 29.06.2022 година изнесе, че не познава лично ответницата  М. – Г., както и П.М., както и че никога не ги е виждала, но като име М. и е позната. Заяви, че в кооперацията в с. A. е работила до края на февруари 2016 г., от 1980 г. Знаела, че кооперацията е обработвала земята на М., за което и е плащала рента. Знае, че М. е имала собствена земя. Заяви, че откакто съществува кооперацията тези имоти винаги били работени от тази кооперация. Н.М лично не я познавала. Свид. Б. заяви, че имало пълномощно, с което М. я упълномощава да подписва договор за аренда. Пълномощното стигнало до нея по пощата. Тя направила на нея пълномощно, защото кооперацията я била упълномощили тя да сключва договорите. Не си спомня дали е водила разговор с М., или с писма са контактували. Заяви, че е чела съм го пълномощното, но не си спомня какво пишело в него. Допълни, че друг не е имал претенции за заплащане на ренти за тези земи, не е казвал, че е собственик на тези земи.

                        По искане на ответника П.К.Г., чрез особения представител да бъде разпитана повторно свидетелката Й.Б., същата е призована и разпитана в съдебно заседание, проведено на 03.10.2024г. в което същата свидетелка изнесе, че от 8 години не работи в кооперацията, тъй като е пенсионерка. Не можела да каже точно какви договори е имало в кооперацията, не си спомня да познава ответницата М.Г.. След предявяване на   пълномощно, находящо се на л. 181 и л. 182 от делото, св. Б. заяви, че щом е така написано, друго не можела да каже. За земите също не можела да каже нищо, тъй като били минали 8 години  и вече не си спомня нищо. Потвърждава, че каквото е казала в предходно съдебно заседание, това било.

 

Свид. Р.И. – заяви, че не познава ответницата М.Г.. Помни името й, но не си спомня какво точно е имала с нея,  тъй като било минало време. Заяви, че е работила в кооперацията, като касиерка от 1986 г. до преди две години, когато се пенсионирала. Не свързва името М.Г. със земите в кооперацията, тъй като нивите не били при нея. Не си спомня да е идвала за рента. Не си спомня ответницата дали е имала земи, които  кооперацията да ги обработва. Няма спомен да е предавала на Н.М. договор за сключен наем. Заяви, че нейната работа се състояла  да раздава пари, тъй като рентата се изплащала само в брой с разходен касов ордер. Парите се получавали лично, тези с пълномощно ги записвала в папката с ведомостите, но не помни по имена кои точни са били. Заяви, че в папките има кой се е подписал.

 

Свид.  Ц.Д. изнесе, че е работила в кооперацията в с. A., като чистач. Не познавала хората с имена Н.М., М.М.Г., П.  К.Г.. Не е чувала за Н.М. Името М. и било  познато, виждала го  някъде в списъците. Допуска, че може да я е виждала на живо, но не е сигурна поради миналия период от време. Заяви, че от служителките в счетоводството на кооперацията е чувала името М., но не се сеща точно. Веднъж  ходила със счетоводителка при нотариус, преди 5-6 години, но за какво ставало въпрос не знаела.Изнесе, че и казали   „разпиши се тук“ и аз тя се разписала. Не си спомня при кой нотариус са ходили, но бил в гр. С..  Това било, докато е на работа. Не можела да си спомни с кои хора ходили тогава при нотариуса. Предполага, че с тях бил и шофьорът, но той изобщо не е влизал там. 

 

Свид. И.С. *** и работи в кооперацията там като  механизатор – тракторист,  от 1999 г., с едно прекъсване от 2004г. до 2007г. Не познавал  М.М.Г., П.К.Г., Н.М., П.М.. Познавал хората които са свидетели по делото. Свид. С. заяви, че не е бил тогава шофьор, но когато се е налагало да кара някъде някой, го е карал. Не си спомня да е ходил при нотариус за изготвяне на нотариален акт, и да е бил свидетел. Не му говорело нищо името Н.М. Изнесе, че няма представа за земите, които се обработват в кооперацията чия собственост са. След като му беше предявен протокол  от 06.07.2017 г. на л. 167 от делото свид. С. отговори, че подписът срещу имената му  е негов и имената са изписани от него. Не си спомнял обаче за какво е сложил подписа си.

 

                     При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни  изводи:

         Установителният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК  е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен  и като такъв следва да бъде отхвърлен.

                    По предявения иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване за установяване на твърденията в исковата молба, че страните по делото са наследници на Н.А.М– тяхна майка, която е била собственик на процесните земеделски земи и след смъртта и са наследници при равни права на същите и твърдението, че ответницата не е демонстрирала намеренията си за владение на целите наследени имоти, факта на сключените арендни договори. Доказа се по делото, а и не се спори по делото, че наследодателката на първоначално конституираните по делото страни ищецът П.М. и ответницата М.М.- Г., Н.А.Ме била собственик на процесните ниви. Видно от представеното Решение № ***от 08.09.1997 г. на Общинска служба по З. гр. С., правото на собственост върху процесните ниви й е било възстановено. Впоследствие същата се е сдобила с нотариален акт  за собственост на недвижими имоти, възстановени по Закона за собствеността и ползуването на земеделски земи №**, том III, дело №****/1998г. на Нотариус И.А., на основание влязло в сила решение на поземлена комисия в гр. С., № ***от 08.09.1997г. по чл. 17, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 27 от ППЗСПЗЗ. Доказва се от представеното удостоверение за наследници изх. №УН № **/26.01.2006г. на Столична община, че Наталия Атанасова Минева, починала на 07.03.2004, разведена е оставила за свои наследници син – П.Г.М. и дъщеря М.Г.М. – Г.,  първоначално конституираните страни по делото. Не се представиха доказателства и не се наведоха твърдения за различен режим на наследяване, поради което съдът приема, че наследници П.Г.М. и М.Г.М. – Г. са наследили процесните ниви при равни права.   

 

                        Ищецът в хода на производството не доказа при условията на пълно и главно доказване, че ответницата не е демонстрирала намеренията си за владение на целите наследени имоти. Видно от представените по делото писмени доказателства, по молба-декларация на ответника М.М. – Г., било образувано нотариално дело №**/2017г. по описа на нотариус И.А.. На база проведената обстоятелствена проверка бил съставен констативен нотариален акт за собственост върху процесните недвижими имоти №***, том  III, рег. № 3795, дело №**/2017г. на нотариус Н.А., по силата на който ответницата М.М. - Г. е призната за собственик по давностно владение на процесните недвижими имоти. Видно от представения протокол от 06.07.20174г., съставен от нотариус Иванака А., в хода на нотарилното дело, са разпитани свидетелите Р.И., Ц.Д. и И.С., които са заявили, че само единствено ответницата е ходила в кооперацията по повод процесните ниви, и само те е получавала наемите за тях. В хода на съдебното заседание свидетелите бяха разпитани, но предвид изминалия период от време, същите заявяват, че нямат ясен спомен за ответницата М.М. – Г., процесните ниви и кой е получавал наемите за тях. След като на свид. И.С. му бе предявен протокола, същият потвърди, че лично е положил подписа си и си е изписал имената в него. Доказа се от гласните доказателства,  че ответницата, като държател на 1/2 ид. част собственост на наследодателката Н.М, е променил намерението, с което държи тази идеална част от вещта, започвайки да я държи за себе си и претендира изключително владение върху нея.  Установява се и от приложеното по делото пълномощно от 24.08.2009 г. с нотариална заверка на подписа,с което  ответницата е упълномощила Й.Б. да сключи с ППОК ***– A.“ договор за аренда и/или наем, както и за производствени услуги на собствените и земеделски земи в землището на село A.. В пълномощното ответницата е направила волеизявление, че процесните ниви са нейна собственост, по силата на нот.акт. №**, т.VIII, дело №****/1998 г.  Следователно ответницата, считано от 2009 година с действията си е манифестирала владеенето на целите наследствени имоти по отношение на ищците. Не се представиха доказателства и не се доказа ищцата или нейния наследодател да са предявявала собственически права относно имотите. Ето защо следва да се приеме, че от 2009г. до предявявана на исковата претенция ответницата е упражнявала фактическата власт върху имотите, с намерението да ги свои, поради което искът с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, както и следва да бъде отхвърлен иска за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***/2017 г. на нотариус И.А..

 

 

Относно иска с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС,  уважаването му предполага установяване по делото от страна на ищцата на елементите от следния фактически състав, включващ: съсобствена вещ между нея и ответниците, ответниците да са ползвали съсобствената вещ за получаване на  добиви от нея- естествени или граждански и ответниците, които са събирали тези добиви, да не са заплатили на съсобственика си - в случая ищцата частта от тях, съразмерно на дела на ищцата съсобствеността, т.е. да е налице лишаване на ищцата от ползите от вещта съобразно правата и. Липсата на който и да е от тези елементи води до недоказаност на предявения иск и отхвърлянето му като неоснователен. Доказа се, че за процесните имоти има сключен договор за аренда с ППОК ***– A.“, считано от 01.10.2017г.-30.09.2022г., в който се установи от писмо на ОС З. изх.№РД-12-02-0121-1/10.07.2024г., че е допусната грешка при попълване на договора в частта № на имот. Видно от копието на договора, представено от кооперацията, са коригирани номерата на сгрешените поземлени имоти. Тъй като съгласно гореизложеното съдът направи извод за неоснователност и недоказаност на установителния иск по чл. 124 от ГПК, то и искът по чл. 30, ал. 3 от ЗС е неоснователен, тъй като не се доказа, че процесните ниви са съсобствени. Следва да се посочи и, че не се доказа и въпреки сключения договор за наем на земеделска земя от 06.07.2017г.,  ответницата да е получавала наеми за нивите.   

                     Като акцесорни , иска по чл. 86 ЗЗД за законна лихва в размер на 155 лева  за претендирания период от 01.10.2017г. до 31.12.2019г.., както и за законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска 02.12.2019г. до окончателното изплащане, също следва да се отхвърлят, с оглед отхвърлянето на главния иск.

                        При този изход на делото, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на РС С. още 2,52 лева ДТ върху отхвърлените искове, както и 5,00 лева – такса за  издаване на изпълнителен лист.

Разноски не се претендират от ответниците  и такива не следва да бъдат присъждани.

             Водим от горното съдът

 

  Р Е Ш И:

 

             ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.П.М., ЕГН **********,*** против  М.Г.М. - Г. с ЕГН ********** ***, и П.К.Г., ЕГН ********** ***,  ИСК с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че П.Г.М. е собственик на 1/2 ид. ч. на основание наследяване по закон на наследодателя Н.М от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ** по КККР на село A., С.ска община област В.Търново, адрес на поземления имот: с.A., местност „**“, площ: 9999 кв.м, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 3 (трета), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***,  ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **по КККР на село A., С.ска община област В.Търново, одобрени със Заповед № ***/02.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: с.A., местност „**“, площ: 5001 кв.м, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Ливада, категория на земята при неполивни условия: 3 (трета), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: **, при съседи: ***, ***.**, ***, ***.12, и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***.**1.3 по КККР на село A., С.ска община област В.Търново, одобрени със Заповед № ***/02.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: с.A., местност „**“, площ: 7201 кв.м, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята при неполивни условия: 4 (четвърта), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, при съседи: ***.**1.16, ***.**1.424, ***.**1.17, ***.**1.2, ***.**1.1, ***.**0.262., и иска за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том III, рег. № **, дело № **от 2017г. от 06.07.2017г... на нотариус И.А.,   КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.   

 

                         ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.П.М., ЕГН **********,*** против  М.Г.М. - Г. с ЕГН ********** ***, и П.К.Г., ЕГН ********** ***,  ИСКОВЕ с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС и чл.86 ЗЗД за заплащане на  сумата от 500,00 лева,  представляваща получаваната рента за процесните ниви, за периода от 01.12.20** г. до 01.12.2019 г., законна лихва в размер на 155 лева  за претендирания период от 01.10.2017г. до 31.12.2019г.., ведно със законната лихва върху главницата  от завеждане на иска- 02.12.2019г. до окончателното изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

 

            ОСЪЖДА Н.П.М., ЕГН **********,*** да заплати на РС С. още 2,52 лева ДТ върху отхвърлените искове, както и 5,00 лева – такса за издаване на изпълнителен лист.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: