№ 29
гр. София, 10.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Гражданско дело №
20221800100747 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на К. Т. Т. срещу
П. на Р. Б. по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ,
както и иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.
Ищецът твърди в исковата молба и в молба за уточнение на иска
от 22.11.2022 г., че с постановление от 14.08.2018 г. по ДП № 19/2018
г. по описа на V РУ на МВР – гр. Варна бил привлечен в качеството
на обвиняем за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
С влязла в сила на 25.10.2022 г. присъда, постановена по н.о.х.д.
№ 2024/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, ищецът бил
признат за невиновен в това на 17.01.2018 г. като непълнолетен, но
могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи, в съучастие като съизвършител с М. Р. З. и А. Б. Т., да е
направил опит да отнеме чужда движима вещ – парична сума от 182
лева – от владението на С. С. Я., собственост на ЕТ „Я.– И. Я.“, с
намерение противозаконно да я присвои, като за това да е употребил
сила и деянието да е останало недовършено по независещи от него
причини - престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18,
ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК - и оправдан по повдигнатото обвинение.
Сочи се, че в рамките на образуваното наказателно производство
1
ищецът претърпял неимуществени вреди за периода от 14.08.2018 г.
до 25.10.2022 г., изразяващи се в притеснения, стрес, дискомфорт,
страх от опасността да бъде осъден, безпокойство, нарушен сън и
психично напрежение. В резултат от преживения стрес той се
разболял и бил диагностициран с „разстройство в адаптацията –
смесена тревожно-депресивна реакция“. Непрестанните суицидни
мисли, които го завладявали, обусловили необходимостта от
медикаментозно лечение. Сънят му станал неспокоен, изпитвал
тежест в областта на гърдите и сърцебиене. На 20.06.2021 ищецът
направил опит да сложи край на живота си, прерязвайки вените си.
Пред психиатър в болницата, където бил настанен, споделил, че след
прекарани повече от три години в затвор и под домашен арест - мярка,
наложена му по друго производство – н.о.х.д. № 1042/2018 г. по описа
на Окръжен съд – гр. Варна - загубил интерес към живота, а
висящността на н.о.х.д. № 2024/2021 г. по описа на Районен съд – гр.
Варна провокирала отново тревогите и опасенията му от страха да
бъде осъден.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да
осъди П. на Р. Б. да му заплати сумата от 150 00 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от незаконното обвинение. Претендира се и
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в
съда.
Ищецът е предявил и иск срещу П. на Р. Б. с твърдение да е
претърпял неимуществени вреди в размер на 50 000 лева поради
нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок
на производството по посоченото по-горе досъдебно производство. В
молба за уточнение на исковете от 22.11.2022 г. изрично заявява, че не
е инициирал административна процедура за обезщетяване на вредите
от бавно правосъдие по реда на глава „IIIа“ от ЗСВ.
Ответникът П. на Р. Б. е депозирал отговор, с който навежда
възражение за местна подсъдност на спора. Твърди, че компетентен да
2
разгледа делото е Окръжен съд – гр. Варна.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които
произтича претендираното право, и формулираният петитум, дават
основание на съда да приеме, че е сезиран с искове с правна
квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ и чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.
Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ исковете за обезщетение се
предявяват пред съда по мястото на увреждането или по настоящия
адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и
чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. В случая, видно от служебно извършените
справки, и постоянният, и настоящият адрес на ищеца (считано от
2006 г.) е в гр. Варна, където според твърденията в исковата молба е и
мястото на настъпване на неимуществените вреди.
При тези обстоятелства сезираният съд – Софийски окръжен съд –
не е сред визираните в чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ местно компетентни
съдилища да разгледат иска, поради което направеният отвод за
местна подсъдност е основателен.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 747/2022 г. по описа
на Софийски окръжен съд, ГО, и
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд съд-Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните с препис.
В случай, че в указания срок частна жалба не постъпи, делото се
изпрати Окръжен съд съд-Варна.
3
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
4