№ 1805
гр. Сливен, 01.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора В. П. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно
дело от общ характер № 20222230201145 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор И..
Подсъдимият пор.№ 2 – Г. Д. Ч., редовно призован, се явява лично и с
адв.К. К. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди.
Частният обвинител пор.№ 3 – И. Х. А., редовно призован, се явява
лично и с адв.Н. К. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди.
Свидетел пор.№ 4 – И. П. Б., редовно призован, се явява лично.
Свидетел пор.№ 5 – П. И. Р., редовно призован, не се явява.
Вещото лице пор.№ 6 – Т. А. Ч., редовно призовано, се явява лично.
Вещото лице пор.№ 7 – М. В. П., редовно призовано, се явява лично.
Съдът констатира, че в предходно с.з. е определил срок, в който
прокурорът да отстрани очевидна фактическа грешка в обвинителния акт. С
писмо вх.№ 18394/14.11.2022 г. по описа на СлРС са постъпили по делото 2
броя обвинителни актове.
Съдът намира, че следва да връчи екземпляр от обвинителния акт на
защитата на подсъдимия и копие на повереника на частния обвинител.
Адв.К.: Получих екземпляра.
Адв.К.: Получих копието.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.К.: Да се даде ход на делото.
1
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Да се гледа делото.
Адв.К.: Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:
Г. Д. Ч. – роден на ***** г. в гр.Сливен, жител и живущ в гр.Сливен,
ул.*****, български гражданин, със средно образование, неженен, работи –
земеделски производител, неосъждан, ЕГН **********.
САМОЛИЧНОСТ НА ЯВИЛИТЕ СЕ СВИДЕТЕЛИ:
И. Х. А. – 34 г., български гражданин, с висше образование, женен,
работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
И. П. Б. – 18 г., български гражданин, с основно образование, учи,
неженен, не работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свид.Б. от залата.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
Т. А. Ч. – 69 г., български гражданин, с висше образование, женен, без
родство с подсъдимия.
М. В. П. – 46 г., българска гражданка, с висше образование, омъжена,
без родство с подсъдимия.
ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.291 от НК
обещават да дадат заключение по знание и съвест.
Съдът разясни на страните правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
Адв.К.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Съгласен съм с адвоката си. Съгласен съм
този състав на съда да гледа делото. Няма да представям доказателства.
2
Адв.К.: Нямам искания за отвод на състава, по доказателствата също
нямам искания на този етап.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм този състав на съда да гледа делото.
Няма да представям доказателства.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
На основание чл.276, ал.1 от НПК съдът ДОКЛАДВА, че настоящото
НОХД е образувано на основание внесен обвинителен акт от РП-Сливен
против подсъдимия Г. Д. Ч. за извършено престъпление по чл.131, ал.2, т.3,
вр.чл.130, ал.1 от НК, както и че И. Х. А. е конституиран по делото като
частен обвинител.
На основание чл.276, ал.2 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на прокурора да изложи обстоятелствата,
включени в обвинението.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам всички обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
ПОДСЪДИМИЯТ: Получих препис от обвинителния акт преди повече
от 7 дни. Разбирам в какво съм обвинен. Не се признавам за виновен. Ще дам
обяснения след свидетелите.
Съдът предложи на страните да промени реда като първо да пристъпи
към изслушване на вещите лица
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
Адв.К.: Също не възразявам.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Не възразявам.
Адв.К.: Не възразявам да бъдат изслушани.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да бъдат изслушани.
3
Със съгласието на страните съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОМЕНЯ реда като пристъпва към изслушване на вещите лица,
изготвили експертизи по досъдебното производство.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА заключението на вещото лице Т. Ч. по назначената съдебно-
медицинска експертиза, намираща се на л.33 до л.34 от досъдебното
производство.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т. Ч.: Предупреден съм за наказателната отговорност.
Обещавам да дам заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам експертизата изцяло.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв.К.: Нямам въпроси към вещото лице.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси.
Адв.К.: Нямам въпроси към вещото лице.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
На основание чл.282 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА към доказателствата по делото заключението на вещото лице
Т. Ч. по назначената съдебно-медицинска експертиза, намираща се на л.33 до
л.34 от досъдебното производство.
За явяването на вещото лице Т. Ч. в днешното с.з. ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ
20,00 лева от бюджетните средства на съда.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам вещото лице да бъде освободено от
залата.
4
Адв.К.: Да се освободи.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Не възразявам.
Адв.К.: Също не възразявам.
ПОДСЪДИМИЯТ: Не възразявам.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата вещото лице
Ч..
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА заключението на вещото лице М. П. по назначената съдебна
видео-техническа експертиза, намираща се на л.40 до л.48 от досъдебното
производство.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М. П.: Предупредена съм за наказателната
отговорност. Обещавам да дам заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАНА КАЗА: Поддържам заключението на експертизата.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв.К.: Нямам въпроси.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси.
Адв.К.: Също нямам въпроси.
ПОДСЪДИМИЯТ: И аз нямам въпроси.
На основание чл.282 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА към доказателствата по делото заключението на вещото лице
М. П. по назначената съдебна видео-техническа експертиза, намираща се на
л.40 до л.48 от досъдебното производство.
За явяването на вещото лице М. П. в днешното с.з., на ОДМВР-Сливен
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ 20,00 лева от бюджетните средства на съда.
ПРОКУРОРЪТ: Да се освободи вещото лице.
Адв.К.: Да се освободи.
5
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Да се освободи.
Адв.К.: Да се освободи.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се освободи.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата вещото лице
П..
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелите.
СВИД.И. А.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Разузнавач съм в Криминална полиция, РУ-Сливен.
Познавам подсъдимия от естеството на работата си. На 12.07.2022 г., след
като се прибрах от работа около 18,00 часа в къщи, преоблякох се и след 15-
20 минути излязох в двора на къщата си. Излизайки, видях едно момче от
другата страна на реката, северно от бл.38 в кв.Д., да бяга към реката и
бягайки, скочи в коритото на реката – Дюлева река, другото й име е Коруча.
Това корито е доста дълбоко на места, особено там където това момче скочи е
доста високо и има силна растителност. Аз се притесних дали не е пострадал
там, дали не му се е случило нещо и отидох да проверя какво е състоянието
му. Когато стигнах до това място, видях едно момче да лежи в коритото, на
пръстта между храстите и го попитах какво прави там, защо е скочил ли,
паднал ли, какво е станало. Той ми отговори, че един го гонел да го бие. Казах
му да излезе, да не се притеснява. Той отначало отказа да излезе, беше
видимо уплашен. Аз му се представих, че съм полицай, показах му и карта.
Той показа моята къща и попита дали там живея, отговорих му, че там живея.
Той тогава излезе оглеждайки се. Попитах го дали иска да извикам патрулка
на място, да го закара в полицията да си пусне жалба, дали иска медицинска
помощ. Той отказа и поиска само да успее да се прибере до тях. Аз се обадих
в дежурната част на РУ-Сливен, дежурен беше П. Р. и поисках съдействие от
патрулен автомобил, който ми потвърди, че насочва един от патрулните
автомобили към мястото – бл.38 на кв.Д.. След като се обадих, тръгнахме към
блока, 38-ми блок, да изчакаме патрулния автомобил. Когато тръгнахме,
откъм моята къща, от вилна зона се появи това момче, подсъдимият Г. Ч..
Това момче И. Б., което беше в реката, възкликна уплашено, че това е
момчето, което иска да го бие и посочи Г. Ч.. Г. Ч. тръгна да се приближава
към нас, пресичайки моста. И. Б. извика зад гърба ми, че съм полицай с
6
думите „Чакай, той е полицай“. Аз също се опитах да застана пред него,
защото той вървеше към И. Б.. Застанах между тях и също му казах, че съм
полицай и да се успокои, и да изчакаме патрулния автомобил. Г. Ч. само
отговори „Какво стана, какво стана“, хвърли си очилата, които държеше в
ръката си, на земята и ми нанесе удар с юмрук в областта на лицето. Замая ми
се главата, изгубих равновесие, понеже не очаквах удар от негова страна. Той
след удара побягна в посока кв.Д.. Аз тръгнах след него, но не успях да го
настигна. След като го изгубих, дойде и патрулният автомобил. Казах им
какво се е случило, те тръгнаха да го търсят, но той вече се беше скрил и не
можаха да го намерят. Обадих се на моя началник, казах му какво се е
случило и заедно с това момче И. Б. се качихме на моя личен автомобил и
дойдохме до РУ-Сливен, където ни разпитаха по досъдебното производство.
Г. Ч. е криминално проявен, познат е на полицията. Още когато беше ученик
в хуманитарна гимназия беше извършил кражба на телефон. Понеже стаята
ми е съседна с Детска педагогическа стая, той тогава беше в полицията да
дава показания за този телефон, който е вземал. Тогава беше първата ми
среща с него. Знам, че лицето употребява наркотици, често посещава игрални
зали, откъдето също го познавам. Друго нямам какво да кажа. Служебната ми
карта е винаги в мен. Показах служебната си карта и на двамата – и на И. Б., и
на Г. Ч.. След като казах на Г. Ч., че съм полицай, му показах значката си, не
картата. Понеже тя винаги е в джоба ми, аз му я показах. А на И. Б. му показах
служебната си карта, която е на гърба на значката. Веднага след като видя
значката, Г. Ч. ми нанесе удара, като преди това каза „Какво стана“. Казах на
Г. Ч., че съм полицай в Криминална полиция и му показах значката си. Г. Ч.
ми нанесе един удар в лявата буза около устата с юмрук, с дясната си ръка. На
място докато бяхме, не познах, че това е Г. Ч.. След като Г. Ч. избяга, аз се
върнах при И. Б. и го попитах кое е това момче, което ме удари. Той ми каза,
че това е Г. Ч., 01 набор и живее в кв.Р.. След удара се чувствах замаяно,
доста трудно стигнах даже до полицията, защото ми ставаше лошо докато
управлявах. Аз затова и не можах да го настигна, защото ми се виеше свят.
Вечерта също не съм спал и на следващия ден на компютъра на работа
продължаваше да ми става лошо, затова посетих доктор, който ми изписа три
дена болничен и лекарства. За случилото се беше извършена и
дисциплинарна проверка срещу мен и в НОИ образуваха и трудова злополука
за случилото се. Дисциплинарната проверка завърши със справка, в която
7
беше отразено, че няма дисциплинарно нарушение. НОИ признаха трудовата
злополука. Лично аз преписки с Г. Ч. не съм имал. От случая, който разказах,
когато Г. Ч. е бил непълнолетен, до случилото се пред дома ми, не съм го
срещал по повод работата си. Затова не можах да го позная. Не съм сигурен
дали е учил точно в хуманитарната гимназия, но беше непълнолетен и
ученик, и беше взел един телефон. Тогава за кратко беше в моята стая и ме
видя. Понеже колегите, които отидоха да го вземат от училище, единият е от
моята стая. Сега не си спомням защо беше влязъл в моята стая, дали колегите
са били заети и е изчаквал, но влезе в стаята ми. Тогава разбрах, че за телефон
става въпрос.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
Адв.К.: Нямам въпроси.
Адв.К.: Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
СВИД.И. Б.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам Г. Ч., приятели сме от много години.
Преди случилото се не познавах господина И.. Точната дата не си я спомням,
лятото на тази година, аз бях в близост до автокъща „АУТО КА“, която се
намира по „Бургаско шосе“. Бях с още две момчета, бяхме излезли навън,
след обяд, светло беше, не съм сигурен за часа. Дойде Г. с още две момичета,
с кола мисля че бяха и ние като го видяхме, тръгнахме да бягаме, защото
имах да давам пари на Г., около 500 лева и не се бяхме виждали от доста
време. Г. искаше да му върна парите, но аз не му вдигах телефона. Като
видяхме Г., тръгнахме да бягаме в посока вилна зона. Разделихме се трите
момчета, тръгнахме на различни страни, аз се озовах встрани до 38-ми блок
на кв.Д., до рекичката. Бях се скрил в реката, докато не дойде господина И. и
ме накара да изляза от реката, взе ми документите за самоличност и ми каза,
че е полицай. Попита ме какво правя там. Отговорих му, че бягам от един
приятел. Той се опита да ми окаже помощ, да ми съдейства да пусна жалба,
как така ще ме гони и ще иска да ме бие. И. ме намери в реката, накара ме да
стана от реката, взема ми първо личната карта и ми каза, че е полицай в
криминална полиция, но не ми показа документ. Не ми е показвал картата си
или значката. В момента, в който аз обяснявам на господина, че ние сме
8
приятели с Г. и ще се оправим, и няма нужда от такива работи, и момента, в
който се разделям с господина, виждам как Г. бяга към нас и И. ме попита
„Този ли иска да те бие“. И аз казах „Да“, и И. тръгна към Г.. Аз останах на
20-тина метра от тях, в паниката даже отначало мислех да тръгна да бягам. И.
отиде към Г.. Единственото, което видях, беше някакво размахване на ръцете
и от двете страни, и видях как Г. удря И.. След това аз изкрещях, че И. е
полицай, Г. ме чу и избяга. Преди удара не съм видял И. да показва документ
на Г., само видях размахване на ръце и от двете страни и как Г. удря И.. Не
чух И. да е казвал на Г., че е полицай. След удара вече изкрещях на Г. „Г.,
човекът е полицай“ и Г. ме чу и избяга.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да бъдат прочетени показанията на свид.Б.,
дадени на досъдебното производство, тъй като има противоречия между тези,
дадени в днешно съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното
производство пред разследващия орган, на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1 от
НПК.
Адв.К.: Присъединявам се към искането на прокуратурата, считам че са
налице противоречия в разпита от 12.07.2022 г. от досъдебното производство
и дадените в днешно съдебно заседание показания.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Съгласен съм с адвоката си.
Адв.К.: Не съм съгласен да се четат показанията, дадени в досъдебното
производство.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката си. Не желая да се четат
показанията.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса, намира
искането на представителя на РП-Сливен за допустимо и основателно, с оглед
изясняване фактическата обстановка по делото.
Ето защо и на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.И. П. Б., дадени пред орган на ДП,
находящи се на л.27-28 от ДП.
СВИД.И. Б.: „Живея на посочения адрес“ – вярно е. „Познавам Г. Ч. от
9
Р. от много години и по принцип сме приятели“ – вярно е. „Наскоро се бяхме
скарали и той ме заплаши, че като ме види ще ме набие“ – вярно е. Скарахме
се за парите, защото не му вдигах телефона и той каза, че като ме види, ще ме
набие. „Днес се бяхме срещнали с една компания и по едно време видях, че Г.
идва с колата си“ – вярно е, но не беше с неговата си кола, а беше с колата на
едни момичета. „Аз се притесних и хукнах да бягам“ – вярно е. „Тръгнах от
мостчето, което се намира до автокъща „АУТО КА““ – вярно е. „Той тръгна
след мен да ме гони пеша“ – вярно е. „Аз бягах покрай реката и край мен
имаше една лилава къща“ – вярно е. „Реших да се хвърля в реката за да се
скрия от Г.“ – вярно е. „Скочих в коритото на реката и се скрих в храстите“ –
вярно е. „След около две минути до мен дойде един мъж“ – вярно е. „Аз даже
в първия момент по стъпките си помислих, че е Г. и се изплаших“ – вярно е.
„Този мъж ми каза, че е полицай от криминална полиция и ми каза да изляза
оттам“ – вярно е. „Поиска ми лична карта“ – вярно е. „Аз му дадох“ – вярно е.
„Човекът започна да ме разпитва от кой бягам и ме увери, че ще ми помогне
ако имам нужда“ – вярно е. „Докато се разговаряхме, от северната страна се
появи Г. и вървеше засилен към нас, като си хвърли очилата на земята“ –
вярно е. „Полицаят тръгна към него и се представи, аз също в този момент
казах на Г., че господинът е полицай“ – това не мога да кажа, че е вярно,
защото в случката те бяха на 20 м от мен, единствено видях ръкомахания на
ръцете и удар. Не съм чувал да се е представял или да са си говорили нещо,
като цяло всичко стана много бързо. „Той тръгна към полицая“ – вярно е.
„Полицаят му каза „Чакай, спокойно““ – не съм чул да има думи. „Следващия
момент Г. посегна с десен юмрук към полицая и го удари в лявата буза“ –
вярно е. „После Г. побегна към кв.Д. в южна посока от мястото, където се
намирахме“ – вярно е. „После заедно с полицая тръгнахме към полицията в
Сливен, като той се обади преди това да повика патрулка“ – вярно е. Разпитът
беше около 40-50 минути след инцидента. Тогава имаше много адреналин,
бях и притеснен. Разследващият ми прочете това, което е записано, и аз го
подписах. Не съм го писал аз. Според мен имаше украшения на разпита от
разпитващата. Викаха ме втори път на разпит по същото дело. Водиха ми
разпит и се подписах и втория път. Може би месец след инцидента беше
вторият разпит. Този протокол, който прочетохте преди малко, ми го прочете
разследващата и аз го подписах. Тогава не казах нищо, аз няколко пъти й
казах и редактираше. Втория път беше при двама мъже, не се сещам за
10
имената им. Бяха полицаи. Викаха ме в районното, на централния вход, на
втория етаж, при двама мъже, говорихме за тази случка, какво се е случило и
го записаха, единият пишеше на компютър, а другият ме разпитваше.
Принтираха нещо и след това се подписах. Те тогава ми казаха, че ми се
разминават показанията от първия път и от втория, но аз им казах, че това са
ми официалните показания. И на тях им казах същото нещо. В този период от
време между двата разпита не съм се виждал с Г.. Месец преди делото се
видяхме два пъти с Г., аз му върнах парите преди месец и нещо, малко преди
да се видим. Вече не сме толкова приятели, по-скоро познати, вследствие на
случката, така се развиха нещата. Г. не е говорил с мен за делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам да бъде
освободен от залата.
Адв.К.: Нямам въпроси. Да го освободим.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси. Да се освободи.
Адв.К.: Нямам въпроси. Не възразявам да бъде освободен.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси. Да се освободи.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свид.И. Б..
ПРОКУРОРЪТ: Моля да бъде разпитан в следващо съдебно заседание
П. Р.. Други искания нямам.
Адв.К.: Да бъде разпитан свидетелят, нямам други искания.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Съгласен съм с адвоката си.
Адв.К.: Не се противопоставям да разпитаме неявилия се свидетел в
следващо съдебно заседание. Други искания по доказателствата нямам на този
етап.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката си. Нямам искания за
доказателства.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса, намира
делото за неизяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА с.з. за 02.02.2023 г. от 13,30 часа, за която дата
11
и час РП-Сливен, подсъдимият и неговият защитник, частният обвинител и
неговият повереник да се считат редовно призовани от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свид.Р..
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 15,02 ч.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
12