№ 3118
гр. София, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110133547 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Р. ИВ. СТ. срещу „Софийска вода“ АД, с
която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено между страните, че Р. ИВ. СТ. не дължи на „Софийска вода“ АД
сумата от общо 277,23 лева, представляваща част от общо начислени и претендирани за
периода 14.07.2017 г. – 17.05.2021 г. суми в размер на 1 594,88 лева за имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 104А, вх. А, ет.3, ап.9 с абонатен номер **********,
представляваща сбор от следните вземания: сумата от 227,23 лева, представляваща пълния
размер на начислените месечни суми по фактури за периода от 14.07.2017г. до 14.02.2018г.,
сумата от 38 лева, представляваща част от стойността на месечните фактури за периода от
15.03.2018г. до 14.04.2021г. в размер на по 1 лев от всяка фактура, и сумата от 12 лева
представляваща част от стойността на месечната фактура от 17.05.2021г.
В исковата молба се твърди, че след направена справка в деловодството на ответника
било установено, че за клиентски номер ********** била начислено задължение в
горепосочения размер. Ищецът оспорва наличието на облигационна връзка с ответника,
като сочи, че няма качеството потребител, както и че имотът не е водоснабден. Поддържа,
че отчитането на общия и индивидуалните водомери на адреса било извършено в нарушение
на чл. 32, ал. 3, както и на чл. 30 и следващите от Наредбата, като не било поставяно
съобщение кога ще се отчитат водомерите, не бил правен и регулярен отчет. Не бил спазен
и чл. 21, ал. 1 от общите условия, съобразно който показанията на водомерите се отчитат за
период не по-дълъг от един месец за общия водомер, като отчитането на индивидуалните
водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца до 24 часа
след отчитане на общия водомер, както и на чл. 21, ал. 5 от ОУ според който датата на
1
отчитане на водомерите се обявява с писмено уведомление в срок не по-кратък от 3 работни
дни. Оспорва методиката, по която е определен размерът на задължението. Прави
възражение за изтекла погасителна давност, излага подробни съображения в тази насока.
Моли съдът да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Оспорва твърдението на ищеца за липса на облигационни отношения между
страните. Излага, че ищецът е подал заявление, въз основа на което бил създаден клиентски
номер, а за него била създадена съдебна договорна сметка. Твърди се, че имота е посещаван
регулярно и е осигуряван достъп от ищеца, измервателните уреди били технически
изправни и в метрология. Сочи, че на 11.03.2020 г. водомерите били тествани и пломбирани
в присъствието на ищеца. Излага, че съществуването на договорните отношения се
подкрепяло и от наличие на електронни карнети, както и кореспонденция между страните.
Твърди, че от справка в Имотния регистър било видно, че имотът е собственост на ищеца.
Счита, че процесните суми не са погасени по давност. Моли съдът да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим. По така
предявения отрицателен установителен иск, ищецът следва да установи наличието на правен
интерес от предявения иск, а ответникът следва да докаже наличието на валидно
правоотношение между ищеца и ответника по договор за доставка на В и К услуги през
процесния период, количеството на реално доставените от него по договора В и К услуги за
процесния период и тяхната стойност, както и прекъсването или спирането на давността за
процесните претендирани вземания.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, е налице
тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за
допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу
ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска
чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че
ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си
интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признаването
на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят
до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция
извънсъдебно. В този смисъл е и практиката на Върховния съд, изразена в Решение № 43 от
1.II.1990 г., II г. о., както и по-новата съдебна практика, изложена в Определение № 95 от
22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК, според която ответникът не
може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и процесуалното си поведение.
В случая от приетото и неоспорено от ответника писмено доказателство – справка за
2
формираните и неплатени задължения по партидата, от изпратеното до ищцата писмо от
страна на ответното дружество, както и от експертното заключение по съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от 14.07.2017 г. до
17.05.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 104А, вх. А, ет.3, ап.9 с
абонатен номер **********, ответното дружество е начислило и е претендирало плащане на
посочената в исковата молба сума от 1 594,88 лева. Следователно, при наличието на
посоченото вземане, за ищеца е налице правен интерес от установяване на неговата
недължимост. Счетоводното отписване на част от сумата не води до различен правен извод.
Счетоводните операции на кредитора – фактуриране, префактуриране, сториниране,
отписване на загуби и пр. нямат отношение към съществуването или несъществуването на
дълг от длъжника към кредитора. Законът за счетоводството, както и ЗКПО в тази му част,
уреждат правилата за водене на счетоводните книги на търговското дружество по повод
съществуващите между него и неговите контрагенти облигационни отношения, но не
съдържа основания за възникване или погасяване на дадено облигационно задължение.
Такива основания се съдържат в Закона за задълженията и договорите, като в случая не е
налице.
На следващо място, предмет на отрицателния установителен иск в настоящата хипотеза
е установяване съществуването на отреченото материално право, доколкото ищцата оспорва
наличието на предпоставките за възникването му – наличието на облигационно
правоотношение между наследодателя и ответника и между ищеца и ответника, както и
доставката на ВиК услуги в процесното количество на претендираната от ответното
дружество стойност. Едва при установяване по делото на тези обстоятелства подлежи на
разглеждане заявеното от ищцата възражение за погасяване на вземането по давност, тъй
като възражението за изтекла погасителна давност, като правопогасяващо възражение,
подлежи на разглеждане само ако и доколкото съществува притезание, което да бъде
погасено.
Ето защо съдът е указал на ответното дружество, че носи доказателствената тежест да
установи при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период между
страните са били налице валидни правоотношения по договор за доставка на В и К услуги
при общи условия, количеството и стойността на доставената вода, както и изискуемостта
на сумите.
Съгласно пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ потребители са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги, а според чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., потребители на
услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Тоест
страни по неформалния договор за доставка на В и К услуги при общи условия са конкретно
така посочените лица – собственици, вещни ползватели или суперфициарни собственици на
присъединените обекти в сградата и в тежест на ответника е да докаже наличието на право
на ищцата върху процесния имот. В случая с отговора на исковата молба ответникът е
3
представил в тази насока две молби-заявления от ищцата до ответното дружество от
27.04.2021г., с които ищцата оспорва дължимостта на начислени суми, както и талон за
пломбиране на водомери 11.03.2020г., които не удостоверяват право на собственост или
други вещни права на ищцата върху процесния водоснабден имот, нито съдържат
извънсъдебно признание на неизгодни за ищцата факти, в това число че същата е
собственик, вещен ползвател или суперфициарен собственик на имота през релевантния за
процеса период от 14.07.2017г. до 17.05.2021г. Същевременно по делото не са представени
документи за собственост или учредяване на вещни права в полза на ищцата върху
процесния имот, нито други документи, от които може да се направи извод, че ищцата
притежава такива права, липсват и релевирани други доказателствени искания в тази насока.
При липса на доказателства за първата и основна предпоставка за възникване на
начислените вземания, останалите такива, както и възражението за изтекла погасителна
давност, не следва да бъдат обсъждани. Предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата. Същата е сторила
единствено разноски за държавна такса в размер на 50 лева, които следва да бъдат
присъдени. В исковото производство ищцата е била защитавана безплатно от адв. М.Л.
съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Съгласно нормата на чл. 38,
ал. 2 ЗАдв, в този случай възнаграждението следва да бъде присъдено пряко на адвоката,
осъществил защитата. С оглед цената на иска, съдът определи размера на възнаграждението
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ на 300 лева, която следва да бъде присъдена на адв. Л..
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че Р. ИВ. СТ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин 10“, бл. 104А, вх. А,
ет. 3, ап. 9, не дължи на „Софийска вода“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк № 1, сгр. 2А, сумата от общо 277,23
лева, представляваща част от общо начислени и претендирани за периода от 14.07.2017 г. до
17.05.2021 г. суми за ВиК услуги в размер на 1 594,88 лева за имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „Люлин“, бл. 104А, вх. А, ет.3, ап.9 с абонатен номер **********, представляваща сбор
от следните вземания: сумата от 227,23 лева, представляваща пълния размер на начислените
суми по месечни фактури за периода от 14.07.2017г. до 14.02.2018г., сумата от 38 лева,
представляваща част от стойността на месечните фактури за периода от 15.03.2018г. до
14.04.2021г. в размер на по 1 лев от всяка фактура, и сумата от 12 лева представляваща част
от стойността на месечната фактура от 17.05.2021г.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД да заплати на Р. ИВ. СТ., на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 50 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД да заплати на адв. М.Л. Л., САК, с ЕГН: **********, с
4
адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв сумата от 300 лева представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставено безплатно процесуално представителство по делото на Р. ИВ. СТ..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5