Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.В.Търново, 25.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на пети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№3109 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която в срок е
подадено възражение от длъжника. Правното основание на предявените искове е
чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД и чл.92 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът основава исковите си
претенции на твърдения, че между трето за делото лице - кредитодател /"И А
М" АД/ и ответникът е сключен договор за паричен заем №2466422/07.01.2016г., съгласно който, на
ответника е предоставен заем в размер на 5000 лв. Сочи се, че с процесния
договор страните по него се съгласяват, че със сключването му ще се рефинансира
текущия заем на ответника по договор за паричен заем №*******. Излагат се твърдения, че
страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения, като договорът има силата на разписка. Сочи се, че ответникът се е
задължил да ползва и върне заемната
сума, като заплати сумата 5483,79 лв., ведно с договорената лихва, на 13
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 421,83 лв., включваща главница и
договорна лихва, като размера на договорната лихва е 33,35лв., за периода
24.01.2016г./датата на първата вноска/ до 10.07.2016г.-датата на падежа на
договора. Ищецът заявява, че в сключения между страните договор ответникът се е
задължила в 3-дневен срок от усвояване на сумата, да предостави на заемодателя
едно от обезпеченията, посочени в договора, като в случай на неизпълнение на
това задължения се начислява неустойка еднократно, след три дни от датата на
сключения договор и се дължи допълнителна сума към погасителните вноски, като
претендираната в настоящото производство неустойка е в размер на 418,96лв. Сочи
се, че е начислена и лихва за забава в общ размер 226,65 лв. за периода от
11.07.2016г/датата следваща датата на последната погасителна вноска/ до датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Ищецът заявява, че ответникът е
следвало да заплати целия заем в срок до 10.07.2016г., като извършил плащане на
сума в общ размер 6104 лв. Ищецът сочи, че на основание договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 30.01.2017г.
и приложение №1 от 01.04.2018г към договора, кредитодателят е цедирал на
ищеца вземанията си срещу ответника по процесния договор за заем. В исковата
молба прави искане ответникът да се счита за уведомен за извършената цесия като му бъде изпратено приложеното
уведомление за цесия заедно препис от исковата молба и приложенията към нея.
Сочи, че за вземанията си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1805/2018г. по описа на ВТРС, срещу която длъжникът депозирал
възражение по чл.414 от ГПК. Предвид на това моли съда да приеме за установено,
че ответникът му дължи по процесния договор за заем главница в размер на
1232,14 лв., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, договорна лихва
в размер на 33,35 лв. за периода 24.01.2016г. - 10.07.2016г., сумата 418,96лв.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата 226,65лв. обезщетение
за забава за периода 11.07.2016г до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното
производство, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, в който предявените искове са оспорени
като недопустими и неоснователни по изложени в отговора на исковата молба
съображения. Ответникът счита, че не е налице подлежащо на изпълнение вземане,
тъй като към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК липсва
изискуемост на претендираното с него вземане. В отговора се твърди, че
договорът е изпълнен, като заемателят е внесъл сумата 6104лв. Ответникът счита,че
клаузата, която уговаря претендираната неустойка е нищожна поради противоречие
с добрите нрави, по изложени в отговора съображения. Оспорва и цесията на вземанията и
приложението към договора за цесия.
Отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 07.01.2016г. между "И А М" ООД в качеството
заемодател и ответника Г. И Г. в
качеството заемател е сключен договор за паричен заем № ****, по силата на който заемодателят предоставя на заемателя
сумата 5000лв. за срок до 10.07.2016г., която сума заемателят се задължава да
върне на заемодателя на 13 седмични погасителни вноски, с падежи посочени в
договора и размер на погасителната вноска 421,83 лв. В чл.3 от договора е
посочено, че с подписването му страните се съгласяват да се рефинансира текущия
заем на заемателя, като същия заявява, че желае да погаси изцяло задължението
си по договор за паричен заем №2358583 в размер на 1642,30 лв., като след
прихващането заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по
договора, който има характер на разписка. В чл.2 т.6 от договора е посочен
фиксиран годишен лихвен процент по заема-35% или общ размер на всички плащания 5 483,79
лв. Съгласно чл.4 ал.1 от договора заемателят се задължава в три дневен срок от
подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията
по този договор, а именно поръчители- две физически лица, които да отговарят на
посочените в договорната разпоредба условия или банкова гаранция в размер на
цялото задължение на заема, валидна за целия срок на договора. В чл.4 ал.2 от
договора е уредено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение в срока по предходната алинея заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 2 259,66 лв., която се заплаща заедно с всяка от
погасителните вноски, като към всяка от тях се прибавя сума в размер на 173,82 лв. В чл.8 ал.2 от договора страните са се
договорили, че при забава на плащането на погасителна вноска по договор за
предоставяне на паричен заем заемателят
дължи на заемодателя законната лихва за забава върху забавената сума за всеки
ден забава.
Видно от Рамков договор за
прехвърляне на вземания от 30.01.2017г. между „И А М” АД, от една страна като
цедент и „Аза к на п з” ООД, от друга страна като цесионер, е постигнато
съгласие за сключване на договор, по силата на който се прехвърлят станали
ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за заем,
сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по
тях, които ще се индивидуализират в Приложение № 1, неразделна част от договора. Цедентът
упълномощава цесионера да уведоми длъжниците, вземанията от които са предмет на
цесията, съгласно чл.99 ЗЗД. Приложено е пълномощно, по силата на което
ищцовото дружество, цесионер по договора за прехвърляне на вземания, било
упълномощено от цедента да извършва това уведомяване.
На 05.06.2018г.
ищцовото дружество подало до Великотърновски районен съд заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Г. И Г.. Въз основа
на заявлението на “АКПЗ” ООД, гр.С е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 07.06.2018г. по ч.г.гр.д.№1805/2018г. на Великотърновски
районен съд против длъжника Г. И Г. за заплащане на сумата в общ размер на
1911.1 лв. / хиляда деветстотин и единадесет лева и една стотинка/ , от които
главница: 1232.14 лв., договорна лихва: 33.35 лв., за периода от 24 януари
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за
изпълнение, длъжникът подал възражение
за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят
предявил настоящите положителни установителни искове.
Видно от приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по процесния договор за заем от
страна на ответника е внесена сума в общ размер 6059 лв. В заключението е
посочено, че общото задължение по договора за кредит е в размер на 1684,45 лв.,
в т.ч. главница в размер на 1232,14 лв., договорна лихва в размер на 33,35лв.,
неустойка в размер на 418,96 лв. и законна лихва за забава в размер на 233,43лв.,
за периода 11.07.2016г.-23.05.2018г.
От
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422
ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД и чл.92
ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен
интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на
вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която
е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Предявените положителни
установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен договор за паричен заем.
Безспорно по делото се установи, че между "И А М" АД и ответника е налице твърдяното договорно отношение – договор за предоставяне на паричен заем, по силата на който посоченото дружество е поело задължение да предостави на ответника паричен заем в размер на 5000лв. срещу задължение на ответника да върне заетата сума на двуседмични погасителни вноски, като последната е с падеж 10.07.2016г. С подписването на договора се установява, че заемателят е усвоил предоставената му в заем сума, като това обстоятелство не е спорно.
С получаване на сумата по заема
за заемателят е възникнало задължение да върне заемната сума в посочения в
договора срок, на погасителни вноски в размер и падежи, отразени в договора за
заем.
С отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение за нищожност на неустойката, уговорена в
договора за кредит, поради противоречие с добрите нрави, което възражение съдът
намира за основателно по следните съображения:
Видно от разпоредбата на текста
на чл.4 от процесния договор за кредит заемателят се е задължил в срок до три
дни,считано от датата на сключване на договора да предостави на заемателя едно
от следните обезпечения:две физически лица-поръчители или банкова гаранция с
бенефициер-заемодателя, като неизпъленинето на това задължение е санкционирано
със задължение за плащане на неустойка в размер на 2805лв., която се заплаща от
заемателя на части, заедно с всяка погасителна вноска.
По правило, неустойката
обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,
без да е нужно да се доказват по размер. Със задължителната практика в ТР ОСТК
№1/2009г., т.3, е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност
на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави
за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като се вземат
предвид естеството и размера на задълженията, които се обезпечават с неустойка
и очакваните от неизпълнението вреди. В конкретния случай уговорената в чл.4 от
договора неустойка по своя характер е санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това
неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от
неизпълнението. Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски, като
по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителна си функция.
Включена по този начин в погасителните вноски тази неустойка по същество е
добавък към възнаградителната лихва на търговеца-заемодател и го обогатява
неоснователно, доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по
предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на
заемодателя. В конкретния случай, от една страна неустойката е включена като
падежно вземане-обезщетение на кредитора, а от друга- същата е предвидена в
размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е почти
съизмерима с предоставената сума по кредита. Освен това, от начина, по който е уредено в чл.4 от договора
задължението на кредитополучателя, може да се направи извод, че изпълнението му
ще бъде свързано със значителни затруднения. Изискванията, на които следва да отговорят
поръчителите са такива, че за някои от тях длъжникът трудно би могъл да се
снабди с информация в краткия три дневен срок, посочен в договора. Така
оформена тази клауза от договора поставя заемателят в особено затруднение да
изпълни условията в три дневен срок и така се създават предпоставки за
начисляване на неустойката предвидена в чл.4. При това положение съдът намира,
че клаузата за неустойка по чл.4 от договора е уговорена в отклонение от функциите
й предвидени в чл.92 от ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с
добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД. Съдът намира, че тази неустойка
не се дължи и с оглед приложение на разпоредбата
на чл.143 т.5 от ЗЗП, съгласно която неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка.
Недействителността на отделни клаузи от
договора не води до недействителност на целия договор, а само е налице частична
недействителност, в частта на неустойката по чл.4 от договора и тази част
договора не е породил правно действие и за ответника не е възникнало задължение
да заплаща неустойка за непредставяне на обезпечение.
При
установена нищожност на клаузата за неустойка от договора, същата не се дължи,
а поради недължимостта й извършените от заемателя плащания следва да бъдат
отнесени като погашения по погасителния план на договора, включващ погасителни
вноски по главница и договорна лихва.
Видно
от заключението на вещото лице ответникът е направил плащания по договора в общ
размер 6059 лв. за период от 10.02.2016г-28.02.2018г. Общият размер на всички задължения
по погасителен план, без включена неустойка, е 5 483,79лв., което включва
погасяване на главницата и включена договорна възнаградителна лихва по заема.
Съдът намира, че с направените плащания по договора ответникът е погасил изцяло
задължението си за връщане на заетата сума и заплащане на дължимата по договора
възнаградителна лихва. Внесената сума е достатъчна, за да покрие задълженията
на ответника по договора за заем, както и претендираното обезщетение за забава.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че ответникът е погасил задълженията си по
договора за кредит, поради което за заявителя не съществува вземане по договора
за паричен заем от 07.01.2016г., тъй като заемателят е бил изпълнил задълженията си договора, като е заплатил на
заемодателя дължимите суми по връщането на кредита и предвид извода на съда за
недължимост на неустойката по изложените по-горе съображения. Ето защо предявените искове по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване дължимост на сумата главница: 1232.14 лв., договорна лихва: 33.35 лв., за
периода от 24 януари
С
оглед неоснователност на иска за главница, неоснователна и акцесорната
претенция за законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане
на разноски, но с оглед изхода на спора не следва да му бъдат присъждани
разноски за заповедното и исковото производство.
Ответникът е претендирал
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК следва да му бъдат присъдени направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., за които е
представен списък по чл.80 от ГПК.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от "А ЗА К НА П З" ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр*******, срещу Г. И Г. с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД
и чл.92 ал.1 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между
страните, че Г. И Г. дължи на
"А ЗА К НА П З"
ООД сумата в размер на 1232.14 лв.-главница
по договор за паричен заем №2466422 от 07.01.2016г., сумата 33.35 лв- договорна лихва за
периода от 24 януари
ОСЪЖДА "А ЗА К НА П З" ЕООД,
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.*******, ДА ЗАПЛАТИ
на Г. И Г. с ЕГН **********, с постоянен
адрес *** сумата 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени от ответника разноски
за адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1805/2018г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: