Решение по дело №563/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 214, т. 1, във вр. с чл. 129, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на „**“ ЕООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя М. Г. Р., срещу заповед № 1635 от 08.08.2024 г. на кмета на Община П.**, с която на основание чл. 129, ал. 2, във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, чл. 44, ал. 1, т. 13 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и Протокол № 26-11 от 01.08.2024 година на ОбЕСУТ (Общински експертен съвет по устройство на територията) при Община П., не е приет/одобрен Проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация и план за застрояване (ПУП – ПРЗ), на ПИ (поземлен имот) 55871.505.805, част от УПИ (урегулиран поземлен имот) I – „За жилищно строителство“ в кв. **, по плана на [населено място] – ЦГЧ.

Заповедта се оспорва като незаконосъобразна – издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон, в несъответствие с целта на закона и при неспазване на установената форма. По същество се излагат доводи, както следва: От мотивите на заповедта не става ясно кои са относимите разпоредби на цитираната в акта Наредба № 7/2003 г. на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Несъстоятелен е мотивът на Община П.*, че проектът не съответства на чл. 49 от Наредба № 8/2021 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Не отговаря на обективната действителност, че не са доказани устройствените показатели за двата УПИ, предмет на проекта, a в тази посока в заповедта е изложено само лаконично твърдение. Не отговаря на обективната действителност, че не е доказано изпълнението на чл. 76, ал. 2 от Наредба № 7/2003 г. на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Предвиденото застрояване в проекта за изменение на ПУП – ПРЗ, не влияе неблагоприятно върху конструкциите на техническата инфраструктура и не навлиза в сервитутните ивици за експлоатация и ремонт на тази инфраструктура, а административният орган не е доказал, че сервитутните ивици заемат повече от 1/3 от площта на новообразувания УПИ, обект на ПУП, нито че имотът е предвиден за съответната мрежа с влязъл в сила ПУП, поради което не е състоятелен мотивът, че във връзка с чл. 67, ал. 2 от ЗУТ ще бъдат предприети бъдещи действия по прилагане на същия. Необоснован и неясен е изводът, че проектът следва да се изготви в цялостен обхват на засегнатите имоти и да се докажат устройствените показатели за двата УПИ в съответствие с Наредба № 8/2021 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, a административният орган не е цитирал коректно подзаконовия нормативен акт, чието заглавие е изменено, считано от 2014 г. Допълнителни съображения се излагат в писмена молба вх. № 3018 от 06.11.2024 г. (л. 269) – дословно възпроизведена в заповедта е аргументацията на решението на ОбЕСУТ; липсва формулиран в акта диспозитив, свързан с одобряване/неодобряване на проекта, което води до нищожност; погрешно е посочено правното основание (чл. 136, ал. 1 от ЗУТ) за издаване на заповедта; неспазено е изискването на чл. 5, ал. 4 от ЗУТ касателно състава на ОбЕСУТ, а последният е в ненадлежен състав на при вземане на решението, обосновало процесната заповед; мотивите на заповедта противоречат на частта от акта, в която се сочи, че са налице основанията по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ; процесния проект е ненадлежно съобщен на заинтересованите лица. Излагат се допълнителни съображения и срещу мотивите по всички пунктове на оспорената заповед. По така изложените доводи се иска от съда да отмени оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В проведеното на 08.05.2025 година съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява лично от управителя М. Г. и от адвокат П. М. от АК – С.*. Поддържа жалбата по изложените в нея и в представената в допълващата я молба съображения, пледира нищожност на оспорената заповед, алтернативно иска отмяна на акта изцяло като незаконосъобразен или само в частта му по отношение на плана за застрояване. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представя писмени бележки с идентични на съдържащите се в жалбата и допълващата я молба доводи.

В проведеното на 08.05.2025 година съдебно заседание ответникът по жалбата – кмет на Община Перник, редовно уведомен, не се явява, представлява се от старши юрисконсулт К. Л., негов пълномощник. Пледира оставяне на жалбата без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки, в които излага доводи по същество, както следва: с процесния проект не се предвижда покриване на заварена калканна стена на сграда в УПИ I, или ново застрояване в УПИ I, което да покрива калканите стени на предвидените в новия УПИ жилищни сгради; не може да бъде приет само ПУП – ПР, без ПУП – ПЗ, тъй като имота влиза за първи път в регулация и необходимостта от план за застрояване възниква с отреждането на имота, който е предмет на плана за регулация, а отреждането на същия „За жилищно строителство, обслужващи дейности и паркинг“ води автоматично до изработване на ПУП – ПЗ, който е задължителен с ПУП – ПР; твърденията, че изградената инфраструктура, заемаща повече от 1/3 от площта на новия имот, ще бъде изместена не са предмет на процесното производство; дори опорочено, решението на ОбЕСУТ не води до нищожност на издадената заповед, тъй като това решение не освобождава кмета от правомощията му по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приобщените по делото писмени доказателства, съставляващи преписката по издаване на оспорения административен акт, както и приобщените в хода на съдебното дирене допълнително такива, приема за установено от фактическа страна следното:

Отсъства спор по делото, което се установява и от представените писмени доказателства ([нотариален акт], том **, рег. № **, дело № ** от 2020 г., л. 28), че поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], е собственост на „**“ ЕООД, а същият попада в УПИ – ** „За жилищно строителство и магазини“, кв. **, по регулационния план на [населено място].

Част от административната преписка е скица № 15-496460 от 16.05.2024 г. (л. 57), съгласно която ПИ с [идентификатор] е нанесен в КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 01.02.2021 г,. видно от която ПИ е с площ 274 кв. м, с трайно предназначение на територията, в която се намира – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за ниско застрояване (до 10 м).

 

Производството пред административния орган започва по повод постъпило заявление от „А ПРИОРИ СУДИО“ ЕООД, вх. № 23/СЛУ-4699 от 04.07.2023 г. (л. 423 от делото) за процедиране за изменение на ПУП – ПРЗ, за УПИ – I „За жилищно строителство и магазини“, кв. 223, по регулационния план на [населено място] – ЦГЧ, чрез обособяване на нов УПИ – УПИ XI, по имотни граници на [ПИ] по КККР на [населено място], попадащ в част от УПИ – I, с отреждане на УПИ XI „За жилищно строителство, обслужващи дейност и паркинг“.

Изготвено по повод това заявление е становище от главния архитект на Община Перник (л. 25) по реда на чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ, с което се приема, че постъпилото искане е от заинтересувани собственици, придружено е от документи за собственост и скица предложение за исканото изменение. Предложено е издаването на разрешение по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ за изработване на проект ПУП – ПР и ПЗ, с възлагане на проекта от заинтересуваните лица.

Със Заповед № 155 от 27.07.2023 г. на кмета на Община Перник (л. 24), на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, въз основа на положителното становище на главния архитект на Община П., е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП – ПР и ПЗ, на УПИ I – За жилищно строителство и магазини, кв. **, [населено място] – ЦГЧ, с който се променя УПИ I, като се обособява нов УПИ – УПИ **, по имотни граници на [ПИ] по КККР на [населено място], при условията на зона Ц, като УПИ XI се отрежда „За жилищно строителство, обслужващи дейности паркинг“, и [ПИ]. Разпоредено е проектът за ПУП – ПРЗ да се изготви в М 1:500, върху планова основа от действащата Кадастрална карта и регулационен план на [населено място], да се съгласува с всички експлоатационни дружества, да отговаря на изискванията на ЗУТ, Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените планове, да се изготви в цифров вид и да се представи в CAD2 и CAD4 формат, съответно да се разгледа от ОбЕСУТ при Община П., който да предложи решение.

Със заявление вх. № 24/СЛУ-76 от 04.01.2024 г. (л. 198) от името на „**“ ЕООД е внесен за одобряване проект на ПУП – ПР и ПЗ, за ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], попадащ в част от УПИ I – За жилищно строителство и магазини, кв. 223, по регулационния план на [населено място] – ЦГЧ. Видно от обяснителната записка към проекта (л. 238), същият е за изменение на ПУП – ПР и ПЗ, на УПИ I – За жилищно строителство и магазини, кв. 223, [населено място] – ЦГЧ, при което:

• с план за регулация поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], част от УПИ I, се урегулира по имотни граници в нов УПИ – УПИ XI – ***. Новият УПИ XI –*** се отрежда „За жилищно строителство, обслужващи дейности и паркинг“. Площта по проект новообразувания УПИ е ** [жк], че при изменението на ПУП се спазва изискването на чл. 19 от ЗУТ за минимална площ и лице на новообразувания имот.
• с план за застрояване се определят зони за свързано застрояване в новообразувания УПИ XI – **, „За жилищно строителство, обслужващи дейности и паркинг“, с показатели за средноетажно застрояване и устройствена зона Ц – „смесена централна зона“. Посочено е, че зоните са съобразени със сервитутните зони на преминаващите през имота елементи на техническата инфраструктура. Посочено е в обяснителната записка, че за топлопровода, който преминава през имота е определена сервитутна ивица с ширина 6 м (4 м от едната страна и 2 м от другата), а за кабела 20 kV, който преминава през имота е отредена сервитутна ивица с ширина 2.1 м (0.6 м от едната страна и 1.5 м от другата). Сочи се, че със застроителната съставка показателите – Пзастр, Кинт. и Позел. са в рамките на допустимите по чл. 38 от Наредба № 7 [рег. номер] МРРБ, а ограничителните им величини са показани в матрица. ПЗ предлага определяне на зони за застрояване, които съвпадат с вътрешните регулационни линии и уличните регулационни линии.

Представени към проекта са съгласувателни становища, с приложени към тях комбинирани скици от: „**“ ЕАД (л. 225 – 227), „**“ ЕАД (л. 233, 234), „**“ ЕАД (л. 235, 236, 228), „**“ ЕАД (л. 231, 229), „В**“ ООД, [населено място] (л. 232, 230).

Така представения проект за ПУП – ПРЗ е съобщен на заинтересуваните лица – собственици на жилищни имоти във входове А, Б, В и Г, на бл. 6, [улица], [населено място], на съществуващата в УПИ I жилищна сграда, чрез обявление № 24/СЛУ-76 от 04.01.2024 г. на Община П. (л. 200), видно от разписки, приложени на л. 16, л. 202, л. 204 и л. 206, както и видно от протокол от 26.08.2024 г. (л. 18) за извършено съобщаване по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК, във вр. с § 4 от ДР на ЗУТ. В обявлението е указано на заинтересуваните лица, че в 14-дневен срок от получаването му могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта до кмета на Община П..

Срещу така изготвения проект постъпват девет възражения от собственици на жилищни имоти във входове А, Б, В и Г на бл. 6, [улица], [населено място] (л. 62, 65, 76, 97, 114, 136, 167, 172, 181). Депозирани срещу проекта са и възражения за неприемане на така изготвения проект във формата на подписки от почти всички собственици на апартаменти във входове А, Б, В и Г на бл. 6, [улица], [населено място] (л. 78, л. 101, л. 116, л. 141).

С решение, обективирано в протокол № 26-11 от 01.08.2024 г. (л. 35) от проведено заседание на 01.08.2024 г., ОбЕСУТ при Община П., назначен със заповед № 280 от 12.02.2024 г. на кмета на Община П.* (л. 255), не приема предложения проект за изменение на ПУП – ПРЗ. Мотивите на ОбЕСУТ са: за несъответствие на проекта с чл. 21, ал. 2 от ЗУТ, чл. 71 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони; за неспазени изисквания на чл. 22, чл. 31, ал. 2, чл. 35, ал. 1 от ЗУТ и относимите към него разпоредби на Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони за комплексно застрояване; за неизготвяне на проекта в необходимия обхват и съдържание, съгласно разпоредбите на Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове; недоказани устройствени показатели за двата УПИ, предмет на проекта; за недоказано изпълнение на чл. 76, ал. 2 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони; за липса на отразяване в съгласуваната скица от „**“ ООД, [населено място] на съществуващите проводи (битов канал), захранващи вх. А и вх. Б на ЖСК „***“.

Обсъдени в тази връзка в цитираното решение са и възраженията на заинтересуваните лица. Прието за основателно е възражението, че проектът за изменение на ПУП – ПРЗ не съответства на чл. 21, ал. 2, чл. 31, ал. 4 от ЗУТ и чл. 71 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Прието за основателно е възражението по отношение на устройствените показатели. Уважени са възраженията по отношение обхвата на проекта – посочено е, че възложителят следва да изготви проекта в цялостен обхват на засегнатите имоти и да докаже устройствените показатели за новообразувания УПИ, в съответствие с Наредба № 8/2001 г...; Приети за основателни възраженията в частта за съществуващите сгради във връзка с неизпълнение на чл. 31, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ.

Със Заповед № 1635 от 08.08.2024 г. на кмета на Община П., предмет на настоящия съдебен контрол, основано в решението на ОбЕСУТ при Община П.*, при идентичност с мотивите на това решение, проектът за изменение на ПУП – ПР и ПЗ, на УПИ I – „За жилищно строителство и магазини“, кв. 223, [населено място] – ЦГЧ, с който се променя УПИ I, като се обособява нов УПИ – УПИ XI, по имотни граници на [ПИ] по КККР на [населено място], при условията на зона Ц, а УПИ XI се отрежда „За жилищно строителство, обслужващи дейности паркинг“, и за [ПИ], не е приет. Заповедта е съобщена на представляващия заявителя негов управител на 31.08.2024 г., видно от обратна разписка на л. 13 от делото.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото се допусна и изслуша съдебна техническа експертиза (СТЕ) (л. 328) със задачи, формулирани от страните по делото, изготвена от вещото лице арх. П. Г.. В по-голямата ѝ част СТЕ не се кредитира от съда, тъй като не дава конкретни и ясни отговори на поставените задачи, които да послужат като основа за извършване на преценка относно приложимия в процесния случай материален закон, съответно съдържа предложения за коригиране на процесния проект, каквато задача не е възложена на вещото лице. Така изготвеното заключение, на основание чл. 202 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, ще се цени от съда само в частите, съдържащи конкретни и относими към спорния предмет отговори на поставените задачи, а именно: наличие в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], който е част от площта на УПИ I, на подземни комуникационни или други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура (през ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] минават кабел 20 kV и тръбопровод 2 Ø133, изпълнен в непроходим канал); сервитутните ивици на техническата инфраструктура заемат повече от 1/3 от площта на ПИ с [идентификатор], а в тази връзка предвиденото с процесния проект ПУП – ПЗ застрояване в новия УПИ XI не може да бъде осъществено без да се измести трасето на топлопровода (л. 335, л. 336, л. 337). Във връзка с мотивите по т. 6 на оспорената заповед, визиращи че на съгласуваната скица липсва отразяване от „**“ ООД, [населено място] на съществуващите проводи (битов канал), захранващи вх. А и вх. Б на ЖСК „**“ експертизата ще се вземе предвид в частта (л. 333), в която експертът дава заключение, че в приложената по делото комбинирана скица (л. 230), са нанесени трасето на водопровода и канализацията, но същите не минават през новопроектирания УПИ XI, както и че на скицата ръчно е изписано и подписано, че „водопровода е нанесен на скицата…“ и че „канализацията е нанесена на скицата“.

Защитата на ответната страна оспори изцяло заключението по така изготвената СТЕ. На основание чл. 200, ал. 3, и във вр. с чл. 202 от ГПК съдът назначи тройна съдебна техническа експертиза, извършена от вещите лица А. И. Б., А. А. С. и Д. Г. А.. Заключенията на експертите са, както следва:

1. Според вещите лица с процесния проект не е доказана възможността за реализиране на свързано застрояване в УПИ I и в УПИ XI (въпроси № 1 и № 2 от СТЕ).

Имотът, за който е изработен процесния проект за изменение на ПУП – ПР и ПЗ, е ъглов, с лице на две улици и попада в устройствена зона „Ц“, поради което в него е допустимо да бъде реализирано свързано застрояване, но при условията заложени в нормите на чл. 21, ал. 2 ЗУТ, чл. 71 и чл. 76, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. В УПИ I има съществуваща свободностояща жилищна сграда, разположена на разстояние от границите на новообразувания УПИ XI (котирано в плана – 11.10 м). С процесния проект за ПУП – ПЗ, в новообразувания УПИ ХI е предвидено застрояване с две сгради, ситуирани по двете странични граници на имота и на двете улични регулации. С това е създадена възможност за реализиране на застрояване и в ** което да е свързано с новопредвидените две сгради в **, но тази възможност не е показана графично върху проекта. Процесният проект не предвижда покриване на заварена калканна стена на сграда в УПИ *, нито предвижда ново застрояване в **I, което да покрива калканите стени на предвидените в УПИ ** две жилищни сгради. Поради наличието на съществуваща жилищна сграда в УПИ I би следвало да се докаже възможността за застрояване с нови сгради на същия, които да покриват двата калкана на новопредвидените сгради в УПИ ** (л. 395).

На уточняващ въпрос на представляващия жалбоподателя (л. 406), експертите посочиха, че в случай че сградата се разполага на регулационна линия в проекта следва да бъдат дадени, да се „покажат“ линии на застрояване и в съседния парцел.

На уточняващи въпроси на защитата на жалбоподателя (л. 405) експертите посочиха: Предвид обхвата на заповедта, с която се разрешава изработването на процесния проект за изменение на ПУП – ПРЗ, от една страна не би следвало в проекта да се показва застрояване и в съседния имот. От друга страна обаче, при предвидено свързано застрояване между имотите следва да се изясни възможността за свързано застрояване – при липса на сграда в съседен имот, чийто калкан да се покрива, най-вероятно се предвижда „нещо“ и за съседния имот. Изискването за „показване и доказване“ на застрояване в съседния имот (УПИ I) е именно във връзка с процесния проект за ПУП – ПЗ, с който се отрежда застрояване на регулационна линия, т.е. на калкан. В процесния случай няма съществуваща сграда в съседния имот (УПИ *), чийто калкан да се покрива, като това не е предвидено и в друг план – нови сгради, чиито калкани да се покриват. Според експертите ЗУТ не позволява непокриване на калкан, тъй като изрично е записано изискване за припокриване на калканите по дължина и височина. Предвид това, че в проекта е показано застрояване с две отделни сгради на регулационната линия, т.е. на калкан, то в проекта за ПУП би следвало или в съседния имот да има съществуващ калкан, или такъв да бъде предвиден. т.е. калканът трябва да се „гарантира“ по някакъв начин.

2. В експертизата се дава заключение, че в УПИ I има една съществуваща сграда, състояща се от няколко секции. Не се констатира наличие на група от сгради (въпрос № 2, л. 395 и л. 396). Според експертите имотът не е предвиден за комплексно застрояване (л. 396). Заключението не се цени в частта, касаеща предвижданото застрояване в УПИ * – по делото не се съдържат конкретни доказателства в тази посока, а в резултат на извършена служебно справка в КАИС ПОРТАЛ ([интернет адрес]) относно статута на [ПИ] (УПИ *, (парцел I), се достига до данни, че соченият имот е предвиден за комплексно застрояване.
3. Не всички технически норми, заложени в Наредба № 8/2001 г. са изпълнени (въпрос № 3 относно обхвата и съдържанието на процесния проект) – липсват нормативно изискващите се графични материали към процесния ПУП – ПЗ. Проектът е изработен в обхват за ПИ [идентификатор], включително УПИ I. Според експертите в приложените по делото графични материали липсва извадка от действащия план за застрояване, тъй като графичният материал на ПЗ съдържа само изменението. На уточняващи въпроси на защитата на жалбоподателя (л. 407) вещите лица посочиха, че несъответствието е в това, че не е приложена извадка от действащия план. Тъй като с процесния проект не са правят поправки в ПЗ – в графичните части следва да се изчертаят, според нормите по Наредба № 8/2001 г., както извадка от действащия план, така и новопредвижданията. Според нормативните изисквания в графичната част на проекта следва да се приложи извадка от действащия план, каквото не е сторено. При всеки случай на частично изменение на плана следва да се разработи самостоятелен проект с извадка от действащия план, разположена в лявата част на чертежа, както и проект на частичното изменение, който се изчертава като нов план за застрояване – в дясната част на чертежа.
4. В представения проект предвидените в новия УПИ * сгради (въпрос № 1, л. 394) са обозначени с ограничителни линии на застрояване, а по страничните регулационни граници линиите на застрояване са обозначени като задължителни. В матрицата към плана са посочени устройствените показатели за зона „Ц“: височина до 15 м, етажи 5, плътност на застрояване — 80%, коефициент на интензивност на застрояване – 3, озеленена площ – 20 %, начин на застрояване „Д“ (свързано застрояване в два съседни имота). Не е посочена конкретна височина на сградите. На уточняващ въпрос на съда (л. 408) експертите посочиха, че в самата графика на застрояването не е посочена височината на сградата – в матрицата на височината са посочени само общи показатели за зоната, без да са записани конкретни показатели за имота, а би следвало в самото изчертаване на застроителните петна да се посочи височина на сградата.
5. С процесния ПУП – ПР (въпрос № 1, л. 395) е предвидена улична регулационна линия в зоната на кръстовището, разположена косо спрямо двете регулационни линии по двете улици, но не може да се установи дали отстъпът отговаря на нормирания в чл. 76, ал. 2 от Наредба № 7/2023 г. На уточняващи въпроси на защитата на жалбоподателя се допълни, че в представения проект на ПР не е котирано разстояние поради което и не може да се установи точно какво е скосяването. Застроителната линия към уличните регулационни линии е дадена с пунктирана линия, т.е. е посочена като ограничителна (тази, до която сградата може да „стигне“), не като задължителна, такава, на която сградата се разполага задължително.
6. Според заключението (л. 396 и л. 397, въпроси № 3, № 5 и № 6), съобразявайки ограничителните линии на застрояване към проводите, с които са обозначени сградите, може да се приеме, че проектът е съобразен със сервитутите на изградените в УПИ * (от който част е ПИ с [идентификатор]) мрежи и съоръжения, захранващи съществуващата в УПИ * жилищна сграда – в проекта част ПЗ са нанесени сервитут на топлопровод 2 x Ø133 – несиметричен спрямо оста с общ размер 6 м (посочено сервитутно разстояние от 2 м + 4 м от топлопровод между предвидените две нови сгради), и сервитут на кабели 20 kV – 2.10 м = (1.5 м + 0.6 м); приложени са съгласувателни писма с експлоатационните дружества. На уточняващи въпроси на защитата на жалбоподателя (л. 407, гръб) експертите допълниха, че принципно не съществува пречка да бъдат изместени трасетата на преминаващата през новопредвиждания УПИ * подземна инфраструктура, и конкретно преминаващия топлопровод, но това следва да е съгласувано с топлофикационното дружество преди изработване на проекта.
7. Експертите дават заключение (въпроси № 6 и № 7), че независимо че с процесния проект предвидените две сгради са съобразени с трасетата на проводите на техническата инфраструктура, преминаващи през имота, сервитутните ивици на техническата инфраструктура заемат повече от 1/3 от площта на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] – 14.66 кв.м (кабел) + 121.92 кв. м (топлопровод) = 136.58 кв.м, при площ на новопроектирания УПИ * от 274 кв.м. При площ на УПИ * от 274 кв. м и площ на сервитутни ивици от 136.58 кв. м, остава 137.42 кв. м свободна площ за УПИ XI. В този смисъл площта на сервитутните ивици е почти ½ от площта на УПИ * (разликата между двете е стойности е 0.84 кв. м. (137.42 кв. м – 136.58 кв. м.)

Заключението по изготвената тройна СТЕ се оспори от защитата на жалбоподателя в частта, съдържаща заключения по въпроси от 1 до 3, с доводи за несъответствие с доказателствата по делото и за неправилни интерпретации от правна страна, а в тази връзка се счита, че следва да бъде съобразено заключението по първата СТЕ. Възражението е без основание. Даденото заключение по тройната СТЕ в посочените части (въпроси 1 до 3), както и на въпроси 5 и 6, се кредитира от съда като обективно, безпристрастно и даващо отговори на поставените на експертите задачи, кореспондиращо с приобщените по делото доказателства, а заключението в тези му части е относимо към предмета на спора. Заключението в частта, свързано с членовете на ОбЕСУТ, подписали протокола, в който е обективирано решението, основание за издаване на процесната заповед, не се цени от съда – тези фактически обстоятелства са изводими от писмените доказателства, приобщени по делото, а за оценката на съдържанието на документите не са необходими специални познания по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

Заключението по първоначалната СТЕ в по-голямата му част няма да бъде взето предвид от съда, мотиви за което се изложиха по-горе. В частта на СТЕ, съдържаща отговори на въпросите налице ли са в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], подземни комуникационни или други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, съответно дали сервитутните ивици на техническата инфраструктура заемат повече от 1/3 от площта на ПИ, която принципно се кредитира, заключението се потвърждава и от изготвената тройна СТЕ.

По делото се представихa и приобщиха като писмени доказателства още:

Протокол от общо събрание на членовете на Камарата на архитектите в България (КАБ) (л. 340), от който е видно, че архитект С. А., арх. А. Б., арх. М. С. и архитект Е. Ч. са избрани за членове на Експертен съвет към главния архитект на Община Перник.

Писмо вх. № 223 от 30.01.2025 г. (л. 381) на председателя на Управителния съвет (УС) на КАБ, съгласно което архитект С. А. членува в КАБ към 01.08.2024 г.

Граждански договор от 11.10.2021 г. (л. 342), сключен между Община Перник и архитект С. А. за възлагане участието на последния в ОбЕСУТ при Община П.*.

Писмо вх. № 393 от 17.02.2025 г. (л. 385) на председателя на УС на Съюза на архитектите в България (САБ), съгласно което архитект С. Г. А. не е член на САБ към 01.08.2024 г.

Заповед № 280 от 12.02.2024 г. на кмета на Община П.* за назначаване на ОбЕСУТ (Общински експертен съвет по устройство на територията) (л. 255), както и списък на назначените експерти (л. 257), видно от която в състава на ОбЕСУТ при Община П.* са включени представители на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), на Камарата на архитектите в България (КАБ) и на Съюза на архитектите в България (САБ).

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Оспорваната заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 129, ал. 2, във връзка с чл. 136, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината със заповед одобрява (съответно отказва да одобри) проект за изменение на ПУП в обхват до един квартал. Заповедта е издадена именно от кмета на община П.*, поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е издадена в изискваната от закона писмена форма (чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 219, ал. 3 от ЗУТ), както и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 219, ал. 3 от ЗУТ. Не е налице основание за отмяна на акта в хипотезата на чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаване на оспорваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че производството пред административния орган започва по подадено заявление, придружено от скица-предложение, за процедиране и одобряване изменението на ПУП – ПРЗ, за УПИ – *„За жилищно строителство и магазини“, кв. * по регулационния план на [населено място] – ЦГЧ, чрез обособяване на нов УПИ – УПИ *, по имотни граници на [ПИ] по КККР на [населено място], попадащ в част от УПИ –*, с отреждане на УПИ XI „За жилищно строителство, обслужващи дейност и паркинг“.

Заявлението е подадено от заинтересуванo лице по чл. 131 от ЗУТ – „**“ ЕООД, собственик на [ПИ] по КККР на [населено място], попадащ в част от УПИ – *.

Със заповед № 155 от 27.07.2023 г. на компетентния за това орган – кмета на Община П. (чл. 135, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗУТ), е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП – ПР и ПЗ, на УПИ* – За жилищно строителство и магазини, кв. **, [населено място] – ЦГЧ.

Изработен и внесен е проект за изменение на ПУП (л. 217 – л. 242), който е съобщен на заинтересованите лица – собственици на имоти по чл. 131, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. т. 1 от ЗУТ, съгласно изискването на чл. 128, ал. 1, във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 136 от ЗУТ, на които, в изпълнение на разпоредбата на чл. 128, ал. 4 от ЗУТ, е дадена възможност в 14-дневен срок от съобщението да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта, отправени до кмета на Община П.*.

На основание чл. 128, ал. 8 от ЗУТ проектът и постъпилите срещу него възражения са разгледани от ОбЕСУТ при Община П.*. С мотивирано решение на Експертния съвет проектът не е приет с цитираните по-горе мотиви, обосновали издаването и на спорната в настоящото производство заповед. Тук следва, да се посочи, че са основателни доводите в жалбата, свързани със състава на ОбЕСУТ при Община П.*, приел решението, въз основа на което е издадена процесната заповед. По отношение ОбЕСУТ, съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗУТ, този експертен, помощен и консултативен орган към общинската администрация (чл. 6, ал. 1 от ЗУТ) се назначава от кмета на съответната община, а задължително за участие в него се канят представители на КИИП (Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране), КАБ (Камарата на архитектите в България) и САБ (Съюза на архитектите в България). Според чл. 6, ал. 7 от ЗУТ, условията и редът за работа на експертните съвети се уреждат със заповед на органа, който ги назначава. По делото се представи като доказателство Заповед № 280/12.02.2024 г. на кмета на Община Перник, с която е назначен състав на ОбЕСУТ, в който, видно от списъка неразделна част от тази заповед, включени са и представители на визираните в цитираната норма съсловни организации. Конкретно предвиждане обаче относно начина на провеждане на заседанията, изискване за кворум и мнозинство при вземане на решенията на ОбЕСУТ тази заповед не съдържа. Регламентирано е само, че в случай на отсъствие на експерт по уважителни причини в заседанията на ОбЕСУТ участва неговият заместник или друг експерт, временно назначен със заповед на кмета. От което следва, че заседанията на съвета ще бъдат съобразени с така издадената заповед само в случай на присъствие на всички негови членове/техни заместници или други експерти. Видно е от подписалите решението на ОбЕСУТ при Община Перник, обосновало процесната заповед, на това заседание присъствали са 7 лица от общо 16 на брой членове на експертния съвет, а само по отношение на трима от тях по делото са налице данни да са редовни членове – титуляри, на експертния съвет – арх. С. А., В. П. – началник отдел ИПКС, и Д. Е. – старши юрисконсулт в отдел ПО. При това положение без съмнение допуснато е нарушение на установените с цитираната заповед на кмета на Община П.* условия и ред за работа на ОбЕСУТ. Въпреки това съдът намира, че производството не се явява съществено опорочено, в степен да обоснове самостоятелно отмяна на оспорения административен акт. Основано в изводите по съществото на спора и приложимия материален закон, които ще се изложат по-долу, ведно с обстоятелството, че изискването за приемане на проекта за изменение на ПУП от съответния ОбЕСУТ не освобождава кмета на съответната община да се произнесе по същество на искането в рамките на вменените му по закон функции при процедиране на преписките по искания за изменение на влезлите в сила ПУП, съдът намира, че в процесния случай, дори недопуснато, това нарушение на административнопроизводствените правила не би довело административния орган до различни изводи относно фактите и приложимия материален закон.

Въз основа на решението на ОбЕСУТ е издадена и оспорената в настоящото съдебно производство заповед, с която административният орган не одобрява проекта за изменение ПУП – ПРЗ. Доводите на жалбоподателя в посока на формулирания в акта диспозитив, в който използван е изразът „не приема“, са без основание. Независимо от начина на формулиране на волеизявлението в разпоредителната част на акта – не приема, волята на неговия издател е ясна – отказано е одобряването на внесения проект в смисъла на разпоредбата на чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 136, ал. 1 от ЗУТ. Във връзка с което без основание са и доводите в жалбата, свързани с формулираното в обстоятелствената част на акта, че „… налице са основанията… за изменение действащия ПУП“, тъй като преценено ведно с мотивите и диспозитива, съставляващи оспорения акт, очевидно се касае за грешка в изписването.

Заповедта е съобщена на заинтересуваните лица по реда на АПК, съгласно изискването на чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 136, ал. 1 от ЗУТ.

С оглед изложеното не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Приложението на материалния закон:

В пункт 7 на оспорената заповед административният орган приема: „във връзка с чл. 67, ал. 2 от ЗУТ ще бъдат предприети бъдещи действия по прилагането на същия“. Съответно при обсъждане на възраженията срещу процесния проект, отнасящи се до несъобразяване на изискванията на чл. 67, ал. 2 от ЗУТ административният орган, излага мотиви, че по този въпрос се е произнесъл в т. 7 на заповедта.

Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗУТ, подземни и надземни общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се проектират и изграждат в общински и държавни поземлени имоти, но когато това е невъзможно се изграждат в поземлени имоти – собственост на физически и юридически лица по реда на чл. 199 и чл. 200. В тази връзка ал. 2 на чл. 67 от ЗУТ регламентира, че в поземлените имоти, които се намират в близост до подземни комуникационни или други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се предвижда такова застрояване, което да не влияе благоприятно върху конструкциите на техническата инфраструктура, както и да навлиза в сервитутните ивици за експлоатация и ремонт на тази инфраструктура. В случай на невъзможно постигане на целесъобразно застрояване или когато сервитутните ивици заемат повече от 1/3 от площта на урегулиран поземлен имот, с ПУП имотът се предвижда за съответната мрежа, като отчуждаването се извършва за сметка на съответния собственик на мрежата или съоръжението при спазване на изискванията на чл. 206.

В Наредба № 16 от 9 юни 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти са определени минималните размери на сервитутните зони за енергийните обекти и преносни мрежи. Съгласно Приложение № 2 към чл. 7 на Наредбата, раздел II, т. 2, при разпределителни топлопроводи, подземно полагани в … непроходими канали с размер на провода до 2 Ду 200 мм, минималният размер на сервитута е несиметрична ивица – от едната страна 2 м, а от другата 4 м от външния край на строителната конструкция на топлопровода. Съгласно Приложение № 5 към чл. 7, ал. 1, т. 5 на Наредбата, т. 2, сервитутите на кабелни линии за ниско и средно напрежение са: при трасе през урбанизирани територии: по оста на трасето – 1.5 м от едната страна и 0.6 м от другата страна – към сгради.

Във връзка с цитираната нормативна уредба, въпреки че от съдържанието на оспорения административен акт не става ясно какви конкретни съображения мотивират произнасянето на органа по този пункт (т. 7) на заповедта, съдът, като взема предвид доводите, обосновали възраженията на заинтересуваните лица срещу проекта, приемането им за основателни от административния орган, както и безспорно установеното по делото въз основа на приетата тройна СТЕ, счита, че процесния проект противоречи на правилото, установено в чл. 67, ал. 2, изр. второ във вр. с ал. 1 на ЗУТ. Доводите са следните:

По делото не се спори, което се установи и от приобщените доказателства, че ПИ с [идентификатор] попада в/част е, от площта на съществуващ УПИ I, в която има подземни комуникации и други мрежи на техническата инфраструктура – през ПИ с [идентификатор] преминават кабел 20 kV и тръбопровод 2 x Ø133, изпълнен в непроходим канал, съответно в процесния проект за ПУП – ПЗ са нанесени сервитут на топлопровод 2 x Ø133 – несиметричен спрямо оста, с общ размер 6 м (2 м + 4 м), и сервитут на кабели 20 kV – 2.10 м = (1.5 м + 0.6 м).

Независимо че във връзка с горното обстоятелство, въз основа на заключението по тройната СТЕ по делото безспорно се установи, че с процесния ПУП – ПЗ, в имот с [идентификатор], отреждан за УПИ XI, предвидените за застрояване две сгради са съобразени с трасетата на проводите на техническата инфраструктура, преминаваща през имота, захранващи включително и съществуващата в УПИ I сграда (съобразно изискванията на Наредба № 16 от 9 юни 2004 г., Приложение 2 към чл. 7 на Наредбата, раздел II, т. 2, и Приложение № 5 към чл. 7, ал. 1, т. 5 на Наредбата, т. 2), от доказателствата по делото също е безспорно, че сервитутните ивици на тази техническа инфраструктура заемат повече от 1/3 от площта на ПИ с [идентификатор] – 14.66 кв.м (кабел) + 121.92 кв. м (топлопровод) = 136.58 кв.м, при площ на новопроектирания УПИ XI от 274 кв.м. При площ на УПИ ** от 274 кв. м и площ на сервитутни ивици от 136.58 кв. м, остава 137.42 кв. м свободна площ за УПИ XI. Тези данни сочат, че площта на сервитутните ивици е почти ½ от площта на УПИ **, като разликата между двете е стойности е 0.84 кв. м. (137.42 кв. м – 136.58 кв. м).

При тези данни процесният проект за ПУП – ПЗ е в противоречие с нормата на чл. 67, ал. 2 от ЗУТ. Предвижданото с процесния проект застрояване в новия УПИ **не може да бъде осъществено, тъй като площта на сервитутната ивица дори само на съществуващия и преминаващ през имота топлопровод – 121.92 кв. м, без да се вземе предвид площта на сервитутната ивица на електрическо съоръжение – трасе на кабел 20 kV, заема повече от 1/3 от площта на новопредвидения УПИ **I, която стойност е 91.33 кв. м. Строителство не може да се осъществи без да се измести трасето на топлопровода, което принципно е възможно, съгласувано с топлофикационното дружество, но само ако не противоречи на установеното в чл. 67, ал. 2, изр. второ, предл. първо от ЗУТ правило – само в случай на площ на сервитутната ивица за експлоатация и ремонт на тази инфраструктура със стойност по-малка или равна на 1/3 от площта на УПИ и само в случай че това е целесъобразно. При заемане на площ обаче повече от 1/3 от площта на УПИ, ЗУТ изрично регламентира (чл. 67, ал. 2, изр. второ, предл. второ) отреждане на имота с ПУП за съответната мрежа. Т.е. изместване с цел застрояване на конкретен поземлен имот, на трасета на подземни и надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура законът не забранява след съответното съгласуване, но това е допустимо само в случай че площта на сервитутната ивица за експлоатация и ремонт на тази инфраструктура е по-малка или равна на 1/3 от площта на УПИ. Което е резонно – нецелесъобразно е допускане изместването на съществуваща възлова подземна инфраструктура за нуждите от застрояване в частен интерес, в процесния случай топлопровод, необосновано с важни обществени или държавни нужди. В тази връзка ще се посочи и по повод доводите в писмената молба (л. 269), допълваща жалбата, че законът не вменява в задължение на компетентния административен орган в „разрешителното“ производство за изменение на влязъл в сила ПУП да търси за нуждите на вносителя на проекта „възможности“ за изместване на съществуващи в имота, предмет на внесения проект, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Ирелевантно в тази посока, при наличието на законова пречка, е и наличието на съгласувателно становище от експлоатиращото съществуващия топлопровод дружество.

Предвид изложеното, макар крайно лаконично мотивирана само с посочване на нормата на чл. 67, ал. 2 от ЗУТ и сочене нуждата от прилагането ѝ, оспорената заповед, в частта ѝ по пункт 7, е съответна на приложимия материален закон. Дори да се приеме, че в тази му част оспореният административен акт не е мотивиран с фактическите обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 67, ал. 2 от ЗУТ, безспорно установените по делото факти сочат, че преразглеждане на въпроса от административния орган не може да доведе производството до целения от жалбоподателя изход.

Наличието на хипотезата на чл. 67, ал. 2 (изр. второ, предл. второ) от ЗУТ, обосновала процесната заповед, самостоятелно предпоставя отхвърляне на жалбата като неоснователна. Въпреки това съдът ще обсъди и останалите основания, мотивирали издаването на оспорената в настоящото производство заповед.

В пункт 1 на оспорения административен акт се приема, че изготвеният проект не отговаря и на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ и чл. 71 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба № 7 от 22.12.2003 г.), като възраженията на заинтересуваните лица в тази посока – касателно предвижданото строителство „на калкан“, са приети за основателни, макар отново с крайно лаконични мотиви.

Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗУТ сградите на основното застрояване могат да се застрояват свързано само на страничните имотни граници, като калканните стени се покриват напълно. Непокриване на част от заварена калканна стена може да се допусне при условия и по ред, определени с правилата и нормативите по чл. 13, когато покриването на калканната стена води до нарушаване на други нормативи за височина и разстояния и когато се налага съобразяване с други заварени специфични дадености. В същия смисъл е и правилото на чл. 71, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. що се отнася до сградите на основното застрояване, каквото е предвиждането на процесния проект – същите могат да се застрояват свързано само на страничните имотни граници, а в този случай калканните стени се покриват напълно, като изключения се допускат само при условията на чл. 82, ал. 4 и ал. 5 (в случай че покриването на заварена калканна стена води до нарушаване на други нормативи за височини и разстояния, както и при стръмни улици с наклон над 10 на сто).

Според § 5, т. 22 от ДР на ЗУТ, „свързано“ е застрояването, при което сградите в два или повече съседни урегулирани поземлени имоти се разполагат една до друга на имотните граници (регулационните линии). Свързаното застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти представлява допиране на сградите на основното застрояване

От приетата по делото тройна СТЕ се установи, че в новопредвиждания УПИ ** е предвидено застрояване с две сгради, ситуирани по двете странични граници на имота и на двете улични регулации, т.е. свързано. В съседния УПИ **има съществуваща, свободностояща жилищна сграда, но същата е разположена на разстояние от границите на новопредвидения УПИ **I (котирано в плана – 11.10 м). Т.е. с процесния проект не се предвижда покриване на заварена калканна стена на сграда в УПИ **. Няма доказателства, от които да се установява, че в УПИ I е предвидено и ново застрояване, което да покрива двете калканни стени на новопредвидените в УПИ **I две жилищни сгради. Възможността за реализиране на свързано застрояване в УПИ ** и УПИ **I не е показана и графично върху проекта. От изложеното следва, че по делото не е доказано, че предвиденото с процесния проект свързано застрояване на сгради от основното застрояване в УПИ ** отговаря на изискванията за свързано застрояване в съседни урегулирани имоти, установени в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗУТ, респективно чл. 71, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г., във вр. с определението, дадено в § 5, т. 22 от ДР на ЗУТ. Макар и заключението в тази част да се оспори от защитата на жалбоподателя, по делото не се ангажираха доказателства, опровергаващи мотивите на ответника, че процесният проект ПУП – ПЗ е в нарушение на така разписаните в ЗУТ и правила. Доводите на защитата на жалбоподателя в тази връзка са без основание – в каквато посока се направиха уточнения и от експертите в хода на изслушването им в съдебното заседание, поради това, че с процесния проект се предвижда застрояване с две отделни сгради на регулационните линии със съседния имот, т.е. на калкан, в проекта за ПУП – ПЗ, би следвало или да са отразени съществуващи в съседния УПИ **калкани, или да са „показани“ линии на застрояване и в този парцел, предвиждащи разполагане на съответни сгради на основното застрояване и на двете странични граници на имота. Съдът напълно споделя застъпеното от вещите лица становище, че ЗУТ „не позволява непокриване на калкан“, т.е. че „калканът трябва да се гарантира“. Това кореспондира включително с определението за свързано застрояване, дадено в § 5, т. 22 от ДР на ЗУТ – сградите (т.е. съществуващи или предвидени) в съседни урегулирани поземлени имоти са разположени една до друга на имотните граници (регулационните линии), което представлява допиране на сградите на основното застрояване. Действително, само по себе и изолирано, показването в процесния проект на линии на застрояване на калкан в съседния имот на регулационните граници с новопредвиждания УПИ би съставлявало „предложение“ за застрояване и в имот, който не е предмет на процесното производство. Но това обстоятелство сочи единствено, че редът за процедиране при предвиждано свързано застрояване в съседни урегулирани имоти е друг, каквото производство обаче не е инициирано в процесния случай.

Изложеното води на извод, че правилно с процесната заповед е прието, че е налице следваща нормативна пречка за приемане на процесния проект ПУП – ПРЗ. Въпреки принципната възможност за реализиране на свързано застрояване в процесния имот, с процесния ПУП – ПЗ не са съобразени установените в ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003 г. правила, с каквито доводи е мотивирана и процесната заповед. Въз основа включително на заключението на вещите лица по тройната СТЕ съдът приема за установено по несъмнен начин, че линиите на застрояване на предвижданото с процесния проект ПУП – ПЗ за УПИ XI застрояване със сгради на основното застрояване на страничните имотни граници с УПИ I, не граничат с калканни стени на съществуващи или предвидени с ПУП в УПИ I сгради. Поради това предвиденото свързано застрояване на двете сгради е в нарушение на изискването на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ и чл. 71, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г.

Във връзка с оспорената заповед в частите ѝ по пунктове 2 и 7, отнасящи се конкретно до част ПЗ на процесния проект и по повод доводите на жалбоподателя, изложени за първи път в представените по делото писмени бележки, свързано с липсата на мотиви в оспорения административен акт срещу законосъобразността конкретно на предложения проект за изменение на ПУП в част ПР. На първо място, твърдението, че със заявлението за допускане изработването на процесния проект не е искано изменение на ПУП в част ПЗ не кореспондира с данните в приложената към заявлението скица-предложение за изменение на ПУП, видно от чиято графична част посочено е, че имотът се отрежда „За жилищно строителство, обслужващи дейности и паркинг. На следващо място – няма данни по делото заявителят да е възразил срещу заповедта, с която е допуснато изработването на проект за изменение на ПУП – ПР и ПЗ. И не на последно – изработването на ПУП част ПР се допуска само по изключение. С ПР в общия случай се регулират улици и поземлени имоти без режим на застрояване (чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и чл. 54, ал. 1 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г.), като изработването (съответно допускането на изменение) на ПР, без изработване на ПЗ е само по изключение, и то ако значителна част от територията е застроена и е целесъобразно запазването на сградния фонд, не се увеличават устройствените параметри и показатели на територията, общественото обслужване, техническата инфраструктура и съществуват благоприятни инженерно-геоложки условия за застрояване (чл. 54, ал. 2 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г.) Одобряването само на ПР при наличие на предпоставките за изработване на ПРЗ (чл. 112, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 110, ал. 1, т. 1 от ЗУТ) би било незаконосъобразно, тъй като в разпоредбата на чл. 112, ал. 2 от ЗУТ законодателят изчерпателно е изброил в кои случаи територията следва да се урегулира с ПРЗ, от което следва, че разпоредбата е императивна.

В пункт 5 на оспорената заповед се приема, че с процесния проект не е доказано и изпълнението на чл. 76, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. Разпоредбата предвижда в ъгловите урегулирани имоти, когато линиите на застрояване съвпадат с уличните регулационни линии и по двете улици, в зоната на кръстовището линията на застрояване да отстъпи от пресечната точка на уличните регулационни линии на урегулирания имот най-малко на 2 м, мерено по ъглополовящата.

От доказателствата по делото е безспорно, че процесният имот е ъглов, с лице на две улици. В тази връзка, основано в приобщените по делото доказателства в заключението по тройната СТЕ се сочи, че с процесния ПУП – ПР, е предвидена улична регулационна линия на новия УПИ **в зоната на кръстовището, разположена косо спрямо двете регулационни линии по двете улици. Във връзка с предвиденото застрояване на двете улични регулационни линии според експертите, въз основа на данните в представения проект, както и от останалите доказателства по делото не може да се установи отстъпът на линията на застрояване от пресечната точка на уличните регулационни линии на имота – в представения проект на ПР не е котирано разстояние, поради което и не може да се установи точно какво е скосяването, а застроителната линия към уличните регулационни линии е дадена с пунктирана линия, т.е. е посочена като ограничителна, не и като задължителна. От което следва, че с процесния проект не се доказва съответствие с нормативното предвиждане, установено в разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗУТ, респективно чл. 76, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г.

Административният орган в пункт 2 на оспорената заповед приема, че процесният проект не отговаря на изискванията на чл. 22, чл. 31, ал. 2 и чл. 35, ал. 1 от ЗУТ, като сочи, че „проектът следва да докаже условията на чл. 22 от ЗУТ и относимите към него разпоредби за комплексно застрояване на Наредба № 7 от 22.12.2003 г.

Нормата на чл. 22 от ЗУТ се отнася до комплексното застрояване по смисъла на § 5, т. 23 от ДР на ЗУТ – застрояване в големи урегулирани поземлени имоти на групи от сгради, които се разполагат свободно стоящи или допрени една до друга, представляващо според чл. 22 разполагане в квартали и в големи урегулирани поземлени имоти на групи от сгради с различно предназначение, свободно стоящи или свързани. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗУТ регламентира нормативните разстояния на сградите на основното застрояване при средно и високо жилищно застрояване, до страничната граница на урегулирания поземлен имот и до границата към дъното на урегулирания поземлен имот. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗУТ, регламентира разстоянията между жилищни и нежилищни сгради в съседни урегулирани поземлени имоти.

От мотивите на оспорената заповед, както и от останалите документи, съставляващи преписката по издаване на оспорения административен акт не може по никакъв начини да се установи защо се приема, че проектът не отговаря на нормативните изисквания, установени в посочените разпоредби. Процесният проект не предвижда комплексно застрояване, поради което и нормата на чл. 22 от ЗУТ е неприложима. Проектът предвижда средноетажно застрояване с две сгради, при което принципно е приложима разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗУТ, но от мотивите на оспорената заповед не може да се установи защо и в коя негова част проектът кореспондира с посочената норма.

В мотивната част на заповедта са формулирани и изводи, свързани с намалени отстояния, основани в позоваване на чл. 31, ал. 4 от ЗУТ, чл. 35, ал. 1 от ЗУТ, чл. 71, ал. 2 от Наредба № 7/2003 г., но отново е невъзможно да се установят фактическите основания, довели до тези правни изводи, още повече като се вземе предвид безспорното по делото обстоятелство, че процесният имот е ъглов с предвиждано в него средно жилищно застрояване, при което приложими са изискванията за разполагане на сградите на основното застрояване, установени в чл. 27 и чл. 31, ал. 5, изр. трето от ЗУТ, препращащ на свой ред към нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване при средно жилищно застрояване, установени в ал. 2 на чл. 31 от ЗУТ. Съответно невъзможно е да се установи и какви са фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган приема, че приложим е чл. 36 от ЗУТ, и какво е следвало да бъде „поискано“ от възложителя.

Според административния орган – пункт 3 на оспорената заповед, проектът не е изготвен в необходимия обхват и съдържание съгласно чл. 49, чл. 65 и чл. 68, ал. 1 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове (Наредба № 8 от 14.06.2001 г.)

Разпоредбата на чл. 49 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. се отнася до съдържанието на окончателния проект на ПРЗ, като съгласно ал. 1, т. 3 проектът следва да съдържа графичните и други материали, допълнени и преработени в съответствие с окончателния проект на ПРЗ. Съответно чл. 65 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г., регламентира допълнителните елементи, които следва да съдържат графичните материали за всички видове устройствени планове. Съгласно чл. 68, ал. 1 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. изискванията към съдържанието и оформянето на графичните материали към проектните части на устройствените планове са определени в Приложение № 1.

Според вещите лица в приложените по делото графични материали не е приложена извадка от действащия план за застрояване – графичният материал на ПЗ съдържа само изменението, но тъй като с процесния проект не са правят поправки в ПЗ, в графичните части следва да се изчертаят, според нормите по Наредба № 8 от 14.06.2001 г., както извадка от действащия план, така и новопредвижданията. Т.е. в графичната част на проекта е следвало да се приложи извадка от действащия план, каквото не е сторено. Експертите сочат, че при всеки случай на частично изменение на плана следва да се разработи самостоятелен проект с извадка от действащия план, разположена в лявата част на чертежа и проект на частичното изменение, който се изчертава като нов план за застрояване – в дясната част на чертежа.

Въз основа на заключението на експертизата съдът намира за правилни, въпреки неконкретни, мотивите, обосновали тази част на оспорения административен акт – процесният проект не съответства на изискванията, установени към обхвата и съдържанието на устройствените планове, установени в Наредба № 8 от 14.06.2001 г., конкретно на изискванията към съдържанието и оформянето на графичните материали към проектните части на устройствените планове, и в частност на общите правила за изчертаване на елементите на ПУП - ПЗ, регламентирани в Приложение № 1 към чл. 68, част „Изработване на ПУП“, т. 8.12, изискващи при всеки случай на частично изменение на плана да се разработва самостоятелен проект с извадка от действащия план, разположена в лявата част на чертежа, и проект на частичното изменение, който да се изчертава като нов план за застрояване – в дясната част на чертежа.

Административният орган приема в пункт 6 на акта, че на съгласуваната скица липсва отразяване от „**“ ООД, [населено място] на съществуващите проводи (битов канал), захранващи вх. А и вх. Б на ЖСК „**“. Следва в тази връзка да се посочи, че по делото не се съдържат доказателства какъв е източникът на това заключение на административния орган. Основано в констативно-съобразителната част на изготвената по делото СТЕ се приема, че в приложената по делото комбинирана скица (л. 230) са нанесени трасето на водопровода и канализацията, (л. 333), като липсват мотивирани възражения или дадени допълнителни предписания от експлоатационното дружество, свързано с така представения проект (арг. от чл. 128а, ал. 3, във вр. с чл. 135, ал. 2, във вр. с чл. 136, ал. 1 от ЗУТ), както и липсват данни в хода на процесното производство, както и предхождащото го по разрешаване изработването на процесния проект, въобще да е процедирано от компетентния орган по реда на чл. 128а от ЗУТ, във вр. с чл. 136, ал. 1 от ЗУТ.

Въз основа на всичко изложеното, въпреки констатираната необоснованост и липса на мотиви в обсъдените по-горе части на акта се приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед по чл. 146, т. 4 от АПК. Материалният закон в частта на оспорената заповед, с която е отказано приемането на процесния проект на ПУП – ПРЗ, като изготвен в противоречие с нормативните правила, установени в чл. 67, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗУТ, във вр. с Приложение № 2 към чл. 7 на Наредба № 16 от 9 юни 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, раздел II, т. 2, и Приложение № 5 към чл. 7, ал. 1, т. 5 на Наредба № 16 от 9 юни 2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, т. 2, както и с изискванията на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 71, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, е приложен правилно, поради което жалбата ще се отхвърли като неоснователна.

Относно разноските:

При този изход на спора, следва да бъде оставено без уважение направеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направени по делото съдебни разноски.

С оглед изхода на делото своевременно направеното искане от страна на пълномощника на ответника за присъждане на разноски се явява основателно. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в общ размер на 3062,36 /три хиляди шестдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/, в това число: юрисконсуртско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева, определено по реда на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и заплатен депозит за вещи лици в общ размер на 2862,36 /две хиляди осемстотин шестдесет и два лева и тридесет и шест ст./, въз основа на платежно нареждане от 15.11.2024 година /лист 320/, платежно нареждане от 17.01.2025 година /лист 350/, платежно нареждане от 27.01.2025 година /лист 362/ и платежно нареждане от 24.03.2025 г. /лист 422/.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „**“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], срещу заповед № 1635 от 08.08.2024 г. на кмета на Община П.*, с която не е одобрен Проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация и план за застрояване, на поземлен имот) ***, част от УПИ (урегулиран поземлен имот) **– „За жилищно строителство“, кв. **, по плана на [населено място] – ЦГЧ, като неоснователна.

ОСЪЖДА „**“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя М. Г. Р. да заплати в полза на Община - П.* съдебни разноски в размер на 3062,36 лв./три хиляди шестдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.