РЕШЕНИЕ
№ 2823/03.07.2020 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 17636 по описа
на съда за 2019
г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен П.М.Н., ЕГН **********, с адрес: *** срещу О. Д. на М. на в.р. – В. иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1547,29 лв. (след
допуснатото намаляване на иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 240,24 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 28.10.2019 г., до окончателното ѝ изплащане, както и
сумата от 214,69 лв. (след допуснатото намаляване на
иска по реда на чл. 214 от ГПК)представляваща сбор
от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения,
начислено считано от падежа на всяко от задълженията до 28.10.2019 г.
Ищецът П.М.Н.
излага, чрез адв. Ц.Б., че е полагал труд по служебно правоотношение възникнало
с ответника на длъжност „младши инспектор” в Трето РПУ към ОД на МВР – В., като има статута на държавен служител. Работил на смени от 22:00 ч. до 06:00 ч. при сумарно
изчисляване на работното време. Сочи, че съгл. чл. 176 от ЗМВР брутното
възнаграждение се състои от основно и допълнителни, Поддържа се, че нормалната
продължителност на работното време съобразно чл.. 187, ал.1 от ЗМВР е 8 часа
дневно и 40 седмично при 5-дневна работна седмица. Твърди се, че съгласно
чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в
работни дни – подневно, а за работещите не 8-, 12- или 24- часови смени –
сумирано за тримесечен период, като съгласно чл.5, т.2 работа извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на отчетен период. Съобразно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, към
основното месечно възнаграждение се дължи допълнително за извънреден труд, като
в този смисъл е и нормата на чл. 67, ал.1 от ЗДСл, включително на чл. 67, ал.7,
т.2 от ЗДСл. Твърди, че за процесния период е действала Наредба № *г. на
министъра на вътрешните работи уреждаща реда за организацията и разпределянето
на работното време, неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурствата, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. С така приетата Наредба въпросът с преобразуването
на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действала до
31.03.2015г. Наредба № *г. е останал неуреден, поради което и приложение следва
да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство. В тази
връзка излага, че в чл.9 от Наредбата за
структурата и организацията на РЗ при сумирано изчисляване на работното време,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за
подневно отчитане на работното време, т.е коефициент 1.143. Твърди, че в
периода 01.10.2016 г. до 30.09.2019 е положил общо 1680 часа нощен труд, който
преизчислен към дневен води до извънреден труд от 240,24 часа, което изчислено
на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% възлиза в размер на
исковата сума, който не е заплатена от ответника. По изложените съображения моли за уважаване
на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът О.д. на М.
на в. Р. - В., чрез гл. юрк. Б. Й. е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Не оспорва, че в
процесния период ищецът е бил държавен служител по служебно
правоотношение в МВР. Поддържа, че общите разпоредби на КТ и ЗДСл са
неприложими за процесното правоотношение, доколкото е налице специална уредба в
ЗМВР и Наредба № * г. В тази връзка излага, че няма основание за преизчисляване
на нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143,
тъй като нормалната продължителност на дневното работно време на държавните
служители в МВР е 8 часа и положеният труд през нощта е също 8 часа за всеки
24-часов период, респ. коефициентът е единица. Излага, че размерът на
възнаграждението за нощен труд е установен в специалната уредба, предвиждаща,
че за всеки отработен час през нощта (между 22.00 ч. и 6.00 ч.) на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25
лв. Поддържа, че положеният от ищеца в процесния период нощен труд е правилно
отчетен и полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено,
съобразно действащите специални правила, както и че същото е заплатено в пълен
размер. Позовава се и на писмо от МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени
тълкувания относно преизчисляването на дневния и нощен труд. В условията на
евентуалност – в случай че се приеме за основателен предявения иск, оспорва
направените в исковата молба изчисления на положените от ищеца часове нощен
труд, доколкото същите не съответстват на представените доказателства. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно ищецът, чрез адв. Ц.Б. поддържа
изразеното становище по спора.
След
преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на работника
за положен от него извънреден труд. При така определения фактически състав на
правото и съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното
провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение
с ответника, като в периода 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. е полагал труд на
24часови смени; основанието, от което произтича вземането му и размер на
дължимото възнаграждение за положения труд. Провеждане на това доказване
възлага на ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на
задължението за заплащане на положения по правоотношението труд.
Между страните е нямало спор, че между тях е съществувало служебно
правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал длъжността „младши
инспектор” в Трето РПУ към ОД на МВР – В.. Както и че в периода 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е работил на 24-часови смени при сумирано изчисляване на
работното време.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон
работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен
ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат
компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за
извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната
си редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на
8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период.
Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на
обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.г. отчитането се извършва помесечно до 13.10.2016г. /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е от 14.10.2016г. до 30.09.2019 г. на
тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден
труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 6,00 часа. До изм. на ал. 2 на чл.
179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на
възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на
вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните
работи се определят условията и реда, а техният размер - с негова заповед. В
ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет
за държавните служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. действащи са били
последователно Наредба № *г. отменена с решение № *г. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г.
и Наредба № *г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./ издадени от
Министъра на вътрешните работи. Всяка от тях урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и според тях при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и
6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № *г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № *г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в подзаконов
нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с
коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № *г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение
налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът съобрази неоспореното от страните и
кредитирано от съда заключение по ССчЕ.
От него се установява, че след приравняване на нощните часове отработени
от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна
неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното
възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., възлиза на сумата от 1538,03 лв.,което не е заплатено на ищеца.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните доказателства съдът приема,
че извънредният труд след преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент
1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което претенцията следва да
бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 28.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на
обезщетението за забава, съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Същото се претендира от 01-во число на месеца, следващ отчетния период.
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд
е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното
е установен срок- първо число от месеца, следващ
този, за който се дължи трудовото възнаграждение освен, ако не е уговорено нещо
друго. Подобна уговорка да е съществувала между страните по делото не е
твърдяна, респ. не е доказана. По тези факти страните не са спорили. На
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в
който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение,т.е срокът кани и без
да е нужна покана. Следователно, от датата на падежа
длъжникът изпада в забава и от този момент дължи обезщетения за забава в размер
на натрупаната лихва. Следователно, от деня на падеж, ответникът е
изпаднал в забава, поради което и обезщетение за забава следва да се дължи от
01-о число на месеца, следващ отчетния период. Съобразно
заключението на в.л. и предвид приетия за доказан размер на отделните главни
задължения, дължимото обезщетение за забава е в размер от общо 214,69 лева.
В така посочения размер исковата претенция следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора и своевременно направените искания от страните, на всяка от тях следва да се присъдят разноски съобразно уважената, респективно
прекратената поради частичното оттегляне на исковете (с първоначален размер от 2003,60 лв., съответно 297,48 лв.)
част от претенцията. С представения списък по чл. 80 от ГПК и договор
за правна защита и съдействие ищецът по
делото е доказал действително направени разноски от 250,00 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение. В тази връзка релевираното от
ответника възражение за прекомерност се явява неоснователно доколкото платения
от ищеца размер е почти на минимума от 245,71 лв. определен по реда на чл. 7,
ал.2, т. 2. от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в приложимата съобразно действащия материален закон към момента
на договарянето редакция - изм. - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020
г.. Или съгласно изхода на делото на ищеца
следва да се присъдят разноски от общо 191,42 лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Съответно на основание чл. 78, ал.
4 от ГПК на ответника се полагат разноски съответстващи на прекратената част от
иска, които възлизат на 23,43 лв. от общо доказаните 100,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК вр. чл.
25, ал.1 от НЗПП.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на
ДТ, като предвид основателността на исковете, но и при съобразяване на прекратената
част ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС част от
направените в производството разноски възлизаща на 111,89 лева от дължимата ДТ
и 153,14 лева от депозита за вещо лице от общо 200,00 лв., или общо ответникът
следва да понесе на основание чл. 78, ал. 6 ГПК разноски в размер от 265,03
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА О.д.на М. В.р.- В. ДА ЗАПЛАТИ на П.М.Н., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1547,29 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 240,24
часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 28.10.2019 г., до окончателното ѝ изплащане,
както и сумата от 214,69 лв. представляваща сбор
от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения,
начислено считано от падежа на всяко от задълженията до 28.10.2019 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА .д.на М. В.р.- В. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд В. в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 265,03 лева, представляваща разноски за
дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА .д.на М. В.р.- В. ДА ЗАПЛАТИ на П.М.Н., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 191,42 лева, представляваща съдебно- деловодни разноски направени в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.М.Н., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на .д.на М. В.р.- В. сумата от 23,43 лева, представляваща съдебно- деловодни разноски направени в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.4 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: