Решение по дело №2844/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. П., 05.12.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         П.ски районен съд, V гр. състав, в публично заседание, проведено на 07.11.2018г. в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА

и при секретар Галя Николова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2844 по описа на съда за 2018г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 414 от ГПК.

Исковата молба е подадена от „Т.П.” ЕАД против А.Т.С. ***, с искане да се признае за установено, че ответникът дължи сумата от 309,75 лв., представляваща главница за периода от 01.11.2016 г. до 31.12.2017 г., сумата 21,17 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.01.2017 г. до 05.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2018 г. до изплащане на вземането. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 1053/2018г. на РС П., като съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че в срок длъжникът е възразил срещу издадената заповед, след което РС П. е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ ответникът е собственик / ползвател на топлинна енергия за имот на адрес ***, като същата не е заплатена. Публикувани са общите условия за договора за доставка на топлоенергия съгласно изискванията на Закона за енергетиката. Претендират се разноски. С писмена молба от 22.10.2018г., потвърдена в съдебно заседание ищецът е заявил, че след завеждане на делото на дати 03.07., 03.08., 01.09. и 04.10.2018 г. ответницата е заплатила изцяло исковата главница и исковата лихва по делото без разноските в заповедното и в исковото производства, които само претендира.

Назначения особен представител на ответника, е взел становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Счита за недоказано, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, че доказателствата са непълни за да се направи извод за начина на изчисляване на главницата. Моли съдът да отхвърли исковете, а след изавлението за плащане на исковите суми, моли съда да редуцира разноските по делото.

Третото лице-помагач „НЕЛБО” ЕАД не взема становище по делото, представя подробни месечни справки за дялово разпределение на ТЕ за целия исков период на главницата.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено следното: На 13.02.2018г. „Т.П.” ЕАД, в качеството на заявител, е подал заявление до ПлРС, по което е образувано ч.гр.д. 1053/2018г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 714/13.2.2018г. С тази заповед ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите: 309, 75 лв., представляваща главница за периода от 01.11.2016 г. до 31.12.2017 г., 21,17 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.01.2017 г. до 05.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 75, 00 лв. разноски по делото, от които 25,00лв. внесена държавна такса и 50, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е била връчена на ответника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и това е било основание съдът да укаже на заявителя да предяви установителен иск за вземането си, съгл. чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК, което той е направил в законоустановения срок, подавайки искова молба на 26.04.2018г.

От изисканите по делото справки от Службата по вписвания гр. П. и представения нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане ***е видно, че от 1993г. ответницата е собственик на недвижимия имот, на адрес гр.П., ***. На 28.05.2013г. тя е подала заявление до ищеца, с което е поискала да ѝ се открие партида при него за заплащане на топла вода и отопление.  Ищецът е представил по делото извлечение от сметката на длъжника за дължимост на претендираната главница и лихва към 05.02.2018г., а третото лице – помагач е представило изисканите от него справки за помесечно отчитане на отдадена за имота топлоенергия, включващо суми за отопление с щранг-лира и сградна инсталация.  Към датата на първото по делото съдебно заседание ищецът е признал наличие на плащане от страна на ответника на исковите суми, като е посочил дати на плащане - 03.07., 03.08., 01.09. и 04.10.2018г.  Признанието на ищеца за плащане на претенциите, представлява признание за неблагоприятен за него факт и следва да бъде съобразено от съда, независимо от липсата на изявление за същото обстоятелство от страна на ответника и липсата на представени доказателства за плащането.

Поради горното, съдът намира, че следва да признае за установено, че исковете за лихва и главница са били дължими от ответника, доколкото той е е собственик на топлофициран имот, до който ищецът е доставял ТЕ за периода 01.11.2016 г. до 31.12.2017 г. Не е било необходимо сключването на договор между страните и представянето на такова доказателство по делото, т.к. отношенията между ищеца и физическите лица се уреждат от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По делото не е спорно, но и е видно от събраните доказателства, че в сградата – ЕС, има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа, и поради това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответникът - като физическо лице, собственик на топлоснабден имот - е лице, ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има качеството на клиент на ТЕ.

 Претенциите на ищеца за главница и лихви обаче се явяват погасени чрез плащане, и като такива следва да се отхвърлят. Съпоставяйки датата на подаване на исковата молба - 26.04.2018г. и датите на плащане - 03.07., 03.08., 01.09. и 04.10.2018г., съдът констатира, че плащането е станало по-късно, в хода на делото, и че чрез неплащане на сумите до подаване на иска, ответникът реално е станал повод за завеждане на делото и дължи разноските, които ищецът е направил за това. Всичко това сочи, че разноски, претендирани в заповедното производство, а после и в исковото, са дължими от ответника, т.к. и двата случая неговото поведение е било причина за завеждане на делата. Ответникът също така следва да понесе и разноските, направени за негов представител от ищеца.

При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да присъдят разноски за исковото производство, които възлизат на 475.00лв. /75.00 лв. - заплатена държавна такса, минимума от 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 300.00лв. – възнаграждение за особен представител/. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното производство, които са в размер на минимума – 25.00лв. ДТ и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

 

 

Р        Е       Ш        И:

 

ОТХВЪРЛЯ, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ предявените искове на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, за признаване за установено, ЧЕ А.Т.С., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** с представител Й.В.В., следните суми: 309,75 лв., представляваща главница за периода от 01.11.2016 г. до 31.12.2017 г., сумата 21,17 лв., представляваща лихва за забава за периода от 03.01.2017 г. до 05.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 714/13.2.2018г. по ч.гр.д. № 1053/2018г. на ПлРС.

ОСЪЖДА А.Т.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.” ЕАД с ЕИК114005624, със седалище и адрес на управление *** с представител Й.В.В., разноски по гр.д. 2844/18г. в размер на 475.00лв. и по ч.гр.д. № 1053/2018г. на ПлРС, в размер на 75.00лв.

Решението е постановено при участието на третото лице – помагач „НЕЛБО” ЕАД.

Решението подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: