№ 21
гр. Варна, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20233110204822 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на Н. Б. С. против Наказателно Постановление №23-0819- 003770/
11.10.2023г. на Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с
което на Н. Б. С. е наложено административно наказание "Глоба" в размер
на 200 лева на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, поради това се иска
отмяна на постановлението.
В съдебно заседание въззивницата редовно призован, се явява лично и
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява, но
ангажира становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 31.08.2023 г. около 22:00 часа в гр.Варна по ул. Г. Пиячевич посока
бул. Вл. Варненчик управлява лек автомобил с per № В 7549 СА и на
кръстовището с ул. „Под игото“ при извършване на маневра ляв завой като не
пропуска и е блъсната от насрещно движещия се в права покока лек
1
автомобил с рег№В6403 ТМ. Настъпило ПТП с материални щети по
автомобилите.
Въз основа на акта за установяване на административно наказание,
било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което
административно-наказващия орган изцяло възприел фактическите
констатации в акта.
В хода на съдебното производство бе разпитан свид. Б., чиито
показания съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно. Същият е
очевидец на ПТП. Твърди, че автомобила на жалбоподателката е бил навлязал
в кръстовището, когато е била блъсната от другият автомобил участник в
ПТП. Според свидетелят автомобилът на жалбоподателката е бил спрял.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните
в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект,поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР -Варна, съгласно заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и в
шестмесечния преклузивен срок. В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във
вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Правилно АНО е приложил материалния закон след като е
2
констатирал нарушението по чл. 37 ал.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма и на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от
ЗДП е наложил наказание. Видно разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗДП при
завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства. В конкретния случай жалбоподателя не е изпълнил
тези си задължения и е станал причина за ПТП, като в тази насока са всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства. Съдът намира, че ако в
действителност жалбоподателката е спряла автомобила си преди да навлезе в
кръстовището и е изчакала насрещно движещите се автомобили, а не след
това, произшествие не би възникнало. Правилно е била определена и
санкционната норма. В тази връзка съдът намира, че същия е правилно
наказан. Видът и размерът на приложимото в случая наказание са определени
от законодателя в императивен размер, като съдът не констатира допуснато
нарушение при определяне на наказанието, поради което обжалваното НП
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид това и в съответствие с фактическите констатации в АУАН,
чиято презумптивна доказателствена сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП не е
оборена от жалбоподателя в производството пред съда, следва да се приеме,
че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от
органите на „Пътна полиция“ в хода на административнонаказателното
производство. Установените данни мотивират съда да приеме, че
жалбоподателката е извършила вмененото и нарушение, в резултат на което
законосъобразно административнонаказващия орган я е санкционирал. Съдът
намира, че релевантните факти се потвърждават изцяло от събраните в
административнонаказателното писмени и гласни доказателства, като в тях се
съдържат непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че нарушението не може да
се квалифицира като маловажно, тъй като те по нищо не се отличава от
останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП. Поради
3
изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се
приема като маловажно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №23-0819-003770/
11.10.2023г. на Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с
което на Н. Б. С. е наложено административно наказание "Глоба" в размер
на 200 лева на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП.
ОСЪЖДА Н. Б. С. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5