№260048
гр.
Силистра, 25.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, в открито заседание на трети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Теодора Василева
Членове: 1. Добринка Стоева
2. Огнян Маладжиков
при
секретаря Данаила Георгиева, като разгледа докладваното от мл.съдия Маладжиков
въззивно гражданско дело № 19 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от С.З.А.
с ЕГН **********, чрез процесуален представител, против Решение № 170 /
01.10.2019 г. по гр.д.№ 453 / 2017 г. на Дуловския районен съд, с което
жалбоподателят е осъден да плати на: А.С.Н. 420 лв; Т.К. 210 лв; Т.К. (М.) 210
лв; А.А.Н. 140 лв; Т.Ф.С. 140 лв; Г.Ф.Н. 140 лв; С.А. Ф 1260 лв; П.Е.А. 420 лв;
А. М А. 420 лв; А. А Д. 840 лв; Н.А.А. 840 лв; З.В.М. ( ЗХ) 280 лв; Р.В. Х 280
лв; З.Ю.А. 280 лв; Н М. С 420 лв; Б.М.А. 420 лв; Н.М.О. 420 лв; Г.М.И. 630 лв; С.М.З.
- 630.00 лв; Г.М.И. 630 лв; А.М.Х. 630 лв, които общо правят 9660 лева, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 21.09.2017 г.
Сумите представляват припадащите се на въззиваемите
на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС части от получения от жалбоподателя наем за
стопанските 2011/2012 г., 2012/2013 г., 2013/2014 г., 2014/2015 г. и
2015/2016г., за съсобствените им
недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор 53148.14.5 /с номер по предходен
план 014005/ по КККР на с. Овен, общ. Дулово, одобрен със Заповед № РД -18-969/18.04.2018
г. на ОД на АГКК, представляващ НИВА с площ от 16004 квадратни метра, трета
категория, находяща се в местността „ЮРТЛУК“ и Поземлен имот с идентификатор
53148.35.1 /с номер по предходен план 035001/ по КККР на с. Овен, общ. Дулово,
одобрен със Заповед № РД-18-969/18.04.2018 г. на ОД на АГКК, представляващ НИВА
с площ от 20003 квадратни метра, трета категория, находяща се в местността
“КАЛЕ ЮСТЮ“.
За да уважи исковете на ищците по чл. 30,
ал. 3 от ЗС, Дуловският районен съд ги е намерил за основателни с оглед на
събраните доказателства, сочещи на извода, че страните по делото са
съсобственици на процесните имоти при съответните квоти съгласно Закона за
наследството. Позовал се е на заключението на вещото лице за размера на
пазарните наеми през процесните години, а от неявяването на ответника по реда
на чл. 176, ал. 1 и въз основа на ал. 3 от ГПК е направил извода, че същият е
предоставял за възмездно ползване двата поземлени имота през
петте стопански години.
Жалбоподателят счита, че неправилно
искът е квалифициран по чл. 30, ал. 3 от ЗС, вместо по чл. 31, ал. 2 от ЗС,
според който необходима предпоставка за уважаването му е покана от страна на
ищците. Неправилен и необоснован, според него, е изводът на съда, че е
предоставил ползването на двата недвижими имота на трети лица. До него се е
стигнало след неправилен доказателствен анализ и приложение на чл. 176 от ГПК,
за което не е имало предпоставки. Съдът е предпоставил без никакви
доказателства участниците в общите права на собственост върху двата земеделски
имота. Първата инстанция е присъдила обезщетение за своенето на поземлените
имоти, без да се интересува от действителния размер на ползата, от която
съсобствениците са лишени и която подлежи на разпределение. Моли въззивният съд
да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли исковете. В съдебното
заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа жалбата на
посочените основания и претендира присъждането на разноските, направени пред
двете инстанции.
Постъпил е отговор от процесуалния
представител на въззиваемите, който оспорва жалбата, счита я за неоснователна.
Намира, че районният съд правилно е квалифицирал исковете по чл. 30, ал. 3 от
ЗС и затова покана до съсобственика не е необходима. Моли за потвърждаване на
обжалваното решение.
Силистренският окръжен съд, като взе
предвид процесуалните изявления на страните, събраните доказателства и
относимите законови норми, намира от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение е валидно и
допустимо, но частично неправилно, а въззивната жалба срещу него е частично
основателна.
В частта, с която жалбоподателят е
осъден да плати на Г.М.И. 630 лева, първоинстанционното решение е влязло в сила
по отношение на правоприемнците на ищцата: дъщеря ѝ С.Ш.О. с ЕГН **********
и сина ѝ Р.Ш.Н. с ЕГН **********, поради необжалване на прекратителното
Определение № 172/02.06.2020 г. по делото.
Неоснователно е оплакването на
въззивника, че правилната правна квалификация на иска е по чл. 31, ал. 2 от ЗС,
вместо посочената от първата инстанция – чл. 30, ал. 3 от ЗС. Константна е
практиката на Върховния касационен съд, а преди него – на Върховния съд, че ако
съсобственик получава доходи от общия имот, като го ползва не лично, а
отдавайки възмездно ползването другиму, всеки друг съсобственик може да иска от
съсобственика получаване на припадащата му се част от тези доходи. Отношенията
се уреждат съгласно правилото на чл. 30,
ал. 3 от ЗС , а не по чл. 31, ал. 2 от
ЗС, поради това за възникване на вземането няма значение дали неполучилият
доходи от вещта съсобственик е отправил писмено искане до реализиралия тези
доходи съсобственик. Във всеки случай последният дължи да възмезди останалите
съсобственици за полагащата им се (съобразно квотите в съсобствеността) част от
реализираните доходи. В този смисъл са Решение № 1747 от 13.XII.1984 г. по гр.
д. № 833/84 г., I г. о. и Решение № 181 от 17.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1315/2011 г., IV г. о., ГК. Следователно от значение е какво се твърди от
ищците, за да се квалифицира искът: дали че ответникът е ползвал двете ниви
лично, или че ги е предоставял за ползване другиму. Още с исковата молба са
наведени твърдения, че описаните в нея имоти „са ползвани само от ответника,
като са отдавани на трети лица под наем и аренда“; затова и квалификацията,
дадена от първоинстанционния съд по чл. 30, ал. 3 от ЗС е правилна.
Искът се доказва по основание чрез
доказателствения извод, който и въззивният съд прави по силата на чл. 176, ал.
3 във вр. ал. 1 от ГПК, както и от справките на Държавен фонд „Земеделие“ за
заявители на кадастрални имоти № 53148-014-005 и № 53148-035-001 – на л.
114-116 от първоинстанционното дело и от неоспорените разходни касови ордери на
л. 135 и л. 139. Справките сочат, че ползватели на нивите през процесните
стопански години са били все лица, различни от жалбоподателя, което изключва
правната квалификация по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Вярно е, че още с отговора на
исковата молба ответникът е оспорил твърдението, че е предоставял имотите за
ползване другиму, но в хода на делото тезата му се разколебава от приетите
разходни ордери, които сочат получаването на рента от негова страна през част
от процесните години. Тези ордери не доказват сигурно, пълно и главно
твърдените от ищците факти, а създават само вероятност, че са настъпили, тъй
като в ордерите нито са посочени наетите земеделски земи, нито изплатените суми
са за всичките пет години, обхванати в предмета на иска. Именно това е
провокирало районният съд да уважи искането на процесуалния представител на
ищците за даване на обяснения от ответника по реда на чл. 176 от ГПК.
Обясненията на страните имат двойствен характер: от една страна фактите, които
са в полза на страната, която ги изнася, се преценяват като нейни твърдения; а
от друга, неизгодните за нея факти се преценят като признания. При всички
случаи обясненията се дават лично пред съда, за да може непосредствено да се
възприемат от него. Ясно е, че с отправеното доказателствено искане е целено от
ищците да се домогнат до признание от страна на ответника за неизгодни нему
факти; но тъкмо затова той е следвало да се яви в съдебното заседание и да
отговори на поставените въпроси, ако е считал, че няма основание да промени становището
си от отговора на исковата молба, въпреки впоследствие събраните разходни
ордери. Не може, когато има основания, както е в случая, да не се уважи
доказателственото искане за даване на обяснения по реда на чл. 176 от ГПК от
насрещната страна. Районния съд е спазил изискването да съобщи въпросите, на
които ответникът е трябвало да отговори, като го е предупредил за последиците
от неизпълнението на това задължение. Ето защо въззивният съд намира за
неоснователно оплакването на жалбоподателя, че не са били налице предпоставките
на чл. 176, ал. 3 от ГПК, и затова също като първата инстанция приема, че той е
предоставял ползването на двете ниви на трети лица през процесните години на
възмездно основание.
Неоснователно е оплакването, че съдът е
предпоставил без никакви доказателства участниците в общите права на
собственост върху двата земеделски имота. Всички ищци са наследници на А. С К,
комуто е възстановено правото на собственост върху двете ниви с Решение №
12/15.04.1999 г. на общинската служба по земеделието и горите в гр. Дулово.
Макар в обжалваното решение да не са посочени наследствените квоти на ищците,
същите се съдържат в исковата молба. Въззивният съд, като направи собствен
доказателствен анализ на приетите на л. 12-34 от п.д. удостоверения за
наследници и удостоверения за идентичност на лица с различни имена, намира, че
квотите правилно са определени в исковата молба.
Неоснователно е оплакването, че размерът
на исковете неправилно е определен на база средностатистическия наем или аренда
за съответния период от време. При липсата на доказателства какъв наем или
рента е получил жалбоподателят за двете ниви през петте стопански години,
приложение намира чл. 162 от ГПК, който гласи, че когато искът е установен в
своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя
размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.
Тъкмо затова обаче основателно се явява
възражението, че първата инстанция е присъдила поисканите суми, без да се
интересува от действителния размер на ползата, от която съсобствениците са
лишени. По същество това е възражение за неправилност на обжалваното решение,
породена от необоснованост на правните изводи съобразно приетите фактически
констатации. След като е прието, че чрез експертно заключение ще се определи
размерът на исковете, и същото е цитирано в обжалваното решение, а именно: че
пазарният наем или рента за стопанските 2011/2012, 2012/2013 и 2013/2014 е по
60 лева/декар, а за 2014/2015 и 2015/2016
е по 70 лева/декар; районният съд е присъдил поисканите суми, без да
съобрази, че те са определени от ищците на база твърдението им, че пазарният
наем и през петте години е по 70 лева/декар.
Средният пазарен наем за петте
стопански години е 64 лева/декар (60+60+60+70+70 = 320 : 5 = 64), или средно с
по 6 лева/декар по-малко за петте стопански години. Общата площ на двете ниви е
36 декара. Обжалваното решение следва да се отмени само по отношение на
присъдените на ищците суми, както се отхвърлят исковете както следва:
- на А.С.Н. с (6/180 ид.ч. от 36 дка = 1,2 дка
х 6 лв/дка = 7,2 лв х 5 години) = 36 лева
- на Т.К. с (3/180 х 36 = 0,6 х 6 = 3,6 х 5) =
18 лева
- на Т.К. (М.) с (3/180 х 36 = 0,6 х 6 = 3,6 х
5) = 18 лева
- на А.А.Н. с (2/180 х 36 = 0,4 х 6 = 2,4 х 5)
= 12 лева
- на Т.Ф.С. с (2/180 х 36 = 0,4 х 6 = 2,4 х 5)
= 12 лева
- на Г.Ф.Н. с (2/180 х 36 = 0,4 х 6 = 2,4 х 5)
= 12 лева
- на С.А. Ф с (18/180 х 36 = 3,6 х 6 = 21,6 х
5) = 108 лева
- на П.Е.А. с (6/180 х 36 = 1,2 х 6 = 7,2 х 5 )
= 36 лева
- на А. М А. с (6/180 х 36 = 1,2 х 6 = 7,2 х 5
) = 36 лева
- на А. А Д. с (12/180 х 36 = 2,4 х 6 = 14,4 х
5) = 72 лева
- на Н.А.А. с (12/180 х 36 = 2,4 х 6 = 14,4 х
5) = 72 лева
- на З.В.М. /З Х/ с (4/180 х 36 = 0,8 х 6 = 4,8
х 5) = 24 лева
- на Р.В. Х с (4/180 х 36 = 0,8 х 6 = 4,8 х 5)
= 24 лева
- на З.Ю.А. с (4/180 х 36 = 0,8 х 6 = 4,8 х 5) = 24
лева
- на Н М. С с (6/180 х 36 = 1,2 х 6 = 7,2 х 5 )
= 36 лева
- на Б.М.А. с (6/180 х 36 = 1,2 х 6 = 7,2 х 5 )
= 36 лева
- на Н.М.О. с (6/180 х 36 = 1,2 х 6 = 7,2 х 5 ) = 36
лева
- на С.М.З. с (9/180 х 36 = 1,8 х 6 = 10,8 х 5)
= 54 лева
- на Г.М.И. с (9/180 х 36 = 1,8 х 6 = 10,8 х 5) = 54
лева
- на А.М.Х. с (9/180 х 36 = 1,8 х 6 = 10,8 х 5)
= 54 лева
Общата сума, с която се намаляват
присъдените суми, е 774 лева. В останалата част решението на
първоинстанционният съд е правилно и обосновано и като такова следва да се
потвърди.
В частта за разноските обжалваното
решение също следва да се отмени, като вместо него се присъдят в полза на
ищците, съобразно уважената част от исковете, общо направените от тях разноски
за държавна такса за образуване на делото пред районния съд и за експертиза.
Внесената държавна такса е в размер на 1050 лева (386,40 лева още в първата
инстанция и 663,60 лева – по разпореждане на окръжния съд, след като съзря
нередовността на исковата молба), а депозитът за експертизата е 160 лева, или
общо разноски – 1210 лева. Ищците не са доказали разход за адвокат нито в
първата, нито във въззивната инстанция. От общо претендираните 9660 лева,
уважените искове са за 8886 лева, в т.ч. влиза искът на Г.И. за 630 лева, по
отношение на която решението на районния съд е влязло в сила. Следователно
ищците имат право да им бъдат присъдени разноски за първата инстанция в размер
на 1113,05 лева.
Ответникът е направил разходи пред
районния съд за адвокат в размер на 830 лева, от които следва да му се присъдят
66,50 лева, съобразно отхвърлената част от исковете.
Обжалваният въззивен интерес е в размер
на 9030 лева, тъй като в него не се включват 630-те лева присъдени на Г.И.,
понеже спрямо нейните правоприемници решението е влязло в сила. Обжалването е
успешно за 774 лева. Жалбоподателят има право на 42,86 лева, от общо внесената
държавна такса за въззивното обжалване в размер на 500 лева.
Съдът намира за удачно с оглед многото
участници в процеса и обстоятелството, че решението е необжалваемо, да извърши
компенсация на вземанията за разноски, и така С.З.А. следва да плати на ищците
и правоприемниците на Г.И. общо сумата от 1003,69 лева (1113,05 – 66,50 – 42,86).
Водим от горните съображения,
Силистренският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 170 от 01.10.2019 г.
по гр.д.№ 453/2017 г. на Дуловския районен съд
В ЧАСТТА за размера на уважените искове:
-
на А.С.Н. за сумата от 36 лева,
представляваща разликата между дължимите от С.З.А. 384 лева и присъдените 420 лева;
- на Т.К. за сумата от 18 лева, представляваща
разликата между дължимите от С.З.А. 192
лева и присъдените 210 лева;
- на Т.К. (М.) за сумата от 18 лева,
представляваща разликата между дължимите от С.З.А. 192 лева и присъдените 210 лева;
- на А.А.Н. за сумата от 12 лева,
представляваща разликата между дължимите от С.З.А. 128 лева и присъдените 140 лева;
- на Т.Ф.С. за сумата от 12 лева,
представляваща разликата между дължимите от С.З.А. 128 лева и присъдените 140 лева;
- на Г.Ф.Н. за сумата от 12 лева,
представляваща разликата между дължимите от С.З.А. 128 лева и присъдените 140 лева;
- на С.А. Ф за сумата от 108 лева,
представляваща разликата между дължимите от С.З.А. 1152 лева и присъдените 1260 лева;
- на П.Е.А. за сумата от 36 лева, представляваща
разликата между дължимите от С.З.А. 384
лева и присъдените 420 лева;
- на А. М А. за сумата от 36 лева,
представляваща разликата между дължимите от С.З.А. 384 лева и присъдените 420 лева;
- на А. А Д. за сумата от 72 лева,
представляваща разликата между дължимите от С.З.А. 768 лева и присъдените 840 лева;
- на Н.А.А. за сумата от 72 лева,
представляваща разликата между дължимите от С.З.А. 768 лева и присъдените 840 лева;
- на З.В.М. /З Х/ за сумата от 24 лева, представляваща
разликата между дължимите от С.З.А. 256
лева и присъдените 280 лева;
- на Р.В. Х за сумата от 24 лева,
представляваща разликата между дължимите от С.З.А. 256 лева и присъдените 280 лева;
- на З.Ю.А. за сумата от 24 лева, представляваща
разликата между дължимите от С.З.А. 256
лева и присъдените 280 лева;
- на Н М. С за сумата от 36 лева, представляваща
разликата между дължимите от С.З.А. 384
лева и присъдените 420 лева;
- на Б.М.А. за сумата от 36 лева,
представляваща разликата между дължимите от С.З.А. 384 лева и присъдените 420 лева;
- на Н.М.О. за сумата от 36 лева, представляваща
разликата между дължимите от С.З.А. 384
лева и присъдените 420 лева;
- на С.М.З. за сумата от 54 лева, представляваща
разликата между дължимите от С.З.А. 576
лева и присъдените 630 лева;
- на Г.М.И. за сумата от 54 лева, представляваща
разликата между дължимите от С.З.А. 576
лева и присъдените 630 лева;
- на А.М.Х. за сумата от 54 лева,
представляваща разликата между дължимите от С.З.А. 576 лева и присъдените 630 лева; също така
ОТМЕНЯ обжалваното решение в частта за
разноските изцяло, като вместо него
ОТХВЪРЛЯ исковете на ищците за разликата
над дължимите им от С.З.А. суми, посочени в отменителния диспозитив на
настоящото решение, до претендираните от всеки един от ищците размери, които
съвпадат със сумите, присъдени в обжалваното решение;
ОСЪЖДА С.З.А. с ЕГН ********** да плати
общо сумата от 1003,69 лева (хиляда и три лева и шестдесет и девет стотинки) на
ищците, посочени в отменителния диспозитив на настоящото решение, чиито
подробни идентификационни данни се намират в диспозитива на обжалваното
решение; както и на правоприемниците на Г.М.И. с ЕГН **********, а именно: Р.Ш.Н.
с ЕГН ********** и С.Ш.О. с ЕГН **********, за направените от всички тях разноски по гр.д.№ 453/2017 г. на ДлРС и в.гр.д.№ 19/2020 г. на СсОС; и
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 170 от 01.10.2019
г. по гр.д.№ 453/2017 г. на Дуловския районен съд в останалата осъдителна част.
Спрямо правоприемниците на ищцата
Г.М.И. с
ЕГН **********, а именно: Р.Ш.Н. с ЕГН ********** и С.Ш.О. с ЕГН **********
първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която С.З.А. е осъден да плати 630 лева на Г.И..
Решението не подлежи на ожалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.