№ 92
гр. Тервел , 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ганчо М. Драганов
при участието на секретаря Жулиета П. Жекова
като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело №
20243250100417 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск вх. №2415/18.11.2024г. от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр.София, РАЙОН „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №260
представлявано от Д.Ш. – Изпълнителен директор, чрез адв. М. Ц. –
Адвокатско съдружие „Димитров и съдружници“ със съдебен адрес гр.София,
ул. Св.Св. Кирил и Методий №84, ет.4 срещу Г. Н. Г. с ЕГН:********** с
адрес ******, Н. Г. А. с ЕГН:********** и Н. Б. А. с ЕГН:********** и
двамата с адрес *********, с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за обявяване
по отношение на ищеца, недействителност на сделка между Г. Н. Г., като
продавач и Н. Г. А. като купувач, обективирана в договор за покупко-
продажба на недвижим имот, извършен с Нотариален акт с № 20 дом I, per. №
230, дело № 16/2024 г. на нотариус Добромир Пъков, per. № 174, вписан в CB-
Тервел с вх. per. № 88 от 19.01.2024г., акт № 49, том I, дело № 38/2024г.
представляващо Дворно място, с площ от 1380 кв.м., съставляващо УПИ XI-
176, попадащ в квартал 5, намиращ се в обл. Добрич, общ. Тервел, ********,
както и в условията на евентуалност, ако съдът не уважи иска по чл.135 ал.1
от ЗЗД се предявява иск от ищеца срещу ответниците на основание чл.26, ал.2,
предл. 5 ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 2 предл. 2 ЗЗД да бъде обявена за
нищожна извършената-покупко продажба с посочения по-горе нотариален
акт, като привиден договор, поради липса на действително постигнато
съгласие между тях за това. Покупко-продажбата е абсолютна симулация.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че между
Юробанк България АД, като кредитор и Г. Н. Г., като кредитополучател,
съществуват общо четири кредитни правоотношения с предмет
предоставянето на кредитна сума на кредитополучателя, като договорите са,
както следва: Договор за кредит с № FL1334842 от 18.11.2022г, Договор за
кредит с N° FL1385725 от 30.05.2023г, Договор за кредит с № МК133140 от
28.02.2022г и Договор за кредит с № OV124408 от 29.09.2022г. Сочи се, че и
по четирите договора за кредит ответника Г. Н. Г. е изпаднал в забава, поради
1
невнасяне на погасителните вноски по тях, и всички тези договори са обявени
от банката за предсрочно изискуеми, за което обстоятелство с нарочни покани
длъжникът - ответник е бил надлежно иведомен. След като договорите за
кредит са станали предсрочно изискуеми, ищецът Юробанк България АД е
предприело необходимите съдебни действия, подавайки заявления по чл.417
от ГПК, за което са издадени заповеди за незабавно изпълнение и
изпълнителни листи по ЧГД № 283/2024 г., по ЧГД 284/2024г., по ЧГД
132/2024г. по ЧГД 131/2024г. всички по описа на PC Тервел, за които по
издадените изпълнителни листи са образувани две изпълнителни дела №
1118/2024г. и № 746/2024г., и двете по описа на ЧСИ Лучия Тасева.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответника Н. Г. А. е подал писмен отговор,
като намират исковата молба за допустима, но исковете неоснователни и моли
да бъдат отхвърлени. Твърди се, че ответниците Н. Г. А. и Н. Б. А., като
съпрузи са добросъвестни владелци, като владеят имота на законово
основание, постоянно, несмущавани до настоящата неоснователна искова
претенция и не са имали за цел да заобикалят закон и да навредят на трето
лице. Сочат, че сделката била фидуциарна, като единствена възможност да
закупят процесния имот, а по късно ответника Г. Н. Г. да им го прехвърли. Не
представят писмени и гласни доказателства по делото.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Подава
молба, с която поддържа исковете, като излага доводи по същество и моли
делото да се гледа в тяхно отсъствие. Ответниците редовно призовани не се
явяват и не се представляват.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа следното:
Г. Н. Г. е ползвал банков кредит, съгласно сключен с „Юробанк
България" АД Договор за кредит с № FL1334842 от 18.11.2022г, при разрешен
размер на 44000 лева и краен срок за ползване и погасяване 18.11.2030г. По
договора за кредит като солидарен длъжник се е задължил Инджихан Емне
Ахмед. На 18.09.2023г. кредитополучателят е изпаднал в забава, като не е
заплатил дължимата вноска за главница, а на 18.10.2023г. е изпаднал в забава,
като не е заплатил дължимата вноска за лихва. Поради допуснатото
просрочие, на основание чл. 14 от Договора, Банката е предприела действия
по обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Изготвена е и е връчена
покана за доброволно изпълнение на длъжника на 15.07.2024г., като от тази
дата договорът за кредит се счита за предсрочно изискуем. Въпреки дадената
възможност за доброволно погасяване на задължението, същото не е погасено,
което от своя страна е дало повод на доверителя ми - „Юробанк България „АД
да предяви заявлението по чл. 417 от ГПК за снабдяване с изпълнителен лист
и заповед за незабавно изпълнение на парично задължение. Въз основа на
издадения изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по ЧГД №
283/2024 г. по описа на PC Тервел е образувано изпълнително дело с №
1118/2024г. по описа на ЧСИ Лучия Тасева с Peг. № 737 и Района на действие -
ОС Добрич.
Г. Н. Г. е ползвал банков кредит, съгласно сключен с „Юробанк
България" АД Договор за кредит с № FL1385725 от 30.05.2023г., при разрешен
размер на 1066.72 лева и краен срок за ползване и погасяване 18.05.2025г. На
2
18.09.2023г. кредитополучателят е изпаднал в забава, като е пропуснал
плащането на дължимите вноски за главница и лихва за периода от
18.09.2023г. до 15.07.2024г. Банката е обявявила кредита за предсрочно
изискуем с връчено на длъжника уведомление на 15.07.2024г. С оглед
неизпълнението на задължението в предоставения срок, в PC Тервел е
депозирано заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. Издаденият по делото изпълнителен лист и заповед по
ч.гр.д 284/2024г., по описа на PC Тервел, са присъединени по вече
образуваното изпълнително дело N9 1118/2024., по описа на ЧСИ Лучия
Тасева.
Г. Н. Г. е ползвал банков кредит, съгласно сключен с „Юробанк
България" АД Договор за кредит с № МК133140 от 28.02.2022г. На
04.08.2023г. кредитополучателят е изпаднал в забава, като е пропуснал
плащането на дължимите вноски за главница и лихва за периода от
04.08.2023г. до 12.03.2024г. По повод просрочените задължения, Банката е
обявявила кредита за предсрочно изискуем с връчена на длъжника на
12.03.2024г. С оглед неизпълнението на задължението в предоставения срок, в
PC Тервел е депозирано заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. По образуваното ч.г.д. 132/2024г., по описа
на PC Тервел, е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 746/2024г., по описа на ЧСИ Лучия Тасева.
Г. Н. Г. е ползвал банков кредит, съгласно сключен с „Юробанк
България" АД Договор за кредит овърдрафт с № OV124408 от 29.09.2022г. На
21.12.2023г. по договора за кредит е настъпила крайната падежна дата, с оглед
на което вземанията по договора са станали изцяло изискуеми. До длъжника е
изпратена покана, с която на длъжника е представен срок за доброволно
изпълнение. С оглед неизпълнението на задължението в предоставения срок, в
PC Тервел е депозирано заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Издаденият по делото изпълнителен лист и
заповед по чгд 131/2024г., по описа на PC Тервел, са присъединени по вече
образуваното изпълнително дело № 746/2024г., по описа на ЧСИ Лучия
Тасева.
В хода на изпълнителните производства на Г. Н. Г. е връчена покана за
доброволно изпълнение, с която е даден 14-дневен срок за доброволно
изпълнение на горепосочените задължения. Въпреки дадения срок
задължението отново не е изпълнено от страна на длъжника. Към настоящият
момент задължението не е погасено и съгласно Удостоверение с изх.№
42231/14.11.2024 г. по ИД № 746/2024 г. на ЧСИ Лучия Тасева, същото е в общ
размер на 6450.38 лева, а съгласно Удостоверение с изх.№ 42232/14.11.2024 г.
по ИД № 1118/2024 г. на ЧСИ Лучия Тасева, същото е в общ размер на
54519.64 лева.
Въпреки изпратените покани за доброволно изпълнение преди
снабдяването с изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение и в
последствие изпратената покана за доброволно изпълнение в хода на
изпълнителното производство, Г. Н. Г. /кредитополучател/ извършил действие,
с което с покупко продажба прехвърля собствеността на своя недвижим имот
на 19.01.2024г. на баща си Н. Г. А. с ЕГН **********. а именно: Дворно място
с площ от 1380 кв.м., съставляващо УПИ XI-176, попадащ в квартал 5, ведно с
построените в него Жилище, със застроена площ от 113 кв.м., Мазе с площ от
16 кв.м., Навес с оградени стени, със застроена площ от 45 кв.м. и Навес с
3
оградени стени, със застроена площ от 33 кв.м., по ПУП на ********, общ.
Тервел, обл. Добрич, одобрен със Заповед № 127/08.12.1963г., при граници:
север- УПИ Х-176, изток- улица, юг- улица, запад- УПИ XII- 175,176, заедно с
всички подобрения, приращения и трайно прикрепени съоръжения върху
имота.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда
на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Правото на кредитора по чл. 135 ЗЗД да бъдат обявени за относително
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, е
материално преобразуващо право, а искът, с който се упражнява, е
конститутивен. Целта му е да запази от намаляване длъжниковото имущество
и да го приготви за принудително изпълнение, като върне спрямо кредитора
отчуждения с увреждащата го сделка имот в патримонуима на длъжника.
Затова този иск е вид обезпечение. Спрямо обезпечения по реда на чл. 135 ЗЗД
кредитор имотът се запазва в имуществото на длъжника във вида и
положението, в които е бил при сключване на увреждащата сделка. Спрямо
кредитора - ищецът длъжникът се поставя в положението преди сделката.
Между сключилите я страни и за всички други лица сделката е действителна.
Съгласно разпоредбата чл. 135, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът
го уврежда, ако при извършването им последният е знаел за увреждането.
Правен интерес от предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД е налице, когато с правно
действие длъжникът намалява имуществото си, с което се осуетява
удовлетворяване вземането на кредитора. Основателността на иск по чл. 135,
ал. 1 ЗЗД е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно
доказване, от ищеца: 1/качеството кредитор; 2/извършено правно действие от
длъжника, с което уврежда кредитора, както и 3/субективния елемент - знание
на длъжника, че с това действие се уврежда интересите на кредитора. При
възмездна сделка ищецът следва да докаже и знанието за увреждане на
кредитора у третото лице, с което длъжникът е договарял– арг. чл. 135, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД. Съгласно чл.135 ал.2 от ЗЗД от последното правило има
изключение, като законодателя е създал една законова презумпция, а именно,
че при възмездна сделка, знанието се предполага до доказване на противното,
ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
В конкретния случай видно от удостоверението за родствени връзки ответника
Г. Н. Г. е извършил действие покупко продажба с което действие прехвърля
собствеността на своя недвижим имот на 19.01.2024г. на своя баща Н. Г. А.,
поради което доказателствената тежест да обори тази презумция, а именно, че
Н. Г. А. не е знаел към момента на сключване на сделката, че с тази покупко
продажба Г. Н. Г. уврежда своя кредитор ищеца „Юробанк България" АД.
При тези факти съдът достига до следния извод:
По общо правило ищецът по иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД,
за да има качество „кредитор“, следва да разполага с вземане срещу
ответника, възникнало преди датата на правното действие, което се оспорва с
иска. В процесния случай от доказателствата по делото еднозначно се
установява, а и страните не спорят, че ищецът „Юробанк България" АД има
качеството на кредитор по отношение на ответника Г. Н. Г., което е придобил
4
по силата на общо четири кредитни правоотношения с предмет
предоставянето на кредитна сума на кредитополучателя, като договорите са,
както следва: Договор за кредит с № FL1334842 от 18.11.2022г, Договор за
кредит с N° FL1385725 от 30.05.2023г, Договор за кредит с № МК133140 от
28.02.2022г и Договор за кредит с № OV124408 от 29.09.2022г. Качеството
кредитор за ищеца е възникнало на 28.02.2022 г. - със сключването още на
първия договор,а в последствие и на другите три договора за кредит и поемане
на задължение за предоставяне на сумите, съответно усвояването на същите от
длъжника респ. поемането от последния на задължения като длъжник,
следователно преди 19.01.2024г. датата на разпоредителната сделка за покупко
продажба на недвижим имот. Правото на кредитора да иска обявяването за
недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е
предпоставено от наличието на действително вземане, което в случая е
налице, без да е необходимо то да е изискуемо и ликвидно. Възникването на
това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила
решение. Затова без значение се явява обстоятелството кога кредиторът е
прибегнал към принудително изпълнение, дори кога е обявил кредитите за
предсрочно изискуеми. Меродавна е датата на придобиване качеството
кредитор, което в случая предхожда увреждащата разпоредителна сделка
(покупко-продажба). Ответникът не е представил доказателства към
понастоящият момент вземанията на банката по сключените договори за
кредит да са погасени. Налице и втората предпоставка за уважаване на иска -
наличието на разпоредително действие или сделка, както и увреждащият му
характер – ответникът длъжник е намалил имуществото си. Разпоредителната
сделка, обективирана в Нотариален акт с № 20 дом I, peг. № 230, дело №
16/2024 г. на нотариус Добромир Пъков, peг. № 174, вписан в CB-Тервел с вх.
peг. № 88 от 19.01.2024г., акт № 49, том I, дело № 38/2024г., за покупко-
продажба на недвижим имот, уврежда ищеца, тъй като чрез нея ответникът Г.
Н. Г. обективно е намалил имуществото си. Възражението на ответниците Н.
Г. А. и Н. Б. А., че имотът бил придобит на името на синът им - ответника Г. Н.
Г. със заплатени от тях средства е неоснователно, а и липсват каквито и да е
доказателства в тази насока. Разпоредбата на чл. 133 ЗЗД е императивна и не
може да бъде дерогирана по съгласие на страните - установеният от нея
принцип е, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на
неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако
няма законни основания за предпочитане. Трайна е и практиката на ВКС,
която настоящият съд възприема, че съобразно разпоредбата на чл. 133 ЗЗД за
обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество,
поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се
удовлетвори от това имущество. Субективният елемент е знание за
увреждането на кредитора. По общо правило, в хипотезата на иск с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, на доказване подлежи знанието за увреждане на
кредитора, както на длъжника така и на третото лице. Според практиката на
ВКС, знанието на длъжника за увреждането на кредитора произтича от
съществуването на негово задължение, което не е удовлетворено, поради което
субективният елемент е установен винаги, когато длъжникът знае, че има
кредитор, като увреждащо действие е всеки правен акт, с който се засягат
правата на кредитора. В случая към датата на процесната разпоредителна
сделка ответникът Г. Н. Г. е знаел, че банката - ищец е негов кредитор, тъй
като задълженията му не са били погасени. Несъмнено е, че след извършената
сделка покупко-продажба от ответника, активите на имущество му, от което
5
ищецът би могъл да се удовлетвори са намалели, което е довело до увреждане
на кредитора. Следователно, по отношение знанието на длъжника за
увреждащото действие, като правнорелевантен факт за основателността на
иска, съдът намира за доказано от ищеца. Знанието на третото лице, в чиято
полза е извършено разпоредителното действие, се изразява в знание, че
контрахентът му има дългове и че с извършената сделка длъжникът уврежда
кредитора си. Само ако увреждащото действие е възмездно има изискване за
знание на третото лице, съдоговорител на длъжника. Страна по тези сделки е
баща на длъжника, като по отношение на него съществува оборимата
презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание, т. е. знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра на длъжника. В случая ответникът Н. Г. А., като купувач, не обори
законовата презумпция и в тази насока не бяха представени доказателства по
делото, поради което съдът намира че е изпълнена и третата предпоставка за
уважаване на иска а именно знание у третото лице за увреждащото действие.
Предвид изложеното настоящият състав на съда, намира претенцията
на ищеца за основателна, поради което следва да се уважи, като се обяви за
недействително по отношение на „Юробанк България" АД, договора за
покупко- продажба на недвижим имот: Дворно място с площ от 1380 кв.м.,
съставляващо УПИ XI-176, попадащ в квартал 5, ведно с построените в него
Жилище, със застроена площ от 113 кв.м., Мазе с площ от 16 кв.м., Навес с
оградени стени, със застроена площ от 45 кв.м. и Навес с оградени стени, със
застроена площ от 33 кв.м., по ПУП на ********, общ. Тервел, обл. Добрич,
одобрен със Заповед № 127/08.12.1963г., при граници: север- УПИ Х-176,
изток- улица, юг- улица, запад- УПИ XII- 175,176, заедно с всички
подобрения, приращения и трайно прикрепени съоръжения върху имота,
обективирано в Нотариален акт с № 20 дом I, peг. № 230, дело № 16/2024 г. на
нотариус Добромир Пъков, peг. № 174, вписан в CB-Тервел с вх. peг. № 88 от
19.01.2024г., акт № 49, том I, дело № 38/2024г..
При този изход на делото пред първата инстанция, основателно е
искането на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на
разноските, които е направил в настоящото производство в размер на общо
1731,24 лв., представляващи - 15 лева заплатени за удостоверения, 339,06 лева
държавна такса и 1377,18 лева адвокатско възнаграждение, за което има приет
по делото списък по чл. 80 ГПК.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
Обявява на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителен по
отношение на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК:********* със седалище и
адрес на управление гр.София, РАЙОН „Витоша“, ул. „Околовръстен път“
№260 представлявано от Д.Ш. – Изпълнителен директор, договора за
покупко- продажба на недвижим имот: Дворно място с площ от 1380 кв.м.,
съставляващо УПИ XI-176, попадащ в квартал 5, ведно с построените в него
Жилище, със застроена площ от 113 кв.м., Мазе с площ от 16 кв.м., Навес с
оградени стени, със застроена площ от 45 кв.м. и Навес с оградени стени, със
застроена площ от 33 кв.м., по ПУП на ********, общ. Тервел, обл. Добрич,
одобрен със Заповед № 127/08.12.1963г., при граници: север- УПИ Х-176,
6
изток- улица, юг- улица, запад- УПИ XII- 175,176, заедно с всички
подобрения, приращения и трайно прикрепени съоръжения върху имота,
обективирано в Нотариален акт с № 20 дом I, peг. № 230, дело № 16/2024 г. на
нотариус Добромир Пъков, peг. № 174, вписан в CB-Тервел с вх. peг. № 88 от
19.01.2024г., акт № 49, том I, дело № 38/2024г., сключен между длъжника
продавач Г. Н. Г. с ЕГН:**********, и купувача Н. Г. А. с ЕГН:**********,
имота придобит от последния в условията на СИО с Н. Б. А. с
ЕГН:**********.
Осъжда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Н. Г. с ЕГН:********** с
адрес ******, Н. Г. А. с ЕГН:********** и Н. Б. А. с ЕГН:********** и
двамата с адрес *********, да платят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД,
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.София, РАЙОН
„Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №260 представлявано от Д.Ш. –
Изпълнителен директор, направените по делото пред първата инстанция
разноски в размер на общо 1731,24 лв. (хиляда седемстотин тридесет и един
лева и 24 ст.)
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________
7