Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261063
гр. Пловдив, 28.10.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ІV гр. с., в публично
съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета
година
Председател: Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 18605 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по чл. 439 от
ГПК, образувано по искова молба на З.Л.Х. против „ОТП
Факторинг България“ ЕАД за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумите от 7889.87 лева главница по договор за кредит от 08.10.2008
г., ведно със законната лихва от 28.11.2012 г. до окончателното плащане; 439.94
лева – договорна лихва; 279 лева - наказателна лихва; 173.26 лева – разноски;
399.88 лева юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист
от 29.11.2012 г. по ч. гр. д. 19936/2012 г. по заповед въз основа на чл. 417 от ГПК и е образувано изп. дело ******* г. по описа на ЧСИ ******.
В исковата молба се твърди, че е образувано между страните изп. дело при
ЧСИ ********** от ответника на 20.06.2017 г. Взискателят по изпълнителното дело
е придобил вземането чрез цесия от „Банка ДСК“ ЕАД на 30.01.20103 г. Договорът
не е породил правно действие спрямо ищеца, тъй като той като длъжник не е
уведомен за осъществяването на договора от 30.01.2013 г. За вземането е изтекла
петгодишна давност. Освен това цесията не касае това задължение.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Заявява, че същият
е допустим сами за новонастъпили обстоятелства след издаване на заповедта. Не е
постъпило възражение по заповедното производство. Същата е влязла в сила.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения договор за кредит от 08.10.2008 г.; ОУ, е видно, че между
ищцата и „ Банка ДСК“ ЕАД е сключен на 08.10.2008 г. договор за предоставяне на
сума от 10000 лв. в заем за текущо потребление периода от 120 месеца, платим на
месечни вноски, съгласно погасителен план.
От приложената заповед за незабавно изпълнение от 29.11.2012 г.,
изпълнителен лист от 29.11.2012 г.; постановени по ч. г. д. 19936/2012 г.;
писмо от Служба архив на ПРС на ПРС е видно, че кредитора „Банка ДСК“ ЕАД е
притендирал по реда на чл. 417 от ГПК от ищцата сумата от 7889,87 лв.-главница
по договор за кредит от 08.10.2008 г. ведно със законна лихва; 493,94 лв.-договорна
лихва, 279 лв.-наказателна лихва173,26 лв.-съдебни разноски и 399,88 лв.
юрисконсултско възнаграждение. За същите е издаден изпълнителен лист. Делото е
унищожено след изтичане на срока за съхранение. Не е постъпвало възражение
срещу заповедта и не са давани указания за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК.
От приложеното изп. дело ********* г. на ЧСИ ******, е видно, че същото е
образувано по молба на ответника на 20.06.2017 г. възоснова на издаден
изпълнителен лист от 29.11.2012 г., по ч. г. д. 19936/2012 г., за събиране на
процесните вземания. Вземането е прехвърлено от кредитора на взискателя с
договор от 30.01.2013 г. и приемо-предавателен протокол от 13.02.2015 г. На
22.06.2017 г. по изпълнителното дело е наложен запор върху банкови сметки на
длъжника. На 15.07.2017 г. е отправено искане от длъжника за разсрочване на
плащането. В периода 06.07.2017 г. 17.05.2019 г. от длъжника са внасяни
ежемесечно суми по изпълнителното дело, чийто общ размер е 5100 лв., които са
погасили само лихви и разноски. На 18.12.2019 г. от взискателя е поискано
извършване на изпълнителни действия.
От представения приемо-предавателен протокол от 13.02.2013 г. с нотариална
заверка от 19.08.2020 г. е видно, че вземането на „Банка ДСК“ ЕАД към ищцата за
главница, лихва и разноски е включено в списъка на предадените такива на 13.02.2013
г. на ответника.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че за
процесното вземане е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза
на цедента на ответника спрямо ищеца, както и, че въз основа на тях е
образувано изпълнително дело.
Предвид
разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща възможност на длъжникът по изпълнителното
производство да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт, следва да се приеме, че в
настоящия случай спорът се свежда до това, прехвърлено ли е
вземането на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД спрямо ищцата към взискателя „ОТП
Фактуринг България“ ЕАД, има ли цесията действие спрямо длъжника и изтекла
ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните
вземания в период след възникването им до момента на предявяване на
иска, както се сочи от ищеца- 29.11.2012 г.- 29.11.2017 г.
Доколкото интереса на ищцата за оспорване дължимостта на вземането
произтича от предприетото спрямо нея принудително изпълнение от ответника съдът
намира, че последния дължи установяване на факти сочещи притежание на същото.
Съдът намира за доказано, че кредитора на ищцата е прехвърлил на ответника
притежавани вземания към свои длъжници към 13.02.2013 г., но приложената
извадка от приемо-предавателен протокол към изпълнително дело ******** г. и
липсата на ангажирани доказателства за момент на изготвяне на списъка на
предадените вземания, включени в протокола от 13.02.2013 г., при оспорване
достоверността на датата му от ищцата е пречка да се приеме за установено, че
процесното вземане се притежава от ответника към момента на образуване на
изпълнителното дело и същият се явява надлежен взискател. В подкрепа на този
извод следва да се отнесе и факта, че по делото не са ангажирани доказателства
за предприети действия от цедента или цесионера за уведомяване на длъжника за
цесията или за осъществено такова. Предвид изложеното съдът намира, че ищеца не
дължи на ответника вземанията предмет на изпълнителното дело.
По отношение твърдението за погасяване на вземането по давност, съдът
изхождайки от вида на вземанията-предоставени в заем средства,
които нямат характер на периодични плащания (ТР №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС) и за лихва за забава, намира, че
първите се погасяват с изтичане на общата петгодишна давност, а вторите попадат в
хипотезата на чл. 111, б. "в" ЗЗД и се погасяват с тригодишна
давност.
Доколкото
в процесния случай се касае за вземания установени със заповед за изпълнение и
издаден възоснова на нея изпълнителен лист, съобразно т. 14 от ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК, не е налице прекъсване на давността за същите с издаване на заповедта, влизането и в сила и издаване на изпълнителния
лист. Прекъсване
е настъпило 20.06.2017
г. с подаване на молба за образуване на изпълнително дело съдържаща искане за
извършване на изпълнителни действия. От момента обаче на
настъпване на изискуемостта на задължението за главница 15.04.2012 г., както
сам е посочил кредитора в заявлението по чл. 417 от ГПК, за момент на
настъпване на забавата и начало на начисляване на санкционна лихва, до 20.06.2017
г. е изтекъл период надхвърлящ пет и три години, поради което и давността следва да се счита
за изтекла.
Ето защо възражението на ищеца за погасяване по давност на задължението към
цесионера следва да се приеме за основателно.
По изложените съображения съдът намира, че предявения иск е основателен и
следва да се уважи.
Предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъдят притендираните от
него разноски съобразно представения списък и доказателства в размер от 469,99
лв. за държавна такса и 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З.Л.Х. с ЕГН ********** ***, *** не дължи на „ОТП Факторинг България“
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. кн.
Дондуков“ № 19, ет. 2, представлявано от И.Д.-М.-и.д. сумите от 7889.87 лева (седем
хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и 87 ст.) главница по договор за
кредит от 08.10.2008 г., ведно със законната лихва от 28.11.2012 г. до
окончателното плащане; 439.94 лева (четиристотин тридесет и девет лева и 94
ст.) – договорна лихва; 279 (двеста
седемдесет и девет) лева - наказателна лихва; 173.26 лева (сто седемдесет и три
лева и 26 ст.) – разноски; 399.88 лева(триста деветдесет и девет лева и 88 ст.)
юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от
29.11.2012 г. по ч. гр. д. 19936/2012 г. по заповед въз основа на чл. 417 от ГПК и е образувано изп. дело ******* г. по описа на ЧСИ ********
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. кн. Дондуков“ № 19, ет. 2, представлявано от И.Д.-М.-изп.
директор да заплати на З.Л.Х. с ЕГН ********** ***, *** сумата от 1469.99 лв. (хиляда четиристотин шестдесет
и девет лева и 99 ст.) разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п./Д.Тенева/
Вярно с оригинала
ВД