№ 19141
гр. С. 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110155035 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 55, алет предл. второ ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 23.04.2024г. извършила банков превод от собствената си
банкова сметка по банкова сметка на ответника за сумата от 12 000 лева, представляваща
аванс във връзка с предстоящо сключване на договор за извършване на основен ремонт на
жилище. Ищцата посочва, че впоследствие страните не сключили предвидения договор.
Ищцата заявява, че не е приемала или одобрявала строително-монтажни дейности,
извършени от ответника, като същевременно ответникът не предоставил отчет на ищцата за
извършени строително-монтажни работи или направени разходи за труд и материали, които
да са заплатени с преведената парична сума. Ищцата излага твърдения за отпаднал правен
интерес от сключването на предвиден договор с ответника. Въпреки предприети опити от
ищцата за възстановяване на получената от ответника процесна сума последният не оказал
съдействие. С молба от 27.03.2025г. ищцата заявява, че в изпълнение на сключена
извънсъдебна спогодба ответникът заплатил общо сумата от 8 800 лева. С молба от
23.09.2025г. ищцата заявява, че в изпълнение на сключена извънсъдебна спогодба
ответникът заплатил допълнително сумата от 1 600 лева. С молба от 18.09.2025г. и молба от
23.09.2025 г. ищцата десезира съда по реда на чл. 232 ГПК за останалата част от сумата за
претендирана главница в размер над 1 600 лева по първоначално определения размер от 12
000 лева. Въз основа на така изложените твърдения ищцата моли за осъждане на ответника
М. С. да й заплати сумата от 1 600 лева, представляваща невъзстановена част от заплатен
аванс на ответника на 23.04.2024г., поради наличие на неосъществено основание –
несключване на договор за извършване на строително-монтажни работи с ответника, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 17.09.2024г., до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.
131 ГПК.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
За провеждането на успешна защита по предявения иск с правно основание чл. 55,
алет предл. второ ЗЗД ищцата следва да докаже факта на настъпило обедняване в нейната
правна сфера чрез заплащането на процесната парична сума, представляваща аванс по
договор за извършване на основен ремонт на жилище, в полза на ответника, факта на
1
настъпило обогатяване за ответника чрез получаване на процесната парична сума в
посочения размер и факта на настъпване на изискуемостта на вземането на ищеца за
получаване на претендирана сума. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е
налице основание за получаването, съответно задържане на получената парична сума като
аванс по договор за извършване на строително-монтажни работи.
В хода на процеса страните са сключили извънсъдебна спогодба от 14.11.2024г. с цел
извънсъдебно уреждане на правния спор, предмет на разглеждане в настоящото
производство, както и на последиците във връзка с дължимите съдебни разноски. Съгласно
сключената извънсъдебна спогодба ответникът М. С. е признал обстоятелството, че на
23.04.2024г. ищцата М. М. Х. е наредила банков превод от собствената си банкова си сметка
по банкова сметка на ответника за сумата от 12 000 лева, както и че е получил паричната
сума при условията на неосъществено основание във връзка с несключен договор за СМР.
Ответникът е признал, че към датата на сключване на спогодбата не е погасил задълженията
си, заявил е, че не оспорва размера на задълженията и настъпването на тяхната изискуемост.
С така сключената извънсъдебна спогодба страните са уговорили разсрочено погасяване на
задълженията на ответника с краен срок за погасяване – 07.04.2025г., като в случай на забава
при плащането на която и да е вноска, спогодбата следва да се счита прекратена без да е
необходимо отправяне на изрично изявление. С молба от 09.12.2024г. ответникът изрично
потвърждава правното значение на направените изявления от негова страна, като посочва, че
съгласно сключената спогодба е признал наличието на задължения към ищцата.
Съдът счита, че така направените волеизявления от ответника в съдържанието на
сключената извънсъдебна спогодба представляват извънпроцесуално признание на факти по
смисъла на чл. 175 ГПК и като такива следва да бъдат преценени с оглед на всички
обстоятелства по делото.
От представеното извлечение от банкова сметка с титуляр М. М. Х. се установява, че
на 23.04.2024г. е извършено плащане по банков път по сметката на М. Р. С. при посочено
основание на превода „Ремонт Д. Б ...“, за сумата от 12 000 лева.
От представените електронни извлечения от банковата сметка на М. Х. се установява,
че в хода на настоящото исково производство ответникът е извършил следните плащания в
изпълнение на поетите задължение по сключената извънсъдебна спогодба: на 22.11.2024г. –
за сумата от 4 000 лева; на 06.12.2024г. – за сумата от 1 600 лева; на 16.01.2025г. – за сумата
от 1 600 лева; на 10.02.2025г. - за сумата от 1 600 лева; на 17.09.2025г. - за сумата от 1 600
лева.
Въз основа на така установените обстоятелства от приетите по делото доказателства,
съдът приема за доказан факта, че на 23.04.2024г. ищцата е заплатила на ответника сумата от
12 000 лева като аванс във връзка с предстоящо сключване на договор за извършване на
строително-монтажни работи. Така извършеното авансово плащане от ищцата служи както
за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договора, така и за потвърждаване на
окончателното сключване на договора от страната. Доколкото посредством извършеното
авансово плащане е изпълнено частично поетото от ищцата задължение за заплащане на
възнаграждението, дължимо на ответника - изпълнител по бъдещия договор за СМР, същото
намира правно основание при сключване на окончателния договор за СМР. Ответникът не е
ангажирал доказателства за възникване на правното основание, на което е получил
процесната парична сума, като същевременно е признал, че дължи на ищцата получената
сума при условията на неосъществено основание. Доколкото по делото не се сочи конкретна
дата, на която страните са предвидили окончателното сключване на договора, съдът счита, че
с подаването на исковата молба ищцата е отправила към ответника покана за доброволно
плащане на получената сума, към която дата следва да се счита, че задължението на
ответника е станало изискуемо.
Предвид непровеждане на доказване от страна на ответника съгласно възложената му
доказателствена тежест за наличието на основание за получаването, съответно задържане на
получената парична сума като аванс по договор за извършване на строително-монтажни
работи, и въз основа на направеното признание на факта на дължимост на претендираната
сума на твърдяното от ищцата правно основание, преценено съгласно чл. 175 ГПК, съдът
следва да приеме исковата претенция за основателна в претендирания размер.
При така изложените съображения съдът приема, че ответникът следва да бъде
осъден на основание чл. 55, алет предложение второ ЗЗД да заплати на ищцата сумата от
1 600 лева, представляваща невъзстановена част от заплатен аванс на 23.04.2024г., поради
наличие на неосъществено основание – несключване на договор за извършване на
2
строително-монтажни работи с ответника.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в
производството съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съгласно практиката на ВКС, ищецът има право да получи сторените от него съдебни
разноски, когато ответникът е дал повод за предявяване на иска, а производството е било
прекратено поради предприето от ищеца оттегляне или отказ от иска, мотивирани с факти,
които са новонастъпили след предявяването му, не зависят от ищеца, а от ответника и
погасяват заявеното за защита спорно право (например - извършено в полза на ищеца
плащане в хода на висящия процес). Това тълкуване е аргументирано с принципа, на който
почива разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК - че и в такъв случай извънпроцесуалното
поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, а необходимостта от съдебна
намеса е отпаднала с последващото погасяване на задължението, предмет на търсената с
иска защита / в този смисъл са Определение № 254 от 19.01.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3464/2023 г., II г. о., Определение № 238 от 27.05.2021 г. по ч. т. д. № 854/2021 г. на ВКС, ІІ т.
о., Определение № 843 от 17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ІV г. о.,
Определение № 626 от 20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ІV г. о., Определение
№ 277 от 14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, I г. о. /.
Съобразно задължителните разяснения, дадени с т. 5 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г.
на ОСГТК на ВКС направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му
изход.
С представения списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира за присъждане на
извършените разноски в обезпечителното производство за платено адвокатско
възнаграждение за процесуална представителство и защита в размер от 220 лева с ДДС и
заплатени такси към ЧСИ за образуване на изпълнително дело в размер на 94 лева.
Ищецът посочва, че е сторил разноски в исковото производство, както следва: 480
лева за държавна такса и 2 000 лева за адвокатско възнаграждение.
На ищеца следва да се присъдят сторените в исковото производство съдебни разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение, доколкото от представените договор за
правна защита и платежни документи се установява реалното заплащане на претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2 000 лева с ДДС.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени извършените в хода на обезпечителното
производство разноски в размер на 220 лева с ДДС. На ищеца не следва да се присъждат
направените разноски за заплащане на такси към ЧСИ в размер на 94 лева, доколкото
същите не са заплатени в хода на обезпечителното производство.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Р. С., ЕГН: **********, с адрес гр. С. район Из. ж. к. Х. С. бл. ., вх. Б,
етет ап, да заплати на М. М. Х., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С. бул. С. С № етет
офис на основание чл. 55, алет предл. 2 ЗЗД сумата от 1 600 лева, представляваща заплатен
от ищеца на 23.04.2024г. аванс, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
ищеца поради неосъществено основание - несключване на договор за извършване на
строително-монтажни работи, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска -
17.09.2024г, до окончателното погасяване на сумата.
ОСЪЖДА М. Р. С., ЕГН: **********, с адрес гр. С. район Из. ж. к. Х. С. бл. ., вх. Б,
етет ап, да заплати на М. М. Х., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С. бул. С. С № етет
офис на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 220 лв. - разноски в обезпечителното
производство, и сумата от 2 480 лева - разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
3
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4