Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 42
гр.
Хасково, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на дванадесети
януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 1121 по описа на Административен
съд - Хасково за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М.Х.М., ЕГН : **********, адрес: ***, подадена чрез процесуален
представител, против Решение №
1012-26-443-1/31.10.2022 г. на Директор на Териториално поделение – Хасково на Национален осигурителен
институт, с което е отхвърлена жалбата й срещу
Разпореждане № **********/ 2140-26-893/14.09.2022 г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон.
Неправилно било приложено материалното право относно незачитането на трудовия
стаж на жалбоподателката за времето като неработеща майка за периодите от 01.01.1973
г. до 01.02.1973 г., от 01.03.1973 г. до 14.10.1973 г. и от 01.01.1976г. до
01.05.1976 г. с обща продължителност от 1 год. и 13 дни.
При безспорно зачетен
„действителен трудов стаж“ от 14 г., 02 м. и 10 дни при зачитане на
горепосочените периоди се удостоверявало наличието на повече от 15 години общ
трудов стаж.
Предвид горното, жалбоподателката
моли за постановяване на съдебен акт, с който обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени, преписката да бъде върната
на ТП на НОИ - Хасково, с указание за правилно прилагане на материалното право
и отпускане на ЛПОСВ, считано от датата на придобиване на правото. Моли за
присъждане на разноски по делото.
Ответникът
– Директор
на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково, чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание, моли за отхвърляне на жалбата
като неоснователна и недоказана. Пледира, че като е потвърдил отказа на
пенсионния орган да отпусне пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, Директорът на ТП на
НОИ – Хасково е издал правилен и законосъобразен административен акт, съответно
моли същият да бъде потвърден. Претендира присъждане на разноски по делото.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
От данните, съдържащи се в
пенсионното досие на жалбоподателката М.Х.М., се установява, че същата е подала
Заявление с вх. № 2113-26-448/11.04.2022 г. по описа на ТП на НОИ - Хасково за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), ведно с документи, установяващи
осигурителен стаж и доход.
След извършена проверка и на база представените документи с Разпореждане
№ **********/2140-26-893/14.09.2022 г. ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ –
Хасково, на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, е отказал на заявителката отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Мотивирал се е с факта, че към
датата на подаване на заявлението за пенсия - 11.04.2022 г. същата има
навършена възраст от 69 г., 04 м. и 22 дни и осигурителен стаж, положен за
периода от 01.07.1969 г. до 31.05.1989 г. с прекъсване, както следва: 15 г., 02
м. и 23 дни от трета категория труд; общ осигурителен стаж превърнат, съгласно
чл. 104 от КСО към трета категория труд - 15 г., 02 м. и 23 дни. Действителен
осигурителен стаж - 14 г., 02 м. и 10 дни.
В мотивите на постановения отказ са разгледани разпоредбите
на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, според които, за да придобие право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст през 2022 г. лицето следва да има навършена възраст
61 г. и 10 м. и придобит осигурителен стаж 36 г. и 02 м. Посочено е, че
жалбоподателката няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията
на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, тъй като има навършена възраст от 69 г. 04 м. и 22
дни, но няма осигурителен стаж от 36 г. и 02 м., а има 15 г. 02 м. и 23 дни.
Разгледана е и разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, според
която, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, през 2022 г.
те придобиват право на пенсия при навършена възраст от 66 г. и 10 м. и не
по-малко от 15 г. действителен осигурителен стаж. Цитиран е текстът на § 1, ал.
1, т. 12 от ДР на КСО по отношение на понятието „Действителен стаж“ и е
посочено, че зачетеният стаж за времето, като неработеща майка: от 01.01.1973 г.
до 01.02.1973 г. - 01 м.; от 01.03.1973 г. до 14.10.1973 г. - 07 м. и 13 дни и
от 01.01.1976 г. до 01.05.1976 г. - 04 м., общо - 01 г. и 13 дни, не е
действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
В тази връзка пенсионният орган е
преценил, че на М. не се следва пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО,
тъй като има навършена възраст от 69 г. 04 м. и 22 дни, но няма действителен осигурителен
стаж от 15 г., а има 14 г., 02 м. и 10 дни.
Така постановеното разпореждане е
връчено на М.М. на 16.09.2022 г. чрез упълномощено лице. Същото е обжалвано
пред Директора на ТП на НОИ - Хасково с жалба вх. № 1012-26-443/12.10.2022
г.
С Решение № 1012-26-443-1/31.10.2022
г. Директорът на ТП на НОИ - Хасково е отхвърлил така депозираната
жалба, като е приел, че правилно пенсионният орган е зачел осигурителен
стаж, положен за периода от 01.07.1969 г. до 31.05.1989 г. с прекъсване, както следва:
15 г., 02 м. и 23 дни от трета категория труд; общ осигурителен стаж,
превърнат, съгласно чл. 104 от КСО към трета категория труд - 15 г., 02 м. и 23
дни; действителен осигурителен стаж - 14 г., 02 м. и 10 дни, съответно, че
жалбоподателката към датата на подаване на заявление за лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст няма право на пенсия по чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО,
тъй като е навършила изискуемата от закона възраст, но няма осигурителен стаж
от 36 г. и 02 м., а има 15 г., 02 м. и 23 дни. Отново е обсъдено наличието на
предпоставките на чл. 68, ал. 3 от КСО и е прието, че жалбоподателката няма
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и по силата на тази разпоредба.
Направено е отграничение на понятията „осигурителен стаж“ и „действителен стаж“
и в тази връзка е посочено, че зачетеният стаж за времето като неработеща майка
от 01.01.1973 г. до 01.02.1973 г. - 01 м., от 01.03.1973 г. до 14.10.1973 г. -
07 м. и 13 дни и от 01.01.1976 г. до 01.05.1976 г. - 04 м., или общо - 01 г. и
13 дни, не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от
ДР на КСО.
Така
постановеното решение е връчено на адв.В.Ч., като пълномощник на М.М., на
07.11.2022 г. и обжалвано с жалба пред Административен съд - Хасково, подадена
чрез Директора на ТП на НОИ – Хасково и заведена с вх.№ 1012-26-443-2/17.11.2022
г. по описа на ТП на НОИ – Хасково.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Насочена е срещу индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат
неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в
срока по чл. 118, ал. 1 от КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КСО, дерогираща общите - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 от АПК, се
посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно производство
– решението на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, като
това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване по
административен ред на разпореждането по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а"
от КСО, на основание чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО, които предпоставки в случая
са налице.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви
за издаването си, но е постановено в противоречие с материалноправни норми.
Не е спорно по делото, че в случая
не са изпълнени условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката – към датата на
подаване на заявлението за отпускане на пенсия признатият от пенсионния орган
осигурителен стаж не съответства на изисквания от законодателя по чл. 68, ал. 1
и ал. 2 от КСО.
Спорът между страните е по изпълнението на условията на
чл. 68, ал. 3 от КСО. Съгласно посоченото фактическо основание в оспореното
решение, жалбоподателката не отговаря на едно от кумулативните изисквания,
предвидени в разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно да има 15 години
действителен осигурителен стаж. Признатият от пенсионния орган осигурителен
стаж от 15 г., 02 м. и 23 дни, от които действителен от 14 г., 02 м. и 10 дни,
не съответства на изисквания от законодателя за пенсиониране при условията на
чл. 68, ал. 3 от КСО, като спорният между страните въпрос е следва ли да се
зачете за действителен осигурителен стаж периода, през който жалбоподателката е
била в майчинство, като неработеща майка. В случая, като е взел предвид
представените писмени документи, административният орган е зачел за
действителен стаж такъв от 15 г., 02 м. и 23 дни, като не е взет предвид периода
от 01 г. и 13 дни, през който М.Х.М., като неработеща майка, е отглеждала деца.
Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември
1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен
стаж по този кодекс.
От приложените към административната
преписка писмени доказателства се установяват периодите, през които
жалбоподателката е била в майчинство. Това обстоятелство не е спорно по делото,
като е възприето и от административния орган в издадения административен акт.
В настоящия случай, както бе посочено, спорен е въпросът
относно признаване на действителен стаж за периодите от 01.01.1973 г. до
01.02.1973 г., от 01.03.1973 г. до 14.10.1973 г. и от 01.01.1976 г. до
01.05.1976 г., поради което и на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата
действителност следва да се прецени съобразно действалите разпоредби до
31.12.1999 г. Приложимата материалноправна разпоредба за процесния период е
нормата на чл. 80 от Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), която
през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж
по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано законно
в установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда.
Към процесния период е действала и Инструкция № 2492 от 29.12.1967 г. за реда и
начина за издаване на документи за трудов стаж (отм.), според която времето на
ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен
отпуск, също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.). С Постановление на
Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр.
2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди
раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967
г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. По
делото не съществува спор, че през процесните три периода жалбоподателката не е
работеща майка.
При сега действащата уредба,
съгласно нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без
да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен
отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж ( НПОС), която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява
времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите,
определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време.
Очевидно е, че при общественото осигуряване при майчинство и преди и сега
законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки
на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, включително
и в хипотезите на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. Ето защо и в § 9, ал. 1 от ПЗР на
КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов
стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс. Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега
действащия КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов
стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при
пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е
била работеща или неработеща. Това право е признато към процесния период и за
"неработещата майка", поради което липсва правно основание за позоваване
от страна на административния орган на нормата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на
КСО. Законодателят не е имал за цел отпадане правото на зачитане на отпуска по
майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и
незаконосъобразно пенсионният орган отказва на основание § 1, т. 12 от ДР на
КСО да признае процесните периоди за действителен осигурителен стаж.
Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж
противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на
майчинството и равенството на майките относно трудови и осигурителни права,
като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение
№ 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд
на Република България.
След като времето на майчинство за
процесните периоди се зачита за трудов стаж и е положен до 31.12.1999 г. при
действието на нормата на чл. 80 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9,
ал. 1 от КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж
по смисъла на § 1, т. 12 от ДРКСО.
В обжалвания административен акт е установено, че действителният
осигурителен стаж на М.Х.М. е 14 г., 02 м. и 10 дни, в който не е включен
периодът на майчинство от общо 01 г. и 13 дни за трите деца. При прибавяне на
този период от 01 г. и 13 дни към признатия стаж от 14 г., 02 м. и 10 дни, се
получава действителен стаж от 15 г., 02 м. и 23 дни.
Следователно, към датата на подаване на заявлението за
отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО жалбоподателката е отговаряла на
изискванията за навършена възраст и действителен осигурителен стаж, поради
което отпускането на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО е било отказано неправилно.
От изложеното следва, че жалбата е основателна и следва да се уважи, като се
отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с
него разпореждане на Ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Хасково.
При този изход на делото и предвид
надлежно заявеното искане за присъждане на разноски, то на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени деловодни
разноски за настоящето производство, произтичащи от заплатено възнаграждение за
адвокат в размер на 550 лв., което възнаграждение видно от представения по
делото Договор за правна защита и съдействие № 72/27.09.2022 г. е заплатено в
брой от жалбоподателката, като договорът служи като разписка за платената сума.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба
на М.Х.М., ЕГН : **********, адрес: ***, Решение № 1012-26-443-1/31.10.2022
г. на Директор на Териториално поделение – Хасково на Национален осигурителен
институт.
ИЗПРАЩА преписката
на Ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Хасково за ново
произнасяне по Заявление с вх. № 2113-26-448/11.04.2022 г. по описа на ТП на НОИ - Хасково, при спазване
на дадените с настоящето решение указания по прилагането на закона.
ОСЪЖДА Териториално
поделение – Хасково на Национален осигурителен институт да
заплати на М.Х.М., ЕГН : **********, адрес: ***, деловодни разноски в размер на
550 лв. (петстотин и петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба,
подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховен
административен съд на Република България.
Препис от решението да се изпрати на страните на
основание чл. 138, ал. 3, във връзка с чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: