Решение по КНАХД №1571/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от М. Т. М. от [населено място] срещу Решение №154 от 04.07.2025г., постановено по анд №387 по описа за 2025г. на Районен съд Хасково. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради непълнота и неправилна преценка на фактите и приложимия закон. Навеждат се и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушаване правото на защита на наказаното лице в административнонаказателното производство. Сочи се, че в АУАН, въз основа на който било издадено НП, първоначално било посочено едно лице свидетел – очевидец, което било заменено чрез ръкописна редакция с друго лице, като не било ясно кога и от кого били извършени корекциите. Твърди се, че поправката на АУАН била извършена без знанието на М.М. и след полагане на подписа ѝ, което довело до компрометиране правото ѝ на защита, а районният съд неправилно приел, че направените поправки в АУАН били извършени със знанието на нарушителя. Сочи се също, че М.М. не отказала да даде проба за алкохол, като относно твърдения отказ да даде кръвна проба се коментира, че била притеснена от определения часови диапазон от 30 минути, в който трябвало сама да отиде да даде проба. Навеждат се и доводи за приложимост на чл. 28 ЗАНН. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и на потвърденото с него наказателно постановление, като се претендират направените по делото разноски.

Ответната страна – Началник група в Сектор Пътна полиция към ОД МВР Хасково, не изразява становище по касационната жалба.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Хасково е потвърдил Наказателно постановление №25-1253-000986 от 23.04.2025г. на Началник група в ОД МВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково, с което на М. Т. М. за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е определено наказание глоба в размер на 2 000,00 лева и Лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. Въззивният съд приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не се констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Относно съдържанието на АУАН съдът е констатирал допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в саморъчно извършена поправка в неговото съдържание, по-конкретно, първоначално при отпечатване на АУАН били отразени имената на актосъставителя А. О. Ч. като свидетел – очевидец, с отпечатана дата на раждане: [дата]., като след поправката имената „А. О. Ч.“ били поправени на „А. К. А.“, а първоначално отпечатаната дата на раждане от ********. била поправена на ********. Цитираните поправки не били изпълнени по надлежния ред – с отразяване на имена, длъжност и подпис на лицето, което е нанесло поправката. Съдът приел, че въпреки това не е налице съществено процесуално нарушение, тъй като в настоящия случай описаните поправки били извършени в присъствието на нарушителя, отразени били и в двата екземпляра на съставения АУАН, след което същият бил редовно предявен и връчен на нарушителя. Това се установявало и от представения от жалбоподателя екземпляр на връчения му АУАН, в който се констатирали идентични на вписаните в представения от АНО екземпляр на АУАН поправки. Освен това, с направената поправка не се внасяла промяна във фактическата рамка на административнонаказателното обвинение, а оттам – същата не се отразявала и върху правото на нарушителя да знае въз основа на какви конкретни факти е повдигнато същото и на възможността да упражни ефективно и адекватно правото си на защита в производството. Прието е, че в случая извършените поправки в АУАН по никакъв начин не накърняват правото на защита на санкционираното лице. На следващо място, съдът е приел, че НП било издадено от компетентен орган, спазена била формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаряло на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Извършеното нарушение било индивидуализирано по време, място и начин на извършване. РС Хасково направил извод, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установявали описаните в АУАН и НП обстоятелства, а именно – М. Т. М. отказала да бъде тествана за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер. РС Хасково е посочил, че установените по делото факти, въз основа на годни доказателства и техният детайлен анализ не оставят съмнение, че всички елементи от обективна страна на извършеното нарушение са безпротиворечиво и категорично установени. От субективна страна, нарушителят действала виновно, като липсвали твърдения за наличие на обстоятелства, които да водят до извод, различен от възприетия. Съдът е посочил, че по отношение вида и размера на наложеното наказание по чл. 174, ал. 3, пр.1 ЗДвП законодателят не предвидил възможност за преценка у наказващия орган, с оглед начина на формулиране на санкцията в цитираната норма, като същата в случая била правилно приложена. При тези мотиви РС Хасково счита жалба за неоснователна, а атакуваното с нея НП - като правилно и законосъобразно, поради което го е потвърдил.

Така постановеното решение е правилно.

При провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е посочено в какво се изразява нарушението, нарушените разпоредби и обстоятелствата по извършването му.

Неоснователни са наведените пред настоящата инстанция възражения, че районният съд неправилно приел, че направените поправки в АУАН били извършени със знанието на нарушителя. С изпратената в РС Хасково административнонаказателната преписка е представен екземпляр от съставения в случая АУАН Серия GA Акт №3876414 от 13.04.2025г., от който е видно, че действително е извършена поправка в имената на свидетеля – очевидец и датата на раждане на същия. Пред РС Хасково, в проведеното на 17.06.2025г. единствено съдебно заседание по делото, от пълномощника на жалбоподателката е представен връченият ѝ екземпляр от същия АУАН. След извършена съпоставка, съдът обосновано е приел, че поправките в АУАН явно са извършени в присъствие на нарушителя, преди връчване на акта, доколкото са отразени и в двата екземпляра на съставения АУАН. Това обстоятелство се потвърждава и от посоченото в подадената до районния съд жалба, в която жалбоподателката изрично е отбелязала, че издаденият и връчен АУАН Серия GA Акт №3876414 от 13.04.2025г. съдържа ръчно извършвани поправки и задрасквания, от които не става ясно коя е истинската самоличност на свидетеля. Така направените поправки са били извършени преди АУАН да бъде връчен на лицето и са били възприети от нарушителя, без възражения. Освен това, както правилно е приел и районният съд, направените поправки не се отразяват на възможността лицето да упражни ефективно и адекватно правото си на защита в производството. След подробно обсъждане на оплакванията в тази насока, районният съд е направил правилен извод, че не е налице допуснато процесуално нарушение и то от категорията на съществените.

Наред с горното, от показанията на разпитаните по делото служители на ОД МВР, а така също и от съдържанието на АУАН и НП, е видно, че отговорността на водача е ангажирана за отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Контролните органи са изпълнили задължението си по чл.3 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и при отказ на водача за извършване на проверка с техническо средство са издали приложения по делото талон за изследване, като същият е в необходимото съдържание и съгласно действащото към момента на извършване на нарушението Приложение №1, като не е спорно по делото, че М.М. не се е явила в указаното време и час за даване на кръвна проба. В съответствие с обстоятелствата по делото и приложимия материален закон нарушението е квалифицирано по чл.174, ал.3 от ЗДвП като отказ от проверка с техническо средство - пр.1 на ал.3. В този смисъл нарушението на дееца правилно е санкционирано по текста на чл.174, ал.3 от ЗДвП като отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, както и въззивният съд също не установява нарушения в тази посока. От събраните доказателствени средства се установява, че към момента на съставяне на АУАН жалбоподателката има качеството на водач на МПС по смисъла на пар.6, т.25 от ДР на ЗДвП. Налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение, изразяващо се в отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, поради което и правилно въззивната инстанция е потвърдила наказателното постановление.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на същия.

Липсват предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. За прилагането на института маловажност е нужно случаят да разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид. Обстоятелствата, при които е извършено и установено нарушението, разкриват типичната степен и характер на обществената опасност на нарушенията от този вид. Поради това касационният състав счита, че не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН.

С оглед изложеното, съдът намира, че решението, с което Районен съд Хасково е потвърдил наказателното постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №154 от 04.07.2025г., постановено по анд №387 по описа за 2025г. на Районен съд Хасково, с което е потвърдено Наказателно постановление №25-1253-000986 от 23.04.2025г. на Началник група в ОД МВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково, с което на М. Т. М., за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е определено наказание глоба в размер на 2 000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.