№ 3
гр. Търговище, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20223500500275 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Х. Ю. Б. от сО., общ.О.,
действуващ чрез процесуалния си представител адв.Р. А. М. от ВТАК против
решение №450/13.10.2022г., постановено по гр.д.№678/2022г. на Районен съд-
Търговище в частта му, с която на осн.чл.150 от СК е увеличен размера на
присъдената с решение №307/15.10.2020г. по гр.д.№896/2020г. на РС-
Търговище месечна издръжка за детето му А. Х. Ю., ЕГН:**********,
действуващо чрез своята майка Н. М. Б. от гр.Търговище от 200 лв. на 300 лв.,
считано от 01.06.2022г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до настъпването на причини за нейното прекратяване или изменяване,
като по сметка на съда е присъдена държавна такса в размер на 144 лв., а в
полза на процесуалния представител на ищцата-адвокатско възнаграж-дение
по чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 300 лв. С доводи за нарушения на закона и
за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението в посочената
част и за отхвърляне на иска.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
процесуалният представител на ищцата адв.В. Д. от АК-Търговище оспорва
1
основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението
в обжалваната част.
След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, съдът констатира
следното:
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявеният иск по чл.150 от СК за увеличение размера от 200 лв. на
350 лв. на присъдената по гр.д.№896/2022г. на РС-Търговище месечна
издръжка от ответника за малолетното му дете А. Х. Ю., род. на ******г., е
обоснован с настъпило изменение в обстоятелства, при които е определена
първоначалната издръжка, поради нарасналите нужди на детето, предвид
възрастта му, както и повишаване материал-ните възможности на родителите.
С писмен отговор по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва
допустимостта и основателността на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Предплащането на издръжката, която се дължи ежемесечно и е
предназначена да задоволява ежедневните потребности на детето, не
ограничава по какъвто и да е начин правото да се иска нейната промяна, а
несподелянето на доводите и правната теза на ответника от районния съдия
не обуславя извод за липса на безпристрастие, поради което обжалваното
решение е процесуално допустимо, валидно и спорът следва да бъде
разгледан по същество.
По силата на влязло в сила на 15.10.2020г. решение №307/15.10.2020г.
по гр.д.№896/2020г. на РС-Търговище ответникът е осъден да заплаща на
малолетното си дете А. Х. Ю., род. на ******г. месечна издръжка в размер на
200 лв. А. е бил на 1г. и 7м., при нормативно определен минимум на
издръжката в размер на 153 лв., като мате-риалните възможности на
родителите не са били изследвани. Към настоящия момент са изминали
повече от две години, като А. е вече на близо на четири години, посещава
детска градина и обусловените от възрастта му нужди от храна, облекло,
отопление, пособия и средства за образователни и културни занимания,
несъмнено са нараснали, поради което е налице промяна в обстоятелствата,
при които е била определена първоначалната издръжка. Нормативно
променен е и размерът на минималната за страната издръжка на 178 лв. през
2
2022г. и на 195 лв. за следващия период, съгласно чл.142, ал.2 от СК.
Месечният доход на майката за една година назад възлиза на 1 062 лв., а
меродавният за определяне на издръжката брутен средномесечен доход на
бащата е в размер на 1 842 лв. до 01.06.2022г. и 2 139 лв. до края на годината
в качеството му на зам.-председател на ОбС-О., без доходите му по
прекратените през м.юни и м.септември 2022г. дейности по социален проект в
размер на 425 лв. и от общински имоти в размер на 759 лв. месечно, но и без
приспадане заемите от 29 000 лв. за негови лични потребности.
С оглед раждането на още едно дете на ищеца в хода на въззивното
производство-Анъм, род. на 12.12.2022г., следва да се съобрази и
задължението му за издръжка към същото в размер на около 200 лв. месечно.
При представените доказателства, месечният доход на ответника е над
средния за страната и му позволява завишение на издръжката, съобразно
нуждите на сина му. Независимо от това, налице са и други обстоятелства,
предпоставящи по-висок размер на първоначалната издръжка, а именно-
съществено променената икономическа ситуация, свързана с високата
инфлация в страната и драстично нарасналите цени на стоките и услугите, от
които се нуждае детето-храна, ток, отопление през зимата, дрехи, обувки и
пособия.
Съгласно разпоредбите на чл.143, ал.2 и чл.142, ал.1-2 от СК,
родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, съобразно
нуждите на децата и възможностите на родителите, но не по-малко от 178 лв.
месечно за изминалия период и не по-малко от 195 лв. от 2023г., която
минималната граница е относима към нуждите на новородени деца.Сравнено
с възрастта на А.-3г. и 10 м., при установените материални възможности на
родителите, за сина им са необходими минимум 413 лв. месечно за 2022г. и
504 лв. за 2023г.-официално приетият праг на бедност в страната, от които
бащата следва да осигури 300 лв. , като останалите средства се поемат от
майката, в чиято тежест остава и полагането на непосредствените грижи по
отглеж-дането и възпитанието на детето.
Предвид горното, предявеният иск по чл.150 от СК е доказан по
основание в присъдения размер, решението на районния съд в обжалваната
му осъдителна част е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271,
3
ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на процесуалния представител на ищцата
следва да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в
размер на 300 лв. за въззивната инстанция.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №450/13.10.2022г., постановено по гр.д.
№678/2022г. по описа на Районен съд-Търговище в обжалваната му
осъдителна част, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА въззивника Х. Ю. Б. от сО., общ.О., ЕГН:********** да
заплати на процесуалния представител на ищцата адв.В. Д. Д. от АК-
Търговище, личен №********** адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от
ЗАдв в размер на 300 лв. за въззивната инстанция.
В необжалваната му отхвърлителна част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4