№ 22001
гр. София, 19.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20251110100807 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на И. С. Б. срещу „Кредирект“
ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са
допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са
допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
Следва да бъде допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на поставените в исковата молба въпроси.
Налице са представките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
задачите, поставени в исковата молба след запознаване с всички материалите по делото, като
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер 350 лв. вносим от бюджета, в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С. .
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 25.06 2025 г. от 14 10
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
депозирания от ответника отговор на подадената искова молба.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:
Предявени са от И. С. Б. срещу „Кредирект“ ЕООД обективно евентуално съединени
установителни искове, както следва 1/ главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 997554 от 10.01.2024 г.
поради противоречие със закона; 2/ евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и
пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6, предвиждаща заплащане за
предоставяне на обезпечение в двудневен срок и чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски
кредит № 997554 от 10.01.2024 г., предвиждаща заплащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение поради противоречие със закона и накърняване на добрите
нрави; обективно кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 211,00 лв., представляваща
дадена без основание сума по Договор за потребителски кредит № 997554 от 10.01.2024 г.
В исковата молба се твърди, че на 10.01.2024 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 997554 при следните параметри: размер на кредита: 800 лева;
годишен процент на разходите: 63,36 %; фиксиран лихвен процент: 50 % при срок на
кредита от 6 месеца, и вид на вноската „месечна“, брой вноски 6, с падеж на първата вноска
12.02.2024 г. и падеж на последната вноска 10.07.2024 г., платими както следва: 2 вноски по
33,33 лева и 4 вноски по 221,26 лева. Излага, че съгласно чл. 6 от Договора е следвало да
бъде предоставено едно от следните обезпечения:
„1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за
период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер
на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и
лихва или
2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия:
2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по- малко
от три пъти размера на минималната работна заплата за страната.
2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
следва да е в размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за
страната.
2.3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора.
2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора,
по които е налице неизпълнение;
2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен ”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ;
2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен
документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
Страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в
ал. 1 обезпечение в срок до 2 (два) дни от сключване на настоящия договор.“
Твърди, че при непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 18, ал. 1 е дължима
неустойка в размер на 512,30 лв. Сочи, че нито в Договора, нито в СЕФ, не е посочено какво
включва ГПР, в частност дали включва неустойката. Излага, че към дата на предявяване на
иска е заплатил сума в общ размер на 1011,00 лв. Оспорва договора за кредит като нищожен
поради противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Аргументира, че
уговорената неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитодателя, като излага,
че би могла да бъде и добавка към възнаградителната лихва. С оглед изложеното счита, че
неустойката следва да е включена в размера на ГПР или ГЛП. Подробно излага, че
неправилно посоченият размер на ГПР води до нищожност на целия договор за кредит, като
2
в този смисъл се позовава на практика на СЕС. Обръща внимание, че изискванията за
предоставяне на едно от посочените в договора обезпечения, са на практика невъзможни за
изпълнение. Оспорва клаузата, уреждаща неустойката като нищожна и поради накърняване
на добрите нрави, като сочи още и че клаузата е неравноправна. Посочването на размер на
ГПР, който не е реално прилаганият, сочи, че представлява заблуждаваща търговска
практика. В условията на евентуалност оспорва клаузите на чл. 6 и на чл. 18, ал. 1 от
Договора като нищожни поради противоречие със закона и накърнява на добрите нрави.
Излага, че неустойката излиза извън присъщите функции. В допълнение сочи, че такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Счита, че на основание чл. 23 ЗПК
дължи връщане само на чистата стойност на кредита или на сумата от 1000 лв., поради което
претендира надплатената сума в размер на 211,00 лв. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът развива подробни
съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на нормативните
изисквания. Твърди, че клаузите са индивидуално уговорени. Подробно излага, че клаузата
уреждащата неустойката, не е част от същественото съдържание на договора, поради което
счита, че евентуалната нищожност, не влече нищожност на целия договор. Счита, че
неустойката не следва да бъде част от ГПР. Не оспорва извършените плащания в сочения от
ищеца размер. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
В доказателствена тежест на ищеца по установителните искове е да докаже
сключването на процесния Договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание,
както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на неустойка
при непредоставяне на обезпечение и клауза, предвиждаща заплащане за предоставяне на
обезпечение в двудневен срок.
В доказателствена тежест на ищеца по осъдителния иск е да докаже факта на
плащане на процесната сума в полза на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно
правоотношение по Договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него, в
това число и наличието на валидни клаузи, от които произтича процесното вземане, че са
индивидуално уговорени, респ. че е налице основание за получаването на сумата.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, че клаузите от процесния Договор
за кредит са индивидуално уговорени.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 997554 от
10.01.2024 г. със соченото от ищеца съдържание; че ищецът е заплатил в полза на ответното
дружество по процесния Договор за кредит сума в общ размер на 1011,00 лв.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg/. Медиацията е платена услуга.
3
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа от МН, МГ - тел. 02/8955 423 за Софийски районен съд, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204,
както и на https://srs.justice.bg/bg/12656 .
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4