№ 754
гр. П., 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Велислава Ст. Енчева
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело №
20241720101704 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от “Еос
Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс
Тауър“, представлявано от Т.В. чрез адвокат Н. Н. срещу Н. И. Т., ЕГН:
********** с постоянен адрес: гр. **** и В. Н. Т. ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. **** по предявен иск с правно основание чл. 135 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът твърди, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България” е имал качеството кредитор по отношение на Н. И. Т. ЕГН:
********** с постоянен адрес: гр. ****, по силата на следните договори:
договор за потребителски паричен кредит PLUS - 17297831 от 13.09.2019 г.;
договор за потребителски паричен кредит PLUS – 17076302 от 07.06.2019 г. и
договор за потребителски паричен кредит PLUS – 18666050 от 28.06.2021 г.
Въз основа посочените договори за кредити, кредитополучателят е усвоил
сума в общ размер на 59 580,57 лева, която е останала непогасена. Излага се
становище, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2022
г. ”БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” е прехвърлило на
дружеството ищец „ЕОС Матрикс“ ЕООД портфейл от вземания, описани в
приложение към договора, включително вземанията по процесните договори
1
за кредит. Навеждат се доводи, че по силата на настъпилата цесия ищецът е
придобил качеството на кредитор на първия ответник Н. И. Т.. Твърди се, че
поради неизпълнение на договорните задължения от страна на
кредитополучателя Н. И. Т. са образувани заповедни производство по описа на
Pайонен съд-П.. „ЕОС Матрикс“ ЕООД сочи, че на 29.03.2023 г., след
сключване на договорите за кредит и след преустановяване на плащанията по
тях, първият ответник Н. Т. е дарил на втория ответник В. Т., притежаваната
от него – ½ идеална част от следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда /жилище - апартамент/ с идентификатор 55871.514.100.1.82
по КККР, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 28.11.2022 г.,
находящ се в град П., област П., община П., ул. **** като самостоятелният
обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор 55871.514.100.1 с
предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор 55871.514.100, при граници на обекта по схема: на
същия етаж — самостоятелен обект с идентификатор 55871.514.100.1.83 и
самостоятелен обект с идентификатор 55871.514.100.1.81, под обекта -
самостоятелен обект с идентификатор 55871.514.100.1.79 и над обекта -
самостоятелен обект с идентификатор 55871.514.100.1.85 и при граници на
апартамента по документ за собственост: от изток - апартамент № 81, от запад
- апартамент № 83, от север — стълбище и от юг — двор, със застроена площ
на обекта 65,30 квадратни метра, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, заедно с принадлежащото към него избено помещение /мазе/ № 6
с полезна площ 3,65 кв. метра, при граници на избеното помещение по
документ за собственост: от изток - коридор, от запад - преградна стена, от
север - мазе № 4 и от юг - мазе № 7, ведно със съответстващите на
самостоятелния обект 0,602% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, с предназначение на самостоятелен обект:
жилище, апартамент, на едно ниво. Сделката е обективирана в нотариален акт
за дарение на недвижим имот № **** от 29.03.2023 г., по описа на нотариус
И.И., с № 134 при ИК, с район на действие PC - П., вписан в Служба по
вписванията под вх. per. № 1182 от 29.02.2023 г., акт № 155, том 4. В исковата
молба, се твърди, че дарението на гореописания недвижим имот уврежда
интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на Н. И. Т., ответник
2
по настоящия иск и тъй като сделката е безвъзмездна и е извършена след
възникване на вземанията на кредитодателя по договорите за кредит, то е
налице законова презумпция за знание от страна на приобретателя за
увреждането. Приобретателят е син на длъжника, поради което е налице
законова презумпция за знание за увреждане. Твърди, че отчуждаването на
имуществото на длъжника намалява възможността за удовлетворяване на
кредитора в изпълнително производство по събиране на дължимото по
предоставените договори за кредит.
Уточнява, че кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице,
титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника.
Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него
увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на
действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Позовава
се на ТР №2/2017 г. на ОС ГТК на ВКС относно това че, възникването на това
право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила
решение.
Моли съда на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД да се обяви за
недействителен по отношение на от “Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********
сключеният договор между роднини по права линия, обективиран в
нотариален акт за дарение на недвижим имот № **** от 29.03.2023 г., по описа
на нотариус И.И., с № 134 при НК, с район на действие PC - П., вписан в
Служба по вписванията под вх. per. № 1182 от 29.02.2023 г., акт № 155, том 4,
по отношение на дарената от Н. И. Т. в полза на В. Н. Т. 1/2 идеална част от
имот, находящ се в град П., област П., община П., ул. ****. Претендира
съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника Н. И. Т., от гр. П., с който излага становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Твърди, че в исковата молба липсват
обстоятелствена част и ясен петитум. Първият ответник поддържа доводи, че
липсва обявена предсрочна изискуемост на вземанията по процесните
договори за кредит, тъй като длъжникът по тях погасява редовно месечните си
вноски и не е прекратил плащанията. Твърди, че не е уведомен писмено за
настъпилата цесия по чл. 99 ЗЗД, поради което същата е нищожна. Излага
становище, че сделката по силата, на която се е разпоредил с процесния имот е
3
на основание чл. 227 ЗЗД, а не по чл. 135 ЗЗД. Липсвали доказателства по
предявения иск, поради което същият бил недопустим. Не било доказано
законно ли и на каква цена са прехвърлени вземанията по цесията. Ищецът
бил представил договори с неравноправни клаузи в противоречие на чл. 60
ЗПК, чл. 10, ал.1 ЗПК, чл. 11, т.7 и т.20 ЗПК, поради което заемното
правоотношение било нищожно и не можело да породи правни последици.
Предявява насрещни искове, с правно основание чл.45 и чл.51 от ЗЗД срещу
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и ЧСИ С.Б. за солидарно заплащане от двамата
ответници на сумите от 20 000,00 (двадесет) хиляди лева за причинени
имуществени вреди и 200 000,00 (двеста хиляди) лева – за неимуществени
вреди. Иска по предявения срещу него иск от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, на
осн.чл.420, ал.5, вр.ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1 от ГПК спиране на принудителното
изпълнение но изп. дело № 20247530401156 на ЧСИ С.Б.. С определение
№2146/19.06.2024 г. по гр. дело №1704/2024 г. Районен съд-П., е прекратил
производството в тази част, изпратил е делото по подсъдност на Окръжен съд-
П. и е оставил без разглеждане искането на Н. И. Т. по чл.420, ал.5 вр. ал.3 вр.
ал.1 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, не е постъпил писмен отговор от
ответника В. Н. Т.. В съдебно заседание, представляван от своя баща и
ответник Н. И. Т., излага становище за неоснователност на иска.
Районен съд-П., преценявайки събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235 ал.2 и
ал.3 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на договор за потребителски паричен кредит PLUS –
17297831 сключен на 13.09.2019 г. (л.10), "БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България” в качеството на кредитодател е предоставил на Н. И. Т., в
качеството му на кредитополучател сумата от 20 000 лева, с падежни дати на
месечните погасителни вноски, подробно описани в погасителен план,
инкорпориран в процесния договор. На 07.06.2019 г. е съставен договор за
потребителски паричен кредит PLUS – 17076302 между "БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България” и първия ответник Н. И. Т., по силата
на който дружеството като кредитодател е предоставило сумата от 20 000 лева
на кредитополучателя Н. И. Т. с падежни дати на месечните погасителни
вноски подробно описани в погасителен план, част от договора. На 28.06.2021
4
г. Н. И. Т. е сключил отново договор за потребителски паричен кредит PLUS –
18666050, с кредитодателя "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”, по силата на който му е отпусната сумата от 19 580.57 лева. В т.3
от Общите условия към гореописаните договори е посочено, че
предоставянето на сумата по договора, съставлява изпълнение на
задължението на кредитора да предостави заема и създава задължение за
кредитополучателя да заплати погасителните вноски указани по размер в
„месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“.
По делото е приложен договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2022 г., по силата на който “ЕОС Магрикс ЕООД” ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град София, п.к. 1715 ж.к.
”Малинова долина”, ул. ’’Рачо Петков Казанджията" № 4-6, наричано купувач,
от една страна и “БНП Париба Пьрсънъл Файненс С.А., клон България Клон“
ЕИК ********* на чуждестранен търговец със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к “. Младост 4“, Бизнес Парк София 14 като
продавач от друга страна, са договорили, че продавачът е формирал измеримо
портфолио от потребителски кредити, между които съществуват такива, които
не се изпълняват от заемополучателите и които желае да прехвърли и цедира
срещу възнаграждение, а купувачът желае да придобие и да му бъдат
прехвърлени вземанията на продавача срещу длъжниците по потребителските
кредити, които не се изпълняват. Представено е приложение №3 към договор
за продажба и прехвърляне на вземания, между цедента и цесионера от
27.07.2022 г., което потвърждава извършена цесия на вземанията по чл. 99,
ал.3 ЗЗД. Съгласно последното, е извършена цесия на всички вземания,
цедирани от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България на „Еос
Матрикс“ ЕООД вр. с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2022 г., индивидуализирани и подробно описани в Приложение № 1.
Вземанията са прехвърлени на цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД изцяло и
заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, където има
такива, включително всички лихви. Уговорено е, че цедентът потвърждава, че
е упълномощил цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД да уведоми от негово
име, но за своя сметка, в качеството му на нов кредитор, всички длъжници по
вземанията, посочени в Приложение № 1 към договора за продажба и
прехвърляме на вземания за извършената цесия.
От представеното от страна на ищеца приложение №1 (л.39 и
5
л.117) се установява, че сред прехвърлените вземанията по цесията е това на
Н. И. Т. по договор за потребителски паричен кредит PLUS - 17297831 от
13.09.2019 г., договор за потребителски паричен кредит PLUS - 17076302 от
07.06.2019 г. и договор за потребителски паричен кредит PLUS - 18666050 от
28.06.2021 г. С нотариално заверено пълномощно от 24.08.2022 г. „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България е упълномощило „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД да уведомява, съгласно разпоредбата на чл. 99,
предложение 3 от ЗЗД, всички длъжници (кредитополучатели, поръчители,
съдлъжници, наследници) за сключения договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 27.07.2022 г. и извършва всички необходими правни и
фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците. До Н.
И. Т. е изпратено уведомление от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България чрез „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за извършената цесия.
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим
имот (л.9) № **** от 29.03.2023 г., по описа на нотариус И.И., с № 134 при
ИК, с район на действие PC - П., вписан в Служба по вписванията под вх. per.
№ 1182 от 29.02.2023 г., акт № 155, том 4, от който се установява, че Н. И. Т. и
К.Д. Т.а даряват на сина им В. Н. Т. следния свой недвижим имот, притежаван
от тях в режим на съпружеска имуществена общност: самостоятелен обект в
сграда (жилище – апартамент) с идентификатор 55871.514,100.1.82 по КККР,
одобрен със заповед №РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо самостоятелния обект от 28.11.2022 г., находящ се в град
П., област П., община П., ул. „****, като самостоятелният обект се намира на
етаж 5, в сграда с идентификатор 55871.514.100.1 с предназначение: жилищна
сграда - многофамилна. разположена в поземлен имот с идентификатор
55871.514.100, при граници на обекта по схема: на същия етаж -
самостоятелен обект с идентификатор 55871.514.100.1.83 и самостоятелен
обект с идентификатор 55871.514.100.1.81 под обекта - самостоятелен обект с
идентификатор 55871.514.100.1.79 и над обекта самостоятелен обект с
идентификатор 55871.514.100.1.85 и при граници на апартамента по документ
за собственост: от изток - апартамент №81, от запад - апартамент №83, от
север - стълбите и от юг – двор, със застроена площ на обекта 65,30 квадратни
метра, състоящ се от две стан, кухня и сервизни помещения, заедно с
принадлежащото към него избено помещение /мазе/ №6 с полезна площ 3.65
6
кв. метра, при граници на избеното помещение по документ за собственост: от
изток - коридор, от запад - преградна стена, от север - мазе №4 и от юг - мазе
№7, ведно със съответстващите на самостоятелния обект 0,602% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво.
От изпълнителен лист № 2217/14.08.2024 г. издаден на основание
чл. 416 вр. чл.410 ГПК и заповед за изпълнение №2113/2024 г. по ч.гр.дело №
2877/2024 г. по описа на Районен съд-П., съдът констатира, че длъжникът Н.
И. Т. е осъден да заплати на дружеството ищец сумата от 4 040,33 лева,
представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит PLUS -
18666050 от 28.06.2021 г., сумата от 1 293,63 лева – възнаградителна лихва за
периода 15.01.2022 г.-15.12.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата и
сумата от 106,68 лева, представляваща държавна такса.
По силата на изпълнителен лист № 2009/24.07.2024 г. издаден на
основание чл. 416 вр. чл.410 ГПК и заповед за изпълнение №1738/2024 г. по
ч.гр.дело № 2878/2024 г. по описа на Районен съд-П., длъжникът Н. И. Т. е
осъден да заплати на дружеството ищец още сумата от 3 968,47 лева,
представляваща просрочена главница по договор за потребителски паричен
кредит PLUS - 17076302 от 07.06.2019 г., сумата от 1 679,57 лева,
представляваща лихва за периода 20.04.2021 г. – 20.03.2022 г. ведно със
законна лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
112,96 лева - държавна такса и сумата от 240,00 лева представляваща
адвокатско възнаграждение.
Видно от изпълнителен лист №2165/12.08.2024 г. издаден на
основание чл. 416 вр. чл.410 ГПК и заповед за изпълнение №2109/25.06.2024 г.
по ч.гр.дело № 2879/2024 г. по описа на Районен съд-П., Н. И. Т. е осъден да
заплати на дружеството ищец сумата от 4 041,51 лева, представляваща
главница дължима по договор за потребителски паричен кредит PLUS -
17297831 от 13.09.2019 г., сумата от 1 417,03 лева, представляваща лихва за
периода 20.04.2021 г. – 20.03.2022 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 109,17 лева за държавна такса и
7
сумата от 240,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Искът по чл. 135 ЗЗД съставлява част от общото обезпечение на
кредиторите, уредено в чл. 133 ЗЗД (т. 1 на ТР № 2/09.07.2019 г. по
тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД
„прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви,
ако не е уговорено противното„. В разпоредбата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД понятието
„принадлежност„ е събирателно, като квалификация на принадлежност имат
всички конкретно изброени правни понятия – обезпечения, привилегии,
изтекли лихви. Този извод се основава както на граматическо и логическо
тълкуване на чл. 99 – неизчерпателно изброяване, следвано от
словосъчетанието „и другите му (на вземането) принадлежности“, така и на
историческо тълкуване: по-ясно съотношението в отделните понятия
„принадлежност„, „привилегия„ „обезпечение”, в посочения смисъл, е
изводимо от текста на чл. 319 от Закона за задълженията и договорите от 1892
г. (отм.), според който: „Продажбата или прехвърлянето на едно вземане,
обема, принадлежностите на това вземане, като: поръчителства, привилегии и
ипотеките”. Правото да се обяви за относително недействителна увреждаща
сделка или действие, извършени от длъжника, е материално преобразуващо
право, което възниква ex lege, с осъществяването на определен фактически
състав, включващ в хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД: съществуващо вземане,
увреждащо удовлетворяването му действие или сделка на длъжника и от
субективна страна - знание на длъжника, а при възмездност – и на третото
лице съконтрахент – за увреждането. Всички елементи от фактическия състав
на това преобразуващо право се отнасят към вземането, а самото право
обслужва интереса на притежателя му от неговото удовлетворяване, без да е
функционално свързано с други елементи от съдържанието на
правоотношението между длъжник и кредитор. След като с реализиране на
горепосочения фактически състав това материално право възниква за цедента
и обслужва единствено интереса от събиране на вземането му, доколкото
вземането е предмет на цесията, не и останалите права и задължения по
правоотношението между длъжника и кредитора - цедент, то следва, че
същото, в качеството на принадлежност - обезпечение в широк смисъл - е
8
прехвърлимо по силата на цесията, обслужвайки събирането му, но в полза на
цесионера, към който с цесията е преминал и интереса от удовлетворяването
му.
Възникналото материално преобразуващо право по чл. 135, ал. 1
ЗЗД не се погасява с цесията, а само с последващи действия на длъжника,
преодоляващи последиците на предходното увреждащо действие или сделка.
Със сключването на договора за цесия не възниква ново вземане, а вече
възникналото се придобива от другиго, сменя титуляра си. Увреждащите
сделка или действие имат този ефект спрямо „вземането”, независимо от
личността на кредитора. Ако са били увреждащи за първоначалния кредитор,
рефлектирайки върху способността на длъжника да го удовлетвори с
притежаваното имущество, сделката или действието ще бъдат увреждащи и за
последващия. Изводът, в подкрепа на притежавана в тази хипотеза
материалноправна легитимация на цесионера, за предявяване на иска по чл.
135, ал. 1 ЗЗД, не следва от разширително тълкуване на чл.135, ал. 1 ЗЗД
(недопустимо по отношение на уредени от закона преобразуващи права), а от
кумулативното прилагане на разпоредбите на чл. 135, ал. 1 ЗЗД и чл. 99, ал. 2
ЗЗД и доколкото правото за обявяване за относително недействителни
сделките и действията на длъжника, които увреждат кредитора, е
потестативно право, свързано единствено с вземането, не и с останалото
съдържание на правоотношението между длъжник и
кредитор(цедент).Упражняването му не рефлектира върху това
правоотношение, от което е изведена и обезпечителната му функция. Искът по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД е със санкционен за недобросъвестността на длъжника
характер, поради което обективното знание на същия, че дължи, независимо
кому, е достатъчно, след като и за настъпване на правните последици на
цесията, в отношенията цедент – цесионер /за правоприемството помежду им/
знанието на длъжника е ирелевантно. Законодателят е санкционирал тази
недобросъвестност дори за хипотеза на увреждащо действие/сделка,
извършени преди „възникване” на вземането – чл. 135, ал. 3 ЗЗД, разбирано
като породено изначално, а не последващо придобито, чрез правоприемство.
От поставяне „възникването на вземането„ като разграничителен белег за
уреждане на изключението по чл. 135 ал. 3 ЗЗД, следва че в общата хипотеза
на чл. 135, ал. 1 ЗЗД е релевантно и достатъчно възникването му, респ.
възникване качеството „длъжник”, спрямо който момент е преценимо и
9
увреждащото действие. Цесията на вземането не променя личността на
длъжника, не санира неговата недобросъвестност, нито правните последици
на извършеното от него увреждащо действие или сключена сделка спрямо
патримониума и платежоспособността му. Чл. 99 ал.2 ЗЗД урежда
правоприемството по отношение на правото на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, вече
възникнало за праводателя на цесионера, с факта на всяко увреждащо
действие/сделка , извършени или сключени след възникването на вземането.
Цесията е консенсуална каузална сделка, която поражда последици
без да е необходимо да е сключена в писмена форма, въпреки това
разпоредбата на чл. 99 ЗЗД изисква потвърждение на сделката от цесионера,
каквото в случая е налице видно от приложените по делото доказателства.
Възражението на първия ответник по делото за липсата на
качеството на кредитор на ищеца цесионер по отношение на него е
неоснователно по подробно изложените по-горе съображения. Въпреки това
съдът отбелязва, че съгласно чл. 99, ал.2 ЗЗД при цесия, цесионерът придобива
вземането в този вид и с тези характеристики, които то е имало у стария
кредитор. (В този смисъл Решение № 319/27.04.29110 г. по гр.д. № 4025/2008
г. на ВКС г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.) Следователно върху
цесионерът преминават всички предимства, които старият кредитор е имал по
отношение на длъжника, включително и възможността да иска отмяна на
действията, увреждащи кредитора при същите условия, при които това е
могъл да стори и цедента.
Първият ответник оспорва договора за цесия сключен между
ищеца и първоначалния му кредитор "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България.Съдът намира, че не е нужно договорът за цесия да бъде
съобщен на длъжника, за да възникне за цесионера качеството на кредитор по
смисъла на чл. 135 ЗЗД. Съобщаването на договора за цесия не е елемент от
фактическия му състав, тъй като вземането преминава върху цесионера по
силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането. Правилото на
чл. 99, ал.4 ЗЗД поставя, като условие за противопоставимост на цесията на
длъжника и на трети лица осъществяването на факта на уведомяване на
длъжника от предишния кредитор. Неуведомяването обаче не се отразява на
валидността на договора за цесия. До съобщаването му на длъжника
последният може валидно да изпълни задълженията си към предишния
10
кредитор с погасителен ефект без цесията да може да му бъде
противопоставена. Незнанието у трети лица, в частност у приобретателя по
договора за продажба, за прехвърляне на вземането също не се отразява на
валидността на договора за цесия.
Видно в приложение №1 към договор за продажба и прехвърляне
на вземания, ясно е посочен номерът на договора за кредит, датата му на
сключване, имената на длъжника, отпусната главница в лева, остатъка от
главницата към датата на сключване на цесията и др. Вписването на цената в
договора за цесия не е задължителен елемент от договора, липсата на
посочена цена би могла да има значение единствено за отношенията между
цедента и цесионера, поради което и възраженията на ответника за нищожност
на цесионния договор, поради липсата на индивидуализация на
прехвърленото вземане и продажната му цена, са неоснователни.
Неоснователно е и оплакването на първия ответник относно
неуведомяването му за настъпилата цесия. Изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД (Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК).
Възражението на ответника Н. Т. за нищожност на договорите за
кредит е недопустимо по следните съображения:
В производството по чл. 135, ЗЗД не се проверява
действителността на облигационната връзка, при липса на влязло в законна
сила съдебно решение, отричащо твърдяната легитимация на ищеца – съгл.
константната практика (Р. № 552-2010-ВКС, Р. 328-2010-ІІІ ГО на ВКС, Р. 639-
2010-ІV ГО на ВКС.). При разглеждане на отменителния иск по чл. 135, ал. 1
ЗЗД съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича
от твърдените факти. Предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на
кредитора, а преобразуващото му право да обяви за недействителна по
отношение на себе си сделка или друго действие, с което длъжникът го
уврежда. Съдът може да приеме обратното само ако вземането е отречено със
сила на пресъдено нещо (т.2 от мотивите на ТР № 2/2017 от 09.07.2019 г. по
тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС). Не се изследва
11
съществуването на твърдяното от ищеца вземане, освен ако този въпрос не е
въведен като предмет на делото-било от ищеца, чрез съединяването на
отменителния иск с иск за съществуване на вземането, било от ответника, чрез
предявяването на насрещен иск. В този случай при предявен иск относно
вземането, процесът би бил преюдициален по отношение на процеса по
Павловия иск. В случай, че не е заявено вземането за съвместно разглеждане с
иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД, сезираният с последния иск съд,
преценява само на основание твърдените факти, дали вземането съществува. В
ТР № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието още,
че извън това оспорванията на вземането в процес по иск с правно основание
чл. 135 от ЗЗД не могат да се разглеждат. Качество на кредитор може да бъде
спорно, но не може да бъде отречено в инициирания от тази страна процес,
поради възражения, които намалилият своето имущество длъжник би имал
във връзка със съдържанието на облигационното отношение, по силата на
факти, които следва да се предявят чрез иск или възражение, но не в процеса
по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Оспорването може да стане само в процес относно
вземането и ако има такъв да се зачете от съда, разглеждащ иска с правно
основание чл. 135 от ЗЗД (В този смисъл решение № 266/18.03.2021 г. по гр. д.
№ 247/2020 г. на ВКС, IV г. о.; определение № 450/30.06.2020 по т. д. №
2603/2019 г. на ВКС, II т. о.) . Съобразно ТР № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. №
1/2020 г., ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на
решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В
случая, съдът не дължи произнасяне по нищожността на правната сделка или
на отделни клаузи, тъй като вземанията на ищеца спрямо длъжника (първия
ответник) не са били отречени с влязло в сила решение, за може да се оспори
качеството му на кредитор. Дори в случай на хипотетична нищожност на
отделни клаузи по процесните договори за потребителски кредит, ответникът
дължи законната лихва върху чистата стойност на главницата, поради което
отново налице е увреждане интерес на кредитора.
В случая качеството на кредитор на ищеца е безспорно доказано-
има неудовлетворено вземане по договори за кредит, по който първият
ответник е длъжник и то (вземането) е възникнало преди извършването на
действието, чието обявяване за недействително се иска. Установява се първата
12
предпоставка от посочения фактически състав на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът
е кредитор с действителни вземания, който извод се извлича от твърденията в
исковата молба. Вземанията му не са отречени със сила на пресъдено нещо и
са възникнали преди твърдяната увреждаща сделка от 29.03.2023 г. Затова и
не е налице хипотезата на чл. 135, ал. 3 от закона, когато увреждащата сделка е
преди възникване на вземането.
Вторият елемент от фактическият състав е извършване на
действие, което уврежда кредитора. Налице е действие на разпореждане на
длъжника – дарение на имот с неговата идеална част от имуществото му в
полза на трето лице. Съгласно чл. 135, ал. 1 ЗЗД, правнорелевантно е
действието, което уврежда кредитора. Увреждането е обективен факт и не
зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на
кредитора. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от своето
имущество или когато го намалява или с правните си действия създава
трудност за удовлетворение на кредитора (Р-2771-78, І г. о.). В случая сделката
от 29.03.2023 г., с която Н. Т. дарява свой притежаван в режим на съпружеска
имуществена общност имот на ответника – сина му В. Т., се явява увреждаща
по отношение на кредитора ищец, тъй като по този начин се намалява
имуществото на длъжника.
Дарителят Н. Т. знае, че с договора за дарение уврежда кредитора
си като му е известно, че с дарението на апартамента намалява своето
имущество, от което ищецът би могъл да удовлетвори вземанията си срещу
него. Знанието за увреждане винаги е налице у длъжника, когато имуществото
му се променя чрез негов акт (Решение № 201/31.10.2018 г. по гр. д. №
1036/2018 г. по описа на IV г. о. на ВКС и Решение № 225/22.10.2019 г. по гр.
д. № 2751/2018 г. по описа на IV г. о. на ВКС). Дарението е безвъзмездна
сделка, поради което не е необходимо знание за увреждането и у третото лице,
с което първият ответник в качеството на дарител е договарял. Освен това
третото лице – дареният, В. Н. Т. е син на дарителя Н. Т. и по силата на чл.
135, ал. 2 ЗЗД неговото знание се предполагало до доказване на противното.
Родствената връзка между ответниците е обявена за безспорно установена с
определение № 2146/19.06.2024 г. въз основа на признание на първия ответник
в този посока в писмен отговор по чл. 131 ГПК. В случая вторият ответник не
прави възражения за липсата на знание за увреждането, нито представя
доказателства, оборващи презумпцията за това.
13
Неоснователно е възражението на първия ответник, че
задължението по договора за кредит не е обявено за предсрочно изискуемо. За
успешното провеждане на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД
вземането на увреденото лице (кредитор) не е необходимо да е изискуемо и
ликвидно т.е. установено по размер. Това разрешение произтича от целта на
иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за препятстване недобросъвестния длъжник да
намали възможностите си или да се лиши от възможност за удовлетворяване
на кредитора-ищец по иска ( В този смисъл ТР № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д.
2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 732/12.10.2009 г. по гр. д. №
1785/2008 г., на Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско
отделени и Решение № 4/26.01.2011 година по гр. дело № 551/2010 г. на
ВКС,Трето гражданско отделение).
Увреждащо интереса на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника е всяко разпореждане, с което отделен имуществен
обект се изважда от патримониума на длъжника или се намалява неговата
пазарна цена. Съгласно чл. 133 ЗЗД ответникът отговаря пред кредитора с
цялото си имущество и той разполага с възможност да избира от кое
имущество да се удовлетвори. Поради това всяко действие на длъжника,
намаляващо имуществото му, се явява увреждащо и е основание да се иска то
да бъде обявено за недействително по отношение на кредитора. Противното
би означавало при недобросъвестност на длъжника да му се предостави
възможност за избор срещу кое от притежаваните имущества да се насочи
принудително изпълнение. Съществуването на друго имущество предполага
разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от
длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен да установява
цялостното финансово състояние на длъжника или разликата между
продажната и действителната цена и само, когато длъжникът не разполага с
друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни правото си по чл.
135 ЗЗД (Р-149-2013, І т. о.).
Следва да бъде отбелязано, че в исковата молба се твърди, че
длъжник на ищеца е само единият от съпрузите по дарението-Н. И. Т. респ.,
че увреждаща е отчуждителната сделка само за притежаваната от него 1/2 ид.
част от процесния недвижим имот, респ. търсената с предявения иск защита е
за прогласяване относителна недействителност на сделката само за ½ идеална
14
част, а не на целия имот. Сделката за дарение на недвижим имот,
обективирана в нотариален акт № **** от 29.03.2023 г., по описа на нотариус
И.И., с № 134 при ИК, с район на действие PC - П., вписан в Служба по
вписванията под вх. per. № 1182 от 29.02.2023 г., акт № 155, том 4, в частта, с
която е дарена другата ½ идеална част от имота, не е предмет на предявения
по чл. 135 ЗЗД иск, тъй като в исковата молба не са изложени твърдения за
накърняване на правата на ищеца от съпругата на първия ответник, страна по
увреждащата сделка. В тълкуването, дадено в ТР № 5/2013 г. от 29.12.2014 г.,
т. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС се сочи, че ищецът по Павлов иск няма
материалноправна легитимация "кредитор" на другия съпруг-ответник,
съответно по отношение на ищеца този ответник няма качеството длъжник.
Оттук следва действителността на извършеното от него разпореждане с част
от имота и липсата на увреждане на кредитора от обективна и субективна
страна, поради което иска по чл.135 ЗЗД не може да бъде уважен срещу
съпруга-ответник, който не е длъжник и неговото действие да се счита за
нестанало по отношение на чужд кредитор, за чужд дълг. Ищецът не е
предявил иска си по отношение на прехвърлената от съпругата- недлъжник ½
идеална част от процесния имот, а само по отношение на сделката с
притежаваната от длъжника Н. Т. идеална част.
Доколкото процесуалноправната легитимация на страните следва
от защитаваното субективно материално право, респективно от твърденията
на ищеца относно претендираното спорно право и поради липсата на
твърдения в исковата молба, че съпругата на първия ответник, е длъжник на
ищеца и че е го е увредила, отчуждавайки своя имот, не е и налице хипотеза
на задължително необходимо другарство между двамата съпрузи (В този
смисъл Решение № 19 от 14.02.2018 г., гр. д. № 1766/2017 г., ІІІ г. о. на ВКС и
Решение № 50190 от 10.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 1953/2021 г., I т. о., ТК).
Съобразно изложените съображения, настоящият състав на
Районен съд – П. намира, че предявеният иск е основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен, а като последица от това атакуваната сделка да
се обяви за относително недействителна по отношение на ищеца.
При този изход на правния спор, искането на ищеца за присъждане
на сторените по делото разноски следва да бъде уважено на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК в доказан размер на 2 236,75 лева (две хиляди двеста тридесет и
15
шест лева и седемдесет и пет стотинки), от които сумата от 115,07 лева,
представляваща държавна такса, сумата от 11,51 лева такса за вписване на
исковата молба, сумата от 5 лева за издаване на съдебно удостоверение и
сумата от 2 105,17 лева адвокатско възнаграждение. Претенцията за разликата
до пълния претендиран от ищеца размер на сторените съдебни разноски от
2 237,15 лева, следва да бъде отхвърлена, тъй като ищецът неточно е вписал в
списъка за разноски по чл.80 ГПК, че таксата за вписване на сезиращата
искова молба е в размер на 11,91 лева, при наличие на платежно нареждане за
сумата от 11,51 лева.
Воден от горното, Районен съд-П., втори граждански състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителен, на основание чл. 135 от ЗЗД по
отношение на “Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6,
сграда „Матрикс Тауър“, представлявано от Т.В., договор за дарение на
недвижим имот № **** от 29.03.2023 г., по описа на нотариус И.И., с № 134
при ИК, с район на действие PC - П., вписан в Служба по вписванията под вх.
per. № 1182 от 29.02.2023 г., акт № 155, том 4, сключен между Н. И. Т., ЕГН
********** и К.Д. Т.а ЕГН ********** като дарители и В. Н. Т. ЕГН
********** като дарен, в частта, с която Н. И. Т., ЕГН ********** се е
разпоредил върху собствеността от 1/2 идеална част от притежавания от него в
режим на съпружеска имуществена общност, недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда /жилище - апартамент/ с идентификатор
55871.514.100.1.82 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 28.11.2022
г., находящ се в град П., област П., община П., ул. **** като самостоятелният
обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор 55871.514.100.1 с
предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор 55871.514.100, при граници на обекта по схема: на
същия етаж — самостоятелен обект с идентификатор 55871.514.100.1.83 и
самостоятелен обект с идентификатор 55871.514.100.1.81, под обекта -
самостоятелен обект с идентификатор 55871.514.100.1.79 и над обекта -
16
самостоятелен обект с идентификатор 55871.514.100.1.85 и при граници на
апартамента по документ за собственост: от изток - апартамент № 81, от запад
- апартамент № 83, от север — стълбище и от юг — двор, със застроена площ
на обекта 65,30 квадратни метра, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, заедно с принадлежащото към него избено помещение /мазе/ № 6
с полезна площ 3,65 кв. метра, при граници на избеното помещение по
документ за собственост: от изток - коридор, от запад - преградна стена, от
север - мазе № 4 и от юг - мазе № 7, ведно със съответстващите на
самостоятелния обект 0,602% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, с предназначение на самостоятелен обект:
жилище, апартамент, на едно ниво.
ОСЪЖДА Н. И. Т., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. **** и
В. Н. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **** да заплатят на “Еос
Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс
Тауър“, сумата от на 2 236,75 лева (две хиляди двеста тридесет и шест лева и
седемдесет и пет стотинки), представляваща сторени по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането за разноски в останалата му част.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
17