РЕШЕНИЕ
№ 3853
гр. Варна, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20223110104571 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съгласно определение на ВРС с Рег.№ 171 / 07.01.2025г. след неколкократни
уточнения, е прието, че производството по делото е образувано по съединени искове, както
следва:
- главен иск с правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26 ЗЗД, от ищеца Ч. А. М.
срещу ответниците С. Д. С., „Н.“ ЕООД и М. В. Д. за признаване на установено по
отношение, че не съществува подлежащо на принудително изпълнение вземане по
изпълнително дело *** по описа на ЧСИ С. Я., с рег. № *** в Регистъра на КЧСИ и район на
действие ОС Варна, по отношение на присъединения взискател С. Д. С. спрямо М. В. Д., в
размер на 20 500 лева, обективирано в изпълнителен лист от 25.08.*** г., издаден на
основание Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК, прехвърлено с договор за цесия от 14.02.2022 г. от „Н.“ ЕООД на С. Д. С., поради при
липса на основание, абсолютна привидност, невъзможен предмет, противоречие на добрите
нрави или поради неспазване на форма на записа на заповед.
- евентуално съединен с искове правно основание чл.135, ал. 1 ЗЗД, както следва:
-иск/евентуален/ с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, предявен от ищеца Ч. А. М.
срещу ответниците М. В. Д. и „Н.“ ЕООД, за обявяване за относително недействителна
спрямо ищеца едностранната сделка, обективирана в запис на заповед, издаден на
31.08.2018г., с издател М. В. Д. и поемател “Н.“ ЕООД, ЕИК ***, по силата на който
последната се е задължила към “Н.“ ЕООД, за сума от 20500.00лв., с падеж 31.07.*** г.,
1
обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение №4388/24.08.*** г. по описа
на ВРС, 18-ти състав, при липса на основание, абсолютна привидност, невъзможен предмет,
противоречие на добрите нрави или поради неспазване на форма, както и
- иск/евентуален/ с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен от ищеца Ч. А. М.
срещу ответниците С. Д. С. и „Н.“ ЕООД, за обявяване за относително недействителен
спрямо ищеца договор за цесия от 14.02.2022 г. по силата, на който „Н.“ ЕООД прехвърля на
С. Д. С. вземането си спрямо М. В. Д. по ч . гр. д. № 1***/*** г. по описа на Районен съд –
Варна за сумата от 20 500 лв. – главница по издаден запис на заповед от 31.08.2018 г., с
падеж – 31.07.*** г., като сключена при липса на основание, абсолютна привидност,
невъзможен предмет или противоречие на добрите нрави.
Обстоятелствата, от които произтичат предявените искови претенции се
свеждат до следните фактически обстоятелства, изложени в обкстоятелствената част
на исковата молба и уточняващите я молби с вх.№№ 30629/25.-04.2023г.,
97580/2812.2023г.: Съгласно решение по гр.д. №1750/2018г. по описа на ОС Варна,
потвърдено с Решение № 123/10.12.2020 по в.гр.д. №364/2020г. по описа на АС Варна,
недопуснато до касационно обжалване, ответникът М. Д. е била осъдена да заплати на
ищеца сумата от 18449,81 евро ведно със законната лихва, считано от 30.10.2018г. до
окончателното изплащане.
От ищецът било образувано изпълнително дело № 672/***г. по описа на ЧСИ С.Я.,
рег. № *** и район на действие ОС Варна, за вземането му срещу М. Д. в размер на 18449,81
евро. Твърди се, че по посоченото изпълнително дело ответникът С. Д. С. е присъединен
взискател. Същият имал вземане срещу М. Д., като образувал изпълнително производство №
91/***г. по описа на ЧСИ С.Д., рег. № *** и район на действие ОС Варна. Бил е заявил
искане за присъединяване по изпълнително дело № 672/***г. по описа на ЧСИ С.Я., като при
разпределение на суми по делото такава да бъде преведена на ЧСИ С.Д.. Дългът, включен в
разпределението, който следвало да се плати на С. Д. С. е бил в размер на 22 136.32 лева.
Сочи се, че вземането на С. Д. С. към М. Д., произлизало от договор за цесия, сключен
между С. и третия по делото ответник. Със запис на заповед Д. се била задължила към „Н.“
ЕООД с ЕИК *** с управител Н.Р.М., за сумата от 20 500 лева. Поради неплащане на сумата
по записа на заповед на падежа от „Н.“ ЕООД е било образувано ч.гр.д. № ***/2018г. по
описа на ВРС, по което била издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №
4388/24.08.***г. Вземането по заповедта след това е било цедирано от „Н.“ ЕООД на С. Д.
С..
По изпълнително дело № 672/***г. по описа на ЧСИ С.Я., за удовлетворяване на
взискателите по делото, е била извършена публична продан. В проведения публичен търг
участвал и ответникът С. Д. С., който спечелил същия с предложена от него цена 53 157.37
лева. На 14.03.2022г. от ЧСИ С.Я. е било насрочено извършването на разпределение на
сумата от публичната продан, до което не се стигнало, поради подадени от М. Д. жалби
срещу действията на съдебния изпълнител.
Ищецът твърди, че всички гореизложени действия са извършени с цел същият да
2
бъде увреден, като не бъде удовлетворен в цялост като взискател за вземането си срещу М.
Д.. С подписването на Запис на заповед от М. Д. за 20500 лева със задължение към „Н.“
ЕООД, цедирането на вземането по заповедта за изпълнение, действията на цесионера по
присъединяване по изпълнителното дело на ЧСИ С.Я. и купуването от същия на имота
изнесен на публична продан, сочи, че се е целяло единствено, кредиторът Ч. М. да не е в
съС.ие да се удовлетвори и събере вземането си. Твърди, че е бил придобил качеството на
кредитор на ответницата към момента на увреждането. Твърди, че е налице увреждане по
смисъла на чл.135 ЗЗД, тъй като са извършени действия с цел да се лиши кредитора от
възможността за удовлетворяване на вземането си. Твърди се знание от страна на С. С. за
увреждане на ищеца, с което се оборвала презумпцията по чл. 135 ЗЗД.
Навеждат се възражения за нищожност на Запис на заповед, с която М. Д. се
задължила към „Н.“ ЕООД за сумата от 20 500 лева., предвид че между страните по записа
на заповед не е възникнало валидно правоотношение, същото било симулативно. По нея, не
е обективирана действителна воля за задължаване на М. Д. със сумата от 20 500 лева, същата
никога не е била реално получавала сумата, нито е имала воля да плати или да върне сумата.
Издадената запис на заповед. Управител на дружеството издател на записа на заповед, се
сочи, че е бил Н.Р.М., с когото ответницата живеела на семейни начала. У същия е било
налице знание по смисъла на чл. 135 ЗЗД за дълга на М. Д.. Записът на заповед се сочи, че е
бил антидатиран, Сочи се, че не е бил подписан на 31.08.2018г., а след влизане в сила на
решението, установяващо дългът на Д. към ищеца и преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Цесионерът също е бил в близки
роднински отношения с ответницата, бил женен за сестра й, бил наясно с дълга на Д. към
ищеца и с действията му се целяло да се легитимира като мним кредитор. С извършените от
ответниците действия се е целяло да бъде намалено /привидно/ имуществото притежавано
от М. Д. и да бъде увреден Ч. М.. Записът на заповед и договора за цесия се сочи, че са
сключени със знанието за дълг на Д. към Ч. М. у третите лица.
С уточнителна молба с вх. № 79936 от 7.10.2024 г., ищецът - Ч. А. М., е посочил, че
не са предявени самостоятелни искове за нищожност на записа на заповед. Уточнил е, че
предявява главен иск по чл. 464 ГПК, съединен в условията на евентуалност с такива по чл.
135, ал. 1 ЗЗД по отношение на цялата поредица от увреждащи сделки, а именно- записа на
заповед от 31.08.2018 г. и договора за цесия от 14.02.2022 г.
В последваща уточнителна молба от 20.11.2024 г., ищецът е изложил твърдения за
наличие на правен интерес от предявяването на иска по чл. 464 ГПК и спрямо цедента –
„Н.“ ЕООД. Сочи, че предмет на отричане е не само правото на конституирания взискател,
но и това на дружеството. По повод на павловия иск е посочил, че се атакува цялата
поредица от разпоредителни сделки на длъжника.
С горното се обосновава правният интерес от предявените искови претенции.
Претендират се и съдебно-деловодни разноски.
Ответниците С. Д. С. ЕГН **********, М. В. Д. ЕГН ********** и „Н.“ ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.В., р-н О. бул. Ц. О. № **, вх. *, ет. *, ап.
3
*, в срока по чл. 131 от ГПК, са депозирали отговори на исковата молба.
Ответникът М. Д. оспорва всички фактически твърдения, на които се основават
исковете. Твърди, че не е договаряла във вреда на ищеца, същият не е имал качеството на
кредитор към този момент, а лицата, с които била договаряла не са от кръга на лицата
визирани от чл. 135 ал.1 ЗЗД. Оспорва твърденията, че със С. С. са се договорили във вреда
на ищеца. Излага, че с подписаната от нея Запис на заповед, същата се задължила към „Н."
ЕООД, безусловно да му изплати сумата от 20 500 лева. Поради финансови затруднения не
успяла да изплати задължението си на падежа и дружеството я осъдило по ч.гр.д.№***/***г.
на ВРС. Издаденият запис на заповед и поетото задължение за плащане с него било
възникнало преди да бъдат предявени извънсъдебни или съдебни претенции на ищеца Ч. М.,
който към момента на издаване на записа на заповед не е имал вземане към Д., за да се
приемат увреждащи действия от страна на ответницата спрямо ищеца. Твърди, че без нейно
знание, С. С. въз основа на договор за цесия от 14.02.2022г, е придобил възмездно вземането
в размер на 20 500 лева главница, ведно с лихвите и разноските на кредитора „Н." ЕООД по
издаден изпълнителен лист срещу нея по изпълнително дело № ********* по описа на ЧСИ
С.Д. и е встъпил като кредитор по това изпълнително дело. За встъпването е разбрала на
15.02.2022г., когато й било връчено уведомление по чл. 99 ал.З ЗЗД.
Моли се искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
Ответникът С. С. също оспорва всички фактически твърдения, на които се
основават исковите претенции. Твърди, че не е договарял във вреда на ищеца с другия
ответник – Д., не е бил от кръга на лицата, визирани в чл.135 ал.1 ЗЗД, действал
добросъвестно. Ответницата не е поемала паричен дълг към него по едностранна сделка и
той нямал договорни отношения с нея. Явявал се трето добросъвестно лице, кредитор на М.
Д., въз основа на договор за цесия от 14.02.2022г, с който придобил възмездно вземане в
размер на 20 500 лева главница, ведно с лихвите и разноските на кредитора „Н." ЕООД по
издаден изпълнителен лист срещу М. В. Д. по изпълнително дело №********* по описа на
ЧСИ С.Д. и бил встъпил като присъединен кредитор по изпълнително дело № 672/***г. по
описа на ЧСИ С.Я.. Твърди, че изкупил дълга на М. Д., след като била обявена публичната
продажба на имота на длъжника М. В. Д., с целта да може да го придобие от публичната
продажба на по-ниска цена, искал да има имот в гр. Варна.
Моли се искът да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени сторените разноски.
Ответникът „Н." ЕООД, чрез процесуалния си представител оспорва исковете и
всички фактически твърдения, на които се основават. Излага се, че по силата на договор за
цесия от 14.02.2022г., дружеството ответник е цедирало вземането си към М. Д. на С. С..
Прехвърленото вземане произлизало от запис на заповед, издадена от М. Д., с която се
задължила към „Н." ЕООД за сумата от 20 500 лева. За вземането си по записа на заповед
ответното дружество инициирало заповедно производство № ***/***г. по описа на РС
Варна, по което била издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист
№ 2353/25.08.***г. Оспорва се записът на заповед да е привиден, издаването му да
противоречи на добрите нрави. Неоснователни се считат и твърденията за неспазване на
4
предвидената законна форма за действителност, както и всички наведени твърдения за
нищожност на договора за цесия и записа на заповед. Твърди се липса на знание/намерение
за увреждане по смисъла на чл. 135 ГПК, като в случая дори не е приложима презумпцията
за знание предвидена в закона по отношение на дружеството ответник.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Доводите за недопустимост на исковата претенция по чл.464 ГПК, съдът намира за
неоснователни. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от
конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите
твърди, че се засяга правната му сфера. В настоящия случай, за ищеца Ч. А. М. съществува
правен интерес от иска по чл.464 от ГПК, тъй като присъединилият се взискател С. Д. С. има
същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател М. и
извършените до присъединяването изпълнителни действия ползуват и присъединилия се
взискател - арг. от чл.457, ал.1 от ГПК. С присъединяването на кредитор с изпълнителен
лист или удостоверение, че изпълнителният лист е приложен по друго дело, във висящ
изпълнителен процес, образуван от друг взискател, се цели удовлетворяването на встъпилия
кредитор от същия имуществен обект, върху който е насочено изпълнението във висящия
изпълнителен процес. Защитата на конкуриращия взискател е чрез предявяване на
отрицателен установителен иск по чл.464 от ГПК срещу длъжника и привидния кредитор,
като с него се оспорва съществуващото между тях правоотношение и се атакува привидното
изпълнително основание, обуславящо качеството кредитор на последния. Предявяването на
установителния иск е обусловено от наличието на правен интерес да се отрече със сила на
пресъдено нещо съществуването на вземането на конкуриращия го при удовлетворяване на
вземането му друг взискател.
Исковата защита е допустима и то независимо дали длъжникът разполага с
достатъчно имущество за удовлетворяване на конкуриращите се взискатели. Наличието на
плащане по изп. дело е ирелевантно за спора, защото все още не е извършено разпределение,
което да се е стабилизирало, за да се приеме, че вземанията на ищеца са погасени напълно.
Правият интерес от иска възниква още от момента на присъединяването на новия
взискател, а не от момента на разпределението, поради което искът може да се предяви и
преди да е извършено разпределението – както е в конкретния случай, като считано от
последното тече едномесечния срок за предявяването на иска. Срокът е от значение
единствено с оглед вида на предявения иск - установителен или осъдителен. Това е така,
доколкото месечния срок е предвиден като времева граница, след която съдебният
изпълнител изплаща сумата на взискателя.
Предвид гореизложеното, съда намира иска по чл.464 от ГПК за допустим.
Няма спор, че с решение по гр.д. №1750/2018г. по описа на ОС Варна, потвърдено с
Решение № 123/10.12.2020 по в.гр.д. №364/2020г. по описа на АС Варна, недопуснато до
касационно обжалване, ответникът М. Д. е била осъдена да заплати на ищеца Ч. М., сумата
5
от 18449,81 евро ведно със законната лихва, считано от 30.10.2018г. до окончателното
изплащане.
Няма спор, че по инициатива на ищеца Ч. М. е образувано изпълнително дело №
672/***г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. № *** и район на действие ОС Варна, за вземането му
срещу М. Д. в размер на 18449,81 евро. Установява се от материалите по делото, че по
посоченото изпълнително дело, ответникът С. Д. С. се е присъединил като взискател по
вземане срещу М. Д., за което е образувал изпълнително производство № 91/***г. по описа
на ЧСИ С.Д., рег. № *** и район на действие ОС Варна. ответникът С. Д. С. е заявил искане
за присъединяване по изпълнително дело № 672/***г. по описа на ЧСИ С.Я.. Заявеното
вземане на отв.С. Д. С. от отв.М. Д., е било посочено в размер на 22 136.32 лева. Посочено е,
че вземането на отв.С. Д. С. към М. Д., произлизало от договор за цесия, сключен между С.
и третия по делото ответник „Н.“ ЕООД с ЕИК ***.
Видно от към настоящото дело чгрд 1***/*** по описа на ВРС-18 състав е представен
Запис на заповед от 31.08.2018 г. с падеж 31.07.*** г., с който М. В. Д. се е задължила да
заплати на „Н.“ ЕООД, ЕИК *** , за сумата 20 500 лева.
Издадена е Заповед за изпълнение 4388/24.08.*** г. по чгрд 1***/*** и ИЛ, с която Д.
е осъдена да заплати на „Н.“ ЕООД, ЕИК *** ,сумата 20 500 лева, ведно със законната лихва
от 23.08.*** г. до окончателно изплащане и 410 лв. – д.т.
За събиране на вземането е образувано ИД ********* по описа на ЧСИ *** С. Д..
От приложен Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 14.02.2022 г. е видно, че
същия е сключен между „Н.“ ЕООД, ЕИК ***, като цедент и С. Д. С., ЕГН **********, като
цесионер, с който цедентът прехвърля вземанията си от длъжника М. Д., ЕГН **********,
произтичащи от Заповед за изпълнение 4388/24.08.*** г. по чгрд 1***/*** по описа на ВРС-
18 състав и ИЛ, в полза на цесионера, за сумата 6 000 лева.
На л.101 е приложено уведомление по чл. 99, ал.3 от цедента до длъжника М. В. Д..
Спорния въпрос по делото по главната искова претенция по чл.464 ГПК, е дали
действително съществува вземане по записа на заповед , издаден от отв.М. Д. на
31.08.2018г. с падеж на 31.07.***г., в полза на ответното дружество Н.“ ЕООД, за сума
20 500.00лв., за която по искане на „Н.“ЕООД е инициирана заповедно производство по
ч.г.д.№ ***/***г. по описа на РС Варна, по което била издадена Заповед за изпълнение №
4388/24.08.***г. по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 2353/25.08.***г.
За доказване, че вземането по посочения запис на заповед не съществува, по искане
на ищцовата страна е проведена съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице М. В. П.,
чието заключение съда приема като компетентно дадено, ясно и обосновано.
Вещото лице сочи, че при изготвяне на заключението са му представени от страна на
процесуалния представител на ответниците адв. Р. на ССЕ три договора за заем, сключени
през 2018 г. между „Н.“ ЕООД ,като заемодател и М. Д., заемател. ССЕ изискала от
дружеството счетоводните документи, отразяващи осчетоводяване през 2018 г. на
взаимоотношенията по представените договори и свързаните с тях документи (сделки) в
6
счетоводните регистри на предприятието. До датата на изготвяне на заключението, вещото
лице сочи, че такива не са предоставени на ССЕ.
Посочено е, че на експертизата са представени три договора за заем, сключени през
2018 г. между „Н.“ ЕООД, като заемодател и М. Д., като заемател за следните суми:
· 7 500 лв, сключен на 01.03.2018 г.;
· 5 000 лв, сключен на 15.06.2018 г.;
· 8 000 лв, сключен на 31.08.2018 г.,
· 20 500 лв ОБЩО
Сочи се от вещото лице, че трите договора имат идентични условия, като е посочено,
че с полагане на подписа в договора, заемателят удостоверява получаване на заетата сума и
в тази част договорът има силата на разписка. Следователно предоставянето на сумите по
договорите е извършено касово, в брой. И в трите договора е уговорен срок за връщане
31.07.*** г. като е договорено, че възнаграждение (лихва) няма да се дължи.
На въпроса „Записано ли е в счетоводството на „Н.“ ЕООД задължение на М. Д. към
дружеството в размер на сумата по записа на заповед, респ. кога?“, вощото лице заявява: На
ССЕ са представени три договора за заем сключени през 2018 г. между „Н.“ ЕООД, като
заемодател и М. Д., заемател ,за суми в общ размер 20 500 лв (за 7 500 лв, сключен на
01.03.2018 г.; за 5 000 лв, сключен на 15.06.2018 г.; за 8 000 лв, сключен на 31.08.2018 г.), за
чието обезпечаване, по данни от процесуалния представител на ответниците, е бил издаден
процесния ЗЗ, за сумата 20500лв.
С цел установяване осчетоводяване на представените от дружеството заеми към М.
Д., по представените три договора за заем, ССЕ е изискала от „Н.“ ЕООД счетоводни
документи и регистри, отразяващи осчетоводяване на разчетните взаимоотношенията и
плащания по представените договори. Към датата на изготвяне на заключението, такива не
са били предоставени.
Предвид това експертизата анализира представените за публикуване в ТР финансови
отчети на дружествот за периода 2016-2022 г.
Съобразно подадената в ТР информация, осъществявана от дружеството дейност и
промяна в балансовите стойности на активи и пасиви, е отчетена само за стопанските 2016 г.
и 2022 г., а за финансовите 2017, 2018 и 2019 г. са подадени декларации по чл.38 ал.9, т.2 за
липса на осъществявана дейност. Съгласно указанията на ТР, декларирането на липса на
дейност се извършва еднократно за първия отчетен период, в който не е осъществявана
такава, а не ежегодно. В този смисъл, предвид липсата на подавани декларации и отчети, за
2020 и *** г. следва да се приеме, че дружеството също не е осъществявало дейност, като
за първи път след 2016 г. ГФО е подаден за отчетната 2022 г.
На въпроса „Осчетоводено ли е погасяването на дълга през *** г. и на какво
основание, вкл. и дали има счетоводно записване на прехвърленото вземане към С. Д. С. с
първични счетоводни документи – доказателства за заплащане на прехвърленото вземане?“,
се сочи следното: На ССЕ не са представени изисканите счетоводни регистри, в които да
7
се проследи записването на осъществените в периода 2018-*** г. стопански операции, в
т.ч. и по процесните договори за заем. Видно от публикувания ГФО (баланс и ОПР) за 2022
г., колона „предходна година“ – ***г., не се наблюдават изменения в балансовите стойности
на вземания, задължения и парични средства. В периода 2016-*** г. г., не са отчетени
приходи/разходи.
От установанета липса на счетоводни записвания по отношение на посочените от
ответните страни три договора за заем, сключени през 2018 г. между „Н.“ ЕООД, като
заемодател и М. Д., като заемател ,за суми в общ размер 20 500 лв (за 7 500 лв, сключен на
01.03.2018 г.; за 5 000 лв, сключен на 15.06.2018 г.; за 8 000 лв, сключен на 31.08.2018 г.), за
чието обезпечаване е бил издаден процесния Запис на заповед, съда прави извод, че не
съществува действително вземане по тозиш запис на заповед , издаден от отв.М. Д. на
31.08.2018г. с падеж на 31.07.***г., в полза на ответното дружество Н.“ ЕООД, за сума в общ
размер 20 500.00лв.
Сделката от която произтича вземането, е очевидно симулативна, извършена е при
целенасочено съставяне на ценна книга от издателя и предадена на поемателя при
действително съгласие на двете страни документът да се използва за привидно легитимиране
на кредитор за участие в разпределение с несъществуващ в действителност дълг.
Производството по издаването на Заповед за изпълнение е симулирано между М.Д. и
управителя на дружество „Н." ЕООД, с когото видно от представни по делото
удостоверения за родствени връзки, както към 2018г, така и досега, М.Д. е живяла на
семейни начала и от съжителстовто с когото са е родила две от трите й деца А.М. и А.М..
Съдът приема при тези данни, че отв.М.Д. умишлено е допуснала отв.„Н." ЕООД да я
осъди, за да ощети ищеца Ч.М.. Деянието е класически пример за злоупотреба с права,
защото заповедното производство на основание ценна книга е с абстрактен характер, и
често се използа именно за създаване на привидност в правоотношенията. Отделно,
еднострананта сделка е нищожна и заради основанието, на което М.Д. се е задължила към
дружеството, посочено в трите отговора на исковата молба. В тях се застъпва становището,
че абстрактната сделка има основание и това са дадените заеми на М.Д. по различно време,
за които е издаден записа на заповед. Доказателства за заеми същевременно няма
представени, не са предавани парични средства, нито в счетоводните отчети на
дружеството съществуват отразени заеми към когото и да било/според и приетата ССЕ/.
Липсва и приход от изкупуване на дълга чрез цесия от ответника С. С. . Записът на заповед
не е издаден с обезпечителна функция за връщане на дадени в заем средства, не отразява
реални договорки между страните, а е създаден единствено и само с цел привидно
лигитимиране на кредитор за участие в разпределението.
Отделно, доказателство, че отношенията са привидни е и участието на С. С., като
купувач на продадения на търг имот и издаването в негова полза на Постановление за
възлагане.
Цесионерът С. Д. С., също е в близки роднински отношения с ответницата М.Д. -
женен за сестра й Д. В. С.. Т.е. той е бил наясно с дълга на Д. към ищеца и с действията му
8
се е целяло да се легитимира като мним кредитор. С извършените от ответниците действия
се е целяло да бъде намалено /привидно/ имуществото притежавано от отв.М. Д. и да бъде
увреден ищеца Ч. М.. Записът на заповед и договора за цесия, при изложеното се приема, че
са сключени със знанието за дълга на Д. към Ч. М. у третите лица.
При неоспорване на привидността на отношенията и действията, С. С. ще си върне на
себе си, платените от него за покупка на имота средства. Или нищожността на ценната книга
се основавава на липса на основание/не съществува валидно основание за парична
претенция/, привидност/не съществува съгласие за задлъжняване/, противоречие с добрите
нрави/несъответствие с придадената й от закона обезпечителна функция/.
Няма сключени договори за заем, каквото каузално основание се въвежда от
ответниците, каквито се твърдят изрично в отгворите, няма и твърдение за предадени
парични средства, няма включени задължения по заеми и цесия в счетоводните книги на
дружеството-поемател, няма дори търговска дейност, считано от 2017 г до 2022 г. на
дружеството, за което са представени Декларации, изходящи от дружеството и подавани
в Търговски регистър.
Недоказаността на основанието, предопределя и извода, че не се установява
съществуването на претендираното вземане в размер на 20 500 лева.
Предвид изложеното, иска с правно основание чл.464 ГПК, следва да се уважи.
Поради уважаване на тази главна искова претенция не подлежат на разглеждане предявените
в условията на евентуалност две искови претенции с правно основание чл.135 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода от спора и представен списък по чл.80 от ГПК/л.353/, на основание
чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищцовата страна се следват за присъждане следните разноски :
за адв.възн. 1750,00лв., за ССЕ 875,00лв., за СГЕ 300.00лв., за д.такса 820.00лв., за такса за
СУ 21,50лв., или общо в размер на 3766,50лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 464, ал. 1 ГПК, вр. чл.
26 ЗЗД, по отношение на ищеца Ч. А. М. ЕГН **********, с адрес по лична карта: гр.В.,
район В. В., ж.к В. В. № ***, вх *, ет. *, ал.**, спрямо ответниците С. Д. С. ЕГН
**********, с адрес в гр.Д., ул Б. П. № *, „Н.“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.В., р-н О., бул.“Ц. О.“№**, вх.*, ет.*, ап.*, и М. В. Д. ЕГН **********, с
адрес гр.В., ж.к. В. В. № ***, вх.*, ет.*, ал.*, че не съществува подлежащо на принудително
изпълнение вземане по изпълнително дело *** по описа на ЧСИ С. Я., с рег. № *** в
Регистъра на КЧСИ и район на действие ОС Варна, по отношение на присъединения
взискател С. Д. С. спрямо М. В. Д., в размер на 20 500 лева, обективирано в изпълнителен
лист от 25.08.*** г., издаден на основание Заповед за изпълнение на парично задължение
9
въз основа на документ по чл. 417 ГПК, прехвърлено с договор за цесия от 14.02.2022 г. от
„Н.“ ЕООД на С. Д. С., поради липса на основание, абсолютна привидност, противоречие
на добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответниците С. Д. С. ЕГН
**********, с адрес в гр.Д., ул Б. П. № *, „Н.“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.В., р-н О., бул.“Ц. О.“№**, вх.*, ет.*, ап.*, и М. В. Д. ЕГН **********, с
адрес гр.В., ж.к. В. В. № ***, вх.*, ет.*, ал.**, ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА ищеца Ч. А. М.
ЕГН **********, с адрес по лична карта: гр.В., район В. В., ж.к В. В. № ***, вх *, ет. *,
ал.**, сумата в общ размер от 3766,50лв., представляваща сбор от съдебно деловодни
разноски за заплатени д.такса, депозити за ССЕ и СГЕ, за СУ и адв.възнаграждение, описани
в списък по чл.80 от ГПК/л.353/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от връчване
на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от
ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението
за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10