РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Берковица, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело №
20221610100186 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „**** ” ЕАД искове с правно основание 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо ответника М. В. Г. съществуването на вземане в размер
на сумата от 867.68 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. ведно със законна
лихва от 17.05.2021 г. до изплащане на вземането, 86.40 лв. - мораторна лихва
от 15.09.2019 г. до 23.04.2021 г. 14.76 лева – сума за дялово разпределение за
месец май 2018г. до месец април 2020г. 2.17 лева - мораторна лихва за
периода от 01.07.2018г. до 23.04.2021 г. върху сумата от 14.76 лв. – цена на
извършена услуга за дялово разпределение, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 662/2021
г. по описа на Районен съд Берковица. Ищецът твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да
1
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването на
ежемесечните фактури на интернет страницата на ищеца. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва исковите претенции като
недопустими и неоснователни. Посочва, че е направил отказ от наследство.
Твърди, че разходът за топлинна енергия не е отчетен правилно и поради това
не дължи процесните суми. Моли за отхвърляне на исковете като
недопустими евентуално като неоснователни. Претендира присъждане на
разноски. По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С Определение от 15.09.2022г. съдът е разпределил доказателствената
тежест между страните като е възложил в тежест на ищеца да установи
наличието на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
Преди произнасяне по посочените предпоставки обаче съдът дължи
произнасяне по възражението на ответника, че не следва да отговаря по иска,
тъй като е направила отказ от наследство. За доказване на това обстоятелство
ответникът прилага удостоверение за отказ от наследство, вписано в
особената книга на СРС под номер ****.
Ищецът не е оспорил представения отказ от наследство, не излага
твърдения и не ангажира доказателства, че същият е недействителен или чe
наследството е прието /изрично или с конклудентни действия/ в по-ранен
момент.
Според трайната практика на ВКС, за да се ангажира отговорността на
наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо те да са
приели наследството. С откриване на наследството наследниците придобиват
правото да получат наследственото имущество. То не преминава по право към
тях. При откриване на наследството за наследниците възниква правото да го
приемат. С приемането му те го придобиват. Съгласно разпоредбата на чл.48
от Закона за наследството наследството се придобива с приемането му.
Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява
волята си да го придобие. С него се определят отношенията между
наследниците помежду им и между тях и третите лица, които са били в
имуществени отношения с наследодателя. /в този смисъл Решение № 101 от
08.10.2019 г. по гр.д. № 2260/2018 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО/. По
аргумент за противното, при направен отказ от наследство, наследниците на
задълженото лице не носят отговорност за задълженията на наследодателя. За
направения отказ от наследство ответникът е представил неоспорено
удостоверение за отказ от наследство, който е вписан в особената книга на
СРС.
Предвид изложеното ответникът не е материално-правно легитимиран
2
да отговаря по предявения иск, поради което искът подлежи на отхвърляне
като неоснователен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът
има право на разноски. Ответникът е направил искане за присъждане на
разноски за исковото и заповедното производство. Съгласно представения
договор за правна защита и съдействие между страните е уговорено
адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 580 лева,
което е заплатено и поради това следва да бъде присъдено. Няма представени
доказателства относно направени от ответника разноски в заповедното
производство, поради което такива не се дължат от ищеца.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
от ГПК за установяване, че М. В. Г. с ЕГН ********** и адрес – град С. ****
дължи на ищеца „**** ” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: град С. ****, представлявано от ***, сумите от 867.68 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. ведно със законна лихва от 17.05.2021 г.
до изплащане на вземането, 86.40 лв. - мораторна лихва от 15.09.2019 г. до
23.04.2021 г., 14.76 лева – сума за дялово разпределение за месец май 2018г.
до месец април 2020г., 2.17 лева - мораторна лихва за периода от 01.07.2018г.
до 23.04.2021 г. върху сумата от 14.76 лв. – цена на извършена услуга за
дялово разпределение, за абонатен номер *****, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. 662/2021г. на РС Берковица, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК **** ” ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: град С. ***, представлявано от **** ДА
ЗАПЛАТИ на М. В. Г. с ЕГН ********** и адрес – град С. *** сумата от 580
лева - разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч.гр. 662/2021
година за произнасяне по чл.416 ГПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
3