РЕШЕНИЕ
№ 431
гр. Казанлък, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:КЕТИ М. КОСЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА
като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело №
20245510102156 по описа за 2024 година
Предявени са два осъдителни иска за връщане на недължимо платени
суми, всеки с пр. осн. чл.55, ал.1 ЗЗД във връзка с договорните отношения
между страните.
Ищцата Й. Х. Х., ЕГН: **********, с адрес с. *****, чрез адв. М. М.,
АК-Пловдив моли съда, на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди
„Кредисимо“ ЕАД да й заплати сумата в размер на 100 лева, недължимо
платени по недействителен договор за потребителски кредит №
****/01.08.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 23.08.2024 год. до
окончателното й изплащане.
Ищцата Й. Х. Х., ЕГН: ********** моли съда, на основание чл.55 ал.1
пр.1 от ЗЗД, да осъди „Ай тръст ЕООД да й заплати сумата в размер на 400
лева, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен
договор за предоставяне на поръчителство от 01.08.2022 г. ведно със законната
лихва върху тази сума считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда - 23.08.2024 год. до окончателното й изплащане.
Претендира да й бъдат присъдени направените в настоящото
1
производство съдебни разноски.
Посочване начин на заплащане на присъдените й суми:
С пощенски запис за Й. Х. Х., ЕГН: **********, на адрес с. *****.
Твърди, че е страна по договор за потребителски кредит №
****/01.08.2022 г., сключен с "Кредисимо" ЕАД. Съгласно договора за
потребителски кредит № ****/2022 г. получила в заем, сумата в размер на
2000 лева. Съгласно чл.4 ал. 1 от договор за кредит № ****/01.08.2022 г.
следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружеството
„Ай Тръст“ ЕООД, с цел обезпечаване на сключения договор за потребителски
кредит, затова на 01.08.2022 г. сключила с „Ай Тръст“ ЕООД, договор за
предоставяне на поръчителство, срещу заплащане на възнаграждение в размер
на 1600 лева.
Твърди, че е платила на „Кредисимо“ ЕАД по договора за потребителски
кредит № ****/01.08.2022 г., сумата в размер на 2100 лева, от който 2000 лева
главница и 100 лева лихва, а по договора за предоставяне на поръчителство -
сумата в размер на 400 лева.
В изпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит №
****/01.08.2022 г. и договора за предоставяне на поръчителство са й издадени
и удостоверения от „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, че задълженията
по двата договора са платени.
Счита договорът за потребителски кредит № ****/01.08.2022 г., сключен
с „Кредисимо“ ЕАД за нищожен на основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от
ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК.
Счита договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай
Тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал. 1 пр.3 от ЗЗД, чл. 143 ал. 1 и
чл. 146 от ЗЗП.
Договорът за потребителски кредит № ****/01.08.2022 г., сключен с
„Кредисимо“ ЕАД намира за недействителен на специалните основания по
чл.22 от ЗПК - във връзка с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК- нищожност когато не са
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В
договора за потребителски кредит е посочен годишен лихвен процент, но
липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично
посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или
2
е променлив. Нарушението е съществено доколкото нито в договора, нито в
погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за
срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по
кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали
посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата й и е
основание за недействителност на договора за потребителски кредит сключен
с „Кредисимо“ ЕАД.
Договорът не отговаря на изискваният на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК –
изискването договора да съдържа годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите
/ГПР/ счита, че следва да включва всички разходи на кредитната институция
по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва, да
дава информация на потребителя как е образуван размерът му и каква е общо
дължимата сума по договора. В договора за потребителски кредит №
****/01.08.2022 г., е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. ЗПК
определя какво изразява годишният процент на разходите – разходите,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение.
От така сключения договор не става ясно какво точно е включено в ГПР.
Съставните елементи на ГПР, остават неизвестни. Не може да се направи
еднозначен извод, че определени разходи са включени при формиране на ГПР,
нито че същите са изключени.
След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него
финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват,
следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в
3
тях. Договорът за потребителски кредит № ****/01.08.2022 г. според нея е
нищожен поради неспазване на изискването на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК.
Договорът за потребителски кредит № ****/01.08.2022 г., е нищожен и
поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като сумата
която се претендира като възнаграждение по договор за
гаранция/поръчителство не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за
потребителски кредит е посочен ГПР, но чрез включването на
възнаграждението предвидено по договора за гаранция/ поръчителство към
ГПР и ГЛП, действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече,
с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на
разходите, които ще прави по обслужването на кредита.
С договора за поръчителство се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя и включва възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора за предоставяне на
поръчителство. Съгласно § 1., т. 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на
сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като
елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко
свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се
заплаща от потребителя. Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по
договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута определена с ПМС№426/2014г.
При извършена справка в Търговския регистър по партидата на
4
ответниците се установява, че същите са свързани лица, а именно, едноличен
собственик на капитала на ответника "Ай Тръст" ЕООД е ответникът
"Кредисимо" АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни
сделки. Печалбата на "Ай Тръст" ЕООД от извършената от него търговска
дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик
"Кредисимо" АД. С оглед това обстоятелство може да се заключи, че със
сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря
възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на
кредитора "Кредисимо" АД.
С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на
договора за кредит, сключен с "Кредисимо" АД, доколкото плащайки
задължението на потребителя в полза на "Кредисимо" АД кредиторът плаща
вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се
цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително
възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4
ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и
договора за поръчителство.
Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по договора
за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С
преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на
заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от
елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
5
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези - нищожната клауза на процесния договор за потребителски
кредит № ****/01.08.2022 г., относно определянето на ГПР да бъде заместени
по право от повелителни норми на закона, или договорът за потребителски
кредит да бъде сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР,
тъй като с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК ГПР е въведен изрично като необходим
елемент от съдържанието на сделката. Целият договор за потребителски
кредит следва да се прогласи за недействителен предвид и разпоредбата на
чл.22 ЗПК, която изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на
конкретни разпоредби от закона - чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на
ГПР, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен.
Твърди, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство от
01.08.2022 г., сключен с дружеството „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на
основание чл.26 ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал. 1 пр.2 вр.с чл.
19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, по следните съображения:
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е
налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума
за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е
чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2
и чл.9 от ЗЗД.
Преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни
принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор
на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл.26 ал. 1, предл.3 от ЗЗД. Поради накърняването на
принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.З от ЗЗД се е достига
до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното
6
съглашение, до злепоставяне на интересите й с цел извличане на собствена
изгода на кредитора. Твърди, че според съдебната практика „понятието добри
нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при
тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до
нищожност“. Когато е налице явна не еквивалентност между предоставената
услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност. В
настоящият случай, такава нееквивалентност между престациите е налице,
тъй като сумата която се претендира като възнаграждение за поръчителство
съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 70% от сумата на
отпуснатия кредит от 2000 лева. Отделно от това, сумата за поръчител се
заплаща без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият
е принуден да сключи договор за предоставяне на поръчителство и то с
предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат
кредит. Т.е чрез договора за предоставяне на поръчителство се стига
единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 70%, без каквато
и да е насрещна престация.
Договорът за предоставяне на поръчителство от 01.08.2022 г. сключен с
„Ай тръст“ ЕООД намира за нищожен поради това, че се стига до нарушаване
на нормативно предвидения за договорите за кредит размер на ГПР и
заобикаляне на закона на основание чл. 26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от
ЗПК. Възнаграждението, което следва да се заплати по договор за
предоставяне на поръчителство е следвало да бъде отразено в определения
ГПР в договора за кредит. Така уговореното възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство по своята същност представлява разход по
кредита, който е бил известен на кредитора и е следвало да бъде включен в
ГПР.
Наред с това и тук от значение е факта, че поръчителя и кредитора са
свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст"
ЕООД е "Кредисимо" АД. Печалбата на "Ай Тръст" ЕООД, от извършената от
него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния
собственик кредитора "Кредисимо" АД. Със сключване на договора за
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в
договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие
ще бъде разпределено като печалба на кредитора "Кредисимо" АД. С
договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за
7
кредит, сключен с "Кредисимо" АД, доколкото плащайки задължението на
потребителя в полза на "Кредисимо" АД кредиторът плаща вземането сам на
себе си.
Счита че договорът за предоставяне на поръчителство с дружеството
,,Ай тръст“ ЕООД, е недействителен на основание чл. 143 ал. 1 и ал.2 т. 19 от
ЗЗП. Същият е сключен във вреда на потребителя и не отговаря на
изискванията за добросъвестност и справедливост, води до неравновесие в
правата на страните, като по този начин е в неин ущърб като потребител /
чл.143 ал.1 ЗЗП/ . Посоченият по-горе договор за поръчителство не е
разбираем и не й позволява като потребител да прецени икономическите
последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП.
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД ЕИК ********* оспорва изцяло по
размер и основание предявения иск. Моли съда да отхвърли като
неоснователни и недоказани предявените от ищцата искове. Моли да му бъдат
присъдени и всички направени разноски в настоящото производство,
включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева, на
основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., във връзка с чл.78, ал. 8 ГПК.
Моли съда да отхвърли претенцията на ищцата за разноски - оспорва, че
ищцата е материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 на ЗАдв., оспорва че
е приложим чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Признава, че на 01.08.2022 г. с ищцата е сключен договор за
потребителски кредит ****/01.08.2022 г. във връзка с обезпечаването, на който
е сключен договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „Ай Тръст"
ЕООД и потребител Й. Х. Х..
Твърди, че размерът на главницата по договор № 2612865/01.08.2022 г.
за кредит възлиза на 4500,00 лева, която да бъде върната за срок от 15-18
месеца при ГПР от 28,63 % - 48,21 % и ГЛП от 25,35 % - 40,00 %. Общото
дължимата сума по договора за потребителски кредит е уговорена в размер на
2 237,79 лева или 2 709,96 ако кредитополучателя изпадне в просрочие за
повече от 30 дни.
„Ай Тръст“ ЕООД е сключил с „Кредисимо" ЕАД договор за
8
поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител
горепосоченото задължение на ищцата. За тази услуга на „Ай Тръст“ ЕООД се
дължи възнаграждение в размер на 1 980,73 лева.
Твърди, че срокът на договора за поръчителство по договора за
потребителски кредит е променлив спрямо изпълнението по главния договор,
15 или 18 погасителни вноски, ако кредитополучателят (ищцата) изпълни
промоционалното условие да не погасява по-рано, или се забави с
погасителна вноска повече от 30 дни. Ищцата е погасила предсрочно
задължението, а то се счита за платимо на 18 вноски.
Признава, че сумата от 400,00 лева, която ищцата претендира му е
платена, като изрично оспорва, че плащането е без основание.
Счита, че възнаграждението за поръчител има характеристиката на
възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по
гарантиране на задължения на контрагенти, като е размерът му е съобразен с
риска, който ответникът поема - възнаграждението е дължимо само за периода
на предоставяне на услугите, като при по-голям размер на гарантираното
задължение е дължимо по-голямо възнаграждение, което с времето намалява.
Кандидатстването за кредит започва чрез попълване от страна на
кредитоискателя на заявка в страницата на кредитодателя „Кредисимо" ЕАД с
посочване размера на главницата и периодът на кредита, като системата на
кредитодателя автоматично генерира примерен погасителен план спрямо
посочените параметри. На този етап кредитоискателя посочва желае ли
кредитът да бъде обезпечен и какво обезпечение може да предостави, като в
случай че избере опцията за предоставяне на поръчителство от страна на „Ай
Тръст" ЕООД на кредитоискателя се визуализира месечна вноска, чиято
стойност е сбор от вноската по потребителския кредит и вноската за
възнаграждението на поръчителя.
В следващата стъпка кредитополучателят въвежда свои лични данни -
имена, ЕГН, адрес, прикачва своя снимка, необходима за идентификацията му
като клиент и подписва договора за потребителски кредит и общите условия
към него чрез маркиране на първоначално празни полета и натискане на
бутона „Вземи парите сега" (самите документи са достъпни чрез активни
връзки, при натискането на които същите се визуализират с пълния си текст на
клиента, т.е. на този етап кредитоискателят има възможност да се запознае с
9
конкретните параметри на договора за кредит - главница, лихва, период,
размер на месечната вноска и др.).
След подписване на договора за кредит по описания начин и в случай че
е избрал кредитът да бъде обезпечен чрез поръчителство от „Ай Тръст" ЕООД
кредитоискателят се прехвърля автоматично към електронната система на
„Ай Тръст" ЕООД, където се визуализира договора за предоставяне на
поръчителство и клиентът има възможност да го подпише чрез въвеждане на 6
цифрен уникален код, изпратен на мобилния му телефонен номер.
От изложеното е видно, че сключването на договора за предоставяне на
поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в
който основните параметри на кредита вече са договорени между страните.
Сключването на договора става в рамките на независимата електронна среда
на „Ай Тръст" ЕООД, до която „Кредисимо" ЕАД няма достъп. Впоследствие
„Ай Тръст“ ЕООД предоставя на „Кредисимо" ЕАД данни относно размера на
дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено
плащането му, но това е единствено с целите на улесняване на плащането от
страна на потребителя. „Кредисимо" ЕАД предоставя потребителски кредити
при условия, които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от
тези условия е обезпечаването на договора.
В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита", чл. 4, ал. 3 от договора
за кредит изрично е вписано, че кредитополучателят има право да заяви
кредит без обезпечение. Т.е. обезпечението, в това число предоставянето на
поръчител в лицето на „Ай Тръст" ЕООД е единствено възможност, но не и
задължение за кредитополучателя. Кредитополучателят има право да избере
дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата
случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще премине през процес
на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя
„Кредисимо" ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо"
ЕАД не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта
на „Кредисимо" ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и
условията му за погасяване.
Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не следва да бъде
включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР
на ЗПК, респективно на чл. 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО да е (1) разход
10
за кредитополучателя, който е (2) свързан с договора за кредит и е (3)
известен на кредитора към датата на сключване на договора. В случай, че
разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се
включва в ГПР само когато „сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита", а предоставянето на
обезпечение, в това число и поръчител е изцяло доброволно и зависи от
избора на конкретния клиент, т.е. сключването на този договор не е
„задължително условие за получаване на кредита", като възнаграждението за
поръчителя не следва да бъде включено в ГПР.
На следващо място § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко
свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора" към сключване
на договор за кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя.
Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв),
се сключва след подписването от кредитоискателя на Договора за кредит с
„Кредисимо" ЕАД.
„Кредисимо" ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво
възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и
поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо" ЕАД не
е страна.
Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД по бъдещия
договор не е известно на кредитодателя към момента на сключването на
договора за кредит от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата
на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при
изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
На последно място, наличието на свързаност между „Кредисимо“ ЕАД и
„Ай Тръст“ ЕООД само по себе си не води до „скрито оскъпяване на кредит“.
„Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕООД,
което видно от публичния регистър ТРРЮЛНЦ. „Ай Тръст" ЕООД, обаче, е
отделно юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от
БНБ и различен предмет на дейност (гаранционни сделки и придобиване на
вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и
други). Както е видно от интернет страницата https://itrust.bg/, „Ай Тръст"
ЕООД предлага услугите си на неограничен брой лица, в това число предлага
гарантирането на ипотечни и бизнес кредити, като клиентската му база не е
11
ограничена до кредитополучателите по договори с „Кредисимо" ЕАД. Като
отделно юридическо лице „Ай Тръст" ЕООД има собствено имущество и
отделен персонал, счетоводство, деловодство, вътрешни правила на работа и
всички организационни характеристики на едно предприятие, развиващо
самостоятелна търговска дейност. Следва да се има предвид, че в договора за
предоставяне на поръчителство е предоставена възможност на клиента да
избере начин за заплащане на възнаграждението за поръчителя, като това
може да стане по сметка на „Ай Тръст“ ЕООД или по сметка на „Кредисимо"
ЕАД заедно с плащането на месечните вноски, като този вариант е
предпочитан от кредитополучателите, тъй като ги поставя във финансово по-
благоприятна позиция - правят се разходи само за едно плащане (банкови
такси и др.).
В този случай „Кредисимо" ЕАД единствено получава от името и за
сметка на „Ай Тръст" ЕООД плащането, същият не е титуляр на вземането и
не се разпорежда със същото, което е изрично уговорено в договора за
поръчителство (чл. 13, ал. 1 от същия). В този смисъл счита, че няма
заобикаляне на закона при процесния договорна, който осигурява
обезпечителна функция за ищцата.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* оспорва изцяло исковете
по основание и размер.
Признава, че ищцата има валидно сключен договор за потребителски
кредит № ****/01.08.2022 г. с „Кредисимо“ ЕАД както и договор за
предоставяне на поръчителство между Й. Х. Х. и дружеството „Ай Тръст“
ЕООД от същата дата, с който „Ай Тръст“ ЕООД се задължава срещу
възнаграждение да предостави поръчителство по договора за кредит с
„Кредисимо“ ЕАД.
Договорът за кредит между ищцата, като кредитополучател, и
„Кредисимо“ ЕАД, като кредитодател е за сумата от 2 000 лева. В договорът
за потребителски кредит има условие, че ако няма просрочие от страна на
кредитополучателя от 30 дни то лихвения процент по кредита е в размер на
25,35 %, а при неизпълнение на това задължение е 40,00 %. Годишен процент
на разходите (ГПР) е в размер на 28,63% с отстъпка или 48.21 %, ако
кредитополучателя изпадне в повече от 30 дни в просрочие. Съгласно
12
приложения към настоящата искова молба погасителен план към договора за
кредит, ищцата се е задължила да върне сумата по кредита на 15 месечни
вноски, ако не е в просрочие, а ако е в просрочие броят на месечните вноски е
18. Всички плащания по договора за кредит е следвало да са общо 2 237,79
лева (сбор от 1 557,66 лева главница и 680,13 лева договорна възнаградителна
лихва) или 2 709,96 лева (сбор от 2 000,00 лева главница и 709,96 лева
договорна възнаградителна лихва), ако кредитополучателя просрочи вноска с
30 дни или извърши частично или предсрочно погасяване на задължението.
Ищцата не е успяла да се ползва от промоционалните условия на
договора, защото е погасила задължението си предсрочно, като е платила
цялата дължима сума по договор за потребителски кредит № ****/01.08.2022
г.
Признава, че ищцата му е заплатила сумата от 100,00 лева,
представляваща възнаградителна лихва по процесния договор за кредит като
счита, че същата е платена на валидно правно основание.
Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за
поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. Вземанията за възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство възникват в полза на „Ай Тръст“
ЕООД, а не в полза на кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД.
Оспорва твърдението, че договорът за потребителски кредит е нищожен
на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл.19 ал.4 от
ЗПК. Оспорва, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство
с „Ай Тръст“ ЕООД е „задължително условие за получаване на кредита“.
Никъде в исковата молба не се сочи защо ищецът не е избрал
необезпечен кредит, който се предлага от „Кредисимо“ ЕАД. Договорът за
предоставяне на поръчителство не е задължителен, както изрично пише в чл.
4, ал. 3 от договора за кредит. Съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно
да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави. В случая „Кредисимо“
ЕАД във воденето на преддоговорните си отношения по процесния договор е
предоставил възможност на кредитоискателя в чл. 4, ал. 1 от въпросния
договор, възможност да сключи договора в най-кратки срокове при
предоставяне на алтернативни обезпечения: банкова гаранция или договор за
предоставяне на поръчителство от „Ай Тръст“ ЕООД.
13
Твърди, че няма нарушение на чл. 19 от ЗПК, защото разходът по
договора за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не
попада в хипотезите на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Договорът за предоставяне на
поръчителство не е „следвало" задължително да бъде сключен, нито
представлява „подвеждаща информация“ или „скрито оскъпяване“, както се
твърди с исковата молба.
Член 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, респективно § 1 т. 1 от ДР на
ЗПК предвиждат, че само когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, следва тези разходи да бъдат
включени в общия разход за кредита. Ищецът иска незаконосъобразно да се
разшири тълкуването на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, респективно §
1 т. 1 от ДР на ЗПК, като включи в обхвата на ГПР и разходи за услуги, които
са незадължителни. Подобно разширено тълкуване на европейското и
националното законодателство противоречи на смисъла и целта на посочените
разпоредби.
Твърди, че „Кредисимо“ ЕАД към датата на сключване на договора за
кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на
дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.
Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв),
се сключва след сключването на договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД.
„Кредисимо“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво
възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и
поръчителя, по който бъдещ договор „Кредисимо“ ЕАД не е страна.
Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД по бъдещия договор не е
известно на кредитодателя към момента на сключването на договора за кредит
от кредитоискателя, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР
по чл. 19 от ЗПК.
Действително „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на
„Ай Тръст“ ЕАД, въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически
лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и
правила на дейност. В този смисъл „Кредисимо“ ЕАД няма достъп до
договора за предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за размера
на паричните задължения на кредитополучателя по същия.
14
Оспорва, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК,
във връзка с чл. 11, ал. 1, т.9 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Произволни намира твърденията на ищецът, че „не е посочен
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му". Договорът
съдържа фиксиран лихвен процент от при преференциални условия 25,38 % и
40,00 % за целия период на изпълнението му при неизпълнение на
преференциалните условия, както и Годишен процент на разходите (ГПР) в
размер на 28,64 при изпълнение на преференциалните условия и 48.21 % при
неизпълнение на преференциалните условния.
В Приложение № 1 от процесния договор е посочен и размерът на
възнаградителната лихва в погасителния план.
Погасителният план, обективиран в Приложение №1 към договор, има
изискуемото по ЗПК съдържание - главница и лихва. За целия срок на
договора е приложим фиксиран лихвен процент, т.е. необходимото
съдържание на погасителния план в този случай е посочването на падежът на
вноската, общият размер на вноската и разпределението на плащанията между
различните компоненти на вноската - главница и възнаградителна лихва в
конкретния случай. Така описаното съдържание е налично в погасителния
план посочен в Приложение № 1 към договора за кредит.
Изискуемите параметри за изчисляване на ГПР, са изчерпателно
посочени в ЗПК в Приложение № 1 чрез формула за изчисляване, там попадат
всички компоненти, които са необходими за да се изчисли размерът на ГПР по
алгебричен път. Счита, че по процесния договор всички законоизискуеми
параметри са посочени и пред кредитополучателя не съществува съществена
или непосилна пречка да провери годишния процент на разходите по договора
за кредит.
Оспорва, че договорът за потребителски кредит е нищожен на
основания чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр., с чл. 19, ал.4 от ЗПК, вр. с чл. 143 от
ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП.
В т. 3, по силата на договор за предоставяне на поръчителство „Ай
Тръст“ ЕООД се задължава да извършва за сметка на „Кредисимо“ ЕАД
възложените от нея действия, а именно: да отговаря пред кредитора
„Кредисимо“ ЕАД солидарно с нея за изпълнението на всички нейни
задължения по договора за кредит, както и за всички последици от
15
неизпълнението на задълженията по кредита. Дори и да приеме, че
процесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за
потребителски кредит е нищожен (което изрично оспорва), неговата
евентуална недействителност на основанията изложени в исковата молба би
довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да
заплати на поръчителя възнаграждение за предоставена услуга, но не и
недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на
сключения във връзка със същия договор за поръчителство. В този смисъл
вземането по договора за потребителски кредит е действително и първия
главен иск следва да бъде отхвърлен.
Моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените
от ищцата искове за прогласяване нищожността на договор за кредит №
****/01.08.2022 г. и осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД за връщане на сума, дадена
без основание.
Моли да му бъдат присъдени и всички направени разноски в настоящото
производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лева, на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, приета с ПМС № 4 от 6.01.2006 г., във връзка с чл.78, ал. 8
ГПК;
Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната
страна разноски за адвокатско възнаграждение. Счита, че настоящето
производство се ползва с ниска правна и фактическа сложност, поради което
съобразно Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело
С438/22 съдът може да присъди адвокатско възнаграждение в размер под
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Счита, че справедливо спрямо действителната правна
сложност е възнаграждение в размер на 360,00 лева.
От приетите по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
На 01.08.2022 г. между Й. Х. Х. като кредитополучател и "Кредисимо"
ЕАД като кредитодател е сключен договор за потребителски кредит № ****.
Съгласно договора "Кредисимо" ЕАД е предоставил на Й. Х. Х. в заем сумата
2 000 лв. Договорът е бланкетен. Всички текстове от неговия член първи до
16
последният такъв /чл.18/ са бланкетни изключая името на кредитополучателя
вписан като страна по договора. Пример за тази бланкетност е съдържанието
на чл.4 „В случай, че Кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще
предостави обезпечение на кредита…“. Ако договорът беше индивидуално
уговорен, т.е. в съответствие със заявлението на Й. Х. Х., съдържанието на
клаузата на чл.4 следваше да съответства на твърдението на ответника, че още
в Заявлението Х. е посочила, че ще предостави обезпечение чрез
поръчителство, знаейки към този и какво ще й струва това поръчителство.
Този извод се налага от твърденията на„Ай Тръст" ЕООД, след „като избере
опцията за предоставяне на поръчителство от страна на „Ай Тръст" ЕООД на
кредитоискателя се визуализира месечна вноска, чиято стойност е сбор от
вноската по потребителския кредит и вноската за възнаграждението на
поръчителя“ и едва след това за пръв път кредитоискателят като следващата
стъпка въвежда свои лични данни - имена, ЕГН, адрес, прикачва снимка..т.е.
предоставя информацията необходима за изготвяне на договора за кредит.
Единствено Приложение №1 към договора за кредит, наречено „Условия на
кредита“ съдържа индивидуално уговорени клаузи. От приложението се
разбира, че договорът за потребителски кредит № **** се отнася до кредитен
продукт „Кредисимо плюс“ и има за предмет предоставен кредит в размер на
2 000 лв., със срок на кредита 15 месеца при недопуснато просрочие повече от
30 дни на вноска и срок на кредита 18 месеца при липса на основание за
прилагане на отстъпката. Погасителните вноски са в размери и падежи
посочени в т.10 на Приложение № 1, наречена „Погасителен план“; ГЛП по
кредита е 25,35 % при недопуснато просрочие и - 40 % фиксиран лихвен
процент при наличие на просрочие; ГПР по кредита е 28,63% при недопуснато
просрочие и - 48,21% при наличие на просрочие; Общият размер на разходите
по кредита е 2237,79 лв. при недопуснато просрочие на погасителна вноска и -
2709,96 лв. при наличие на просрочие.
В съответствие с поетото с чл.4 ал. 1 от договора за кредит №
****/01.08.2022 г. обещание, 01.08.2022 г. Х. сключва договор за предоставяне
на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД с предмет поемане на задължение от
„Ай Тръст“ ЕООД да сключи с „Кредисимо“ ЕАД договор за поръчителство
като обезпечение на поетото от Х. към „Кредисимо“ ЕАД задължение по
договор за потребителски кредит № ****. Видно от Приложение № 1 към
договора за предоставяне на поръчителство от 01.08.2022 г. срещу
17
предоставеното поръчителство Х. се е задължила да плати на „Ай Тръст“
ЕООД почти толкова, колкото е получила като кредит, а именно 1980,73 лв.
Страните уговорили възнаграждението на поръчителя да бъде платимо на
месечни вноски – 15, респективно - 18 на брой с падеж съгласно посоченият в
приложението погасителен план.
Безспорно в отношенията между страните е, че Й. Х. Х. е платила на
кредитора главница 2000 лв. и възнаграждителна лихва 100 лв. както и че е
платила на „Ай Тръст“ ЕООД в качеството на поел задължението да бъде неин
поръчител пред кредитора в размер на 400 лв.
Изпълнението на задълженията по договора за потребителски кредит №
****/01.08.2022 г. и по договора за предоставяне на поръчителство е в видно и
от представените удостоверения от „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, че
задълженията по двата договора са изпълнени.
Исковата молба е подадена на 23.08.2024 година.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
Предмет на производството са възражения за нищожност на правни
сделки и осъдителни искове с правно основание чл. 55 ЗЗД, които са
процесуално допустими.
Разгледани по същество възраженията за недействителност на сделките
и исковете са основателни.
Предявеният осъдителен иск съдът, на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД,
да осъди „Кредисимо“ ЕАД, да заплати на Й. Х. Х., сумата в размер на 100
лева, недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № **** от
01.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда-23.08.2024 година, до окончателното изплащане на сумата е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Предявеният осъдителен иск съдът, на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД,
да осъди „Ай Тръст“ ЕАД, да заплати на Й. Х. Х., сумата в размер на 400 лева,
недължимо платена сума по договор за предоставяне на поръчителство от
01.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда-23.08.2024 година, до окончателното изплащане на сумата е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
18
Въз основа на ТР№ 1/2020 г. от 27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. ОСГТК
на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор и без да е направено възражение от
заинтересованата страна, когато нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. Като отговор на чл. 7, ал. 3 от ГПК
(ДВ, бр. 100/2019 г.), ТР № 1/27.04.2022 г. по т.д № 1/2022 г. на ОСГТК въведе
задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от
Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител както и на изричното задължение на съда да
следи за неравноправни клаузи в потребителските договори в заповедното
производство.
Видно от уговорките между страните в договора за кредит и в договора
за предоставяне на поръчителство, между двата договора е налице такава
тясна взаимосвързаност и зависимост, че сключването на договора за
предоставяне на поръчителство на практика се явява част от сключването на
договора за потребителски кредит, поради което двете съглашения следва да
се разглеждат като едно цяло. Съдът счита, че това е така тъй като договорът
за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен с
поръчителство, а допустимо от кредитора поръчителство е само това, което е
възникнало на основание договор за предоставяне на поръчителство с
конкретно одобрено/определено от кредитора лице. Налице е и договорна
обвързаност между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за
приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това
по основното задължение по кредита, с уговорката плащането да може да
става и по банкова сметка на "Кредисимо"АД, с овластяването на кредитора
да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за заплащане на
възнаграждението. Неоснователни са твърденията на ответниците, че
кредиторът „Кредисимо" ЕАД не знае и няма как да узнае предварително
какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между
кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор
„Кредисимо" ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя „Ай Тръст"
ЕООД по бъдещия договор е известно на кредитодателя към момента на
сключването на договора за кредит от кредитоискателя, и това е видно от
обстоятелството, че кредитополучателят получава информацията за
19
конкретния размер на това възнаграждение веднага след подаване на
заявлението за отпускане на кредит с обезпечение - поръчител , но преди да
формира воля – съгласие за сключване на договора за кредит и преди да
предостави на кредитора личните си данните, вкл. снимка, необходими за
сключването на договора за кредит.
С обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното
правоотношение в отделен договор, се цели заобиколянето на закона и
забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и
управлението на договора за кредит - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Отговорността към
поръчителя за заплащане на възнаграждение е неделима от тази по кредитното
правоотношение и следва да се включи в общия размер на разходите по
кредита.
Сключеният договор за обезпечаване на кредитното правоотношение
като самостоятелно правоотношение, предвид конкретните факти е лишен от
предмет. Обезпечение на кредитното правоотношение чрез сключения
договор за предоставяне на поръчителство и договора за поръчителство не се
постига, доколкото така нареченият „поръчител“ всъщност е самият кредитор.
Формално е налице учредено поръчителство – самостоятелен субект като „Ай
тръст“ ЕООД може да приеме да бъде поръчител за чуждо задължение /това
на кредитополучателя/, но доколкото дружеството кредитор е едноличен
собственик на капитала на дружеството поръчител, то кредиторът в
конкретната хипотеза се явява поръчител сам на себе си и в този смисъл
поръчителството е лишено от основната цел заради която
съществува/възниква, а тя е обезпечаване изпълнението на задължението за
връщане на кредита по заемното правоотношение от лице различно от
длъжника и естествено - от лице различно от кредитора.
Договорната свобода позволява страните да уговарят ГПР с
ограничението на договорната свобода посочено в чл. 9 от ЗЗД – съглашението
да не противоречи на закона и на добрите нрави. Волята на страните е
меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим от закона.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите по договор
за кредит не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, т. е. основен лихвен процент
20
плюс 10 %. Уговореното възнаграждение за предоставено поръчителство е
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите. Включването /страните не спорят по това
обстоятелство/ му води до това, че ГПР надхвърля значително допустимият от
закона размер. С възнаграждение за предоставяне на поръчителство се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера
на ГПР по кредита.
На основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4 размери на ГПР, са нищожни на осн чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Обстоятелството, че за заемополучателят не съществува възможност да
посочи поръчител, различен от предварително определения от заемодателя,
установява значително неравновесие в правата между потребителя и
кредитора-търговец, поради което клаузата установяваща това ограничение се
явява неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора за потребителски кредит
следва да се посочи годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, а съгласно чл.22 от ЗПК, че договорът за потребителски
кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК.
При положение, че посоченият в договора за кредит ГПР не е
действителния ГПР по кредита се налага изводът, че договорът за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Непосочването в
договора за потребителски кредит на действителния размер на ГПР
представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и
ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.
Уговорката за заплащане на допълнителна услуга „поръчител“ поставя в
по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-
слаба страна в правоотношението и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните по договорното правоотношение.
Ето защо договорът за потребителски кредит сключен с „Кредисимо“
21
ЕАД, част от който се явява и договорът за предоставяне на поръчителство,
формално сключен от "Ай Тръст" ЕООД създава неравновесие в правата на
страните, заобикаля закона, представлява заблуждаваща търговска практика и
в този смисъл противоречи с изискванията за добросъвестност, нарушава
принципа за съответствие на договорите с добрите нрави. На това основание
това съглашение, обективирано в два отделни договора е нищожно на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, като противоречащо на добрите нрави.
Доколкото на осн. чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, съдът
намира, че за ищцата не е възникнало задължение да заплати както
претендираната с исковата молба сума за възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство в размер на 400 лв. така и сумата 100 лв.
платената като договорна лихва по договора за кредит.
Страните претендират разноски.
С определение № 2113/16.09.2024 год. Й. Х. Х. е освободена от внасяне
на държавна такса и разноски по настоящото гр. дело на основание чл.83, ал.2
ГПК.
Ищцата е представлявана от адв. М. В. М. АК-Пловдив. Представен е
договор за правна защита и съдействие от 24.07.2024 година за оказване на
правна защита и съдействие на ищцата пред всички съдебни инстанции по
всеки един от предявените искове при възнаграждение платимо при условията
на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Представен е списък на разноските.
Адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднени лица и, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение определен от съда в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА като осъжда другата страна да го заплати.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса и/или от разноски по производството,
осъденото лице е длъжно да заплати на съда всички дължащи се такси и
разноски.
Предвид цената на предявените искове /два осъдителни иска с цена под
22
1000 лв./, предвид факта, че се касае за възнаграждение при условията на
чл.38, ал.2 от ЗА – оказване на помощ на материално затруднено лице,
предвид минималните размери на адвокатските възнаграждения за този
материален интерес, посочени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, предвид направеното възражение за
прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско
възнаграждение, предвид конкретната правна и фактическа сложност на
спора, и съобразно Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22, съгласно което националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена
да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително
когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение, ако същата противоречи на противоречи на
посочения член 101, параграф 1, който забранява като несъвместими с
вътрешния пазар всички споразумения между предприятия, решения на
сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да
засегнат търговията между държавите-членки и които имат за своя цел
(„object“) или резултат (“effect”) предотвратяването, ограничаването или
нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, съдът
определя на адв. М. възнаграждение по иска с цена 400 лв. в размер на 220 лв.
с ДДС и на иска с цена 100 лв. – 220 лв. с ДДС.
Ответникът „Кредисимо“ ЕООД следва да заплати по сметка на РС-
Казанлък държавна такса в размер на 50 лв.
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД следва да заплати по сметка на РС-
Казанлък държавна такса в размер на 50 лв.
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД следва да заплати на пълномощника на
ищцата сумата 220 лв. представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС.
Ответникът „Кредисимо“ ЕООД следва да заплати на пълномощника на
ищцата сумата 220 лв. представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
23
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, представлявано от изпълнителния директор С. Я. да
заплати на Й. Х. Х., ЕГН: **********, с адрес с. ***** сумата 100 лева,
недължимо платена като лихва по недействителен договор за потребителски
кредит № ****/01.08.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 23.08.2024 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ******, представлявано от управителя И. М.а Ш. да заплати
на Й. Х. Х., ЕГН: **********, с адрес с. ***** сумата 400 лева, недължимо
платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за
предоставяне на поръчителство от 01.08.2022 г. ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 23.08.2024 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ******, представлявано от изпълнителния директор Сокол
Янков да заплати на адвокат М. В. М. от АК-Пловдив, с адрес гр. *****сумата
220 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата за представителство осъществено въз основа на договор за
правна защита и съдействие от 24.07.2024 година, с който е договорено
процесуалното представителство и защита да се предоставят от адвоката на Й.
Х. безплатно на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА като оказване на помощ на
материално затруднено лице.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, представлявано от управителя И. М.а Ш. да заплати на
адв. адвокат М. В. М. от АК-Пловдив, с адрес гр. *****сумата 220 лв. с ДДС,
представляваща възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за
представителство осъществено въз основа на договор за правна защита и
съдействие от 24.07.2024 година, с който е договорено процесуалното
представителство и защита да се предоставят от адвоката на Й. Х. безплатно
на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА като оказване на помощ на материално
затруднено лице.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. *****, представлявано от изпълнителния директор С. Я. да
заплати на Районен съд – Казанлък сумата 50 лв. /петдесет лева/,
представляваща държавна такса.
24
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, представлявано от управителя И. М.а Ш. да заплати на
Районен съд – Казанлък сумата 50 лв. /петдесет лева/, представляваща
държавна такса.
Начин на заплащане на присъдените суми: с пощенски запис на Й. Х. Х.,
ЕГН **********, с адрес: с. *****.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
25