р е
ш е н и е
№
гр. Плевен, 02.03.2017 год.
в името на народа
***, IV
граждански състав в открито заседание, на осми февруари през две хиляди
и седемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря Галина Карталска
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 5641 по описа на съда за
Пред *** е депозирана искова молба
от П.Л.В., с настоящ адрес: ***, чрез майка му М.П.В. и адрес *** против ***,
със седалище и адрес на управление ***, в която се твърди, че на 04.08.2008г.,
между ищеца, в качеството на кредитополучател, чрез пълномощник М.П.В. и ***,
като кредитодател, бил сключен Договор за
предоставяне на ипотечен кредит за
сумата в размер на 82 000 евро със срок и начин на погасяване – 420
месечни анюитетни вноски в размер на по 338,90 евро,
платими на 15-то число на месеца, считано от 15.09.2008г. Уговорките, закрепени в чл.14, ал.1, ал.3 и
ал.4 от договора, давали право на банката да събира служебно от сметките на
кредитополучателя в деня на падежа или след него, изискуемите суми по договора
за кредит. Излага се, че в издадено от ответната банка банково извлечение от
24.01.2011г. по банкова сметка № ***, били ***очени
преводи от П.В. за погасяване на съдебни разноски, както следва: 1.С дата на
описване на вальор 11.11.2010г. на стойност от 350,00
евро с референтен номер на трансакцията *** и 2.С дата на описване на вальор 01.01.2011г. на стойност 100,07 евро с референтен
номер на трансакцията ***. Твърди се, че такива преводи не били нареждани от
титуляра на банковата сметка П.В., нито от упълномощения му представител М.В.,
както и не било давано от същите лица съгласие, в съответствие с уговореното в
чл.14, ал.3 и ал.4 от процесния договор, за директен
дебит от сметката за заплащане на съдебни разноски. Сочи се, че на 30.07.2008г.
в клон на *** бил сключен Договор за откриване на сметка в евро на *** на името
на ищеца, с международен номер ***, чрез пълномощник М.П.В., заедно с приемане
на Общи условия на *** за сметки на физически лица в сила от 20.11.2006г., по
която били извършени ***очените платежни операции.
Навеждат се доводи, че от тези ОУ, както и от действалите след 01.03.2010г ОУ,
не се извличало основание за извършените трансакции без съгласие титуляра на
сметката. Към датите на извършените
преводи – 11.11.2010г. и 01.01.2011г. нямало образувано изпълнително дело срещу
ищеца, поради което не били налице и изключенията, предвидени в ***, за
служебно събиране на суми за принудително изпълнение по установения от закона
ред.
Излага се, че по подадено заявление
от *** по чл.417 ГТК било образувано
ч.гр.д.№6774/2010г. по описа на *** и издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу ищеца П.В. от 18.10.2010г. Въз основа на ИЛ било
образувано *** при ***. С покана за доброволно изпълнение, получена от
упълномощения представител М.В. на 18.10.2011г. се ***очвали
задълженията по издадения ИЛ и се съобщавало за наложена възбрана върху
недвижим имот. На 11.01.2012г. банката предявила за същите вземания установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК, като било
образувано производството по т.д.№7/2012г. по описа на ***. Към исковата молба
бил представен документ за междубанков превод от/към бюджетна сметка от
10.01.2012г., в който било ***очено, че от *** на
ищеца П.В., бил направен превод на сумата от 3179,56 лева по сметка на ***,
като за наредител била ***очена
***, а за задължено лице П.Л.В. и основанието за плащане било „Завеждане на установителен иск чл.422,ал.1, във връзка с чл.415.ал.1 ГПК". Твърди се, че сметка със сочения номер не била издадена по искане на
ищеца или по искане на пълномощника му. Ако същата била открита по искане на
банката, на основание чл.14, ал.3 от Договора за ипотечен кредит, то от нея
можело да се събират служебно само изискуеми суми по договора, за плащане на
които бил настъпил падежа, а държавната такса по образуваното дело не била
такова вземане по правоотношението.
Като следствие от изложеното се
претендира ***тановяване на решение, с което да бъде
осъдена ответната банка да заплати в полза на ищеца сумата от 350,00 евро,
преведена на 11.11.2010г.; сумата от 100,07 евро, преведена на 01.01.2011г. и
сумата от 3179,56 лв., преведена на 10.01.2012г„ представляващи стойности на
неразрешени платежни операции от банкови сметки на ищеца, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от завеждане на делото до окончателното им
изплащане.
Ответникът „***” *** е депозирал
писмен отговор, с който оспорва исковата претенция. Не оспорва твърдението, че процесните суми от 350 евро и 100,07 евро са били преведени
от сметка на ищеца, но счита, че основание за това давали издадените Заповед за
незабавно изпълнение и ИЛ. Оспорва твърдението, че сумата от 3179,56лв., с
която била платена държавната такса по т.д.№7/2012г. по описа на ***, била
платена от налични средства по сметка на длъжника.
С влязло в законна сила определение от 04.02.2016г. е прекратено производството
по делото по отношение на предявения иск за установяване на престъпно
обстоятелство.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите и
възраженията на страните, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения препис на Договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 04.08.2008г. (на л.18-л.24) се установява,
че по силата на същия ответника „***” *** е предоставил на ищеца П.В. кредит в
размер на 82 000 евро за закупуване и ремонт на жилище, представляващо ***,
в ***троена до етап „груб строеж” жилищна сграда на ***,
със застроена площ от 104,29 кв.м., ведно със съответните ид.части от общите
части на сградата и правото на строеж.
Видно е от приложените преписи на договори
за откриване на сметка на клиент от 30.07.2008г. и 05.08.2008г. (на л.25-л.26),
че на кредитополучателя са били открити две обикновени разплащателни сметки с
международен номер *** и ***. Според предвиденото в чл.4, ал.1 и чл.14, ал.1 от
договора за банков кредит, първата от сочените сметки е била открита с цел
обслужване на кредита - по нея да бъдат
преведени предоставените в заем средства, а след това заемополучателя
да осигурява по същата сметка наличност, от която на уговорените дати на падеж
да бъдат погасявани месечните вноски.
Страните са предвидили в чл.14, ал.3 и ал.4 от договора, че с подписването му
кредитополучателя дава писмено съгласие в полза на банката да събере служебно в
деня на падежа или след него изискуемите суми по договора, като задължава
служебно сметките на длъжника в национална и чуждестранна валута.
Кредитополучателят е дал съгласие и за директен дебит в полза на банката за
размера на кредита, лихвите и другите разноски по кредита, въз основа на което
кредитора да събере служебно изискуемите суми по договора и от сметки на
длъжника при други банки.
Според обективираното
в чл.17, ал.2 и ал.3 от договора, страните са уговорили предсрочна изискуемост на
кредита при определени условия и право на банката да пристъпи към служебно
събиране на дължимите суми по реда, предвиден в писменото съглашение и
действащото законодателство.
Установява се от приложените преписи
на заповед за изпълнение на парично задължение от 18.10.2010г. по
ч.гр.д.№6774/2010г. по описа на *** и изп.лист от
18.10.2010г. (на л.83-л.84), че банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем и е претендирала вземанията си по реда на чл.417 от ГПК, като в нейна
полза е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
следните суми: 80 188,84 евро главница, 1 090,75 евро договорна лихва
за периода от 15.06.2010г. до 14.10.2010г., 4,48 евро наказателна лихва за
периода от 15.06.2010г. до 14.10.2010г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.10.2010г. до окончателното изплащане и разноски за
държавна такса в размер на 3 184,56лв. и за адвокатско възнаграждение в
размер на 2 447,74лв.
От представения препис на
споразумение от 22.03.2011г., подписано между страните по кредитното
правоотношение (на л.55-л.57) е видно, че в него същите са приели, че кредитополучателя
дължи в полза на банката сумите, за които бил издаден изпълнителен лист, в това
число дължими към датата на подписването му присъдени и непогасени разноски в
размер на 2 329,68евро (с левова равностойност 4 556,46лв. по фиксинга на ***
от 1,95583). При така обективираното съгласие,
очевидно страните са отчели в отношенията между тях събраните служебно от
банката суми за разноски в общ размер на 450,07евро (при дължими по
изпълнителния лист от 18.10.2010г. общо в размер на 5 632,30лв., те са
приели, че към 22.03.2011г. са останали непогасени в размер на
4 556,46лв.).
Между страните не е налице спор, че
длъжникът е възразил срещу издадената заповед за незабавно изпълнение в срока
по чл.414, ал.2 от ГПК, както и че кредитора е предявил иск по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията си. Не се спори, че този иск е
бил разгледан в производството по образуваното т.д. №7/2012г. по описа на *** и
с влязло в сила решение е бил уважен.
От приложеното копие на *** по описа на *** е
видно, че на 24.08.2011г. ответника „***”
*** е за депозирал молба за предприемане
на действия по принудително изпълнение за събиране на вземанията по изпълнителния
лист.
От изслушаното в о.с.з. на
08.02.2017г. заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се
установяват следните обстоятелства: на 30.07.2008г. ответната банка е разкрила
сметка с *** ***, за обслужване на ипотечния кредит, на основание
подписания договор за откриване на такава сметка от 30.07.2008г. На
11.11.2010г. е бил осъществен превод ***, кат банката
служебно е наредила превод на наличната по тази сметка сума от 350 евро за частично
погасяване на съдебни разноски. Видно е от експертното заключение, че на
01.01.2011г. по същата сметка е имало наличност в размер на 100,07 евро, която
отново е била преведена служебно от банката за погасяване на съдебни разноски, ***редством превод ***
Ответникът не оспорва, че преводите са били наредени служебно за погасяване на
негови вземания за съдебни разноски по издадения му изпълнителен лист в
заповедното производство.
Установява се също така от
експертното заключение, че на 10.01.2012г. е бил осъществен превод от банката
на сума в размер на 3 179,56лв. за заплащане на държавна такса по
предявения установителен иск, като е безспорно, че се
касае за образуваното т.д.№ 7/2012г. по описа на ***. Преводът е бил осъществен от сметка с ***,
разкрита на името на П.Л.В. за отчитане на разноските по образувано изп.дело. Видно е от заключението, че се касае за
вътрешно-разчетна сметка, по която не е имало налични суми, а е била служебно
задължена със сумата на превода. Както пояснява вещото лице при изслушването
му, не става въпрос за банкова сметка, ***, по която се отчита движението на
разноски и такси във връзка с искови и други производство, свързани с кредитни
задължения.
Съдът изцяло възприема експертното
заключение, като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Съдът приема, че от фактическите твърдения
на ищеца се извлича като основание на претенцията за заплащане на сумите от 350
евро и 100,07 евро (неоснователно преведени на 11.11.2010г. и 01.01.2011г.), нарушаване
на сключен между страните договор за водене на банкова сметка, ***, определени в
договора и ОУ, респективно липсата съобразно договора на основание (право) за
ответника, да удържи сочените суми. При
това, искът за тези суми намира своето правно
основание в института на договорната отговорност или чл.82, ал.1, изр.1, предл.1, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
В същите норми намира правното си
основание и претенцията за заплащане на сумата от 3 179,56лв. (преведена
на 10.01.2012г.), с оглед наведените фактически твърдения. Ищецът отново твърди,
че банковата сметка, от която била преведена сумата била разкрита без негово
съгласие и било извършено разпореждане със средства от тази банкова сметка, ***,
за заплащане на дължима от банката държавна такса.
Безспорно се установи от обсъдените
доказателства, че между ищеца и ответната банка е съществувало кредитно
правоотношение по сключен Договор за предоставяне на ипотечен кредит от
04.08.2008г., във връзка с обслужването на който са били открити по общо
съгласие на страните две обикновени разплащателни сметки: *** и ***.
Установи се също така, че на
18.10.2010г. банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист в производство по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№6774/2010г. по
описа на *** за следните суми: 80 188,84 евро главница, 1 090,75 евро
договорна лихва за периода от 15.06.2010г. до 14.10.2010г., 4,48 евро
наказателна лихва за периода от 15.06.2010г. до 14.10.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2010г. до окончателното
изплащане и разноски за държавна такса в размер на 3 184,56лв. и за
адвокатско възнаграждение в размер на 2 447,74лв. Съществуването на тези
вземания е било установено с влязло в законна сила решение по иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК в производството по т.д.№7/2012г. по описа на ***.
Стана ясно от приложеното копие на ***
по описа на ***, че действия по принудително изпълнение са били предприети на
24.08.2011г.
От писмените доказателства и
експертното заключение по ССЕ се установи, а е и безспорно между страните, че
след издаване на изпълнителния лист и преди образуване на изпълнителното дело,
от откритата по договор с ищеца разплащателна сметка №***, банката служебно е
усвоила парични суми, както следва: на 11.11.2010г. – 350 евро и на
10.01.2011г. – 100,07 евро. Същите са били отнесени за погасяване на част от
разноските, присъдени в заповедното производство.
Според установеното от приложения
договор за банков кредит, при подписването му кредитополучателя е дал в чл.14,
ал.3 писменото си съгласие по смисъла на чл.6, ал.1 от Наредба №3 за паричните
преводи и платежните системи (отм., но действаща при възникване на
правоотношението), банката да събира служебно изискуемите суми по договора от
сметки на длъжника, открити при кредитора.
При горните безспорно установени
факти, страните спорят налице ли е било валидно възникнало, съобразно
договорните отношения между тях, и надлежно упражнено от ответника право да
събере служебно от разплащателната сметка на ищеца процесните
суми 350 евро и 100,07 евро за погасяване на разноски, присъдени със заповед за
незабавно изпълнение в производство по чл.417 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1,
изр.първо от Наредба №3 за паричните преводи и платежните системи (отм. ДВ.
бр.62 от ***, но релевантна при решаване на спора, т.к. материалните
правоотношения се уреждат от нормативните актове, действащи към момента на
възникването на тези правоотношения), банката може да събира по открита при нея
сметка суми, дължими й от титуляря на сметката въз основа на писмено съгласие,
дадено при сключване на сделката, по която възниква задължението в полза на
банката. В случая ищецът е дал съгласието си на основание тази разпоредба и то
дава на кредитора правото, регламентирано в нея, а именно - едностранно, при
условията на Наредба 3, да събира служебно, собствените си вземания към титуляря
на сметката, единствено въз основа на даденото съгласие и без да са необходими
каквито и да било други допълнителни действия. При това се касае за всички вземания
на банката, които произтичат от правоотношението, по което е дадено
предварителното съгласие, а не само за дължими вноски по погасителен план. В конкретния
случай е бил налице съдебен акт, с който са били присъдени вземания,
произтичащи от кредитното правоотношение, в това число и разноските по
проведено заповедно производство, които също са свързани с това правоотношение.
Банката е имала право въз основа на изпълнителния лист да получи плащане на
тези суми, в това число и да ги събере служебно от сметката на ищеца, като един
от начините на плащане, изрично уреден в кредитния договор, при даденото
предварително съгласие на длъжника. За
да упражни банката това свое право не е необходимо да е имало образувано
изпълнително дело – до такова не би се и стигнало, ако по сметките на длъжника
са били налице достатъчно суми, покриващи вземанията на банката срещу него.
С оглед изложеното, съдът счита, че
при изпълнението на договорно установената процедура по служебно събиране на
дължими на банката от ищеца суми по кредитния договор от 04.08.2008г., банката не
е допуснала нарушение на уговорените клаузи. От друга страна, за ищеца не е
настъпила и вреда, изразяваща се в неоснователно излизане от патримониума му на процесните
суми от 350 евро и 100,07 евро. За плащането им е имало основание – издаден в
полза на банката изпълнителен лист и с тях са били погасени дължими разноски,
които са били направени във връзка със събиране на просрочените задължения по
кредитния договор.
Установи се от обсъденото заключение
по ССЕ, че на 10.01.2012г. банката е наредила превод на сума в размер на
3 179,56лв. от вътрешно-разчетна сметка с *** в
полза на *** за заплащане на държавна такса по т.д.№ 7/2012г. по описа на ***,
образувано по предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземанията
на банката, произтичащи от кредитното правоотношение. Стана ясно също така, че
сметката не е била открита по договор с ищеца, което е и безспорно между
страните, и по нея не е имало налични негови суми. Поради това, съдът счита, че
при откриване на тази сметка и превода на сумата не е бил нарушен от страна на
банката сключения между страните договор и за ответника не е настъпила вреда,
доколкото сумата не е излязла от неговия патримониум.
Предвид изложеното, съдът намира, че
предявеният иск се явява изцяло неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли като такъв.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца дължи на ответника направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 618лв.
Водим от горното, Съдът
р е ш и :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Л.В. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***,
чрез пълномощника му М.П.В., съдебен адрес:*** против ***, със седалище и адрес
на управление ***, ИСК с правно основание чл.82, ал.1, изр.1, предл.1,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца следните суми: сумата от 350
евро, представляваща стойност на извършена на
11.11.2010г. неразрешена платежна операция от банкова сметка *** №***,
сумата от 100,07 евро, представляваща стойност на извършена на 01.01.2011г. неразрешена платежна операция от
банкова сметка *** №*** и сумата от 3 179,56лв., представляваща стойност
на извършена на 10.01.2012г. неразрешена платежна операция от ***, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, П.Л.В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 618лв., представляваща деловодни разноски.
решението подлежи на обжалване пред *** в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: