РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Смолян, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валентина Т. Бошнякова Събинска
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско
дело № 20215400900035 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 286 – чл. 288 от ТЗ, във вр. с чл. 367 от ТЗ, във
вр. с чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Образувано е по обективно съединени искове, предявени от „Рожен Експрес”
АД, със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, ул. „Родопи” № 130, с ЕИК **
представлявано от изпълнителния директор Д.П., чрез адв. Б. П.срещу Община
Смолян, с адрес: гр. Смолян, бул. „България“ № 12, с БУЛСТАТ ** представлявана от
Кмета Николай Мелемов за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимите
компенсации по чл. 3, т. 6 от Договор от 08.07.2003 г. за възлагане на обществен
превоз на пътници за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2020 г. в размер на 163 315.50 лв., от
които: 60 000 лв. за 2016 г., 40 000 лв. за 2017 г., 30 000 лв. за 2018 г., 20 000 лв. за 2019
г. и 13 315.50 лв. за 2020 г., представляващи частичен иск от сумата 832 755 лв.,
включваща главница в размер на 761 700 лв. и лихва в общ размер на 71 055.57 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по
делото.
Ищецът твърди, че на 08.07.2003 г. в качеството си на изпълнител е сключил с
ответника - възложител Договор за възлагане на обществен превоз на пътници, за
обслужване на автолиниите по общинската, областната и републиканската транспортна
схема от квотата на Община Смолян. Посочено е, че срокът на договора е 5 г., но все
1
още е в сила, тъй като нов конкурс със същия предмет не е провеждан, не е сключван
договор с друг превозвач и акционерното дружество надлежно изпълнява
задълженията си. Наведени са доводи, че ответникът се е задължил по силата на чл. 3,
т. 6 от процесния договор да компенсира ищцовото дружество за намаленията, с които
същото продава билети, карти и извършва превози в полза на общината по нарядни
листове, която компенсация представлява разликата между цената на билета/картата,
на която се закупува от ученик или пенсионер и реалната цена на съответния
билет/карта.
Изложени са аргументи, че разпределението на компенсациите по транспортни
схеми е следвало да се уреди с анекс, но поради неподписването на такъв, се прилагат
разпоредбите на договора, като между страните е възприет следният механизъм: за
изплащане на компенсациите, касаещи ученици и пенсионери общината ползва
средства от републиканския бюджет до размера, определен в чл. 8 и чл. 9 от Наредба
№ 2/31.03.2006 г./които понастоящем са изплатени/, а за разликата до пълния размер на
намалението – от общинския бюджет, както са били предвиждани средства за
компенсиране в периода 2016 г. – 2020 г., за които няма уговорен падеж и които са
предмет на исковата претенция.
Ищецът излага аргументи, че възражението на ответната страна за нищожност
на клаузата, обективирана в чл. 3, т. 6 от същия договор, е преклудирано, предвид
влязлото в сила Решение № 9/10.01.2014 г. по т. д. № 39/2013 г. по описа на ОС –
Смолян, постановено между същите страни, с което е признато съществуването на
валидно облигационно отношение по процесния договор от 2003 г.
На следващо място е отразено, че между страните по делото са налице сключени
Договор за възлагане на обществен превоз по утвърдени транспортни схеми от
10.11.2000 г. и Анекси към него от 14.09.2009 г., 15.09.2010 г. и 17.09.2012 г., с които
дружеството – изпълнител е приело да извърши превоз на ученици по маршрутно
разписание на линиите, описани в Приложение № 1. Посочено е, че компенсациите по
този договор са предвидени в чл. 10 от същата наредба и се финансират от
републиканския бюджет /които понастоящем също са изплатени/, както и от
общинския бюджет.
Изложени са аргументи, че Общинският съвет – Смолян ежегодно с Решения №
№ 63/04.02.2016 г., 510/29.06.2017 г., 668/06.02.2018 г., 1033/06.02.2019 г. и
89/30.01.2020 г. е приемал бюджет на общината за съответната година, в който са
предвидени средства за компенсиране на намаленията на пътуванията на ученици и
пенсионери в градския транспорт, както следва: за 2016 г. – 45 000 лв., за 2017 г. –
45 000 лв., за 2018 г. – 45 000 лв., за 2019 г. – 60 000 лв. и за 2020 г. – 60 000 лв.
Ищецът е обективирал становище за неприложимост досежно процесните
вземания на 3-годишната погасителна давност, поради липса на определен падеж,
2
респективно и за 5-годишната, тъй като същата не е изтекла към момента на
депозиране на исковите претенции.
Релевирано е искане за осъждане на Община Смолян за заплащане на
претендираните суми, произтичащи от сключения между страните Договор от
08.07.2003 г., ведно с разноските по делото.
В предвидения от закона срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който е
оспорил предявените искове по основание и размер, като е навел доводи, че
действително на 08.07.2003 г. е сключил с ищцовото дружество Договор за възлагане
на обществен превоз на пътници, но за процесния период общината не е поела
задължение за заплащане пълната стойност на продадените карти и билети на
посочените категории лица. Посочено е, че такова задължение не е възникнало и по
силата на Постановление № 66/15.04.1991 г. на МС за определяне минимални размери
на намаленията на превозните цени по автомобилния транспорт на някои групи
граждани, Наредба № 2/31.03.2006 г. и Наредба от 29.03.2015 г., тъй като с тях е
установен принципът, че намаленията за извършените при специален ценови режим и
безплатни пътнически превози на правоимащите лица са за сметка на превозвачите,
като сумата на компенсациите се заплаща чрез общината, но със средства от
централния бюджет и размерът се определя по специален ред, а не като сбор от сумата
на намаленията, съобразно броя на издадените карти. Наведени са доводи, че няма
договорно задължение, по силата на което общината да доплаща пълната стойност, в
какъвто смисъл са твърденията на ищеца, като е релевирано и възражение за
нищожност, поради противоречие със закона и конкурсните условия, в случай че съдът
приеме наличие на такава клауза.
На следващо място ответникът е изложил аргументи, че гласуваните от
общинския съвет суми са изплащани като компенсации пропорционално на всички
превозвачи с оглед подпомагане и обезпечаване на ниската стойност на картите за
ученици, но не и в изпълнение на договорно задължение. Релевирано е възражение за
изтекла погасителна давност /както 3-годишна, така и 5-годишна/, която не е
преклудирана с факта на непредявяване в исковото производство по т. д. № 39/2013 г.
по описа на ОС – Смолян, което също така не обвързва със сила на пресъдено нещо
досежно дължимостта от страна на общината на заплащане на пълната стойност на
извършения превоз, тъй като това са две отделни съдебни производства. Направено е
искане за отхвърляне на предявените искови претенции и за присъждане на разноските
по делото.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба,
допълнителната искова молба, писмения отговор и допълнителния писмен отговор,
както и становището на страните по делото и обсъди доказателствата в тяхната
съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:
3
Възникналите между страните облигационни правоотношения са обективирани в
Договор от 08.07.2003 г. за възлагане на обществен превоз на пътници, с който
Община Смолян в качеството на възложител и „Рожен Експрес“ ЕАД, гр. Смолян /сега
„Рожен Експрес” АД, гр. Смолян/ в качеството на изпълнител са се договорили
акционерното дружество да извърши обществен превоз на пътници по утвърдените
маршрутни разписания на конкретно посочени автобусни линии, за срок от 5 години,
считано от датата на подписване на договора и до приключването на конкурс за
възлагане на обществен превоз на пътници със сключване на договор със спечелилия
участник, какъвто конкурс обаче към настоящия момент не е проведен. В чл. 3.6 от
този договор е предвидено, че „възложителят се задължава да разпределя
компенсациите от съответните намаления за градските и междуселищни пътувания на
превозвача, обслужващ съответната транспортна схема. Разпределението се уговаря с
Анекс към настоящия договор“, като такъв анекс страните не са подписали.
Безспорно по делото е, че стойността на компенсацията за процесния период,
дължима от републиканския бюджет, както и фактурираните от ищцовото дружество
суми, са изплатени от страна на ответника.
С Решение № 9/10.01.2014 г. по т. д. № 39/2013 г. по описа на ОС – Смолян
Община Смолян е осъдена да заплати на „Рожен Експрес” АД, гр. Смолян сумата от
319 846.28 лв., представляваща стойността на дължимите компенсации по чл. 3.6 от
Договор за възлагане на обществен превоз на пътници от 08.07.2003 г. за периода
22.09.2009 г. – 31.12.2012 г. по описани в исковата молба фактури, ведно със сумата от
50 843.13 лв., представляваща мораторните лихви за забавено плащане на главницата
по фактурите, считано от датата на издаване на всяка една от фактурите до датата на
подаване на исковата молба в съда /14.06.2013 г./, както и сумата от 7 240.60 лв.,
представляваща дължими компенсации по чл. 4а от Договор за възлагане на обществен
превоз по утвърдени транспортни схеми от 10.11.2000 г., допълнен с Анекс от
14.09.2009 г., Анекс от 15.09.2010 г. и Анекс от 17.09.2012 г. за периода 14.09.2009 г. –
31.12.2012 г. по описани в исковата молба фактури, ведно със сумата 696.11 лв.,
представляваща мораторните лихви за забавено плащане на главницата по фактурите,
считано от датата на издаване на всяка фактура до 14.06.2013 г., ведно със законните
лихви върху сумата 327 086.88 лв., считано от 14.06.2013 г. до окончателното й
изплащане, както и разноските по делото в размер на 26 084.06 лв., като е отхвърлен
акцесорният иск с правно основание чл. 86 от ЗД за разликата над 50 843.13 лв. до
50 844.16 лв., като неоснователен. С влязлото в сила Решение № 247/28.04.2014 г. по в.
т. д. № 197/2014 г. по описа на АС – Пловдив първоинстанционното решение е
частично потвърдено и частично отменено.
Общински съвет – Смолян е взел следните решения, с които е приел бюджета на
общината за съответната година, като е утвърдил и суми за компенсиране, а именно:
4
Решение № 63/04.02.2016 г. - 45 000 лв. досежно намаленията на пътуванията в
градския транспорт за ученици, Решение № 510/29.06.2017 г. – 45 000 лв. досежно
намаленията на пътуванията в градския транспорт, Решение № 668/06.02.2018 г. -
45 000 лв. досежно намаленията на пътуванията в градския транспорт за ученици,
Решение № 1033/06.02.2019 г. - 60 000 лв. досежно намаленията на пътуванията в
градския транспорт за ученици и пенсионери и Решение № 89/30.01.2020 г. - 60 000 лв.
досежно намаленията на пътуванията в градския транспорт за ученици и пенсионери.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е установило, че за
периода 2016 г. – 2020 г. ищцовото дружество е предоставяло транспортни услуги на
съответните категории пътници, като по счетоводни данни няма неизплатени от
Община Смолян суми за извършени превози на пътници по издадени от „Рожен
Експрес” АД, гр. Смолян справки и фактури. На следващо място е посочило, че
получената от ищеца сума за една абонаментна карта за ученик по основни градски
линии се формира от: 25 лв., заплащана от ученика, 6.20 лв., компенсация, заплащана
от МФ и 6 лв. компенсация, заплащана от Община Смолян, респективно за една
абонаментна карта за пенсионер по основни градски линии – 12 лв., заплащана от
пенсионера и 3.95 лв. компенсация, заплащана от МФ.
Според допълнителното заключение на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, компонентите за една карта за ученик са: 1/ сума, заплащана от
ученика /определя се от превозвачите и не зависи от пълната стойност на картата/; 2/
компенсация, заплащана от МФ /нормативно определена е и не зависи от пълната
стойност на картата/; 3 компенсация, заплащана от Община Смолян /определя се с
Решение на Общинския съвет и не зависи от пълната стойност на картата/ и 4/
некомпенсирана част, поета от ищцовото дружество /зависи от сумата, заплащана от
лицето и от пълната стойност на картата/, респективно за една карта за пенсионер са: 1/
сума, заплащана от пенсионера /определя се от превозвачите и не зависи от пълната
стойност на картата/; 2/ компенсация, заплащана от МФ /нормативно определена е и не
зависи от пълната стойност на картата/; 3/ некомпенсирана част, поета от ищцовото
дружество /определя се от дружеството и не зависи от пълната стойност на картата/ и 4/
некомпенсирана част до пълната стойност на картата /зависи от сумата, заплащана от
лицето и от пълната стойност на картата/.
При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен съд намира
исковите претенции за допустими - депозирани са от процесуално правоспособна и
активно легитимирана страна, която има правен интерес от търсената защита и са
насочени срещу надлежна насрещна страна. Възникналият правен спор не е решен със
сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят
неоснователноста на предявените искове:
5
Наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
делото, обективирано в Договор от 08.07.2003 г. за възлагане на обществен превоз на
пътници, което се признава от тях, обуславя взаимните и насрещни права и задължения
на договарящите се. Предмет на възникналия правен спор са компенсациите на
намаленията на пътуванията на ученици и пенсионери за разликата над размера,
изплатен от републиканския бюджет и съответните предвидени в общинския бюджет
суми до пълния размер на ползваното намаление. В чл. 3.6 от процесния договор е
уредено задължението на възложителя да разпределя компенсациите от съответните
намаления на превозвача, който обслужва съответната транспортна схема, като самото
разпределение следва да бъде уговорено с отделен анекс, какъвто безспорно липсва. В
случая следва да бъде направено отграничение между задължение за разпределение на
компенсациите, каквото Община Смолян е поела, и задължение за компенсиране на
намаленията, което не е уговорено с процесния договор. Тълкуване в обратния смисъл
/равнозначност между разпределение и компенсиране/ би било против волята на
страните.
От друга страна подзаконовата нормативна уредба въвежда принципа, че
намаленията за извършените при специален ценови режим и безплатни пътнически
превози на правоимащите лица са за сметка на превозвачите, като предвидените в
републиканския бюджет суми представляват частична компенсация под формата на
ограничена субсидия, целяща понижаване на икономическите загуби от изпълнението
на това нормативно установено задължение на превозвачите, а не пълно възмездяване
с публични средства.
Съгласно чл. 2 от Постановление № 66/15.04.1991 г. на МС за определяне
минимални размери на намаленията на превозните цени по автомобилния транспорт на
някои групи граждани, предвидените намаления в цените на абонаментните карти и
безплатните пътувания по чл. 1 от същото постановление са за сметка на фирмите,
като държавата ги компенсира до размера на определените за тази цел средства в
държавния бюджет. В същия смисъл е и чл. 2 от Наредба № 2/31.03.2006 г. за
условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи
от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в
нормативни актове за определени категории пътници /отм. 2016 г./, според който
средствата за компенсиране на пътуванията с ценови облекчения се предоставят до
размера, определен в държавния бюджет за тази цел, при спазване на приоритетите за
разходване на бюджетните средства, определени със закона за държавния бюджет за
съответната година. Когато размерът на сумите по опис -сметките за издадените
превозни документи на правоимащите подлежащи на компенсиране със средства от
централния бюджет, надвишават разполагаемите средства за компенсиране,
полагащите се на превозвачите суми се намаляват съразмерно на недостига, като
разликата при възможност се изплаща на превозвачите през следващи отчетни периоди
6
в рамките на бюджетната година, по аргумент на чл. 34, ал.1 от същата наредба /в
редакцията от ДВ, бр. 32 от 2006 г./.
По същия начин е уреден този въпрос и в последващата Наредба от 29.03.2015 г.
за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените
приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния
транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за
субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии
във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за
издаване на превозни документи за извършване на превозите.
Настоящата съдебна инстанция намира, че разпоредбата на чл. 70 от наредбата
от 2015 г., на която се базира ищеца, е неприложима, тъй като не е налице предвидения
в нея фактически състав, а именно: ако според сключените договори превозвачите са
поели допълнителни задължения или по-големи намаления на цените за пътуване от
нормативно определените /за каквито не са наведени твърдения и не са събрани
доказателства/, разликата се заплаща със средства от бюджета на съответните общини.
Следователно пълното компенсиране на превозвача със средства от държавния и
общинския бюджет не е нито договорено, нито нормативно уредено в настоящия
случай. Предвидените компенсации се заплащат чрез общината, но със средства от
републиканския бюджет, като размерът им не следва да се определя като сбор от
сумата на намаленията, съобразно броя на издадените абонаментни карти, а е
регламентиран в цитираните по-горе постановление и наредби. Ответникът отговаря за
заплащането на компенсациите до размера на сумата, която е преведена по неговата
сметка от държавния бюджет, но не и със собствени средства от общинския бюджет.
Решенията, с които Общински съвет – Смолян е утвърдил суми за
компенсиране, касаещо процесния период, не обективира ликвидно и изискуемо
задължение за общината към ищцовото дружество, както и към останалите автобусни
превозвачи, като освен това липсва конкретизация за начина и условията за
изплащането му. В настоящия случай дори утвърдените суми в бюджета на общината
за процесния период, касаещи компенсации за намаленията в градския транспорт, са
изцяло изплатени на дружествата – превозвачи, видно от Справката /приложена на л.
249 от делото/, който факт не е спорен и кореспондира на останалите събрани по
делото доказателства.
В горния смисъл е и константната съдебна практика – Решение № 405/22.04.2005
г. на ВКС, II о, ТК по гр. д. № 702/2004 г., Решение № 411/01.11.2012 г. на ОС – Ст.
Загора по т. д. № 183/2012 г., потвърдено с Решение № 421/01.08.2013 г. по в. т. д. №
1594/2012 г. на АС – Пловдив, Решение № 1118/08.10.2014 г. на ОС – София по т. д. №
265/2013 г., потвърдено с Решение № 150/21.01.2016 г. по в. т. д. № 21/2015 г. на АС –
София, Решение № 2/01.04.2016 г. на АС – София по в. т. д. № 4561/2014 г., Решение
7
№ 52/26.05.2015 г. на ОС – Ловеч по т. д. № 81/2014 г., потвърдено с Решение №
315/11.12.2015 г. по в. т. д. № 264/2015 г. на АС – В. Търново и др.
От анализа и преценката на събраните по делото доказателства /заключението на
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, Решение № 9/10.01.2014
г. по т. д. № 39/2013 г. по описа на ОС – Смолян, Решенията на Общински съвет –
Смолян и др./ се установява, че в компонентите на общата цена на една карта са
включени и 6 лв. компенсация, заплащана и изплатена от Община Смолян, във връзка с
приетите от общинския съвет решения, по издадени от ищцовото дружество фактури,
редовно осчетоводени и от двете страни по делото. Именно в допълнително
предприетите от двете страни действия /фактурирането и осчетоводяването на
компенсациите, поети от страна на Община Смолян/ се състои и разликата между
спора, предмет на настоящите искови претенции и тези, разрешени с влязлото в сила
Решение № 9/10.01.2014 г. по т. д. № 39/2013 г. по описа на ОС – Смолян.
При съвкупната преценка и анализ на доказателствата може да се направи
обоснован извод, че не е налице твърдяното задължение на Община Смолян по силата
на чл. 3, т. 6 от процесния Договор от 08.07.2003 г. за възлагане на обществен превоз
на пътници да заплати на ищцовото дружество пълната компенсация, представляваща
разликата между цената на билета/картата, на която се закупува от ученик или
пенсионер и реалната цена на съответния билет/карта. Токова задължение липсва и по
силата на нормативен акт. Тези обстоятелства от своя страна и с оглед последиците от
доказателствената тежест за ищеца обуславят неоснователността и недоказаността на
исковата претенция, предявена като частична, поради което същата следва да бъде
отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед изхода на делото, както и
направеното искане за заплащане на разноски, „Рожен Експрес” АД, със седалище и
адрес на управление: гр. Смолян, ул. „Родопи” № 130, с ЕИК **, представлявано от
изпълнителния директор Д.П. следва да заплати на Община Смолян, с адрес: гр.
Смолян, бул. „България“ № 12, с БУЛСТАТ *********, представлявана от Кмета
Николай Мелемов направените от нея разноски в размер на общо 5 701 лв. /пет хиляди
седемстотин и един лев/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и
депозит за вещо лице.
Водим от горното, Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 286 – чл. 288 от ТЗ, във вр. с чл.
367 от ТЗ, във вр. с чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени при условията на
кумулативно обективно съединяване от „Рожен Експрес” АД, със седалище и адрес на
8
управление: гр. Смолян, ул. „Родопи” № 130, с ЕИК **, представлявано от
изпълнителния директор Д.П., чрез адв. Б. П. срещу Община Смолян, с адрес: гр.
Смолян, бул. „България“ № 12, с БУЛСТАТ ** представлявана от Кмета Николай
Мелемов за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимите компенсации по
чл. 3, т. 6 от Договор от 08.07.2003 г. за възлагане на обществен превоз на пътници за
периода 01.01.2016 г. – 31.12.2020 г. в размер на 163 315.50 лв. /сто шестдесет и три
хиляди триста и петнадесет лева и петдесет стотинки/, от които: 60 000 лв. /шестдесет
хиляди лева/ за 2016 г., 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ за 2017 г., 30 000 лв.
/тридесет хиляди лева/ за 2018 г., 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ за 2019 г. и 13
315.50 лв. /тринадесет хиляди триста и петнадесет лева и петдесет стотинки/ за 2020 г.,
представляващи частичен иск от сумата 832 755 лв. /осемстотин тридесет и две хиляди
седемстотин петдесет и пет лева/, включваща главница в размер на 761 700 лв.
/седемстотин шестдесет и една хиляди и седемстотин лева/ и лихва в общ размер на 71
055.57 лв. /седемдесет и една хиляди петдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА „Рожен Експрес” АД, със седалище и адрес на управление: гр.
Смолян, ул. „Родопи” № 130, с ЕИК **, представлявано от изпълнителния директор
Д.П. да заплати на Община Смолян, с адрес: гр. Смолян, бул. „България“ № 12, с
БУЛСТАТ**, представлявана от Кмета Николай Мелемов направените от нея разноски
в размер на общо 5 701 лв. /пет хиляди седемстотин и един лев/.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
9