Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 24.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен брачен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти август
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Е. Александрова ч. гр. дело № 8768 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба, вх. № 4562 от 21.07.2020 г. по описа
на ЧСИ М.М., подадена от С.О., ЕИК********, срещу
Разпореждане от 07.07.2020 г., постановено по изп.д. № 20207860400234, с което
ЧСИ М. уважава частично възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, като го намалява от 1000 лв. на 500 лв., както и съответно т.
26 от ТТР към ЗЧСИ.
Сочи се, че претендираното
възнаграждение е прекомерно и несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Поддържа се
още, че процесното възнаграждение не е съобразено с липсата на каквато и да е
правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, както и с извършените до
момента изпълнителни действия за събирането на дължимата сума, които от страна
на взискателя се състояли единствено в изготвянето на молба за образуване на
изпълнителното дело. Липсвали доказателства за заплащането на претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение. Твърди, че в срока за доброволно
изпълнение изплатил изцяло задължението по сметка на ЧСИ.
Предвид изложеното моли съда да
отмени разпореждането на ЧСИ М.М. от 07.07.2020 г. и да намали адвокатския хонорар на взискателя на 100 лв.
съобразно минимума за образуване на изпълнителното дело, както и да намали
размера на начислената пропорционална такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ съобразно намаления материален интерес по изпълнителното дело.
Претендира разноски в настоящото производство, включително за юрисконсултско
възнаграждение.
Взискателят по изпълнителното дело Х.П.-А.е
депозирала писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които моли съда
да остави частната жалба без уважение.
Частен съдебен изпълнител М.М.,
подробно в представените мотиви, е изложил съображения за неоснователност на
подадената жалба.
Съдът, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата и становището по нея, както и обясненията на частен съдебен
изпълнител М.М., прие следното:
Изпълнителното дело № 20207860400234 по описа на ЧСИ М.М., с рег. № 786 на
КЧСИ, е образувано по молба от 17.06.2020
г. на Х.П.П.-А.срещу С.О.въз основа на изпълнителен лист от 10.06.2020 г.,
издаден от Софийски районен съд по гр.д. № 78566/2017 г. С този изпълнителен
лист настоящият жалбоподател С.О.е осъден да заплати на Х.П.П.-А.сумата от 5
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 02.11.2017 г., както и сумата от 950 лв. –
разноски по делото. В молбата взискателят е посочил изпълнителен способ – запор
върху банковите сметки на длъжника, като е възложил на ЧСИ М. правата по чл. 18 ЗЧСИ.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело са
приложени пълномощно в полза на адвокат М.С.за процесуално представителство на
взискателя по изпълнителното дело, както и Договор за правна защита и
съдействие № 68292 от 17.06.2020 г., в който е уговорено възнаграждение в
размер на 1 000 лв., платимо и внесено в брой.
На 23.06.2020 г. на длъжника С.О.е връчена покана за
доброволно изпълнение, в която е посочен и размерът на дължимите разноски по
изпълнителното производство, в това число сумата от 1 000 лв. – разноски по
изпълнителното дело и 867.19 лв. – такси по ЗТТРЗЧСИ към 19.06.2020 г.
По повод последното длъжникът С.О.е сезирал ЧСИ М.М. с
възражение, вх. № 4369/07.07.2020 г., с която отправя искане за намаляване на
приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение поради прекомерност
до минимално определения размер в Наредбата, както и размера на таксата по т.
26 ТТРЗЧСИ съответно.
С обжалваното разпореждане от 07.07.2020 г., съдебният
изпълнител е уважил частично депозираното възражение, като е намалил адвокатски
хонорар до размера на 500 лв., както и размера на пропорционалната такса по т.
26 ТТРЗЧСИ пропорционално на намаления размер на адвокатското възнаграждение (без
да е посочен конкретен размер на таксата).
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от
процесуално легитимирано лице - длъжникът по изпълнението, в рамките на
преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК (обжалваният акт е връчен
на жалбоподателя на 14.07.2020 г., а частната жалба
е подадена на 21.07.2020 г.) и срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител - Разпореждане по изп.д. №
20207860400234, с което ЧСИ М. намалява частично приетия за събиране адвокатски
хонорар на взискателя, както и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Разгледана по същество, същата се явява и основателна по
следните съображения:
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство
не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с
общия принцип за отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден
по-нисък размер, но същият не може да бъде под минимално определения такъв
съобразно чл. 36 ЗА, като Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения определя минималния размер на възнаграждението
за съответния вид правна помощ.
Възнаграждението за представителство и правна помощ по
изпълнителни дела се определя по реда на чл. 10, т. 1 (редакция към ДВ, бр. 45
от 15.05.2020 г.) от Наредбата - 100 лв. за образуване на изпълнително
дело, а за водене на делото и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания съгласно чл. 10, т. 2 (Изм., ДВ, бр. 7 от 22.01.2019 г.) - за
парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал.
2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. - 1/5 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. Настоящият състав намира,
че приложима към въпроса за размера и прекомерността на адвокатското
възнаграждение е разпоредбата, действаща към момента на уговаряне на възнаграждението,
а именно – 17.06.2020 г.
В настоящия случай жалбоподателят - длъжник дължи на
взискателя адвокатско възнаграждение, но само за образуване на изпълнителното
дело, което съдът, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото,
приема, че следва да бъде в минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а
именно в размер на 100 лева. Преценката за правната и фактическа сложност на
изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема
и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид
извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и
фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките
на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК, с
която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на
взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към
удовлетворяване на паричното вземане. Действително в молбата по чл. 426 ГПК
взискателят е посочил начина на изпълнението, а именно - запор върху банковите
сметки на длъжника. Следва да се има предвид обаче, че съгласно разпоредбата на
чл. 426, ал. 2 ГПК, реквизит от съдържанието на молбата за образуване на
изпълнително производство е и посочване от взискателя на начина на
изпълнението, какъвто е настоящият случай. От данните по делото е видно, че
запор не е налаган, нито е извършвана справка за наличие на банкови сметки (с
оглед публичността на тази информация). Адвокатът на взискателя не е извършил никакви
други необходими действия с цел удовлетворяване на вземането, поради което
уговореното с взискателя възнаграждение за такива не следва да се възлага на
длъжника. Това налага да бъде отменено разпореждането на ЧСИ по чл. 78, ал. 5 ГПК, като адвокатското възнаграждение бъде намалено от 500 лева на 100 лева.
В тази връзка начислените от ЧСИ М.М. разноски по
изпълнителното дело в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство, следва да бъдат намалени до 100 лв. на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, настоящият съдебен състав
намира следното: съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума. Под „парично вземане“ по смисъла на
посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния
лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които
такса по т. 26 от Тарифата не се дължи, т.е. таксата не се начислява върху
заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, респ. върху юрисконсултското възнаграждение. При
това положение следва да бъде намалена и таксата по т. 26 от ТТРЧСИ от 819.19 лв. с ДДС (посочена в Сметка № 01 от 19.06.2020
г. на ЧСИ М.) до размера на 732.13 лв. с ДДС (изчислено върху вземането по изпълнителен
лист, включващо законната лихва към датата на постановяване на настоящия акт,
тъй като по делото няма данни за извършено плащане).
По изложените аргументи съдът намира, че жалбата против
процесното разпореждане е основателна и следва да бъде уважена.
Ответникът по жалбата няма право на разноски, а и не е
заявена претенция за присъждането им.
Относно претенцията за разноски на жалбоподателя, настоящият
съдебен състав намира, че в настоящото производство разноски не следва да се
присъждат, а такива следва да бъдат търсени по реда на чл. 441 ГПК, във вр. с
чл. 45 от ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА сумата от 500 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя Х.П.П.-А.по
изпълнително дело № 20207860400234 по описа на ЧСИ
М.М., на 100 лв.
НАМАЛЯВА сумата от 819.19 лв. с ДДС.,
представляваща начислена такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20207860400234 по описа на ЧСИ М.М., с рег. № 786 на КЧСИ, до размера на 732.13 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.О.,
ЕИК********, за присъждане на разноски в производството по ч.гр.д. № 8768/2020 г. по описа на
Софийски градски съд, ГО, І-ви въззивен брачен състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.