МОТИВИ по НОХД № 48/2017 г. по описа на РС Червен бряг
Повдигнато
е обвинение против подсъдимия Я.Х.И., с
ЕГН ********** за виновен в това, че при условията на повторност
и на продължавано престъпление съхранявал и транспортирал незаконно добит от
другиго дървен материал, както следва:
- на 11.11.2016 г. в с. Реселец, в дома си на
ул. *** съхранявал незакнно добит от другиго дървен материал – 1 пр.куб.м.
дърва за огрев от келяв габър на стойност 70 /седемдесет/ лева;
- на 15.11.2016 г. около 12:50
ч. в землището на с. Реселец, обл. Плевен, по шосеен път от с. Кунино за с.
Реселец, в посока към с. Реселец обл. Плевен транспортирал с конска каруца
незаконно добит от другиго дървен материал – 1 пр.куб.м. дърва за огрев от дъб,
на стойност 70 /седемедсет/ лв. – престъпление по чл. 235 ал. 3 т. 4, вр. ал.
2, вр. чл. 28 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
В
процеса подсъдимият участва лично и с упълномощен защитник, адвокат Ц.А. ***.
Представителят
на РП Червен бряг Мария Вълчева поддържа обвинението. Пледира за налагане на
осъдителна присъда, като предвид малкото количество на дървения материал общо и
за двете деяния съдът при условията на
чл.55 от НК да наложи на подсъдимия наказание ЛОС в размер на 6 до 9 месеца.
Пледира, предвид обстоятелството, че
същият не полага труд и няма никакви законни доходи на осн. чл. 55 ал. 3 от НК
да не му бъде налагано предвиденото кумулативно наказание глоба.
Защитникът излага искания съдът да наложи на
подзащитния му наказание ЛОС, като същото бъде отложено с подходящ изпитателен
срок. Мотивира искането си за отлагане на наказанието с това, че срокът на
присъдата, с която подзащитният му е осъден през 2007 г. е изтекъл. Излага
доводи за тежко битово, материално и социално положение на подсъдимия, обусловили
и мотива за извършване на престъплението, самият той е безработен, в едно
домакинство живеят 13 човека.
Съдът като взе
предвид събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства,
прие за установени фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт, а
именно:
Подсъдимият Я.Х.И. е роден на *** ***, българин български гражданин, с постоянен адрес ***, основно образование,
женен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Видно от справката за съдимост с присъда
на РС Червен бряг влязла в законна сила на 18.07.2007 г. постановена по НОХД №204/2007
г. на РС Мездра бил осъден на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на
което наказание било отложено с тригодишен изпитателен срок за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и 4, пр. 1 и 2, т.5 и 7 от НК. С присъда
по НОХД № 297/2015 г. на РС Червен бряг, влязла в сила на 15.10.2015 г. за
извършени две престъпления по чл.235, ал.6 пр. 3, вр. с ал.1, вр. чл.20, ал. 2
от НК му било определено едно общо наказание глоба в размер на 100 лв.
Подсъдимият живее в с.Реселец, обл. Плевен,
заедно с още 12 лица – съпруга, деца и внуци, което е
видно от представена служебна бележка, издадена от кметство с. Реселец, приета
като доказателство по делото. Не получава социални помощи. По тези
причини няма възможност да си осигурява дърва за отопление, без разрешение
товарел и транспортирал с конски впряг дърва за отопление. За тези му действия
в периода 2009 – 2016 г. му били
съставени деветнадесет броя актове за нарушения по Закона за горите за транспорт
на незаконно добит от другиго дървен материал и за съхранение.
На 11.11.2016 г. свидетелите Г.К.Г. и Х.В.Х., горски надзиратели в
териториално поделение на ДГС Плевен, както и св. Ц.Д.П.,*** обхождали района
на с. Реселец обл. Плевен в изпълнение на служебните си задължения. Около обяд
получили сигнал, че конски каруци транспортират дърва. Движели се със служебен
автомобил по ул. „***“ , в края на с. Реселец, когато забелязали в двора на
дом. №19 прясно отсечени дърва, наредени на фигура. Служебно им било известно,
че това е домът на подсъдимия И., тъй
като и друг път били извършвали проверки там. Извикали подсъдимия, той излязъл
и не се противопоставил да бъде извършена проверка, пуснал свидетелите в двора си, където под навес
констатирали наличие на дърва от келяв габър. Дължината на дървата била около
метър, с диаметър от 12-14 см. Нито едно
от дърветата не било маркирано с КГМ. Свидетелите измерили дървесината с
рулетка и установили, че възлиза на 1 пр.куб.м. Подсъдимият не представил на
свидетелите превозен билет или някакъв друг документ за произход на
дървесината. За констатираните нарушения св. Г. съставил на подсъдимия 2 бр.
АУАН за нарушения по Закона за горите. Свидетел по съставяне и по констатиране
на нарушението станал св. Х., а свидетел на отказа св. Ц.Д.П..
На 15.11.2016 г. около 12:50 ч. св. Х.В.Х.
и Г.К.Г. – и двамата горски надзиратели в ТП на ДГС Плевен, както и св. А.Г.А. –
ст.лесничей се движели със служебен автомобил по шосеен път с. Реселец, към с.
Кунино. Забелязали насреща си движещи се две каруци, като в едната бил
подсъдимият, когото свидетелите разпознали и спрели за проверка. В каруцата
имало натоварени прясно отсечени дърва за огрев от вида дъб с дължина около два
метра и диаметър 12 – 16 см. Свидетелите измерили дървесината с ролетка и
установили, че възлиза на 1 пр.куб.м. Нито едно от дърветата не било маркирано
с КГМ и подсъдимият не представил на свидетелите никакви документи за законния
произход на дървата. Обяснил пред свидетелите, че е събирал дървата в гората от
стари места за добив и че същите са изоставени от други хора. За констатираните
нарушения св. Х. съставил на подсъдимия 2 бр. АУАН за нарушения по Закона за
горите. Свидетел по съставяне и по констатиране на нарушението станал св. Г.Г.,
а свидетел на отказа св. А.Г.А..
В хода на
досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-оценъчна експертиза. От
заключението на вещото лице, което съдът възприе в съдебно заседание се
установява, че пазарната стойност на съхраняваните и транспортираните от подсъдимия общо 2 пр. куб.м.дърва е 140 лв., съответно 1
пр.куб.м. келяв габър на стойност 70 лв. и 1 пр.куб.м. дъб на стойност 70 лв.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните с допустими по закон доказателствени средства в хода на досъдебното производство, както и в
хода на съдебното следствие – показанията на свидетелите Х.Х., Г.Г., Ц.Д.
и А.А. ; писмените доказателства – копия на АУАН серия СЗДП 2016 пореден № 093402, регистриран
впоследствие в РДГ Ловеч под №2564/17.11.2016 г.; АУАН серия СЗДП 2016 пореден
№ 093401, регистриран впоследствие в РДГ Ловеч под №2563/17.11.2016 г.; АУАН
серия СЗДП 2016 пореден № 087197, регистриран впоследствие в РДГ Ловеч под
№2582/17.11.2016 г. и АУАН серия СЗДП 2016 пореден № 087196, регистриран
впоследствие в РДГ Ловеч под №2581/17.11.2016 г.; служебна бележка, издадена от кметство с. Реселец; справка за
нарушител; заключение по изготвена в
хода на ДП съдебно-оценителна
експертиза; справка за съдимост. Показанията на свидетелите са последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи както помежду си и с
писмените доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира. Съдът
приема за компетентно заключението на вещото лице.
При горните доводи съдът прие за
установени фактическите обстоятелства изложени в обвинителния акт, че
подсъдимият с конкретно свое действие изразено в съхранение и транспортиране на
незаконно добити от другиго дърва за горене – по вид „келяв габър” и „дъб“, действайки при условията на повторност
/след като бил осъден с влязла в законна сила на 15.10.2015 г. присъда по НОХД
№ 297/2015 г. на РС Червен бряг за престъпление по чл.235 ал.6 вр. с ал.1, вр.
чл.20 ал. 2 от НК/ и на продължавано престъпление при пряк умисъл - със
съзнанието за обществено опасния характер на деянието и неговите последици,
като искал настъпването им /обстоятелство установяващо се от факта на
предишното му осъждане и обясненията дадени в хода на ДП/, на посочените в
обвинителния акт дата и място подсъдимият осъществил както от обективна, така и
от субективна страна състав на престъпление по чл.235 ал.3 т.4 вр. с ал.2, вр. чл.28 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК от НК.
Изпълнителното деяние от обективна страна
се изразява в съхраняване и транспортиране на незаконно добит от другиго дървен
материал. Съгласно установената съдебна практика такъв е дървеният материал,
който не е маркиран с горска марка и за превозването на който извършителят няма
редовно писмено позволително. Извършването на деянието се установява от
свидетелите очевидци Х., Г., А. и Д. и писмените доказателства, цитирани
по-горе.
Това, че подсъдимият е извършил деянието, след като
вече е бил осъден с влязла в законна сила присъда за друго такова престъпление
определя извод, че деянието е извършено в условия на повторност и определя
квалификация на извършеното престъпление по
чл.235, ал.3, т.4 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл като форма на вината с ясно съзнание за общественоопасния характер на
деянието и неговите последици. Това се установява от действията на подсъдимия
по време на извършване на престъплението – същият предвид предишното осъждане и
съставени му АУАН за транспортиране на дърва без превозен билет и без контролна
горска марка много добре е съзнавал, че извършва действие забранено от закона,
но въпреки това го извършил.
При така
установеното съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение. При индивидуализиране на наказанието, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на подсъдимия с оглед съдебното му
минало – осъждан вече за престъпление по чл.235, ал.6 НПК на глоба и това, че
деянието е извършено при условията на повторност – от една страна, от друга – тежкото
материално положение /лично и на семейството на подсъдимия/; мотивът за
извършване на престъплението - нуждата да задоволи потребностите на семейството
си за осигуряване на топлина, обусловил извършването на деянието; доброто
процесуално поведение на подсъдимия в двете фази на наказателното производство;
съдействието за разкриване на обективната истина в двете фази на процеса,
конкретната степен на засягане на обществените отношения с това престъпление
предвид количеството на транспортираната дървесина и стойността на предмета на
престъплението; разпоредбата на чл.
235 ал.3 т.4, вр. с ал.2 от НК за вида и
размера на предвиденото за това престъпление наказание. При анализа им съдът
установи наличие на основанията по чл.55 ал. 1 т. 1 от НК, а именно: съдът
прие, че конкретната степен на обществена опасност на деянието предвид степента
на засягане на обществените отношения с оглед количеството на дървата и тяхната
равностойност около 0.33 от МРЗ за страната към датата на извършване на
деянията, не е висока. При установените факти за личността
на подсъдимия и неговото процесуално поведение в наказателното производство,
съдът прие, че конкретната му степен на обществена опасност не е висока. При горе
установеното и мотивът за извършване на престъплението съдът прие, че са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства, независимо от това, че деянието е извършено
при условия на повторност. При така установеното съдът приложи разпоредбата на
чл.55 ал. 1 т. 1 от НК. Индивидуализирайки при тези условия наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия и като взе предвид предвиденото в
разпоредбата на чл.235 ал.3 т.4 НК наказание за извършеното престъпление, както и
разпоредбата на чл.36 от НК съдът прие, че справедливо по отношение на този
подсъдим ще бъде наказание лишаване от свобода по вид в размер на шест месеца,
като за да се изпълнят целите на наказанието не се налага това наказание да се
търпи ефективно, поради което отложи изпълнението му за срок от три години.
Съдът прие, че така определено, /при преценка на конкретната степен на
обществена опасност на дееца и тази на самото деяние/ това наказание е съразмерно на извършеното и ще изпълни целите
на закона предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК – да въздейства на
осъдения превъзпитателно, възпиращо и да въздейства по същия начин и върху
останалите членове на обществото.
Като отчете тежкото материално
положение на подсъдимия, мотивът за извършване на престъплението; критичното
отношение към извършеното, съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал. 3 от НК и не наложи на подсъдимия
предвиденото в разпоредбата на чл. 235 ал. 3 т. 4 от НК наред с наказанието
лишаване от свобода по-леко наказание „глоба“.
При събраните в хода на производството доказателства, че предмета на
престъплението е употребен от подсъдимия, съдът на чл. 235 ал. 7 от НК присъди
паричната равностойност на същия, като осъди подсъдимия да заплати в полза на
държавата по сметка на Районен съд Червен бряг сумата 140 лв. .
При
този изход на делото съдът осъди на осн. чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимия да
заплати по сметка ОД на МВР Плевен сумата 28.98 лева разноски за вещо лице по досъдебно
производство, а по сметкка на РС Червен бряг съдебно-деловодни разноски в
размер на 70.13 лв.
При
тези доводи и съображения съдът постанови присъдата си.
Председател: