Р Е Ш
Е Н И Е
(при признание на иска)
№…………………
гр. Карлово, 27.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на деветнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1204 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно съединени искове по член 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606, със законен представител Р.В. твърди, че на 20.02.2015 г. между „******“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „В.“ и Л.Т.Т. бил сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на „******“ ЕООД и била в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „В.“ на интернет страницата на кредитодателя - *******. На посочената страница „В.“ предоставяли Общите си условия, които кредитополучателят трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на „В.“. Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършвали чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се считало, че се подписвала всяка страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че бил прочел и приемал условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
На 20.02.2015 г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „В.“ под № ********** и явяващ се първи по ред договор за кредит между тях. В заявката си Л.Т. заявила желание да й бъде отпусната сума в размер BGN 200,00 (двеста лева). Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 22.03.2015 г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната на името на кредитополучателя чрез банков превод по банкова сметка, *** „Първа инвестиционна банка“ АД на 20.02.2015 г. С настъпване на падежа по договора - 22.03.2015 г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, считано от 23.03.2015г. (денят следващ падежа), „******“ ЕООД (В.) започнало да начислява наказателна лихва, формирана от сбора на лихвения процент, определен от специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие, определен съгласно условията на т. 13.3(a). От „В.“ изпратили три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за кредит № ********** се таксували по BGN 10.00 (десет лева) за всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани, ответникът не погасил посочените вземания.
На 01.02.2018 г. „******“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с „К.Б.“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвъриля на цесионера вземанията по Договор № **********, в общ размер на BGN 523,16 (петстотин двадесет и три лева и 16 ст.), от които както следва: главница - BGN 200,00 (двеста лева), наказателна лихва - BGN 293,16 (двеста деветдесет и три лева и 16 стотинки) за периода 23.03.2015 г. до 31.01.2018 г.; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - BGN 30,00 (тридесет лева). Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, което било неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД изпращал уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която била върната с отметка „Непотърсена“, поради това, към исковата молба прилага уведомление за извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „******“ ЕООД предоставило на „К.Б.“ ЕООД „Потвърждение за прехвърляне на вземания“ от 01.06.2018 г. От сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължавала. В иска се претендира част от дължимата главница в размер на 200 лева.
МОЛИ съда постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 200 (двеста) лева, представляваща неплатена главница по Договор за кредит № **********/20.02.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата, от подаване на исковата молба -06.08.2019 г. до окончателно изплащане на вземането. Претендира за разноските по делото.
Ответникът Л.Т.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** признава иска изцяло.
В първото по делото заседание от ищцовата страна се прави искане по реда на чл. 237 от ГПК.
Съдът намира, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на член 237, ал. 1 от ГПК. В случая, ответникът е признал иска относно претендираната сума, а ищецът моли съда да постанови решение, съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на член 237 от ГПК, а именно - признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца следва да присъдят и сторените в настоящото производство деловодни разноски в пълен размер или 150 лева, от които държавна такса в размер на 50 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание член 79, ал.1
от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, Л.Т.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, п.к. ****, със законен представител Р.В.
сумата от 200 (двеста) лева, представляваща неплатена главница по Договор за
кредит № **********/20.02.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата, от
подаване на исковата молба -06.08.2019 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал.1
от ГПК, Л.Т.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес
на управление:***, п.к. ****, със законен представител Р.В. деловодни разноски
в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ