Решение по адм. дело №891/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на М. М. С., [ЕГН] от [населено място], [улица], чрез адв. Р. В., със съдебен адрес [населено място], 1000, [улица], т. 5, офис 1, против ревизионен акт № Р-16001624002846-091-001 от 10.01.2025г., издаден от С. И. – началник сектор, възложил ревизията, и Р. Й. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – [населено място], офис Пазарджик, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 85 от 21.03.2025г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) - [населено място] относно допълнително установени дължими суми за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2020г. в размер на 1 894,68лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 827,27лв.; за 2021г. в размер на 4 605,43лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 542,60лв. и за 2022г. в размер на 17 452,75лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 992,28лв.

Жалбоподателят оспорва законосъобразността на РА и иска неговата отмяна. Прави се възражение против провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, тъй като не е доказано по несъмнен начин проявлението на посочените от ревизиращия екип обстоятелства за прилагане на този ред. Посочено е, че персоналния състав на проведената данъчна проверка, която предхожда ревизионното производство, съвпада с определения ревизионен екип, което от своя страна поставя под съмнение спазването на принципите заложени в чл. 2, чл. 3 и чл. 4 от ДОПК. Посочено е, че това представлява съществено нарушение на производствените правила, поради което се явява и самостоятелно основание за отмяна на акта. Посочва, че ревизиращият екип неправомерно и незаконосъобразно излага предложение за установяване на задължения в ревизионното производство само на база събрани факти по данъчна проверка, завършила с Протокол № П-16001623205444-073-001 от 17.05.2024г.

По същество на спора жалбоподателят поддържа, че при извършване на ревизията органите по приходите са допуснали неправилна интерпретация на събраните в хода на административното производство доказателства, в резултат на което са били неправилно определени задълженията по обжалвания ревизионен акт. Оспорва определеното с ревизионния акт начално салдо на парични средства към 01.01.2020г., като се изтъква, че е реализирал доходи от продажба на имущество през 2017г. Твърди се още, че в изготвената от ревизиращия екип съпоставка между приходите и разходите не са намерили отражение средства, декларирани в годишната данъчна декларация за 2021г. Посочва се, също така, че през месец януари 2023г. лицето е получило суми по възстановяване на данък върху добавената стойност, които се отнасят за месец ноември 2022г. Жалбоподателят счита, че приходната администрация е изградила изводите си на базата на предположения относно липсата на налични парични средства, като тези предположения не представляват доказателства, събрани по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък с разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – директор на дирекция “ОДОП” [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юр. П., оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена по съображения в депозираната по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил, в частта, предмет на настоящото съдебно производство. Така постановеният от директора на дирекция „ОДОП“ - [населено място] резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ревизията е предхождана от проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с протокол П-16001623205444-073-001 от 17.05.2024г. Събраните при проверката доказателства са приобщени надлежно към доказателствения материал по ревизионното производство.

Началото на ревизионното производство е сложено със ЗВР № Р-16001624002846-020-001/13.06.2024г., издадена от С. И. - началник сектор на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с предмет данъчни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2022г. Определен е краен срок на ревизионното производство до три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР, което било сторено по електронен път на 01.07.2024г. С последваща ЗИЗВР № Р-16001624002846-020-002/27.09.2024г., връчена надлежно по електронен път на 16.10.2024г., е определен нов краен срок на ревизионното производство – до 25.10.2024г.

Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по приходите, съгласно представени по делото заповеди № РД-09-518/22.03.2024г. и № 21-2271/23.05.2024г. на директора на ТД на НАП – [населено място] /с втората заповед С. И. е назначена на длъжност началник сектор в отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – [населено място]/. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, определен да изпълнява функциите на ръководител на екип в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, съгласно представени по делото заповеди №№ РД-09-2277/30.11.2023г. и РД-09-519/22.03.2024г. на директора на ТД на НАП – [населено място].

Съдът намира за неоснователно и възражението за допуснато съществено нарушение на административно производствени правила, тъй като членовете на ревизиращия екип са участвал и при извършването на ПУФО, предхождащо ревизионното производство. Необходимо е да се направи разграничение между проверката и ревизията като форми на данъчно-осигурителен контрол, предвид твърденията в жалбата относно участието на органи по приходите, извършили предварителна проверка, и последваща ревизия.

Съгласно чл. 110 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, проверката представлява действие на органите по приходите, насочено към събиране и установяване на факти и обстоятелства, имащи значение за спазването на данъчното и осигурителното законодателство. Тя има подготвителен и констативен характер и не води до установяване или изменение на публични задължения. Проверка може да се извърши по инициатива на органа по приходите при наличие на данни за несъответствия или сигнали за нарушения, като резултатите ѝ се обективират в протокол, който няма характер на индивидуален административен акт.

От своя страна, съгласно чл. 113 и следващите от ДОПК, ревизията е форма на последващ контрол, чрез която органите по приходите установяват, изменят или погасяват публични задължения. Тя се възлага с заповед за възлагане на ревизия (чл. 112 ДОПК), извършва се от определен екип органи по приходите и завършва с издаването на ревизионен доклад и ревизионен акт, който е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.

Следователно, проверката има подготвителна функция, докато ревизията има властнически характер и правопораждащ ефект. Проверяващите органи събират фактическа информация, която може да послужи като основание за възлагане на ревизия, но не могат самостоятелно да определят или изменят задължения. Ревизията, напротив, има за цел именно установяването на точния размер на данъчни и осигурителни задължения и завършва с акт, подлежащ на административно и съдебно обжалване.

Тук следва да бъде направено уточнението, че действително Р. П. – старши инспектор по приходите и Р. Й. – главен инспектор по приходите са участвали при извършването на ПУФО, което е видно от протокол № П-16001623205444-073-001/17.05.2024г., с който са документирани резултатите от извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства. В случая се касае за упражняване от двамата органи по приходите на техните правомощия по чл. 12, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в случай, че проверяваното/ревизираното лице има съмнения за тяхната предубеденост може да упражни правото си по чл. 76, ал. 2 от ДОПК и да поиска техния отвод. По делото не са представени доказателства за упражняване правото на отвод по чл. 76, ал. 2 от ДОПК, предвид на което и са неоснователни възраженията за предубеденост и липса на обективност на членовете на ревизиращия екип Р. П. и Р. Й., които са били и членове на проверяващия екип, извършил ПУФО. В ДОПК няма забрана производствата по извършване на проверки и по извършване на ревизии да бъдат извършвани от едни и същи органи по приходите, като е предоставено правото на лицето да поиска отвод, в случай на съмнение за тяхната предубеденост и необективност.

Съставен е ревизионен доклад № Р-16001624002846-092-001/08.11.2024г., връчен на 13.11.2024г. На основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК с Уведомление за удължаване на срока за подаване на възражение срещу РД № Р-16001624002846-РУС-001/22.11.2024г., във връзка с подадена по електронна поща молба с вх. № ВХК-20224/22.11.2024г., срокът за подаване на възражението продължен до 27.12.2024г. В законоустановения срок, съгласно чл. 117, ал. 5 от ДОПК от М. М. С. чрез адвокат А. К. А. е подадено възражение с вх. № ВХК-22398/27.12.2024г., с приложени към него писмени доказателства. В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, е издаден и процесният РА № Р-16001624002846-091-001/10.01.2025г., в който са обсъдени направените от РЛ възражения и са изложени подробни аргументи за тяхната неоснователност.

Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентни административни органи.

От фактическа страна съобразно отразеното в РД, РА и в решение № 85/21.03.2025 г. съдът установи, че предмет на обжалване са данъчни задължения по ЗДДФЛ, в следствие на следните направени констатации:

Жалбоподателят е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през ревизирания период. През ревизирания период има ненавършило пълнолетие дете.

Установено е, че ревизираното лице е едноличен собственик на капитала, съдружник и управляващ на редица търговски дружества, а именно: „М-Груп Корпорейшън“ ЕООД (от 19.05.2012г.), „Миркал Инвест“ ООД (от 01.02.2018г.), „Модус Пловдив“ ЕООД (от 07.06.2019г.), „Зиха Риъл Естейт“ ЕООД (от 29.09.2022г.), „Съборна Парк Резидънс“ ЕООД (от 06.11.2019г.), „Еко Клийнинг Уайпс България“ ЕООД (от 22.08.2019г. до 10.06.2022г.), „Инста Кеш“ ООД (от 03.03.2021г.), „Епик Хоумс“ ЕООД (от 27.11.2021г. до м. май 2022г.) и „Медичи Пропърти Инвест“ ЕООД (от 02.03.2022г.).

За ревизирания период С. е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които са били декларирани доходи от трудови правоотношения (Приложение № 1), от отдаване под наем на недвижимо имущество (Приложение № 4), от прехвърляне на права и имущество, акции и други източници (Приложение № 5 и № 6), както и получени заеми и непогасени остатъци (Приложение № 11). Лицето е регистрирано по ЗДДС по избор, считано от 21.08.2020г.

Констатациите в ревизионния доклад (РД) са формирани въз основа на документи, събрани в хода на ревизията, както и от предходни контролни производства – проверка по прихващане и възстановяване, приключила с Акт № 11-16001624085593-004-001/23.05.2024г., и проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), документирана с Протокол № П-16001623205444-073-001/17.05.2024г.

В хода на проверката е установено, че ревизираното лице предоставяло заемни средства на свързани юридически и физически лица, сред които „Съборна Парк Резидънс“ ЕООД, „М-Груп Корпорейшън“ ЕООД, „Еко Клийнинг Уайпс България“ ЕООД, „Хара България“ ЕООД, „Хюманита“ АД, както и физическите лица В. и Л. М.. В хода на предхождащата ревизията ПУФО са предмет на изследване получени от РЛ заеми в периода предхождащ ревизирания, по-конкретно от 2017г. до 2020г. (подробно описани в л. 5-9 на РД).

В резултат на извършената ПУФО са изследвани и заемни отношения на С. и за период, предхождащ ревизирания (2017г. – 2020г.), като е изискана информация относно източниците и размера на доходите, притежаваното имущество, паричните средства в брой към 01.01.2017 г. и произхода им.

През ревизирания период са установени извършени разпоредителни сделки с недвижими имоти и МПС, както следва: С. е придобил ½ от недвижимо имущество (с Т. Р. М. купуват при равни идеални части), находящо се в [населено място]. [улица], офис сграда, от която обект - офис, находящ се на 9 (деветия) етаж на сграда, със застроена площ от 783,86 (седемстотин осемдесет и три цяло и осемдесет и шест стотни) квадратни метра, състоящ се от две преддверия, фоайе, работни зони, кухненски бокс, заседателна зала за срещи, кабинет, четири санитарни възела, два аусгуса, четири лоджии (тераси) заедно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата, както и заедно с прилежащите му идеални части от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата, като и обект на етаж 10 от сградата, също и 10 броя паркоместа, като самостоятелен обект в сградата. Продажната цена на имотите, определена с НА № 95/25.11.2020г. /вписан с акт № 69603/25.11.2020г. на служба по вписванията към АВ [населено място]/е в размер на - 1 500 000евро, с левова равностойност 2 933 745лв., с включен ДДС. Съразмерно за собствеността, продажната цена за С. се равнява на 1 466 872,50лв. с включен ДДС. През ревизирания период С. е придобил и автомобил „БМВ Х 1 Х ДРАЙВ 18 Д. Установено е също, че лицето е предоставяло парични средства на свои дружества и на трети лица, както следва: през 2020г. – 228 000 лв.; през 2021г. – 470 000лв.; през 2022г. – 382 630лв. Същевременно е погасявал заеми, придобивал е дялове в дружества, увеличавал е капитали на дружества, а в предходен период е построил две жилищни сгради в [населено място].

При извършената ПУФО на М. С., с ИПДПОЗЛ № Р-16001623205444-040-001/09.11.2023г. от задължено лице, е изискана информация за източниците и размера на получените доходи по години, притежаваното имущество и финансови активи, изискани са данни за налични парични средства в брой към 01.01.2017г. и доказателства за произхода им, доказателства за получени и върнати парични заеми разписки, РКО, банкови извлечения и други. Изискани са данни и документи за извършени разходи от лицето за ревизирания период - закупено недвижимо и движимо имущество, за живот и издръжка, за почивка и развлечения, платени данъци и други. страна на ревизиращия екип е извършен анализ на приходите и разходите на лицето за периодите преди началото на ревизията и за ревизирания период, резултатите от него са посочени в изготвената таблица за ревизирания период на съпоставка между доходите и разходите за 2020г. на РЛ /таблица л. 25 от РД/ и ревизиращият екип приема, че наличните парични средства в брой към 01.01.2020г. са в размер на 40 121,69лв.

В резултат на извършения анализ и изготвената съпоставка на имущественото състояние на лицето и получените доходи и доказани приходи на РЛ, ревизиращият екип е установил наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК (декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период) от ДОПК за определяне на данъчните основи по години по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, е връчено уведомление и декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. След съпоставка на извършените парични разходи, свързани с получените приходи доходи, ревизиращият екип е установил превишение на направените разходи над декларираните и получени от С. доходи за 2020г., 2021г. и 2022г., съответно за 2020г. със сумата в размер на 18 946,80лв., за 2021г. със сумата в размер на 46 054,28лв. и за 2022г. със сумата в размер на 174 527,50лв. В констативната част на РД, предхождаща съпоставката на приходите и разходите, ревизиращите органи по приходите са направили подробни пояснения на сумите, посочени като начално салдо на парични средства към 01.01.2020г., сумите, включени в приходната и разходната част на паричния поток, също така са взети предвид внесени парични средства в брой по банкови сметки на ЗЛ, които не могат да се обвържат с доход с конкретен източник.

След тези констатации органите по приходите са приели за облагаем доход с неустановен произход установеното несъответствие, представляващо превишение на направените разходи над доходите с установен източник. Изчислена е по реда на чл. 122 от ДОПК обща данъчна основа за доходи по чл. 17 от ЗДДФЛ като сбор между декларираните от РЛ доходи и установените такива по чл. 122 от ДОПК, възлизаща съответно за 2020г. - 18 946,80лв., за 2021г. - 46 054,28лв. и за 2022г. - 174 527,50лв.

Върху тази данъчна основа е дължим данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2020г. в размер на 1 894,68лв., за 2021г. в размер на 4 605,43лв. и за 2022г. в размер на 17 452,75лв., ведно с прилежащите лихви.

В хода на съдебното обжалване не са приети допълнителни доказателства от страните.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Основните възражения на жалбоподателя са в няколко насоки: относно неправилно посочена парична сума като начално салдо към 01.01.2020г.; неправилно изчисление за приходи/разходи за 2020г., 2021г. и 2022г.

Съдът констатира, че направените от жалбоподателя възражения са идентични с тези, направени в хода на административното обжалване на РА. Тези възражения са предмет на подробен анализ от горестоящия административен орган и са намерени за неоснователни. В хода на съдебното обжалване не са ангажирани допълнително писмени и гласни доказателства и не е ангажирано изготвянето на съдебни експертизи с оглед защитната теза на жалбоподателя. При неангажиране на доказателства за опровергаване констатациите в РА, настоящият съдебен състав намира същите за правилни и обосновани, с оглед събраните при ревизията и при предхождащата я проверка доказателства.

По отношение приетия от ревизиращия екип размер на началното салдо на парични средства, следва да бъдат изложени следните аргументи: твърденията на жалбоподателя са в насока, че към 01.01.2020г. той е разполагал с парична сума по-голяма от определената от ревизиращия екип. Прави възражение срещу определеното начално салдо, като се посочва, че органите по приходите са признали направените дарения единствено от страна на майка му Р. С., но не са приели даренията, извършени от сестрата на ревизираното лице – С. С. (по мъж Ф.).

В тази връзка следва да се съобрази, че през 2018г., която е извън ревизирания период, но в обхвата на проверявания период, приключил с издаването на Протокол № П-16001623205444-073-001/17.05.2024г., на лицето са признати необлагаеми доходи, в т.ч. дарения в размер на 39 779,13лв. В посочената сума са включени дарение от майката и дарение от сестрата на ревизираното лице в размер на по 20 000лв. по договор за дарение от 27.07.2018г., постъпили по банкова сметка.

В представена от лицето декларация с вх. № Р-16001624002846-ПРД-002-И/29.07.2024г. е посочено, че част от даренията са получени в брой, а други по банков път като не са съставяни разписки за предаване на сумите, които са в брой предвид роднинските връзки.

Що се отнася до даренията направени от сестрата на С., следва да се посочи, че твърдението на РЛ е подложено на подробен анализ от ревизиращия екип и от горестоящия административен орган, който е направил и допълнителна проверка в ИС на НАП относно декларирани доходи от дарителя и техния източник. При проверката е установено, че С. М. Ф. за периода за периода 01/2018г. - 12/2022г., както и за предшестващ период е самоосигурено лице по чл. 40 ал. 5 от ЗЗО - обективирани данни с декларация обр. 7 - лица, неосигурени на друго основание по ЗЗО са длъжни да внасят осигурителни вноски за здравно осигуряване за своя сметка. Констатирано е, че са налице изискуеми задължения, формирани по декларация обр. 7, както и че няма налични данни за изплатени трудови и/или нетрудови доходи от фирми/предприятия в полза на лицето по данни в ИМ на НАП. Посочено е още, че не са подавани данни в ГДД по чл. 50 от ЗДФЛ и Приложения към тях вкл. и данни за получени/предоставени парични заеми. Административните органи са направили извод, че не са събрани несъмнени доказателства дарителят да е разполагал с паричните средства, предмет на дарението и за доказване на получените парични средства с източник дарение.

С възражението по РД, обаче, са представени и декларации и разписки към договорите за дарение, т.е. същите са представени след запознаване на лицето с констатациите в доклада. По отношение на дарението следва да бъде посочено, че са налице единствено декларативни твърдения на жалбоподателя, без конкретика къде и как са съхранявани паричните средства. Независимо от неяснотата относно факта на извършеното дарение, както и твърдението, че дарителката разполага с паричните средства, от страна на приходната администрация е направен задълбочен анализ относно наличието на доходи от страна на дарителката Ф.. Предвид непредставянето на каквито и да било доказателства от жалбоподателя в насока оспорване на констатациите на ревизиращия екип и неяснота относно финансовия ресурс, с които е направено дарението, не може да се направи несъмнен извод, че дарителката е разполагала с паричните средства, предмет на дарението, които да предостави на брат си.

Представените разписки и декларации са без нотариална заверка и същите са частни документи с подпис, положен от издателя и съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица, т.е. нямат удостоверителна сила спрямо документираните от тях доказателства.

На следващо място, твърдението в подадената от С. жалба, че не е взет предвид полученият доход в размер на 83 980лв. във връзка с продажбата на недвижим имот с НА № 12, том 83, дело 16389 от 26.09.2017г. не е правилно. Същото е обсъдено подробно от органите по приходите, издали РА /стр. 3 от РА/ и е намерено за неоснователно. Съдът намира, че в хода на съдебното обжалване не се ангажирани доказателства за опровергаване констатацията на ревизиращия екип, че част от продажната цена на недвижимия имот е с целево предназначение за погасяване на договорна ипотека, учредена в полза на „Банка ДСК“ ЕАД. В тази връзка, не може да се приеме, че цялата сума от продажбата на недвижимия имот остава разполагаема за РЛ, а това евентуално би била разликата между продажната цена в размер на 83 980лв. и сумата, предназначена за погасяване на договорната ипотека в размер на 67 180лв. или сума в размер на 16 800лв. Посочената сума, обаче, е следвало да бъде преведена по банков път от купувачите, т.е. жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че е изтеглил същата от банковата си сметка в брой и я е съхранявал в непроменен вид, за да бъде включена при формиране на началното салдо на парични средства в брой към 01.01.2020г. В този смисъл, съдът намира за правилен подхода на ревизиращите органи по приходите за включване в приходната част на паричния поток на цялата сума от продажбата на недвижимия имот /ред 7 от таблицата за 2017г., изготвена в хода на ПУФО/ и в разходната част на паричния поток на сумата в размер на 67 180лв. за погасяване на учредената договорна ипотека /ред 21 от таблицата за 2017г., изготвена в хода на ПУФО/.

На следващо място, в жалбата са направени възражения относно разходи във връзка с разплащания по кредитната карта, които също са обсъдени от органите по приходите, издали РА /стр. 3 – 4 от РА/. В табличен вид са посочени изтеглените суми от РЛ на каса и чрез АТМ за 2021г. и 2022г., като за 2021г. е установено, че внесените суми, които представляват разход за ФЛ, надвишават изтеглените суми, които представляват постъпления за ФЛ, със сумата в размер на 31 300лв. = 51 700лв. – 20 400лв. Към посочената сума е прибавена сумата в размер на 1 500лв., постъпила по банковата сметка на жалбоподателя на 18.10.2021г. от В. Н., с основание „захранване на сметка“. Сумата в общ размер на 32 800лв. е намерила отражение на ред 14 в таблицата на стр. 29 – 30 от РД и правилно е приета за доход за неустановен произход, която подлежи на облагане като доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

Настоящият съдебен състав констатира, че в жалбата се съдържат собствени изчисления на жалбоподателя на паричния поток за ревизирания период, които са направени във връзка с негови твърдения за допуснати грешки от ревизиращия екип. Тук следва да бъде посочено, че в настоящия случай се касае за ревизия, извършена по реда на чл. 122 от ДОПК и фактическите констатации в РА се считат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В този случай, несъмнено е доказано наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, което води като последица промяна в тежестта на доказване, чийто носител става РЛ, което следва да ангажира доказателства за оборването на фактическите констатации в РА. В хода на съдебното обжалване не са ангажирани никакви доказателства за опровергаване на констатациите в РА, включително не са представени доказателства за получени доходи с установен източник, които да послужат за покриване на разходите за придобиване на движимо и недвижимо имущество, вноски по банкови сметки и вноски в собствени на жалбоподателя дружества.

По така изложените аргументи, Съдът намира, че от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, опровергаващи установените при ревизията обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, обосноваващи провеждането й по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Не се ангажираха доказателства опровергаващи констатациите на ревизиращите органи по приходите за превишение на разходите на ФЛ над доходите с установен източник за ревизирания период, които са приета за облагаем доход с неустановен източник по чл. 122 от ДОПК. Настоящият съдебен състав намира, че математически точно е изчислен дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ /10%/ върху общата данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ. В този смисъл, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, на основание разпоредбата на чл. 161 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (в приложимата й редакция) същото възлиза на 3 075,20 лв. (три хиляди седемдесет и пет лева и двадесет стотинки).

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. М. С., [ЕГН] от [населено място], [улица], против ревизионен акт № Р-16001624002846-091-001 от 10.01.2025г., издаден от С. И. – началник сектор, възложил ревизията, и Р. Й. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – [населено място], офис Пазарджик, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 85 от 21.03.2025г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) - [населено място] относно допълнително установени дължими суми за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 1 894,68лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 827,27лв.; за 2021 г. в размер на 4 605,43 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 542,60 лв. и за 2022 г. в размер на 17 452,75 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 992,28 лв.

ОСЪЖДА М. М. С., [ЕГН] от [населено място], [улица]да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – [населено място] сумата от 3 075,20 лв. (три хиляди седемдесет и пет лева и двадесет стотинки) възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението за постановяването му с препис за страните.