Р Е Ш Е Н И Е
Номер 698 24.02.2020
год. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ХІІІ
граждански състав,
На деветнайсети февруари две хиляди и двайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар:
Мирослава Енчева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 10502 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 от Гражданско процесуалния кодекс/ГПК/.
Бургаският районен съд
е сезиран с искова молба от Р.К.П.,
с ЕГН **********, с адрес *** ****, чрез пълномощника адвокат И.Н.К. ***, адрес
на кантората град Бургас, ул. „*****, срещу Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението”-МВР, с адрес област София, *****,
представлявана от директора гл. комисар Н* С* Н., с която моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1184.04
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд, за
периода от 01.07.2016 год. до 30.06.2019 год., заедно със законна лихва върху сумата
от предявяването на иска-12.12.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението. Позовава се на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, който предвижда, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Претендира направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
Осъдителният иск е
процесуално допустим и е с правно основание 178, ал. 1, т. 3, чл. 187, ал. 5, т. 2 и чл. 188, ал. 2 от
Закона за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/. Предявен е от лице, имащо
правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа
задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
В хода на делото, след
приемането на съдебно-счетоводната експертиза, с определение на съда от откритото
съдебно заседание на 19.02.2020 г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, е прието увеличение на осъдителния иск по делото, от първоначално
предявения размер от 1184.04 лева до размера от 1467.85 лева, за положен
извънреден труд от 213.92 часа.
Ответникът Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР, своевременно с
отговора на исковата молба, чрез пълномощника си по делото, навежда доводи за
неоснователност на исковете. Твърди, че е налице специална нормативна уредба по
отношение на полагането и отчитането на нощния труд на държавните служители по
чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която изключва прилагането на общия ред за
заплащане на допълнителното възнаграждение по Кодекса на труда/КТ/, за
работници и служители на трудово правоотношение, на който ищцовата страна се
позовава. Ангажира доказателства. Прави
правопогасяващо възражение за изтекла в негова полза кратка 3-годишна
погасителна давност, на основание чл.114 от ЗЗД, за всички права на ищеца преди
12.12.2016 г., поради депозираната на 12.12.2019 г. искова молба.
Бургаският районен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните намира, че осъдителният иск е частично основателен, поради
следното:
Не се спори по делото,
че ищецът Р.К.П., с ЕГН **********, е държавен служител в процесния период от
01.07.2016 год. до 30.06.2019 год., в служебно правоотношение с ответника
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР(ГДПБЗН-МВР),
възникнало на основание ЗМВР и е заемал длъжността „********.” в СПБЗН на
Летище-Бургас към РДПБЗН-Бургас при ГДПБЗН-МВР, който в процесния период е
изпълнявал служебните си задължения на смени, по месечни графици. На доказване
подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях/чл.
153 от ГПК/.
Спори се по делото дали
при определянето на възнаграждението на ищеца П. за нощния труд през процесния
период, са приложими КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа
нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения
в исковата молба коефициент от 1.143/чл. 9, ал. 2 от наредбата/. Последният се
определя с просто пресмятане, като нормалната продължителност от 8 часа дневен
труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или
8:7=1.143.
По предвиждането на чл.
179, ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа, с което се
разрешава спора по делото дали процесното възнаграждение има характер на
допълнително. Регламентирано е от закона като допълнително възнаграждение. Вторият
правен спор относно релевантните правни понятия по делото-дали процесният нощен
труд е извънреден, поради противоречивите регламентации на прилаганите в процесния
период подзаконови нормативни актове следва да се разреши съобразно дадените в
ЗМВР и КТ легални определение, които съвпадат с етимологията на двете
прилагателни имена-извънреден и нощен. Извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време/чл. 143, ал. 1 от КТ/. Нощният труд се полага през нощта от 22.00
до 06.00 часа, съобразно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и аналогично, нощен е трудът,
който се полага от 22.00 часа до 06.00 часа, по предвиждането на чл. 140, ал. 2
от КТ. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира,
по предвиждането на чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР, с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период-за служителите, работещи на смени. Следователно, процесният
нощен труд има и законовата регламентация на извънреден.
Условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер-с
негова заповед, по регламентацията на ал. 2 от същата разпоредба, в редакциите
ДВ бр. 97 от 2017 г. и бр. 34 от 2019 г. За процесния период, за всеки
отработен час или за част от него между 22.00 часа и 06.00 часа на държавните
служители и служители на МВР, включително на ищеца П. е било изплащано
допълнително възнаграждение за нощен труд, в размер на 0.25 лева на час, на
основание Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, обн. ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в
сила от 02.08.2016 г. Същото е било нормативното разрешение и с предходната
действаща Наредба № 8121з-92/25.05.2015 г. Имало е в предхождащия период
действаща Наредба № 8121зМ07/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в
сила от 19.08.2014 г., по която се е
извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд която с нормата си на
чл. 31, ал. 2 е предвиждала умножаване на общия брой часове нощен труд за
отчетния период по коефициент 0.143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за същия отчетен период/7 часа нощен труд се приравняват
на 8 часа дневен труд/. Видно от събраните по делото писмени доказателства и
заключението на неоспорената счетоводна експертиза, нощният труд е отчитан от органа
по назначаване с представените по делото протоколи за отчитане на нощен труд и
изплащан с приетите като доказателства платежни бележки.
Предвид изложеното от
фактическа страна, съдът приема, че е налице колизия между нормите на чл. 179,
ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, последната от които разпоредби неприложена в
процесното правоотношение. Тя предвижда, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22.00 часа и 06.00 часа, се ползват със специалната
закрила по КТ. Специалната закрила сама по себе си включва действието на
разпоредбите на по-високия нормативен акт по отношение на лицата за които е
предвидена, за да се осъществи. Изразява се в правото на държавните служители
от системата на МВР да получават за положения нощен труд възнаграждения при условията
на КТ. По предвиждането на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако
постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт
от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен
акт. В конкретния случай, горепосочената наредба на министъра на вътрешните
работи, за определяне на размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд
определя по-ниска стойност от предвидената по КТ, респективно наредбата която е
предвидил с действието си, в хипотезата на сумирано отчитане на работното време,
на тримесечие. Поради това процесното допълнително възнаграждение следва да
бъде определено по предвижданията на нормативния акт от по-висока степен/чл. 188,
ал. 2 от ЗМВР/.
В хипотезата на работни
смени с нощни дежурства на ищеца П. императивно нормата на 187, ал. 3 от ЗМВР
предвижда, че работното време на тези държавни служители се изчислява сумирано
за тримесечен период. Основателно е по делото материалноправното възражение на
ищеца Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР
възражение за изтекла в негова полза кратка 3-годишна погасителна давност, на
основание чл.114 от ЗЗД, за всички права на ищеца преди 12.12.2016 г., поради
депозираната на 12.12.2019 г. искова молба. Нормата на чл. 111, б. „а“ от ЗЗД
предвижда, че с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност, както в
конкретния случай. В подкрепа на оспорването ищецът не е ангажирал
доказателства/чл. 154 от ГПК/, поради което съдът определя размера по реда на
чл. 162 от ГПК, с прости пресмятания, от стойностите на неоспорената
съдебно-счетоводна експертиза. С това основателната част на осъдителния иск по
делото се редуцира за периода от 12.12.2016 г. до 30.06.2019 г. През него ищецът
П. е положил нощен труд, както следва: за
2016 г.-62 часа, за 2017 г.-624 часа, за 2018 г.-600 часа, за 2019 г.-248 часа.
За 2016 г. е заплатен от органа по назначението нощен труд от 248 часа, поради
което разлика за заплащане при прилагането на коеф. 1.143 не се формира. За
останалата част от периода: за 2017 г.-713.23 часа-624 часа = 89.23 часа; за
2018 г.-685.80 часа-600 часа = 85.80 часа; за 2019 година-283.46 часа - 248 часа
= 35.46 часа. Общо 210.48 часа разлика от незаплатен извънреден труд, след приравняването
му към дневен труд, с коеф. 1.143. Съгласно методиката, по която се изплаща
извънредния труд при ответника, за него се дължи по години възнаграждение, като
следва: за 2017 г. от 545.20 лева, за 2018 г. от 616.90 лева и за 2019 г. от 285.10
лева, общо 1447.20 лева. Ето защо, осъдителен иск по делото, като основателен
доказан, следва да бъде уважен до размера от 1447.20 лева за 210.48 часа
извънреден труд, а в останалата част, до увеличения размер от 1467.85 лева,
отхвърлен.
С оглед изхода на
делото и нормите на чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК, в тежест на пасивно
легитимираната по делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените
по делото разноски от ищеца П., съобразно събраните доказателства, в размер на
354.93 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и разноските по делото от
267.89 лева, в полза на бюджета на съдебната власт, включващи изплатеното от
бюджета на съда възнаграждение за извършената съдебно-счетоводната експертиза
от 210.00 лева и държавна такса за производството от 57.89 лева. За
отхвърлената част от иска разноски не следва да бъдат присъждани, поради
минималния размер.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР, с адрес област София, *********,
представлявана от директора гл. комисар Н* С* Н. да заплати на Р.К.П., с
ЕГН **********, с адрес *** *********, сумата
от 1447.20 лева(хиляда четиристотин четиридесет и
седем лева и двадесет стотинки),
представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от за 210.48 часа, за периода от 12.12.2016 г. до 30.06.2019 г.,
на изпълняваната длъжност „******” в СПБЗН на ****към РДПБЗН-Бургас при Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР, заедно със
законната лихва върху сумата от предявяването на иска-12.12.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ
осъдителния иск в
останалата част, от уважения размер 1447.20 лева до претендирания размер от
1467.85 лева, респективно останалата част от периода 01.07.2016 г.-11.12.2016
г., заедно със съответната законна лихва върху разликата от предявяването на
иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението”-МВР, с адрес област София, ********, да заплати на Р.К.П., с ЕГН **********, с адрес *** *******,, направените по
делото разноски за уважената част от иска, в размер на 354.93 лева(триста
петдесет и четири лева и деветдесет и три стотинки).
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението”-МВР, с адрес
област София, ********,
да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноски по делото
от 267.89 лева(двеста шестдесет
и седем лева и осемдесет и девет стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно
обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд-Бургас.
Районен съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е