№ 13
гр. Кърджали, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентин К. Спасов
при участието на секретаря Константина Д. Кирева
като разгледа докладваното от Валентин К. Спасов Административно
наказателно дело № 20215140200939 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-163/03.08.2020г., издадено от
председател на ДАМТН, с което на О.Ч., ЕИК **********, адрес с.Ч., ул. „Ш.“ №**,
представлявана от кмета А.А.О., на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лв., за нарушение по
чл.190а, ал.2 от ЗВ. Жалбоподателят О.Ч. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, тъй като не било извършено административно нарушение. В
несъответствие с чл.52, ал.4 от ЗАНН наказващият орган не събрал доказателства по
отношение на твърдените нарушения, не провел и разследване на спорните обстоятелства.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление били допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Не били спазени
изискванията на ЗАНН, а именно в акта и наказателното постановление да бъдат отразени
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го
установяват. На следващо място, кметът на наказаната О.Ч., в нарушение на чл.40, ал.2 от
ЗАНН не бил поканен за съставянето на АУАН, което също водело до нарушаване правото
на защита. При съставяне на акта не бил спазен и тримесечният давностен срок по чл.34 от
ЗАНН. АУАН бил съставен в нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Не били изложени и
мотиви защо твърдяното административно нарушение не представлява маловажен случай
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който
1
поддържа жалбата. Моли по изложените в същата съображения наказателното
постановление да бъде отменено.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не се
явява и не се представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено становище по делото, в
което оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага
подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира разноски.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 17.11.2020г. свидетелите Ц.И. и Д.К. - служители в РО НЯСС ЮБ при ДАМТН,
извършили проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и
документацията за експлоатация на язовир „001040“, находящ се в имот със стар №
80830.001040 и с идентификатор 80830.1.40 по кадастралната карта и кадастрални регистри
на с. Черна нива, общ. Ч., видно от Акт № *** от 29.10.2009г. за публична общинска
собственост. Проверката касаела изпълнението на задължителни предписания дадени, с
Констативен протокол № 08-02-111/29.07.2020г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните
стени и съоръженията към тях“, а именно:”да се възстановят бетоновите бордюри по
короната” на язовирната стена. Даденият краен срок за изпълнение на предписанието бил
16.11.2020г. Свидетелите И. и К. установили, че това предписание не било изпълнено от
жалбоподателя в срок, като при обхождане и оглед на язовирната стена и съоръженията към
нея, те констатирали, че бетоновите бордюри по короната на отделни места липсват- не са
възстановени. По този повод на 09.02.2021г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл.190а, ал.2 от ЗВ, а именно за деяние
съставляващо неизпълнено към 17.11.2020г. задължително предписание. АУАН бил
съставен в отсъствие на нарушителя, след връчване на надлежна покана входирана в О.Ч. на
01.08.2019г. На 12.08.2019г. бил предявен на кмета на Община Кърджали, но той отказал да
подпише и получи акта. Отказът му бил надлежно удостоверен с подпис на свидетеля Л.Р..
На 03.08.2021г. наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на
основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ наложил административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 000 лв. на О.Ч., за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от
ЗВ.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното наказателно постановление на О.Ч. е наложено административно
наказание за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Разпоредбата на чл.190а,
ал.2 от ЗВ задължава собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват
2
предписанията по ал.1, т.3. Текстът на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ съответно предвижда, че
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или
оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават предписания
на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно
правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2, включително за извършване на
мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация
на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл.13, т.1, за
намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и
да определят срок за тяхното изпълнение. Санкцията за посоченото нарушение е наложена
на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, предвиждащ да се наказва с глоба, съответно
имуществена санкция от 1 000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическо или юридическо лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или
задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ. От доказателствата по делото се установява,
че жалбоподателя е осъществил административно нарушение по чл.190а, ал.2 от ЗВ, чието
изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на задължително предписание по чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ. В случая на О.Ч. е било дадено предписание относно язовир „001040” да
възстанови бетоновите бордюри по короната, което общината като собственик на язовира и
адресат на предписанието не е сторила в определения срок до 16.11.2020г. Доколкото се
касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от
ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва изобщо от субективна
страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на
сочената като нарушена правна норма.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения
на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна
на наказателното постановление, каквито оплаквания са направени в жалбата. АУАН и
атакуваното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган,
съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано
с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят,
индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление
факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е
неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният
акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена
правна норма, както и на санкционната такава. Не се установи да са допуснати и
съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно
връчването на АУАН. Същият е бил предявен на кмета на Община Кърджали, но той е
отказал да го подпише и получи, което обстоятелство е надлежно удостоверено с подпис на
свидетел с отбелязани в акта име и точен адрес, както изисква чл.43, ал.2 от ЗАНН. Прочее,
прави впечатление, че жалбодателят, излагайки съображения за допуснати съществени
3
нарушения на процесуалните правила-съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя и
непредявяването му на същия, се опитва да черпи права от собственото си некоректно
поведение спрямо проверяващите, които надлежно са го поканили за съставяне на АУАН,
отишли са в общината за да му го предявят и връчат, но кмета, разговаряйки с тях, отказал
да подпише акта.
Несъстоятелно е оплакването за неспазване на предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН
срок за съставяне на АУАН. Посочената норма гласи, че не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението. Срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е давностен и
контролния орган би могъл да състави законосъобразен АУАН само до изтичането му.
Видно от доказателствата по делото, срокът за изпълнение на дадените на жалбоподателя
задължителни предписания е определен до 16.11.2020 г. Деянието е осъществено с
бездействие на 17.11.2020 г. и от тази дата е започнал да тече 3-месечния срок за съставяне
на акта. АУАН е следвало да бъде съставен най-късно до 17.02.2021 г. Видно е, че това е
сторено много преди този срок - още на 09.02.2021 г., и следователно срокът по чл.34, ал.1
от ЗАНН е спазен. Не на последно място, извършеното нарушение не представлява
маловажен случай, обосноваващ прилагане на чл.28 от ЗАНН. Осъщественото деяние не
разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната за
обикновените случаи на административно нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3
от ЗВ. Следва да се има предвид също, че обществените отношения, които се охраняват с
посочената разпоредба от ЗВ са особено значими и неспазването й създава големи рискове.
Неоснователен е доводът за неспазване на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН.
АУАН е съставен от Ц.И., в присъствието на свидетелите Д.К. и М.К., като първият от тях е
присъствал при установяване на нарушението. Това е видно от показанията на разпитаните
свидетели, а също и от отбелязването в самия акт.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени две съдебни
заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
гр.София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат
присъдени разноските по делото.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
4
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-163/03.08.2020г., издадено
от председател на ДАМТН, с което на О.Ч., ЕИК **********, адрес с.Ч., ул. „Ш.“ №**,
представлявана от кмета А.А.О., на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 000 лв., за нарушение по
чл.190а, ал.2 от ЗВ.
ОСЪЖДА О.Ч., ЕИК **********, адрес с.Ч., ул.„Ш.“ №**, представлявана от кмета
А.О., да заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор гр.София,
сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по
реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5